№ 605
гр. Стара Загора, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си
представители Д.Б.Ш. и П.Н.Д., чрез адв.С.З., против разпореждане №
1881/28.03.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1166/2022г. по описа на
Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК срещу Т. Д. Д. за сумата от 120 лв. – такси за връчване на
уведомление.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради постановяването му при съществено процесуално
нарушение, неправилно приложение на закона и необоснованост.
Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и присъждането на
разноски за държавна такса.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
,,Ю.Б.“ АД – гр.София за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Т.Д. Д. от
гр.С.З. за сумата от 94 205,08 лв. - главница за периода от 20.04.2021 г. до
21.03.2022г.; 5 934, 38лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021г.
до 04.03.2022 г., 1010,17 лв. – мораторна лихва за периода от 20.04.2021 г. до
1
21.03.2022 г., 167 лв. – такси по договора от 22.04.2021 г. до 21.03.2022 г.,
147,78 лв. – имуществени застраховки за периода от 02.12.2021г. го
21.03.2022г.; 120 лв. - такси за връчване на уведомление за ПИ; законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за банков
кредит № HL73946/30.05.2015 г., сключен между банката и длъжника, по
силата на който банката е предоставила на Т. Д. Д. кредит в размер на 101
584,41 лв., а последната се задължила да върне заетата му сума, ведно с
договорна лихва, съгласно погасителния план към договора за кредит, в срок
до 04.02.2046 г.
Кредитополучателят не изпълнил точно задължението си по договора за
кредит, а на 20.04.2021г. задължението му станало изискуемо в пълен размер
поради обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно
претендираната сума от 120 лв. – такси за връчване на уведомление за ПИ,
като е приел, че уговорката за такси се превръща в необоснована санкция за
длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд
извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за
изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е
основал на договор за потребителски кредит, поради което за него се
прилагат правилата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното разпореждане е правилно, т.к. съответства на
материалния закон.
Действия, свързани с управлението на кредита представляват и
действията по ограничаване на негативните последици при просрочие.
Заплащането на такса се претендира за извършването на фактически
2
действия, чиято цел е стимулирането на длъжника да изпълни, т.е. се отнасят
до действия, свързани с управлението на кредита, които по съществото си
представляват съвкупността от действията по администриране на точното
изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.
Ето защо клаузата в общите условия за откриване, водене и закриване
на сметки на физически лица, предвиждаща задължение за
кредитополучателя да заплаща такса при обслужване и извършване на
операции по сметката когато последната е блокирана, т.е. такса за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие, включително и
претендираната такса за връчването на уведомлението за ПИ
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Освен това тази клауза противоречи и на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2
от ЗПК, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва.
В случая е налице забава от страна на длъжника по договора за
потребителски кредит, във връзка с която кредиторът начислява такса за
фактически действия на свои служители, целящи извънсъдебно събиране на
вземането, които се явяват допълнително финансово бреме за длъжника,
успоредно с дължимото от него обезщетение за забава.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява
нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, т.к. в резултат от прилагането й в
случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови
облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
По всички изложени съображения въззивният съд намира, че
оплакванията в частната жалба са неоснователни, а обжалваното с нея
разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271,
ал.1 пр.І-во ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1881/28.03.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 1166/2022г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш.
и П.Н.Д., чрез адв.С.З., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Т. Д. Д. от гр.С.З.
3
за сумата от 120 лв. – такси за връчване на уведомление за ПИ, като
правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4