Р Е Ш Е Н И Е
Номер **0047 Година 03.12.2021 Град
Г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Г.Т РАЙОНЕН СЪД IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и трети ноември Година
2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: А.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско
дело номер 481 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът
Г.П.К. твърди в исковата си молба, че през - г. родителите му го дарили с имот в гр. Г.,
а именно: 1/2 една втора идеална част от - сграда, която се състояла от първи
етаж от две стаи и кухня и втори етаж от две стаи и хол, и била построена в
източната част на дворно място с площ от **-, което се намирало в гр. Г. и
съставлявало имот с планоснимачен № -, в кв. - по
плана на същия град, при граници: -, имоти планоснимачни
№№ *** и № ***, и парцел -*** , който договор бил обективиран
в н.а. № 157/- г. на нотариус Г.Д.. От - г. до 2020 г. единствено той и неговите родители живели в този имот. През
целия този период от време само той владял и продължавал да владее целия този
имот - и първия и втория жилищен етаж, ведно с целия поземлен имот, като негови
собствени. Правил ремонти и подобрения на целия имот - от - г. до момента, като
през 2011-2012 г. поставил и външна изолация на цялата къща, изградил ограда,
поставил облицовка от гранитогрес на цялата къща, на
първи и втори етаж - вътре и вън. Само той демонстрирал пред всички владението
си върху целия имот, в това число и собственическото си отношение към него.
Волята на двамата му родители била целият този имот - първи и втори жилищни
етажи, ведно с поземления имот, да останели, за сина им. От - г. до момента била
изтекла придобивна давност в негова полза и той
станал собственик и на другата идеална част от имота. През 2020 г. починали родителите
на страните, като майка им Т.Х.К., починала на - г., а баща им П.Г.К., починал -
г. Всички грижи до смъртта им били полагани единствено от него, а ответницата
не живеела в този имот и не полагала грижи за двамата им родители. Едва след смъртта им разбрал, че същата
била надарена от родителите им с 1/2 идеална част от масивната - сграда,
състояща се от първи етаж от две две стаи и кухня, и втори етаж от две стаи и
хол, която била построена в източната част на дворното място, заедно с 1/2 идеална
част от последното, който дарствен акт бил обективиран в н.а. № ***/- г. по описа на PC Г.. Ищецът
демонстрирал години наред пред всички владението си върху целия процесен имот /включващ първи и втори жилищни етажи/, ведно
с поземления имот, в това число и собственическото си отношение към него. Този
имот бил винаги обработван от него, който полагал и продължавал да полага грижи
на добър стопанин, тоест много повече от 10 години. Искането е да бъде признато
за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на целия горепосочен
имот, ведно с построената в него масивна - сграда, като придобит на основание
чл. 79, ал. 1 ЗС, въз основа на продължило повече от 10 десет години
непрекъснато, явно, спокойно, необезпокоявано и ненарушавано давностно владение, през периода от - г. до днес, и се
отмени н.а. № ***/- г. на PC Г..Претендира разноски.
Ответницата
К.П.К. оспорва този иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и й
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно
в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от
пълномощника й писмена защита.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
По допустимостта на иска
Поради
липса на правен интерес, предявеният от ищеца положителен установителен
иск за собственост на процесния имот е недопустим в
частта му, с която претендира да бъде признат по отношение на ответницата за
собственик по давност и на дарената му от родителите му ½ идеална част
от процесната - сграда и на придобитите по наследство
от родителите му, преди предявяването му, общо 3/12 идеални части от процесния поземлен имот, в който е построена тази сграда, именно
защото е придобил преди предявянето му тези идеални
части от този имот на тези посочени други основания, чиято валидност
ответницата не е оспорила по делото. А когато юридическото основание, с което е
придобита собствеността, не е опорочено, се осъществява владение върху
собствена вещ и поради това е недопустимо собствеността да се придобие отново
на друго правно основание (в този смисъл Р №
807-1998-I г.о.). Поради това ищецът не
може допустимо да се позовава и на придобивна давност
на дарената му от родителите му преди предявяване на иска ½ идеална част
от процесната сграда и придобитите по наследство от
същите 3/12 идеални части от процесния имот, в който
е построена, което обуславя недопустимост, поради липса на правен интерес, на този
иск в тази му част. Поради това в същата той следва да бъде оставен без
разглеждане с настоящото решение, а образуваното за разглеждането му
производство по делото - прекратено на това основание в същата му част (чл. 130 ГПК). Недопустимо е и следва също да бъде оставено без разглеждане, поради
това, и искането на ищеца по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № ***,
том I, рег. № ***, дело № *** от - г. на -, с който родителите
на страните са дарили на ответницата ½ идеална част от процесния имот и сграда в него, защото същият нотариален е конститутивен, а на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е
посочения нотариален акт № ***/- г., защото удостоверява дарение (ТР
3-2012-ОСГК на ВКС).
