Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI Б въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Д. Алексиева гр. дело № 3265 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 12.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 55836/2018 г. на СРС, ГО, 45 състав е признато за
установено в отношенията между страните по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****срещу З.С.Д., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че З.С.Д., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****сумата в размер
на 664, 16 лева, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *****, абонатен № 182238,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 20.03.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата в размер на 21,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за
периода от м.07.2016г. до 08.03.2018г. като е отхвърлен иска за главница за отопление на имота за разликата над
уважената сума от 664,16 лева до пълно предявения размер от 1135,94 лева, иска
за главница за дялово разпределение, за сумата от 32,28 лева, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на
имота за сумата в размер на 7,28 лева,
за периода от 16.09.2015г. до 08.03.2018г., и иска за мораторна
лихва върху главницата за отопление на имота за разликата над уважената сума от 21,10 лева до размера на пълно предявената
сума от 114,27 лева, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.03.2018г., в производството по
ч.гр.д. № 18398/2018 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
С решението е осъден З.Д. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата в размер на 40,27 лева, разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и 475,67 лева, разноски в
исковото производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ АД – „Т.“ ООД.
Срещу така постановеното
решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника З.Д.. Счита, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Счита, че исковата молба е нередовна поради липса на
съответствие на заявените с исковата молба и със заявлението по чл. 410 ГПК вземания.
Навежда оплакване, че по делото не е доказано наличието на валидно възникнало
договорно отношение за снабдяване с топлинна енергия за конкретния имот в
етажна собственост, нито че ответникът е обвързан от общите условия, като не е
доказано публикуването и приемане на общите условия по предвидения в закона
ред. Сочи, че по делото не са представени фактури за процесните
суми, а само съобщения към фактури без подпис и печат, а от разпита на вещото
лице се установило, че по процесния случай не са
издавани фактури. Поддържа, че СРС неправилно е оставил без уважение искането
по чл. 183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи оригиналите на документите,
приложени към исковата молба, което довело до нарушение на съдопроизводствените
правила.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от Т.С. ЕАД, с
която излага становище за неоснователност на подадената въззивна
жалба. Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната
жалба.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове за главница за отопление на имота за разликата
над уважената сума от 664,16 лева до пълно предявения размер от 1135,94 лева,
иска за главница за дялово разпределение за сумата от 32,28 лева, за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г., иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение на имота за сумата в размер на 7,28
лева, за периода от 16.09.2015г. до 08.03.2018г., и иска за мораторна
лихва върху главницата за отопление на имота, за разликата над уважената сума
от 21,10 лева до размера на пълно предявената сума от 114,27 лева е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД. В заповедното
производство, ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед, като
е заявил, че живее сам в процесния апартамент, плаща
месечен наем, радиаторът и лирата в банята били свалени и затапени, ползвал
единствено топла вода. В исковото производство, ответникът е бил представляван
от назначен от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Предявените искове са допустими, като е налице идентитет между заявените вземания по основание и размер в
заповедното производство и тези, предявени с исковата молба.
Решението на СРС е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Според задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС
по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложено от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Писмената форма на договора
не е форма за действителност, а за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ /чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР/, които регламентират
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди
изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал.
1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от
09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградени сгради, се извършва въз основа на
писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените
имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
известни общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо се лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а от § 1 ДР ЗЕ/ и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване факта на ползване
на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното
разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в
чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е
също така, че със заповед от 04.02.1993 г. на Столична Община, ТОА „Люлин“, З.Д.
е настанен в процесния апартамент под наем, което се
признава от него в заповедното производство. Доказано е също така въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства постигнато съгласие между
ответника и топлопреносното предприятие за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия - протокол от 11.09.2002 г. от ОС на
собствениците в ЕС, находяща се в гр. София, ж.к. *****,
ползващи топлинна енергия от Т.С. ЕАД и списък на етажните собственици, представляващ
неразделна част от протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици
от 11.09.2002 г., който е подписан от ответника /като авторството му не е
оспорено и надлежно опровергано в процеса - чл. 180 ГПК/, писмо от 14.02.2018
г. от Столична община , в което е удостоверено, че за периода м. май 2014 г. до
настоящия момент, процесният апартамент е предоставен
на ответника и е открита индивидуална партида на ответника при ищеца с аб. № 182238, с титуляр З.С.Д., представените главни отчети
за процесния период, подписани от ответника /като
авторството им не е оспорено и надлежно опровергано в процеса - чл. 180 ГПК/. Следователно
същият има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. /.
Съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая
несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Установено е въз основа на
писмените доказателства по делото, както и от заключенията на вещите лица по
допуснатите и изслушани в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза,
които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, че
през исковия период в процесния имот не е имало
монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани разпределители. По данни
на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на годен водомер за топла
вода, разхода за топла вода се изчислява на един брой потребител при норма 140
литра напотребител за едно денонощие, съгласно чл.
69, ал. 2 НТ. Сумата за изразходвана топлинна енергия, изчислена по
изравнителните сметки, изготвени от ФДР е, както следва: сума за топлинна
енергия за сградна инсталация - 116,44 лв. и за гореща вода 1239,47 лева или
общо дължимата сума за процесния период е 1355,91
лева. Според заключението на ССчЕ, абонатът е
заплатил главници в размер на 220 лева или дължимият размер на главницата за
исковия период е 1135,94 лева, част от която в размер на 471,78 лева е приета
от първоинстанционния съд за погасена по давност. Непогасеният
дължим размер на главницата за топлинна енергия за процесния
период е 664,16 лв. Следователно по делото е доказана по несъмнен начин потребената от ответника топлоенергия в определено
количество.
Доводите
във въззивната жалба за непредоставяне на фактурите
по делото са без значение за дължимостта на сумите.
След като е установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането
ѝ без значение дали ищцовото дружество е издало
фактури за тези доставки. Насрещното задължението за заплащане на топлинна
енергия произтича от доставката ѝ до топлоснабдения
имот, а не от фактурирането ѝ. Ищецът е доказал реално доставената
топлинна енергия, което се установява чрез изслушаните и приети по делото
съдебни експертизи, в частност съдебно техническата експертиза, изготвена въз
основа на приложените по делото документи и допълнително изискани такива:
главните отчети, изравнителни сметки за процесния
период.
Възражението,
че СРС е допуснал процесуално нарушение тъй като бил оставил без уважение
искането по чл. 183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи оригиналите на
документите, приложени към исковата молба е неоснователно. Искането на ответниците по чл. 183 ГПК в отговора на исковата молба
ответника е общо и неконкретизирано и не е уточнено в първото по делото
заседание, каквато възможност е била представена на ответника, поради което
преценката на районният съд да го остави без уважение е правилна. След като ищецът не е бил задължен по реда на
чл.183 ГПК да представи приложените документи към исковата молба в оригинал или официално заверен препис, следва
да се приеме, че не е налице неизпълнение на процесуално задължение на
страната, което да наложи изключването на представените заверени копия от
доказателствата по делото. Ето защо същите са част от доказателствения
материал по делото и въз основа на тях могат да се правят изводи от съда.
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета
на въззивна проверка, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските: По делото въззивникът
е представляван от особен представител на разноски на ищеца. Съгласно
разпореждане от 14.05.2021г. по делото е определен депозит за особен
представител в размер на 150 лева, който е внесен от въззиваемата
страна, поради което и на осн. чл.78, ал. 3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД
посочената сума. Дължимата държавна такса по жалбата следва да се присъди от
съда с решението по спора и да се възложи на съответната страна съобразно
изхода на спора /т. 7 от ТР № 6/ 2012 г. от 06.11.2013 г., ОСГТК/, поради което
и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, З.Д. следва да бъде осъден да плати по сметка
на СГС сумата от 25 лв. на осн. чл. 18, ал. 1 вр. чл.1 ТДТССГПК. Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.10.2020 г., постановено по гр.д. №
55836/2018 г. на СРС, ГО, 45 състав В ЧАСТТА, с която е прието за
установено по искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, че З.С.Д., , ЕГН ********** дължи на
„Т.С.“ ЕАД, , ЕИК *****сумата в размер на 664,16 лева,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *****, абонатен № 182238,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 20.03.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата в размер на 21,10 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота, за периода от м.07.2016г. до 08.03.2018г., както и В ЧАСТТА, с която е осъден З.Д. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата в размер на 40,27 лева, разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и 475,67 лева, разноски в
исковото производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК З.С.Д.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****сумата
от 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за
заплатен депозит за особен представител за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА З.С.Д. ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца: „Термокомплект“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.