Решение по дело №4654/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260058
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20211100504654
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 06.01.2022 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-А състав в открито заседание на 30.09.2021г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева

ЧЛЕНОВЕ: Мариана Георгиева

Д. Ковачев

При секретар Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр.д. № 4654 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Д.Г. чрез адвокат К. срещу Протоколно решение, постановено в открито заседание на 04.02.2021г. по гр.д. 41501/2020г. на СРС, 62 с-в с което е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу ответното дружество „П.г.“ЕООД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 5000,00 лева – частично от 20000,00 лева за заболявания, получени докато е работил при въззиваемото дружество по трудов договор.

Изложени са оплаквания за процесуални нарушения-недопускане на медицинска експертиза. Претенцията била отхвърлена въз основа на свидетелски показания на заинтересовани свидетели-служители на ответника.

Няма постъпил отговор на жалбата.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните доказателства намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно неговата правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата императивните материални норми.

С оглед на събраните доказателства въззивния съд намира обжалваното решение за правилно като краен резултат.

Неправилно СРС е квалифицирал исковата претенция като такава по чл. 45 и сл. от ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е получил увреждания на здравето през времето на работа по трудов договор с ответника и заболяванията се дължат на трудовия процес. Тези твърдения и петитума за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от заболяванията сочат на квалификация на иска по чл. 200, ал. 1, предл. 2 от КТ, а не по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Трайна е съдебната практика, че не е допустимо имуществената отговорност на работодателя за увреждане здравето на работника да се реализира по общият ред на ЗЗД (ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК). Независимо от това поради разглеждането и приемането за недоказани твърденията на работника за наличие на заболявания и отхвърляне на иска по същество решението не е недопустимо.

За да възникне отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за увреждания на здравето на работника е необходимо да се установи наличие или на трудова злополука или на професионална болест.

Тези елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ обаче се установяват по специален административен ред и инцидентното им установяване в гражданския процес по иск предявен от работника е недопустимо - чл. 62 КСО във връзка с чл. 7 от НАРЕДБА за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /обн. ДВ 65/2008г./. Актовете на съответния компетентен орган подлежат на обжалване също по специален ред – чл. 112 от Закона за здравето.

За основателността на иска основна предпоставка е установяване на професионално заболяване, което става само с влязло в сила решение на съответния компетентен орган (ТЕЛК, НЕЛК).

С Определение от 01.06.2021г. в изпълнение на задълженията си да следи служебно за правилното прилагане на императивни материални норми, каквито са разпоредбите на Кодекса на труда, в частта им уреждащата отговорността на работодателя за увреждане здравето на работника намира, съдът е указал на ищеца-жалбоподател, че не сочи надлежни доказателства – влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, с което да се признава професионален  характер на твърдените с исковата молба заболявания.

Представеното решение на ТЕЛК от 15.07.2020г, влязло в сила на 19.08.2020г. не установява професионален характер на посочените в него заболявания. Посочено е в това решение, че неработоспособността се дължи на „общо заболяване“, което не е основание за ангажиране на отговорността на работодателя за увреждане на здравето на работника.

Поради горното искът е неоснователен и е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки за неговото уважаване.

Ето защо и решението на СРС е правилно като резултат и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски. Същото претендира 960,00 лева за адвокатски хонорар с ДДС. Представено е платежно нареждане. Няма възражения от въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК и хонорарът следва да се присъди.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 , предл. последно от ГПК настоящото въззивно решение е окончателно.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно решение, постановено в открито заседание на 04.02.2021г. по гр.д. 41501/2020г. на СРС, 62 с-в с което е отхвърлен искът на Д.С.Г. по чл. 200, ал. 1, предл. 2-ро от КТ, предявен срещу „П.Г.“ЕООД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 5000,00 лева – частично от 20000,00 лева болики и страдания от заболявания, получени в периода 18.01.2017г.-24.07.2018г. докато е работил при въззиваемото дружество по трудов договор 1042/18.01.2017г.

ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН ********** да заплати на „П.Г.“ЕООД с ЕИК *******сумата от 960,00 лева с включено ДДС-разноски за адвокат за въззивното производство.

 

Решението е окончателно

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.