Р Е Ш Е Н И Е
№ 637 / 8.4.2020г.
гр. Перник, 08.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4595 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. И.Н., срещу Й.С.Г., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1253.10 лева – незаплатена главница за месечни вноски
в периода от 21.01.2017 г. до 21.12.2017 г. по договор за стоков кредит №
2560457/23.12.2016 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД и ответника;
сумата от 108.79 лева – договорна лихва по посочения договор за периода от
21.01.2017 г. до 21.12.2017 и сумата от 284.08 лева – обезщетение за забава за
периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
30.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между ответника Й.С.Г.,
в качеството му на заемател и третото за процеса лице „Уникредит
кънсюмър файненсинг” ЕАД, в качеството му на заемодател, е
сключен договор за
стоков кредит № 2560457/23.12.2016 г., по силата на който
след отправено от ответника искане за отпускане на заем на последния е отпуснат
такъв в размер на сумата от 1 199 лева. Договорена е и застрахователна премия в
размер 54.10 лева, включена към главницата, и лихва в размер на сумата от
125.46 лева, като ответникът се задължил да върне главницата /сума по заема и
застрахователна премия/, заедно с лихвата на 12 равни месечни погасителни
вноски от по 114.88 лева всяка, с падеж на първата погасителна вноска на 21.01.2017
г. и падеж на последната погасителна вноска на 21.12.2017 г.
Уточнява
се, че договорът е сключен за закупуване на стока като съгласно чл. 5, ал. 1 от
общите условия на заемодателя, приложими за този вид договори, цената на
стоката се превежда директно от кредитодателя на търговеца, който продава
съответната стока. В тази връзка кредитът се считал усвоен от потребителя на
датата на заверяване на сметката на съответния търговец със сумата на
отпуснатия кредит.
На
следващо място се твърди, че за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда на ответника Г. е начислена и лихва за забава в размер от 284.08 лева.
Посочва се, че ответникът не е извършвал никакво плащане по договора.
В
исковата молба се твърди, че на 21.08.2017 г. с подписан индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него, скючен въз
основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г. процесните вземания били прехвърлени от „Уникредит
кънсюмър файненсинг” ЕАД, в качеството му на цедент, на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер. Поддържа се, че до ответника са
изпращани съобщения за извършената цесия на адреса по договора, получени от
съпругата му. В тази връзка се прави евентуално искане длъжникът ответник да се
счита уведомен за извършеното прехвърляне с връчването на уведомлението за това
като приложение към исковата молба. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени.
С
исковата молба са представени договор за стоков кредит № 2560457/23.12.2016 г. с
погасителен план към него, общи условия за отпускане на потребителски кредит в
лева или евро от „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД, дубликат от
фактура № **********/23.12.2016 г., рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания,
потвърждение за извършена цесия, приложение № 1 към индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г., пълномощно, уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания до Й.Г. и обратна разписка.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника чрез процесуалния му представител –
адв. В. е постъпил пимен отговор, с които предявените искове се оспорват по
основание и размер.
Излагат
се твърдения, че на 23.12.2016 г. ответникът посетил магазин от търговска
верига на „Технополис България” ЕАД, където сключил договор за стоков кредит с „Уникредит
кънсюмър файненсинг” ЕАД за закупуване на телевизор Samsung UE-49K6372. Уточнява се, че след като ответникът избрал съответния модел
телевизор такъв му бил донесен от служител на магазина. Последният извадил
телевизора от кутията и го включил към електрическата мрежа, като след
първоначално търсене на програми на дисплея на уреда се показали снежинки.
Въпреки това служителят на магазина обяснил, че няма сигнал и опаковал уреда,
който предал на ответника. Когато ответникът и семейството му се прибрали в
дома си забелязали, че телевизорът бил повреден, а след като го включили на
екрана се появила само синя лента.
На следващо място ответникът твърди, че опаковал уреда в оригиналната
опаковка и на 27.12.2016 г. отново посетил магазина на „Технополис
България” ЕАД и направил рекламация по
съответния ред, като оставил телевизора в магазина.