По основателността на
иска в останалата му допустима част
Страните
по делото не спорят, че са брат и сестра. Не спорят и че техни родители са Т.Х.К.
и П.Г.К.. Не спорят и че родителите им са придобили по време на брака си, в
режим на бездялова съпружеска имуществена общност
между тях, собствеността върху процесния поземлен
имот и построената в него - сграда, на първият етаж на която страните са живели
с родителите си до сключването на граждански брак (св. К. и Т.). След
това ищецът заживял със съпругата си в жилище в С., където живял около година и
половина, до развода им през - години (св. К. и Т.). След това се върнал да живее при родителите си
в процесния имот (св. К. и Т.). След това на **.- г.
те му дарили с представения н.а. № 157/- г. само ½ идеална част от двуетажната
жилищна сграда в този имот (л. 5).
След дарението й, той продължил да живее с тях на първия й етаж, а след
обзавеждането му – заживял на вторият й етаж, на който, преди 12-13 години,
заживяла с него на съпружески начала и настоящата му съжителка П., която
продължава да живее с него на същия етаж в имота и към датата на приключване на
съдебното дирене (св. К., Т., Х. и Г.). От своя страна, след като сключила граждански
брак, ответницата заживяла със съпруга си първоначално в друг имот в гр. Г., а
след това в С., където живее с него и към датата на приключване на съдебното
дирене (св. К., Т., Х. и Г.). Същата обаче продължила да посещава родителите си и полага
грижи за тях в процесния имот до смъртта им (св. К. и
Т.). Първоначално тя й съпругът й им помагали с личен труд и в обработването на
половината от процесния имот, която те обработвали, защото
останалата половина от същия имот обработвал ищецът и неговата съжителка, а
след 2016 г., когато родителите им не можели повече да го обработват и се обгрижват сами, поради заболяванията си - ответницата наела
и жена да ги обгрижва, както и съсед, който да обработва
обработваната от тях половина от имота (св. К. и Т.). Последният ответницата продължила
да обработва и след смъртта на родителите си, с помощта на това наето от нея
трето лице, до предявяване на иска по настоящото дело в края на 2020 г.,
докогато и влизала на първия етаж на сградата, в който живели до смъртта им и родителите
на страните, а след това ответницата заключила този етаж и не посещавала вече същия
и имота до приключване на съдебното дирене (св. К., Т. и Г.). До 2018 г. и
ищецът и съжителката му се грижели за родители му, като преди 10-12 години той
организирал и финансирал и поставянето на външна изолация на цялата сграда (св.
Х. и Г.). След 2018 г. обаче започнал да подлага родителите си на психически и
физически тормоз, за да му прехвърлели цялата сграда, а след 2019 г. - и
отношенията на страните се обтегнали допълнително, тъй като на ищецът не се
нравело, че ответницата ги посещава и се грижи за тях (св. К. и Т.).
На - г., с представения
н.а. № ***/- г., родителите на страните дарили на ответницата останалата им
след дарението на ищеца тяхна собствена ½ идеална част от жилищната
сграда в процесния имот, заедно с ½ идеална
част от този имот, като запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно вещното
право на ползването му (л. 6).
