№ 1001
гр. В., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110201622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„С.С.“ ООД, против Наказателно постановление № 03-2300033/ 15.02.2023г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - В., с което на „С.С.“ ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 300лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка и се иска отмяна на
постановлението като незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи за
малозначителност на нарушението.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, явява се процесуален
представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2023г. служители на Д”ИТ”, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство от страна на въззивното дружество в цех за производство
на врати, находящ се в гр.В., бул.“П.“ №103. На обекта имало работници, между които
и И.С.. На лицата били предоставени за попълване на Декларации. В попълнената от С.
декларация по чл. 399 вр. чл. 402 от кт, в нея тя посочила, че работи като общ работник
1
от 06.01.2023г. със съответното работно време, че има уговорено трудово
възнаграждение и трудов договор. Поради това била насрочена и документална
проверка. В хода на проверката му била представена книгата за начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа. В нея било отразено, че работника не е инструктиран
06.01.2023г.. За установеното в хода на проверката бил съставен протокол №
ПР2300673/30.01.2023г., с който били дадени и съответните предписания.
Поради това спрямо въззивното дружество бил съставен акт за установяване на
нарушение за това, че в качеството на работодател не е документирано провеждането
на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж на
С. на длъжност „общ работник“ на работното място преди да му се възложи работа.
Било прието , че нарушението е извършено на 06.01.2023г. и квалифицирано като
такова по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж. Актът бил предявен на
надлежно упълномощено лице, като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление. С него административно-наказващият орган изцяло възприел
констатациите, описани в акта , както и правната квалификация на нарушението- по
чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж. Било прието още, че от нарушението не са
произлезли вредни последици и то е било отстранено веднага след установяването му.
Поради това, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 „в“ ал.1 от КТ, на въззивното
дружество била наложена „Имуществена санкция” в размер на 300лв.
В хода на съдебното следствие не бе разпитан свидетел, тъй като страните не
спорят по фактите.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка,
както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , депозирана в срок и от надлежна страна,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на
Дирекция " Инспекция по труда" гр.В. на основание чл.416 ал.5 от КТ . То е било
2
издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1
от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта. .В постановлението са
посочени нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на
жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.
От писмените доказателства по делото – констативен протокол и копие от
страница от книга за начален инструктаж , по безспорен и категоричен начин се
установява, че на 06.01.2023г. до момента на извършване на проверката по отношение
на С. не е било документирано провеждането на инструктаж по безопасност и здраве
преди да и се възложи работа.
Нормата на чл.281 ал.1 от КТ сочи, че всички работници и служители се
инструктират и обучават по безопасните методи на работа. Разпоредбата на чл.3 от
Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж, задължава работодателят да не допуска до работа работник и служител,
който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нормата на
чл.11 ал.1 т.4 от същата наредба пък предвижда, че работодателят осигурява
провеждането на съответните инструктажи на всеки работещ, независимо от срока на
договора и продължителността на работното време, включително и на лица, приети за
обучение или за повишаване на квалификацията.В този смисъл работника е следвало
преди да бъде допуснат до работа да бъде инструктиран, което не е било сторено.
Съдът намира обаче, че неправилно административно-наказващия орган е приел,
че за допуснатото нарушение следва да се ангажира отговорността на дружество. В
акта и постановлението е посочено, че дружеството, в качеството си на работодател
не е документирало провеждането на начален инструктаж на работника. Приетите за
нарушени правни норми на чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02,
предвиждат, че инструктажите, проведени по реда на наредбата се документират в
Книги за инструктажи, че начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват
на работа, както и че инструктажът се провежда в деня на постъпване на работа по
утвърдена от работодателя програма, която включва изчерпателно изброени въпроси.