Ответникът посочва, че непосредствено след празниците – още на 04.01.2017
г. изпратил писмо до Комисия за защита на потребителите /КЗП/ и пуснал
молба-уведомление за отказ от договора за стоков кредит. Освен това ответникът
твърди, че е уведомил и служител на „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД,
че се отказва от договора.
Доколкото
междувременно ответникът получил съобщение от „Технополис България”
ЕАД, че телевизорът не подлежал на рекламация, тъй като бил счупен от купувача,
то същият поддържа, че отправил множество жалби до КЗП. Била сформирана
помирителна комисия, но „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД не признало
правото на отказ от договора за кредит. От страна на КЗП ответникът получил
съобщение, че има право на отказ от последния, но въпреки това срещу него било
образувано настоящото дело. В тази връзка ответникът счита, че не е неизправна
страна по договора за кредит.
Ответникът
уточнява, че не притежава процесния телевизор, доколкото върнал повредения уред
в „Технополис
България” ЕАД, но не получил нито нов телевизор, нито закупения поправен. По
тези съображения ответникът счита, че евентуална неизправност от негова страна
по договора за кредит е обусловена от неправомерното поведение на продавача на
стоката, доколкото същата реално не била получена от него като купувач.
На
следващо място ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че
кредитодателят „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД реално е изпълнил
задълженията си по договора за стоков кредит. В тази връзка ответникът
поддържа, че не е получавал цената на телевизора от банковото дружество. Обръща
внимание, че по делото липсват данни и „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД да е
платило цената на стоката на „Технополис България” ЕАД.
Евентуално ответникът поддържа, че се касае за отношения между търговеца и
банката, предвид обстоятелството, че е върнал телевизора, поради което ищцът следва
да си търси вземанията от продавача на стоката. Ответникът твърди и че е
упражнил право на отказ от договора за стоков кредит, поради което не следва да
отговаря за процесните суми. На последно място посочва, че не дължи същите,
доколкото не е неизправна страна по сделката. Прави се и възражение за наличие
на неравноправни клаузи в договора за стоков кредит. С тези аргументи се иска
претенциите не ищеца да бъдат отхвърлени.
С отговора
са представени писмо от КЗК до Й.Г., протокол за рекламация, становища на
„Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД.
С отговора
на исковата молба и представена към него отделна молба ответникът е предявил
обратни искове срещу „Технополис България” ЕАД. В тази връзка
ответникът по първоначалния иск е изложил твърдения, че в случая се касае за
неправомерно поведение от страна на търговеца, доколкото същият му бил продал
неизправен уред. Търговецът освен това отказал да приеме надлежно подадената
рекламация, като нито предал на ответника нов уред, нито му върнал повредения
такъв, поправен. Излагат се твърдения, че дори ищецът по първоначалния иск да е
заплатил цената на уреда на „Технополис България” ЕАД, то сумите следва да се
търсят от последния. Доколкото обаче главният иск е предявен срещу ответника Г.,
то същият счита, че евентуалното му осъждане да заплаща стока, която така и не
е получил ще доведе до неоснователно обогатяване на „Технополис България” ЕАД
за негова сметка. В тази връзка първоначалният ответник предявява обратен иск
срещу „Технополис България” ЕАД, като иска при евентуално уважаване на главния
иск дружеството да бъде осъдено да му заплати следните суми: 1253.10 лева
– незаплатена главница за месечни вноски в периода от 21.01.2017 г. до
21.12.2017 г. по договор за стоков кредит № 2560457/23.12.2016 г.; сумата от
108.79 лева – договорна лихва по посочения договор за периода от 21.01.2017 г.
до 21.12.2017 и сумата от 248.08 лева – обезщетение за забава за периода от
21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2019 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Ответникът Г.
