Решение по дело №6098/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              21.10.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                               

           ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                            Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА  

 

при секретар А.Пашова   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6098 по описа за 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6098/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Д.Е.Е.Х.“ ЕООД гр.Черноморец ЕИК *******срещу решение №569298 от 27.12.2018 г по гр.дело №6073/17 г на СРС , 156 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди „К.П.“ s.r.o. дружество регистрирано по законите на Република Чехия ид.№62301055 със седалище в Република Чехия , Призовка 12 , 702 00, Острава №1 да му заплати на основание чл.79 ЗЗД сумата от 3371 евро – част от възнаграждение по договор за настаняване от 11.04.2016 г. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като към 18.08.2016 г ответникът е бил в неизпълнение на задължението си за плащания по делото и ищецът е бил в правото си да откаже да изпълнява насрещните си задължения /чл.90 ал.1 ЗЗД / . При възражение за неизпълнен договор ответникът трябва да се осъди да изпълни едновременно с ищеца , а не да се отхвърля иска . Ищецът е предоставил на клиенти на ответника процесните апартаменти . Не трябва да се кредитират показанията на св.Г., който е заинтересован като представител на ответника в к.к.Слънчев бряг . СРС е трябвало да допусне повторна ССЕ .

Въззиваемата страна „К.П.“ s.r.o. дружество регистрирано по законите на Република Чехия е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Правилно СРС е приел , че по делото не са представени доказателства от ищеца , че имал възможност и е предложил изпълнение на задължението си да предостави ползване на 6 броя апартаменти в к.к.Слънчев бряг . Напротив , събрани са доказателства , че ищецът е отказвал настаняване на туристи с ваучери на ответника  , като същият е отказал да представи ваучерите на туристите , които е длъжен да съхранява като счетоводни документи . Св.Г.не е заинтересован и показанията му са обективни .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.01.2019 г и е обжалвано в срок на 28.01.2019 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че по делото не са представени доказателства , че ищецът е имал възможност и е предложил изпълнение – да осигури 6 стаи , в които да се настаняват туристи . Без значение е дали са настанявани реално туристи . Ответникът е представил доказателства , с които е разколебал достоверността на твърденията на ищеца .

Решението на СРС е правилно . По делото е безспорно , че ответникът не е заплатил претендираната сума от 3371 евро – част от възнаграждение по договор за настаняване от 11.04.2016 г , което възнаграждение е в размер общо на 10 164 евро . В отговора на исковата молба ответникът твърди , че ищецът е отказал да настани туристи по 11 броя ваучери на стойност общо 2576 евро , както и отказвал да настани гости в три от резервираните общо 6 апартамента , негови туристи се държали грубо с туристи и пр. В подкрепа на твърденията си ответникът представя заверени разпечатки от имейли и показания на св.Г..

Правилно първоинстанционният съд е приел , че ищецът не е доказал по безспорен начин , че е изправна страна по договора – че е предоставил на ответника 6 стаи , в които да се настаняват туристи през целия процесен период . Същевременно ищецът е приел значителни частични плащания от ответника и безспорно е налице частично изпълнение и от двете страни .

Неоснователна е претенцията на ищеца ответникът да му заплати в пълен размер сумите по договора . Според чл.83 ал.1 ЗЗД ако неизпълнението / частичното неизпълнение/ се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. В случая са налице предпоставки за освобождаване на ответника от отговорност за 3371 евро евентуално дължимо от него плащане , защото ищецът не доказа , че е настанил туристи по 11 броя ваучери на стойност общо 2576 евро . Също така според показанията на св.Г.ищецът е причинил значително неудобство на туристи на ответника и дори намеса на Посолството на Република Чехия . Вече не е възможно да се приложи чл.90 ал.1 ЗЗД , тъй като престацията на ищеца касае само и единствено лятото 2016 г и не може да се предостави в пълен обем към настоящия момент .

Неоснователно е искането на ищеца за допускане на СИЕ пред въззивния съд , тъй като исканата експертиза е с различни задачи от тази пред СРС . Ищецът не е съдействал на вещото лице по изслушаната пред СРС СИЕ за изясняване на обективната истина , както и не е представил процесните ваучери или други писмени доказателства , че е изрядна страна по договора .

  Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски пред СГС от 900 лева адвокатско възнаграждение .

С оглед материален интерес по делото под 20 000 лева по всеки от обективно съединените искове поотделно по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното  , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №569298 от 27.12.2018 г по гр.дело №6073/17 г на СРС , 156 състав .

 

ОСЪЖДА „Д.Е.Е.Х.“ ЕООД гр.Черноморец ЕИК *******да заплати на „К.П.“ s.r.o. дружество регистрирано по законите на Република Чехия ид.№62301055 със седалище в **** сумата от 900 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.