В този смисъл задължението на работодателя е да осигури провеждането на
инструктажите по безопасност и здраве.Съгласно чл.11 ал.2 от Наредбата обаче те се
провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и условия,
определени от работодателя, като именно длъжностното лице което провежда
инструктажа издава и служебната бележка по смисъла на чл.12 ал.3 от Наредбата, а
съобразно образецът на книгата в която се документират инструктажите, същите се
документират не от работодателя, а от длъжностното лице, което ги е провело. В този
смисъл, от анализа на приетите от наказващият орган за нарушени правни норми, може
да се направи извод, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на
3
инструктаж чрез определянето на длъжностно лице, което да го извършва и
документира. Т.е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на
работодателя, а на съответното длъжностно лице. В тази насока е и константната
съдебна практика на Административен съд-В.. Въззивното дружество като работодател
би могло да носи отговорност по наредбата в случай, че изобщо не е определило лице
да провежда инструктажа , което би представлявало нарушение на чл.11, ал.1 или ако
допусне до работа лице, което не е инструктирано , което пък е нарушение на
нарушение на чл.3 от Наредбата, каквото обаче не е посочено нито в акта, нито в
постановлението.
Правото на защита на привлеченото към отговорност лице се осъществява
по отношение на фактите и обстоятелствата свързани с нарушението, което в случая е
било нарушено, тъй като от описаното в НП не е ясно за какво точно е наказано
дружеството – за допускане до работа на работник без проведен начален инструктаж
или за допускане до работа на работник с проведен, но недокументиран начален
инструктаж. Безспорно документирането на инструктажа в съответната книгата
удостоверява извършването му, но недокументирането на инструктаж е самостоятелно
нарушение, което се счита извършено на датата на провеждане на инструктажа и за
което е отговорен този, който е трябвало да го документира. Ако в случая се касае за
недокументиране на начален инструктаж, за това нарушение следва да се ангажира
отговорността на физическото лице – управител или на лицето, на което е възложено
това, а не на дружеството.
На следващо място следва да се отбележи, че недокументирането на проведен
инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивника, не
представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, защото за това деяние санкция
не е предвидена. Приложената от наказващият орган санкционна норма на чл. 415в,
ал.1 от КТ сама по себе си не представлява състав на административно нарушение. Тя
съдържа в себе си само санкция за маловажно нарушение и може да намери
приложение във връзка с друга норма представляваща състав на нарушение. В случая
специална норма предвиждаща санкция за недокументиране на проведен инструктаж
не е предвидена. Единствената санкционна норма към която биха могли да бъдат
отнесени фактите с оглед посочения като нарушен нормативен акт – Наредба № РД 07-
2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ е тази на чл. 413,
ал.2 от КТ. Последната обаче изисква деецът да не е изпълнил задълженията си по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането на
инструктажа, макар и недокументиран, това задължение е изпълнено - работникът е
бил запознат с всички особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява.
Както бе посочено по-горе в мотивите нарушение ще има ако инструктаж не е бил
проведен. В случая обаче такова обвинение не е повдигнато и не за това е наказан
4
въззивника. Следва да бъде отбелязано и това, че задължението за документиране на
начален инструктаж възниква само в случай, че инструктаж е бил проведен, а такива
доказателства (за проведен инструктаж на конкретния работник) не са ангажирани от
страна на въззиваемата страна върху която и лежи тежестта на доказване в
административно-наказателното производство. Представена е книга за начален
инструктаж , в която липсва отбелязване за проведен такъв на работника към
06.01.2023год. Липсата на отбелязване в нарочната книга (официалния
удостоверителен документ съобразно наредбата) на проведен такъв инструктаж обаче
означава само едно, а именно че такъв инструктаж не е бил проведен. Нещо повече
факта на непроведен начален инструктаж към първия работен ден на работника се
доказва и от съдържанието на самата книга за начален инструктаж. Видно от същата
такъв инструктаж е бил проведен на 06.01.2023год., но не преди започване на работния
процес, а е сторено след проверката на служителите на ДИТ В..
Поради изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2300033/ 15.02.2023г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - В., с което на „С.С." ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 300 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В. по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5