претендира и разноските по ч.гр.д. № 2949/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
С определение на съда
като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано дружеството „Технополис
България” ЕАД. което изразява становище за недопустимост на обратния иск,
евентуално за неговата неоснователност. В тази връзка на първо място твърди, че
„обратният иск” на първоначалния ответник представлявал изявление за разваляне
на договора за покупко-продажба на процесния телевизор и нямал нищо общо с
правоотношенията, предмет на главния иск. Обръща внимание, че в случая са
налице два напълно отделни договора – договора за покупко-продажба между ответника
Г. и „Технополис България” ЕАД и договора за стоков кредит между праводателя на
ищеца и отвенника Г. – като всеки от тези договори обвързвал само страните по
него. В тази връзка се твърди, че дори да бъде уважен главният иск срещу ответника
по него, то за последния няма да възникне вземане срещу ответното дружество по
обратния иск, тъй като между двете правоотношения липсвала необходимата връзка
след като дружеството не било страна по договора за стоков кредит. Поддържа се
в този смисъл, че евентуално неизпълнение на ответника Г. по договора му за
стоков кредит не касае по никакъв начин „Технополис България” ЕАД. С тези
аргументи се счита, че обратният иск бил недопустим.
Относно
основателността на обратния иск „Технополис България” ЕАД заявява, че не
оспорва обстоятелството, че процесният телевизор е бил продаден на ответника Г.
и че последният е предявил рекламация като е върнал уреда в магазина. Излага
доводи обаче, че процесният уред не подлежал на рекламация, тъй като бил
повреден от купувача, поради което и на същия била отказана рекларация. В тази
връзка дружеството продавач заявява, че е поканило ответника по главния иск Г.
да си вземе телевизора като му е обяснило, че последният може да бъде поправен
срещу заплащане, но купувачът отказал. Уточнява се, че в протокола за реклация
лицето било поискало ремонт на уреда, а не нов такъв. В тази връзка се счита,
че не са налице предпоставките на чл. 113 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ за връщане на цената на стоката потребителя. Този извод дружеството
продавач обосновава с обстоятелството, че на купувача не е отказан ремонт на
стоката, а е отказан само ремонт по гаранцията поради неспазване на условията
по същата.
С
тези аргументи се иска предявените обратни искове да бъдат отхвърлени.
Представят се копие от протокол за рекламация, копие от гаранционна карта,
копие от констативен прокол, снимки, разпечатка от система на „Технополис
България” ЕАД.
По
делото е изготвена и приета и съдебно-икономическа експертиза.
В
съдебно заседание, проведено на 09.03.2020 г., от процесуалния представител на ищеца
е постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на
възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени, а
обратните искове отхвърлени. Посочва се, че ответникът действително е отправил
искане за отказ от договора за кредит, но за да бъдело уважено същото е
следвало да бъдат заплатени от заемателя и сумите по договора, което не било
сторено. Обръща се внимание, че в тази връзка процесните вземания били дължими,
като по отношение на тях не се претендирала предсрочна изискуемост тъй като
всички вноски били падежирали към датата на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Излагат се доводи и че цесията била надлежно съобщена на
ответника. В допълнитела молба ищцовото дружество посочва, че третото лице
помагач е на страната на ответника. Посочва се, че видно от становището на
същото купувачът сам бил повредил процесния телевизор.
Ответникът
Й.Г. се
явява лично и се представлява в съдебно заседание от адв. В.. Последният иска претенциите
по първоначалните искове да бъдат отхвърлени. Обръща внимание, че съгласно
приетата експертиза претендираната сума по заема не била преведена от
праводателя на ищеца „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД на продавача на
стоката „Технополис
България” ЕАД. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възражение,
претендирано от ищеца и на адвокатския хонорар, претендиран от ответника по
обратния иск като счита и че такъв не се дължи.
Процесуалният
представител на третото лице помагач адв. С. не взема становище по главните
искове. Иска производството по обратните искове да бъде прекратено като
недопустимо, евевнтуално ако се стигне до разглеждане на същите, то да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски като счита, че същите се дължат.
