Решение по дело №3261/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 677
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20213110203261
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 677
гр. Варна, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203261 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Д.
А. ЕГН **********, с адрес в гр.Гълъбово, ул.“Струма“ №12, депозирана чрез
процесуален представител- адв.П.Н. от ВАК, против Наказателно постановление № 21-
0819-002516 от 02.07.2021г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Варна,
Сектор ПП-Варна, с което на А. е наложено: административно наказание “Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че издаването НП е незаконосъобразно, тъй като не е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание възз. се явява лично и с упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото,
процесуалният представител моли за отмяна на НП, като изтъква че възз. не е знаел за
прекратяване на регистрацията на превозното средство, тъй като полицейските органи
не са го уведомили за това. Акцентира върху липсата на субективен състав на
нарушението.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.02.2021г. възз. С.А. придобил в индивидуална собственост лек
автомобил „Пежо 406” , с рег. № ЕН5666ВР по силата на договор за покупко-
продажба. Сделката била изповядана в гр.Плевен, по изискуемия от закона ред, в
писмена форма с нотариална заверка на подписите от нотариус с рег. № 16 на
Нотариалната камера и информация за същата била подадена по електронен път
от Сектор ПП-Плевен в Сектор ПП-Варна. Въпреки задължението за
пререгистрацията в едномесечен срок /т.е. до 05.03.2021г./ новият собственик –
жалбоподателят А., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в Сектор
ПП по местоживеене, а именно сектор ПП - Плевен, промяната в собствеността,
поради което и на 09.04.2021г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена
служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.
На 12.05.2021г., около 15.15 часа жалбоподателят С.А. управлявал лекия
автомобил „Пежо 406” , с рег. № ЕН5666ВР в гр.Варна, по бул.“Република“,
където бил спрян за проверка от полицейския служител – св. с.с.-
мл.автокотрольор в сектор ПП-Варна, който след като направил справка в
информационните системи на МВР установил, че регистрацията на лекия
автомобил е била служебно прекратена на 09.04.2021г.
За констатираното св. А. съставил АУАН с бл. № 381292, в който посочил
горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът
бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да
направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били
депозирани.
По случая била извършена и проверка ЗМ №218/2021г. по описа на Сектор
ПП при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
След приключване на проверката, материалите по преписката били изпратени в
РП-Варна, където била образувана пр.пр.№8029/2021г. по описа на ВРП. С оглед
установеното при проведената проверка, прокурорът преценил, че извършеното
от А. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй степента на обществена
опасност на обществена опасност на деянието съответства на административно
нарушение, а не на престъпление от общ характер. Поради това с постановление
2
от 28.06.2021г. на основание чл.213, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отказал да
образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345,
ал.2 от НК. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на
Началника на Сектор ПП-Варна за преценка реализирането на административно
наказателната отговорност на въззивника.
Въз основа на изпратеното постановление на ВРП и материалите по преписка ЗМ
№218/2021г. по описа на Сектор ПП-ОД на МВР-Варна , Началник Група към ОД на
МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, на 02.07.2021г. издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания
на свидетеля С.с., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по
АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд материали по пр.пр.№8029/2019г. по описа на ВРП, включваща
материалите по преписка ЗМ №218/2021г. по описа на Сектор ПП и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група
при ОД на МВР в Сектор ПП-Варна съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника на група при ОД на
МВР в сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към
3
делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи,
компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и
съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи
лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и
посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран
кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените
конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво
адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява собствения си
автомобил, придобит на 05.02.2021. , който е със служебно прекратена регистрация по
чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението,
посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на
водената преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
4
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка.
Впоследствие след отказът за образуване на досъдебно производство, поради преценка
на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК
/единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е
престъпление от общ характер или не/, но пък са налични данни за извършено
административно нарушение, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си
по закон и е изпратил преписката на АНО за преценка реализирането на
административната отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2
от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без
приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал
да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е
образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер
на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице,
което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Пежо 406” , с рег.