По този начин, останалата след тези дарения ½ идеална част от процесния поземлен имот, е останала съпружеска имуществена
общност на родителите на страните. Поради това след - г. ищецът е притежавал по
дарение от **.- г. от родителите си ½ идеална част само от процесната жилищна сграда, а ответницата - дарената й от
родителите им на - г. гола собственост на останала тяхна ½ идеална част
от същата сграда и ½ идеална част от поземления имот, в който е
построена, а останалата ½ идеална част от същия имот е останала
съпружеска имуществена общност на родителите на страните.
Последната е била
прекратена със смъртта на - г. на майка им Т.Х.К. (чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 44, т. 1 СК). Поради това след
смъртта й, преживелият я съпруг и баща на страните - П.Г.К., е притежавал, от
прекратената СИО (3/12 идеални части)
и по
наследство от съпругата си (1/12 идеална част) -
общо 4/12 идеални части от процесния поземлен имот, а
ищецът е притежавал по наследство от своята майка само 1/12 идеална част от
този имот, а ответницата е притежавала, по дарение от родителите си (6/12
идеални части) и по наследство от своята майка (1/12
идеална част) - общо 7/12 идеални части от същия имот (чл.
5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН).
На - г. е починал и
бащата на страните - П.Г.К. (л. 9).
След смъртта му ищецът притежава по наследство от родителите си общо 3/12
идеални части от процесния поземлен имот, а по
дарение от същите и ½ идеална част от процесната
- сграда в същия имот, а ответницата притежава по дарение от родителите си
останалата ½ идеална част от тази сграда, и по същото дарение и
наследство от родителите си - и общо 9/12 идеални части от процесния
поземлен имот.
След подаването на
исковата молба в съда тя заключила първия етаж от процесната
сграда, в която живели до смъртта им родителите на страните, и преустановила да
посещава същия етаж и процесния поземлен имот, който
преустановила и да обработва (св. Г.).
Съдът кредитира, тъй
като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на
останалите доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели
К. (-), Т.
(-), Х. (-) и Г. (-),
с изключение на показанията на свидетеля Х. в останалата им част, че ищецът
обработвал целия поземлен имот (защото в тази им част
показанията му са изолирани, защото не се подкрепят от нито едно друго
доказателство и не са сведение за възприет от този свидетел факт, а само негов извод/предположение,
което признава в показанията си, че си направил, защото видял, че и другата част
от този имот била обработена), както и че с
родителите си ищецът нямал никакви спорове за процесния
имот (защото в тази им част показанията му не са сведение за
възприет от този свидетел факт, а само негов извод, който си направил защото с
ищеца били „… приятели и никога не било ставало въпрос за тези неща….“),
че от два до три пъти всеки месец за последните 10 години бил посещавал имота (защото
напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното същият
свидетел дава след това показания, че всъщност от 10 години се познава с ищеца,
а през същите е посещавал имота само по повод или ако той го повика, за да му
помага), че ищецът извършвал подобрения и на първия етаж на процесната сграда (защото първоначално категорично
заявява в показанията си, че не можел да даде такива за това какви подобрения бил
правел ищеца на този етаж, където живеел баща му, защото не бил влизал в него, а
след това вътрешно противоречиво на горното дава противоположни показания, че „…..мисля,
че правеше там някакви дребни неща на първия етаж, нещо врати там какво
оправяше, аз съм го виждал……“), както и че санирането
на сградата било извършено преди 5 години, защото самият свидетел признава, че
не може да си спомни точно преди колко време е извършено това саниране („…това
стана преди около 5 години ли да беше….“), както и на свидетеля Г.