Третото
неучастващо в спора лице Комисия за защита на потребителите не се явява в
съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2035/03.05.2019
г. по ч.гр.д. № 2949/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
Й.С.Г., като същият е депозирал възражение срещу нея.
Страните по делото не спорят, а и от представено копие
от договор за стоков кредит № 2560457/23.12.2016 г. и погасителен план към него
се установява, че на 23.12.2016 г. между дружеството „Уникредит кънсюмър
файненсинг” ЕАД като заемодател и ответника
Г. като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните
параметри: сума на кредита: 1253.10 лева, от които 1199 лева – цена на стока и 54.10
лева – застрахователна премия, срок на кредита 12 месеца – с падеж на първа
вноска 21.01.2017 г. и с падеж на последна вноска – 21.12.2017 г., годишен
процент на разходите /ГПР/ 19.55 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 18 %. При
тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 1378.56 лева при
ежемесечна погасителна вноска в размер на 114.88 лева. Страните се спорят и че
договорът е сключен за закупуване на телевизор марка Samsung на стойност 1199 лева.
В чл. 5, ал. 1 от общите условия за отпускане на
потребителски кредит в лева или евро от „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД е
посочено, че когато се отпуска стоков кредит сумата по кредита се превежда от
„Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД директно към съответния търговец, от когото
се купува стоката, като кредитът се счита усвоен от датата на заверяване на
сметката на съответния търговец със сумата по кредита.
От представена по делото фактура е видно, че сума в
размер на 1199 лева е заплатена с кредитна карта, а лицето, посочено като
клиент, е ответникът Й.Г..
Страните по делото не спорят и че ответникът Й.Г. е
взел телевизор марка Samsung от магазин
на третото лице помагач „Технополис България” ЕАД на 23.12.2016
г., но впоследствие е върнал същия в магазина – на 28.12.2016 г., когато е
направил рекламация – видно от протокол за рекламация. Не се спори и че на ответника Г. от страна на
„Технополис България” ЕАД е отказана рекламация, като процесният уред е останал
в продавача на стоката.
На следващо място между ищеца и
ответника по главните искове липсва спор и че ответникът Г. е отправил до
първоначалния кредитор искане за отказ от договора за стоков кредит. Видно от
кореспонденция между КЗП, първоначалния кредитор „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД
и ответника Г. между последните са правени опити за извънсъдебно уреждане на
спора, но същите са останали неуспешни.
По делото е изготвена и приета съдебно икономическа
експертиза /СИЕ/, от която се установява, че по договор за стоков кредит № 2560457/23.12.2016
г. не са извършвани плащания от страна на лицето Й.Г.. Установява се, в тази
връзка, че неплатената главница възлиза на 1253.10 лева, а неплатената
договорна лихва за периода от 21.01. 2017 г. до 21.12.2017 г. е в размер на
125.46 лева. От своя неплатеното обезщетение за забава за периода от 21.01.2017
г. до 30.04.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ/ е в
размер на 225.44 лева. Съгласно експертното заключение обаче по делото липсва
платежно нареждане за преведена от кредитора по стоковия кредит на търговеца
сумата, предмет на процесния договор за заем. При направена проверка относно
усвояване на кредита вещото лице посочва, че не му е представена исканата
информация – платежен документ за усвояване на кредита. В съдебно заседание
вещото лице дава разяснения, че с оглед въпроса за целевото усвояване на
кредита за покупка на стоки няколко пъти е изискало документ за направения
реален превод, доколкото такъв документ по делото не е приложен и не е бил
представен на експерта. Последният уточнява, че по делото е налице единствено
уведомително писмо, но това не била официален документ за усвояване на кредита.
