РЕШЕНИЕ
гр. София, 06.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІI-А състав в открито заседание на 30.09.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мариана Георгиева
Д. Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от
съдия Ковачев в.гр.д. № 4654 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от Д.Г. чрез адвокат К. срещу Протоколно решение, постановено
в открито заседание на 04.02.2021г. по гр.д. 41501/2020г. на СРС, 62 с-в с
което е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу ответното дружество „П.г.“ЕООД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 5000,00 лева –
частично от 20000,00 лева за заболявания, получени докато е работил при
въззиваемото дружество по трудов договор.
Изложени са оплаквания за процесуални
нарушения-недопускане на медицинска експертиза. Претенцията била отхвърлена въз
основа на свидетелски показания на заинтересовани свидетели-служители на
ответника.
Няма постъпил отговор на жалбата.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните доказателства намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. Относно неговата правилност въззивния съд е ограничен от
оплакванията в жалбата императивните материални норми.
С оглед на събраните доказателства въззивния съд
намира обжалваното решение за правилно като краен резултат.
Неправилно
СРС е квалифицирал исковата претенция като такава по чл. 45 и сл. от ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
получил увреждания на здравето през времето на работа по трудов договор с
ответника и заболяванията се дължат на трудовия процес. Тези твърдения и
петитума за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания
от заболяванията сочат на квалификация на иска по чл. 200, ал. 1, предл. 2 от КТ, а не по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Трайна е съдебната практика, че не е допустимо
имуществената отговорност на работодателя за увреждане здравето на работника да
се реализира по общият ред на ЗЗД (ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989
г., ОСГК). Независимо от това поради разглеждането и приемането за недоказани
твърденията на работника за наличие на заболявания и отхвърляне на иска по
същество решението не е недопустимо.
За да възникне отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за увреждания на здравето на работника е необходимо да се установи наличие
или на трудова злополука или на професионална болест.
Тези елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ обаче
се установяват по специален административен ред и инцидентното им установяване
в гражданския процес по иск предявен от работника е недопустимо - чл. 62 КСО
във връзка с чл. 7 от НАРЕДБА за реда за съобщаване, регистриране,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /обн. ДВ
65/2008г./. Актовете на съответния компетентен орган подлежат на обжалване също
по специален ред – чл. 112 от Закона за здравето.
За основателността на иска основна предпоставка е
установяване на професионално заболяване, което става само с влязло в сила
решение на съответния компетентен орган (ТЕЛК, НЕЛК).
С Определение от 01.06.2021г. в изпълнение на
задълженията си да следи служебно за правилното прилагане на императивни
материални норми, каквито са разпоредбите на Кодекса на труда, в частта им
уреждащата отговорността на работодателя за увреждане здравето на работника
намира, съдът е указал на ищеца-жалбоподател, че не сочи надлежни доказателства
– влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, с което да се признава
професионален характер на твърдените с
исковата молба заболявания.
Представеното решение на ТЕЛК от 15.07.2020г, влязло в
сила на 19.08.2020г. не установява професионален характер на посочените в него
заболявания. Посочено е в това решение, че неработоспособността се дължи на „общо
заболяване“, което не е основание за ангажиране на отговорността на
работодателя за увреждане на здравето на работника.
Поради горното искът е неоснователен и е безпредметно
да се обсъждат останалите предпоставки за неговото уважаване.
Ето защо и решението на СРС е правилно като резултат и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото само въззиваемото дружество
има право на разноски. Същото претендира 960,00 лева за адвокатски хонорар с
ДДС. Представено е платежно нареждане. Няма възражения от въззивника по чл. 78,
ал. 5 ГПК и хонорарът следва да се присъди.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 , предл. последно от ГПК настоящото въззивно решение е окончателно.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно решение, постановено в открито
заседание на 04.02.2021г. по гр.д. 41501/2020г. на СРС, 62 с-в с което е
отхвърлен искът на Д.С.Г. по чл. 200, ал. 1, предл. 2-ро от КТ, предявен срещу
„П.Г.“ЕООД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 5000,00
лева – частично от 20000,00 лева болики и страдания от заболявания, получени в
периода 18.01.2017г.-24.07.2018г. докато е работил при въззиваемото дружество
по трудов договор 1042/18.01.2017г.
ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН ********** да заплати на „П.Г.“ЕООД
с ЕИК *******сумата от 960,00 лева с включено ДДС-разноски за адвокат за
въззивното производство.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.