в останалата им част, че ищецът и съжителката му живели заедно с родителите му
и на първия етаж (защото в тази им част показанията му са
вътрешно противоречиви, тъй като първоначално дава такива, че преди санирането
на сградата преди повече от 10-12 години, ищецът живеел с родителите си, а след
това заживял на втория й етаж, а родителите му живеели на първия й етаж, а след
това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното
дава противоположни показания, че всъщност „…мисля, че на първия етаж живееше Г.,
като общо го ползваха….“, а след това, че „…..после, когато вече санираха къщата, Г. и съпругата му П. си живееха горе, но
преди това готвеше долу, но и при тях е готвила…“, а след това, че „….след санировката Г. и П. живееха на втория етаж…на първия етаж
си живяха майка му и баща на Г. докато починат…“), че първоначално
ищецът обработвал целия имот с родителите си, след което пак той се бил грижел
за него (защото напълно непоследователно, нелогично и вътрешно
противоречиво на горното същият този свидетел дава веднага след това съвсем
други показания, че знаел от ищеца, че сестра му трябвало да обработва другата
половина от имота, която била в трева, когато посетил същия това лято, но тя не
била обработвала тази половина от имота откакто били починали родителите им, “….а
може би и от по-напред…“, но идвал друг човек, различен от ищеца, да „…обръща и
да помага за частта на родителите им, защото те били на възраст и не можели…“). А
тази изолираност, вътрешно противоречие и липса на непосредственост в
показанията на тези свидетели в посочените им части, в съчетание с близките им
приятелски отношения с ищеца, оправдава напълно недоверието, с което съдът се
отнася към тяхната достоверност в същите им части (чл. 172 ГПК).
Други релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск, в допустимата му
горепосочена част, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен в същата
му останала част. Същият ищецът е основал на обстоятелствата, че придобил по
давност още през 2000 г., с непрекъснатото и самостоятелно владение от - г. до днес
и останалата недарена му от родителите му на **.- г. тяхна до дарението й на
ответницата ½ идеална част от процесната
жилищна сграда в процесния имот, както и целия този
имот, в който е била построена (л. 21). От
тези факти ищецът извлича изгодни за себе си правни последици по чл. 79, ал. 1
ЗС. Поради това носи тежестта да ги докаже пълно и главно, тоест несъмнено по
делото (чл. 154, ал. 1 ГПК).
По делото обаче същият
не доказа нито един от тези факти. Респективно не доказа да е владял имота и
къщата в него само за себе си повече от десет години, отричайки правата на
останалите съсобственици, манифестирайки своето намерение спрямо тях и че това
му поведение им е било известно. Такива изводи не следват нито от разпитаните
по делото свидетели, нито от приетите писмени доказателства. На първо място през
сочената от него - г., когато твърди, че е завладял имота и сградата в него,
той е бил непълнолетен, поради което и ограничено дееспособен до пълнолетието
му на **.- г. Поради това за този период той въобще не е могъл обективно да
владее имота и сграда в него, защото не може сам да формира валидно намерение
за тяхното своене (чл. 4 ЗЛС).
От друга страна по делото няма и никакви доказателства в подкрепа на
твърдението му да е упражнявал до смъртта на родителите си самостоятелна фактическа
власт върху този имот и сграда в него с намерение за тяхното своене. Нещо повече. От показанията на свидетелите К. и Т.
се установи, че той е живял с ответницата и родителите си на първия етаж на сградата
в имота до сключването на граждански брак със съпругата си, след което, за
около година и половина през - години е прекъснал да живее в него, защото е
живял с нея в друг имот в С.. Поради това, дори и по делото да бе доказано, че
е завладял този имот след навършване на пълнолетие на **.- г., което обаче
съдът не приема за установено от доказателствата по делото, то и тогава не би
могъл да го придобие по давност, защото същата щеше да се яви прекъсната с това
загубване на владението му за повече от шест месеца – за този период от година
и половина, през които е живял със съпругата си в С. (чл. 81 ЗС).
А от прекъсването на давността започва да тече нова (чл. 117 ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС). По делото обаче няма
несъмнени доказателства и кога точно през - години ищецът се е развел със
съпругата си и се е върнал да живее при родителите си в имота с тяхно съгласие.