Вещото лице обръща внимание, че няколко пъти е изисквало документи от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД във връзка с поставените задачи. В тази връзка
дружеството ищец предоставило – справка за дължими суми и извлечение по договор
№ 2560457, като уведомило вещото лице, че това са документите, с които
разполага и че същите са достатъчни за извършване на експертизата. Вещото лице
поддържа, че е изискало документи относно усвояване на кредита – кога и по
какъв начин е направено плащането и с какъв платежен документ, но такъв
документ не му е предоставен.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета
без оспорвания от страните по делото, които не са се възползвали от възможността
да поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
На следващо място от представен индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г. и Приложение № 1
към него, скючен въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., се установява, че процесните вземания, произтичащи от
договор № 2560457/23.12.2016 г. са прехвърлени от „Уникредит
кънсюмър файненсинг” ЕАД, в качеството му на цедент, на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер.
По делото е приложено и пълномощно, от което се
установява, че „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомително писмо „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството
си на пълномощник на „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД е отправило
уведомление до ответника за извършената цесия. Уведомлението е изпратено по пощата, като видно от приложената разписка
към него, е получено от съпругата на ответника Мария Григорова /Гоговска/.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
По
главните искове:
Исковете
са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за стоков кредит №
2560457/23.12.2016 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД и
ответника, за които е издадена заповед № 2035/03.05.2019
г. по ч.гр.д. № 2949/2019 г. на Пернишкия РС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал
възражение срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Исковата молба е депозирана в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково
производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за стоков кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане. В настоящия случай
следва да бъде установено в частност заплащане от страна на кредитодателя на сумата по кредита на търговеца на
стоката, доколкото се касае за стоков кредит, и съгласно приетото в чл. 5, ал. 1 от ОУ на дружеството
заемодател. Следва да бъда доказано заплащане от кредитодателя и на застрахователната премия на застрахователя по закупена застраховка „живот и безработица”.
В тази
връзка с доклада по делото е указано, че в доказателствена тежест на ищеца по
главните искове е при условията на пълно и главно доказване да установи факта,
от който вземанията му произтичат, наличието на облигационно отношение с
ответника, съдържанието на това отношение и задълженията, които кредитодателят
е имал, както и точното изпълнение на тези задължения през процесния период. В
съответствие с така разпределената доказателствена тежест ищецът е представил
дубликат на фактура № **********/23.12.2016 г. и е ангажирал изготвянето на
съдебно икономическа експертиза.
Предвид
заключението по СИЕ и разясненията на вещото лице в съдебно заседание,
настоящият състав приема, че по делото не се доказа категорично сумата по
процесния договор за стоков кредит, представляваща цена на закупената стока, да
е реално преведена от праводателя на ищеца „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД в полза на
търговеца „Технополис България” ЕАД, предвид направените от
ответника оспорвания в тази насока. Посоченият извод следва на първо място от
обстоятелството, че съгласно чл. 5, ал. 1
от ОУ на кредитодателя „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД сумата по стоковия
кредит се превежда директно от същия на търговеца на стоката. В този смисъл
липсва предаване на сумата от заемодателя на заемополучателя, а същата се
превежда от заемодателя на едно трето за правоотношението по заема лице – а именно
търговеца на стоката. Независимо от това обаче заемодателят следва действително
да е извършил плащане на цената на стоката на търговеца, доколкото е поел
такова задължение с процесния договор за заем и именно изпълнението на това
задължение представлява самото усвояване на кредита съгласно ОУ. В този смисъл,
за да се установи, че е изпълнено задължението на кредитодателя по процесния
договор, именно от страна на ищеца, като негов правоприеник следва да бъде
доказано превеждане на сумата в полза на търговеца. Посоченото обстоятелство в
настоящия случай не се установява, доколкото по делото липсва документ, който
да доказва плащане на сумата по кредита от „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД на
търговеца на стоката. Такъв документ не е представен и на вещото лице, поради
което същото е посочило в заключението по СИЕ, че липсват данни за усвояване на
кредита. Независимо от обстоятелството, че търговецът е взел участие по делото
в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника Г. ищецът не е
поискал да бъде извършена справка в счетоводството на „Технополис
България” ЕАД с оглед установяване на обстоятелството дали процесната сума от 1199 лева
е била действително преведа на продавача и/или осчетоводена. В този смисъл по
делото не се доказа сметката на търговеца да е „заверена” със сумата на
отпуснатия кредит, каквото е изискването на чл. 5, ал. 1 от ОУ на „Уникредит
кънсюмър файненсинг” ЕАД за усвояване на стоковия кредит. От страна на ищцовото дружество експертизата
в тази й част не е оспорена, а вещото лице изрично посочва, че е поискало
документ за усвояване на заема, но такъв не му е представен. В този контекст
следва да се отбележи и че независимо от обстоятелството, че съгласно ОУ на
кредитодателя сумата по стоковия кредит се превежда директно от същия на
търговеца, това не означава, че кредитодателят не следва да притежава никакви
документи, от които да се установява такъв превод. Това е така, доколкото
установяване на същия означава в контекста на общите условия установяване на усвояването
на кредита. След като ищецът, правоприемник на кредитодателя, не може да
установи плащане на сумата от последния на търговеца на стоката, то не може да
установи и реално усвояване на кредита, само в който случай същият ще подлежи
на връщане от страна на кредитополучателя.