№ ЕН5666ВР е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП,
както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за
обществено ползване /в гр.Варна/ на датата посочена в административното
обвинение. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че е придобил собствеността на
автомобила на 05.02.2021г. в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал.1
ЗДвП /писмен договор с нотариална заверка на подписите/, както и че в
едномесечен срок от придобиването в собственост на регистрирано пътно
превозно средство не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал.2 от ЗДвП и чл.
14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство
на свое име в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
5
си адрес или адрес на регистрация, но въпреки това е продължил да го управлява.
В горната насока са и показанията на св.с..
С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства (Наредба № І-45 от 24.03.2000 година) се определят условията и реда за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български
физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за
предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни
средства.
Всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се
заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един
месец от настъпването й, арг. чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за
собственика, посочени в свидетелството за регистрация, арг. чл. 14 от Наредба №
І-45 от 24.03.2000 година.
Регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство, арг. чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 18б, ал.
1, т. 10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година, като администрацията не
уведомява собственика на пътното превозно средство, рer argumentum a contrario /
по аргумент на противното/ от чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000
година.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП /в сила от
27.12.2017г./, съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията
настъпва по ex lege /силата на закона /, а не по волята на административен орган,
поради което и не е било необходимо контролните органи да информират А. за
6
прекратяването на регистрацията /законът не им вменява и такова задължение/.
Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се
сподели тезата, че А., че не е знаел, че следва да пререгистрира автомобила и че
регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото
бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил
05.03.2021г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и
правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от 09.04.2021г.
Управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил
задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, А. е бил
длъжен да е наясно с предвидените в закона последици, свързани със служебната
дерегистрация на автомобила му т.к. незнанието на закона не извинява никого,
поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна. В този
смисъл е трайната практика на всички състави на АдмС-Варна, част от която са
следните решения:
Решение № 1967 от 23.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2231/2019 г.
Решение № 2188 от 14.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2198/2019 г.
Решение № 1788 от 3.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2032/2019 г.
Решение № 2340 от 3.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3026/2019 г.
Решение № 910 от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 393/2020 г.
Решение № 880 от 9.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 544/2020 г.
Решение № 1617 от 3.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2083/2020 г.
Решение № 1853 от 8.12.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2091/2020 г.
Решение № 1654 от 10.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2171/2020 г.
Решение № 1691 от 16.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2133/2020 г.
Решение № 1773 от 27.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2375/2020 г.
Решение № 337 от 15.03.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 195/2021 г.
Решение № 46 от 14.01.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1783/2020 г.
7
Решение № 181 от 15.02.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 125/2021 г.
Решение № 767 от 4.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 824/2021 г.
Решение № 827 от 17.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 734/2021 г.
Решение № 841 от 18.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1032/2021 г.
Всичко гореизложено води до еднозначния извод, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе
предвидената за това отговорност.Затова и съдът намира, че в случая са налице
безспорни и категорични доказателства, че именно А. е извършил нарушението, за
което е бил санкциониран.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. С оглед на санкционната правна норма, която предвижда размера на
административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания
„глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца, които са минимално предвидените в санкционната норма,
се явяват законосъобразни. За съда не съществува законова възможност да измени
издаденото НП, като определи административното наказание глоба или ЛПУМПС под
предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10
точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни
точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно
наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото
производство.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на 140 от ЗДвП е призвана да гарантира. Отделно от това видно от
приложената по делото справка за нарушител /водач същият е бил санкциониран с
8
влезли в сила НП за различни нарушения и ЗДвП общо 48 пъти. Нещо повече видно от
справката за нарушител/ водач въззивникът е бил санкциониран с глоба с фиш общо 29
пъти. Горното идва да покаже, че въззивникът системно не изпълнява задълженията си
по ЗДвП. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от водача като
маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се
накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-002516 от 02.07.2021г.,
издадено от Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на С.
Д. А. ЕГН **********, с адрес в гр.Гълъбово, ул.“Струма“ №12 е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП ,
за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни
точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

9