Посочените от него свидетели Х. и Г. не дават въобще показания за този период,
защото първият го познава от 10, а вторият от тях – от 15 години, видно от
показанията им, а от показанията на свидетелите К. и Т. (които,
за разлика от свидетелите Х. и Г., са първи братовчеди на страните, а
свидетелката К. и живее в съседния имот и до смъртта на родителите на страните
е посещавала същия, и имат непосредствени впечатления), се установява само,
че това е станало през - години, след развода му с неговата съпруга и преди
дарението от родителите му на **.- г. на ½ идеална част от жилищната
сграда в този имот, в която, на първия й етаж той е бил допуснат от тях да
живее с тях след този развод и ползва по уговорка със същите половината от
двора (св. К. и Т.). А след като ищецът след
развода му през - години и преди дарението от **.- г. е бил допуснат от
родителите си да живее заедно с тях в процесния имот и
обработва половината от двора му, той не е владелец, а държател на този имот –
допуснат от родителите си да го ползва с тях и не може да го придобие по
давност независимо от срока на държането му, защото в този случай са налице
т.нар. търпими действия (Р 1805-1963-I
г.о.). Държателят не може да придобие имота по давност,
независимо от срока на упражняване на фактическа власт, защото за придобиването
на собствеността по давност законът изисква владение, а не държане на имота (чл.
79, ал. 1 ЗС и Р 128-2019-I г.о.). Според
задължителната практика на ВКС, когато основанието за установяване на
фактическата власт сочи държане, то в тежест на позоваващият се на придобивна давност е да докаже пълно и главно, че е
променил с едностранни действия намерението, които да са от такова естество, че
явно и по недвусмислен начин да показват
(на съ/собственика), че държателят започва
да свои имота (ППВС № 6/1974 г. и ТР № 1/2012 на ОСГК на ВКС). А
в случая не е установено по делото извършване на такива действия от ищеца. Нещо
повече. Както се посочи и по-горе, след завръщането му да живее при родителите
си в имота след развода му през - години, той е бил само негов държател, защото
е бил допуснат от тях да живее в него с тяхно съгласие, какъвто е останал той
на същия имот и недарената му от родителите му на **.- г. останала ½
идеална част от сградата в него. Поради това след това дарение, той е бил
съсобственик с родителите си само на сградата в този имот, владеещ, но като
правомощие на правото на собственост, само тази собствена след дарението
½ идеална част от същата сграда, и държащ за родителите си останалата
собствена им след това дарение тяхна ½ идеална част от правото на
собственост върху нея, както и целия техен поземлен имот, в който е построена. А
поначало упражняването на фактическа власт продължава на основанието, на което
е започнало докато не бъде променено, а в случая по делото няма данни за такава
промяна (ТР № 1/2012 на ОСГК на ВКС). Тъкмо напротив. Преди това дарение ищецът е започнал да
упражнява фактическа власт върху имота като държател – допуснат е бил да го
ползва и живее с родителите си в него от същите, които са негови собственици.