На последно
място съдът съобрази и представената по делото в дубликат фактура №
**********/23.12.2016 г. В същата действително е отразено, че сума в размер на
1199 лева е преведена на „Технополис България” ЕАД. От фактурата
обаче се установява единствено, че плащането е посочено да е извършено с
кредитна карта с издател банка „УниКредит Булбанк” АД, а като клиент е посочено
лицето Й.Г.. Липсват други данни или посочване на друго лице като титуляр на
кредитната карта. За пълнота следва да се отбележи, че дружествата „УниКредит
Булбанк” АД, с ЕИК ********* и „Уникредит
кънсюмър файненсинг” ЕАД, с ЕИК ********* представляват отделни и самостоятелни
ЮЛ. В тази връзка и само от факта, че във фактурата е отразено плащане на сума
с кредитна карта с издател банката „УниКредит Булбанк” АД
не може да се приеме за установено, че сумата е преведена от „Уникредит
кънсюмър файненсинг” ЕАД, доколкото последното не е посочено като титуляр на
картата, а като клиент във фактурата е вписано лицето Й.Г.. В този контекст и
предвид направените изрични оспорвания от страна на ответника съдът счита, че
цитираната фактура сама по себе си не установява усвояване на сумата по
кредита.
По тези
съображения, доколкото ищцовото дружество като титуляр на процесното вземане по
силата на договора за цесия с „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД не установи
реално усвояване на сумата по кредита до размер от 1199 лева, то искът за
главница в тази му част следва да бъде отхвърлен. Относно сумата от 54.10 лева,
представляваща застрахователна премия, но включена като част от главницата, то
по делото липсват каквито и да било доказателства същата да е преведена от
кредитодателя „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД на застраховател. Това
обстоятелство обуславя неоснователност на претенцията и за сумата от 54.10 лева
– част от общата главница от 1253.10 лева, представляваща застрахователна
премия.
С оглед
гореизложеното, доколкото по делото не се установи сумата по процесния договор
за стоков кредит да е действително усвоена от страна на ответника, то това
обстоятелство обуславя извод за неоснователност на претенцията за главница.
След като претенцията на главното вземане е неоснователна, то за неоснователни
следва да се приемат и акцесорните претенции за възнаградителна лихва и
обезщетение за забава. По тези съображения и главните искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като съдът не намира за нужно да обсъжда останалите
възражения на ответника след като достигна до извод, че фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, не е осъществен поради неустановяване юридическият факт на усвояване на
заема.
По
евентуалните искове:
Дружеството „Технополис
България” ЕАД е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника
по главните искове Й.Г.. Последният е предявил срещу него обратни искове, които
следва да бъдат разгледани като евентуални претенции под условие – в случай на
неблагоприятен резултат за ответника по главните искове. Доколкото
съдът е достигнал до извод за неоснователност на главните искове, то не е
налице условието за разглеждане на обратните искове, като евентуални такива.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили всички страни по делото:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 2949/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество заявител претендира разноски в размер на общо
82.92 лева, от които 32.92 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от заповедния съд по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. С
оглед изхода на делото претенцията за разноски на ищцовото дружество е
неоснователна.
Отвеникът
длъжник претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар.
Последният е действително заплатен, видно от приложен към заповедното дело
договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на делото тази сума следва
да бъде присъдена изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 4595/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 312.92
лева, от които 32.92 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
180 лева – разноски за експертиза, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
С изхода на делото претенцията за разноски на ищеца е неоснователна.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар.
Последният е действително заплатен, видно от приложен към заповедното дело
договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на делото тази сума
следва да бъде присъдена изцяло.
Претендираните
от ответника разноски са в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не подлежат на намаляване поради прекомерност.
Разноски в
производството по гр.д. № 4595/2019 г. по описа на РС Перник претендира и
третото лице помагач на страната на ответника „Технополис
България” ЕАД. Поначало на третото лице помагач разноски не се дължат на основание чл.
78, ал. 10 от ГПК. В настоящия случай обаче срещу третото лице помагач е
предявен обратен иск. Макар да не се е стигнало до разглеждане на същия поради
ненастъпване на условието, под което е предявен, на третото лице помагач следва
да се дължат разноски – в тоци смисъл е трайната съдебна практика – напр.
Определение № 724/15.12.2015 г. по дело 1280/2014 г. на ВКС, 2-ро т.о. В това
определение върховният съд възприема, че несбъдването на процесуалното условие
за разглеждане на евентуалния иск представлява последница равнозначна на
прекратяване на производството по него.
В тази връзка и върховната инстанция е възприела, че отговорност за тези
разноски следва да бъде понесена от ищеца по обратния иск – в случая лицето Й.Г..
От страна на
процесуалния представител на „Технополис България” ЕАД се
претендират разноски в размер на 828 лева с ДДС / 690 лева вземане за разноски
и 138 лева начислен ДДС/, които са действително извършени, видно от представена
фактура. От страна на ищеца по обратния иск обаче е направено възражение за
прекомерност на същите, което е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният дължим размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на
обратните искове /общо 1610[1].68
лева/ възлиза на 342 лева. По делото не е налице фактическата и правна сложност,
а и процесуалният представител на третото лице помагач е взел участие в едно
единствено съдебно заседание. По тези съображения претендираните разноски
следва да бъдат намалени до минимума от 342 лева. Върху посочената сума следва
да бъде начислен ДДС, който е в размер на 68 лева. По тези съображения и на
третото лице помагач следва да бъде присъдена сумата от 410 лева с ДДС /
съобразно трайната съдебна практика – Определение № 109 от 18.02.2016
г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК/.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. д-р Петър
Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, офис 4, срещу Й.С.Г., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца в
качеството му на цесионер по индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него, скючен въз основа на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. между
него /ищеца/ и „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД, следните суми:
сумата от 1253.10 лева – незаплатена главница за месечни вноски в периода от
21.01.2017 г. до 21.12.2017 г. по договор за стоков кредит № 2560457/23.12.2016
г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД и ответника; сумата от
108.79 лева – договорна лихва по посочения договор за периода от 21.01.2017 г.
до 21.12.2017 и сумата от 284.08 лева – обезщетение за забава за периода от
21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2019 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
2949/2019 г. по описа на Пернишкия РС, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на Й.С.Г., с ЕГН: ********** сумата от общо 300 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 2949/2019 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 300 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА Й.С.Г., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на „Технополис
България” ЕАД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост, оковръстен път, сумата от общо 410 лева с ДДС, представляваща
разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач – „Технополис България” ЕАД, с
ЕИК: ********* на страна на ответника Й.С.Г., с ЕГН: **********.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2949 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
[1] Разминаването идва от това, че вземането за договорна лихва по обратния иск е предявено в размер от 248.08 лева.