Това е продължило и след дарението на **.- г. на ½ идеална част от
сградата в имота, защото, след като основанието (дарение),
на което съсобственикът-ищец е придобил фактическа власт върху дарената му
½ идеална част от сградата в имота, признава такава и на останалите й
съсобственици – неговите родители, то го прави само държател на техните идеални
части от тази сграда и презумпцията по чл. 69 ЗС за придобиването им по давност
от ищеца се счита оборена (ТР № 1/2012 на ОСГК на ВКС). Тогава, за да придобие
по давност правото на собственост върху техните идеални части от тази сграда, ищецът,
който не е бил техен владелец, е следвало да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с
тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици на същата сграда – неговите родители към този момент,
което представлява т.н. преобръщане на владението, при което съсобственикът - съвладелец се превръща в съсобственик - владелец. Поради
това, след като се позовава на придобивна давност, ищецът
трябваше да докаже по делото, че е извършил такива действия, с които е
престанал да държи идеалните части от процесната
сграда на родителите си, както и имота им, в който е построена, за тях и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия е
следвало да бъдат доведени до знанието им. Завладяването частите на останалите
и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи тяхното владение и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо
манифестиране промяна в намерението не е необходимо само когато упражняването
на фактическата власт е започнало самостоятелно от един от съсобствениците с
намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните
части на останалите, а случаят не е такъв (ТР № 1/2012 на ОСГК на ВКС). При
него ищецът не е осъществявал през нито един период от време самостоятелна
фактическата власт върху имота и сградата в него, защото е живял в този имот и сграда
заедно с родителите си до тяхната смърт през 2020 г., а те са притежавали след
дарението на - г. на ответницата на „голата“ собственост на останалата недарена
на ищеца тяхна ½ идеална част от тази сграда, заедно с ½ идеална
част от процесния им имот, в който е построена -
вещното право на ползване на целия този дарен й имот и сграда, както и правото
на собственост върху недарената й с това дарение останала ½ идеална част
от този имот, до който преди 12-13 години е била допусната от тях да живее с
него в същия имот и съжителката на ищеца. А когато фактическата власт не се
упражнява самостоятелно, какъвто е случая, а заедно с други лица, които са
държатели и упражняват собственически правомощия, извършването на ремонтни
дейности и поддръжка на жилището, както и заплащане на режийни разноски, не
могат да се приемат за действия, които манифестират упражняване на
самостоятелна фактическа власт лично или чрез другиго, която да бъде
противопоставена на собственика (така и Р 128-2019-I
г.о.). Поради това и в случая, извършеното преди 10-12 години
със средства на ищеца, според кредитираната част на показанията на свидетелите Х.
и Г. - саниране на цялата процесна сграда и
поддръжката й от него според същите и обработването на половината от имота, не
могат да се приемат за действия, които манифестират упражняване на
самостоятелна фактическа власт лично или чрез другиго, която да е можел да
противопостави на съсобствениците си и вещните ползватели на този имот –
родителите му и ответницата, а търпими действия, поради близките му родствени
отношения с тях (така Р 128-2019-I г.о. и Р 196-2019-I г.о.). От друга
страна, при запазеното от родителите му при дарението от - г. вещно право на
ползване на дарената с него на ответницата останала тяхна след дарението на
ищеца „гола“ собственост на ½ идеална част от сградата в имота и
½ идеална част от правото на собственост върху последния, ответницата не
би могла реално да ползва същите части от имота и сградата до тяхната смърт,
нито да иска отстраняването от същите на ищеца, който родителите им са
допуснали при упражняване на правото си на ползване на дарената й на - г. част
от и съответно това на собственост на останалата недарена й с това дарение
½ идеална част от правото на
собственост върху процесния поземлен имот. За това тя
не е имала правен интерес и не е могла да прекрати тези търпими действия на
нейният брат (така и Р 196-2019-I г.о.). Едва след смъртта на
родителите им през 2000 г. би могло да се приеме, че ищецът е демонстрирал
спрямо нея намерението си да завладее имота за себе си, но от този момент до
предявяване на 25.11.2020 г. на иска му по делото за придобиването по давност
на същия имот и сграда в него, в допустимата му част, не е изтекъл давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и ищецът не е могъл да
ги придобие по давност (така
и Р 196-2019-I г.о.).
Вярно е, че според
кредитираните горепосочени свидетелски показания по делото, след обзавеждането
на втория етаж от сградата след дарението на ищеца през - г. на ½
идеална част от нея от родителите му, същият е заживял с тяхно съгласие
самостоятелно на вторият й етаж и е обработвал половината от процесния техен поземлен имот, където преди 10-12 години е
заживяла с него и неговата съжителка. Но също така е вярно, че това не
осъществява фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС и за тези ползвани от ищеца
части от този имот и сграда, защото същите ищецът е ползвал със съгласието на
своите родители – негови съсобственици на сградата и собственици на имота, в
който е построена, до дарението на - г. на ответницата на „голата“ собственост
на ½ идеална част от същия имот и тази сграда, и запазвайки за себе си
до смъртта си вещното право на ползване на същата дарена й част от същия имот и
сграда, и самостоятелни собственици на останалата недарена й ½ идеална
част от него. А при извършено по този начин разпределение на ползването на тази сграда и имот, не се извършва предаване
на владение на ищеца от родителите му с намерение за ликвидиране на състоянието
на съ/собственост посредством придобиване по давност
на самостоятелни обекти от същата сграда и/или идеални части от имота, в който
е построена, от различните съсобственици, защото се постига съгласие само досежно ползването на тази съсобствена
сграда и имота, в който е построена, при запазване на състоянието на съ/собственост върху същите, защото упражняваната въз
основа на извършено по смисъла на чл. 32 ЗС разпределение на ползването
фактическа власт върху самостоятелен обект от страна на един от
съсобствениците, не представлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС (така
и Р 241-2006-I г.о.).
Правото на собственост
върху недвижим имот/идеална част от него се придобива по давност само с непрекъснатото
владение (а не държане) на същия имот или
реална част от него в продължение на 10 години (чл. 79, ал. 1 ЗС). А
с оглед всичко изложено ищецът, чиято е тук според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, не доказа пълно и главно, тоест
несъмнено по делото, да е владял през посочения в исковата му молба период процесната, недарена му на **.- г. от родителите му и тяхна
до дарението на „голата“ й собственост на ответницата на - г. - ½
идеална от сградата в и същата идеална част от процесния
имот, в който е построена, и останалата тяхна след това й дарение ½
идеална част от същия имот (тъй като искът му в горепосочената
му останала част е недопустим, поради липса на правен интерес).
Поради това предявеният от него в същата му допустимата му част иск за признаването
му по отношение на ответницата за собственик, поради придобиването им по
давност, и на недарената му от
родителите му останала ½ идеална част от процесната
сграда и ненаследените от него от същите останали 9/12 идеални части от
поземления имот, в който е построена, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен (чл. 79, ал. 1 ЗС).
При този изход на
делото, само ответницата има право да й бъдат присъдени сторените по делото разноски,
изчерпващи се с платеното от същата адвокатско възнаграждение от 900 лева,
които поради това следва да бъдат възложени в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3 и
4 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Г.т районен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, поради липса на правен интерес, предявения от
Г.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***, положителен установителен
иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК В ЧАСТТА МУ, с която иска да бъде
признато за установено по отношение на К.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
че е собственик по давност на дарената му с нотариален акт за дарение на
недвижим имот -/**.- г. на нотариус Г.Д.½ идеална част от - СГРАДА,
състояща се от първи етаж от две стаи и кухня и втори етаж от две стаи и хол,
построена в източната част на ДВОРНО МЯСТО с площ от **-, находящо
се в -, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № -,
в кв. - по плана на същия град, при граници на дворното място: -, -***, и на
придобитите по наследство от родителите му Т.Х.К. и П.Г.К. общо 3/12 идеални
части от същия поземлен имот, КАКТО и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК на Г.П.К.,
за отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***,
дело № *** от - г. на -, като недопустимо, и ПРЕКРАТЯВА поради това производството
по настоящото гражданско дело № 481 по описа за 2020 г. на Г. районен съд В СЪЩАТА
МУ ЧАСТ, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен този предявен от Г.П.К. с п.с., иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК В ОСТАНАЛАТА МУ ДОПУСТИМА ЧАСТ, с която иска да бъде
признато за установено по отношение на К.П.К. с п.с., че е собственик по давностно владение от - г. до днес и на останалите
непридобити по наследство от родителите му 9/12 идеални части от същото ДВОРНО
МЯСТО с площ от **-, находящо се в -, и съставляващо
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № -, в кв. - по плана
на същия град, при граници: -, -***, и на останалата недарена му ½
идеална част от същата - СГРАДА, състояща се от първи етаж от две стаи и кухня
и втори етаж от две стаи и хол, построена в източната част на същото дворно
място.
ОСЪЖДА
Г.П.К. с п.с., да заплати на К.П.К. с п.с., сумата от 900 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: