№ 88
гр. Стара Загора, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:И.ела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от И.ела Ат. Караджова Въззивно търговско дело
№ 20235501000009 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение №723/08.08.22 г. по гр.д. №2536/21 г. на РС-С.З. ,с
което се прогласяват за нищожни на осн. чл.26 ЗЗД като противоречащи на
закона следните клаузи: от Договор № HL 9317/27.04.2006г.: чл.3 ал.6 която
гласи: Действащия БЛП на БПБ за лева не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката
уведомява кредитополучателите за размера на БЛП за лева и датата от която
той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони.
Договорените в настоящия договор надбавки не се променят, чл.4 т.1 и т.2 от
Договор № HL 9317/27.04.2006г. - т.1 която гласи: Кредитополучателите
заплащат на банката следните такси: такса за управление 1,5% върху размера
на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване на кредита,
т. 2 която гласи- в началото на всяка следваща година, считано от открИ.ето
на заемната сметка по кредита кредитополучателя заплаща на банката
годишна такса за управление в размер на 0,1% върху размера на непогасената
главница към същата дата, чл.6 ал.3 от Договор № HL 9317/27.04.2006г. която
гласи: В случай, че по време на действието на настоящия договор банката
промени БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в лева размерът на
1
погасителните вноски определен в ал. 1 т.2 се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на
настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие, от
Допълнително споразумение от 22.10.2007г.: чл.1 която клауза гласи:
Считано от 22.10.2007г. остатъчния дълг по кредита се превалутира от лева в
швейцарски франкове като за обслужването на ползвания кредит ще се
използва разплащателната сметка на кредитополучателя И. И. А. в БПБ АД,
чл.3 ал 5 от Допълнително споразумение от 22.10.2007г. която гласи:
Действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и
датата, от която той е в сила чрез обявяването му на видно място в банковия
салон. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят, чл.6 от
Допълнително споразумение от 22.10.2007г. който гласи: Съгласно
Решението на банката от 16.10.2007г. кредитополучателя дължи такса за
предоговаряне на кредита в размер на 1% върху размера на предоговорената
главница.
Със същото решение е отхвърлен предявения от И. И. А. ЕГН: **********
с адрес гр. С.З. кв. *** и З. Т. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв. ***, иск
против „Ю.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес гр. С. ***, за заплащане на
сумата от 4227,82 лв. по 2113,91 шв. франка на всеки от тях недължимо
получени от ответника по договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 9317/27.04.2006г. изменен и допълнен със споразумение от 22.10.2007г. в
периода от 30.07.2008г. до 23.04.2021г. лихви над размерите по първоначално
уговорените анюитетни вноски ведно със законната лихва върху тях считано
от датата на подаване на исковата молба, като неоснователен.
Отхвърлен е и предявения от И. И. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв.
*** и З. Т. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв. ***, иск да бъде осъден
ответника „Ю.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес гр. С. ***, да заплати на
ищците сумата от 645лв по 322,50лв на всеки от тях, недължимо получени от
ответника по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
9317/27.04.2006г. такса по чл.4.1 от договора за усвояване на кредита ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, като
неоснователен, поради погасяване по давност.
2
Отхвърлен е и предявения от И. И. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв.
*** и З. Т. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв. ***, иск да бъде осъден
ответника „Ю.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес гр. С. ***, да заплати на
ищците сумата от 357,78 шв. франка, по 178,89 шв. франка на всеки от тях,
недължимо получени от ответника на 31.10.2007г. по споразумение от
22.10.2007г., договор № HL 9317/27.04.2006г. такса за превалутиране по чл.6
от споразумението ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба, като неоснователен, поради погасяване по давност.
Със същото решение се осъжда „Ю.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес
гр. С. *** да заплати на И. И. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв. *** и З.
Т. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв. ***, сумата от 46,07 шв. франка
недължимо получена от ответника в периода 22.04.2016г. до 22.04.2021г, по
договор № HL 9317/27.04.2006г., такса по чл.4.2 от договора за управление на
кредита ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба- 22.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
иска в останалата му част за размера над уважената сума 46,07 шв. франка до
размера на претендираната такава от 380,05 шв франка, като неоснователен,
поради погасяване по давност.
„Ю.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес гр. С. *** се осъжда да заплати на
И. И. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв. *** и З. Т. А. ЕГН: ********** с
адрес гр. С.З. кв. ***, сумата от 12326,13лв. включваща следните суми:
курсовите разлики върху погасената част от главница 2741,75лв в периода
22.04.2016г.-22.04.2021г., курсовите разлики формирани в резултат на
платените договорени лихви 9557,26лв, и курсови разлики върху таксите
27,12лв. в периода 22.04.2018г. до 22.04.2021г., недължимо получени от
ответника по споразумение от 22.10.2007г. към договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 9317/27.04.2006г. , ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба-22.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част
за размера над уважената сума 12326,13лв. до размера на претендираната
такава от 28252,63лв- по 14126,32 лв. на всеки от тях, като неоснователен,
поради погасяване по давност.
„Ю.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес гр. С. *** се осъжда да заплати
на И. И. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв. *** и З. Т. А. ЕГН:
3
********** с адрес гр. С.З. кв. ***, сумата от 2145,31лв-направените
деловодни разноски по настоящото дело съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. И. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З.
кв. *** и З. Т. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв. *** се осъждат да
заплатят солидарно на „Ю.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес гр. С. ***,
сумата от 573,87лв.- направените деловодни разноски по настоящото дело
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Възивникът „Ю.“ АД ЕИК *** обжалва постановено решение в частта ,в
която, са прогласени за нищожни чл. 4, т.1 и т.2 от договор за кредит HL9317
от 27.04.2006г.; чл. 1 от Допълнително споразумение от 22.10.2007г. към
Договор за кредит HL9317; чл. 6 от Допълнително споразумение от
22.10.2007г. към Договор за кредит HL9317; Частта, с която „Ю.“АД,
наричана по-долу за краткост Банката, е осъдена да плати на двамата ищци
следните суми:
-Сумата от 46,07 швейцарски франка, представляваща годишна такса за
управление на кредита по чл. 4, т.2 от Договор за кредит HL9317, получена от
ответника за периода 22.04.2016г.-22.04.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
-Сумата от 12326,13 лева, представляваща сбор от курсовите разлики
получени от ответника върху: погасената част от главницата за периода
22.04.2016г.-22.04.2021г., договорните лихви и таксите, платени за периода
22.04.2018г.-22.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Излагат се подробни съображения относно незаконосъобразността на
решението на районния съд в обжалваните части.
Прави се искане да се отмени обжалваното решение № 723 от
08.08.2022г. по гр.д. № 20215530102536 по описа на PC - С.З за 2021 г. в
обжалваните части и да се постанови друго, с което:
-да се отхвърлят установителните искове за прогласяване на нищожност
чл. 4, т.1 и т.2 от договор за кредит HL9317 от 27.04.2006г.; чл. 1 от
Допълнително споразумение от 22.10.2007г. към Договор за кредит HL9317;
чл. 6 от Допълнително споразумение от 22.10.2007г. към Договор за кредит
HL9317;
4
-да се отхвърли изцяло осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за
връщане на сумата, представляваща годишна такса за управление на кредита
по чл. 4, т.2 от Договор за кредит HL9317, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
-да се отхвърли изцяло осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за
връщане на сумата, представляваща курсови разлики, получени от ответника,
формирани върху заплатените месечни погасителни вноски и такси за
управление, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
Постъпил е отговор от другата страна с изложени съображения относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Въззивниците И. И. А. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв. *** и З. Т. А.
ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. кв. *** обжалват постановеното решение в
частта,в която са отхвърлени: -1/По иска за заплащане на сумата от 4227,82
CHF, недължимо получени от ответника по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 9317/27.04.2006г ,изменен и допълнен със
споразумение от 22.10.2007г. в периода от 30.07.2008г. до 23.04 2021 г . лихви
над размерите по първоначално уговорените анюитетни вноски ,ведно със
законната лихва върху тях считано от датата на подаване на исковата молба -
2/ иска за заплащане на сумата от 645лв, недължимо получени от ответника
по договор за кредит за покупка нанедвижим имот № HL 9317/27.04.2006г.
такса по чл.4.1 от договора за усвояване на кредита ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба, -3/иска за заплащане на
сумата от 357,78 шв. франка, недължимо получени от ответника на
31.10.2007г. по споразумение от 22.10.2007г., договор № HL
9317/27.04.2006г. такса за превалутиране по чл.6 от споразумението ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба,-4/иска за
заплащане на сумата над уважената сума от 46,07 швейцарски франка до
размера на претендираната такава от 380,05 шв франка, недължимо получена
от ответника в периода от 20.12.2008г. до 22.04.2016г . такса по чл.4.2 от
договор № 9317/27.04.2006г. за управление на кредита ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 22.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата-5/иска за заплащане на сумата над
уважената сума от 12326,13лв. до размера на претендираната такава от
5
28252,63лв., недължимо получени от ответника курсови разлики по
споразумение от 22.10.2007г. към договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 9317/27.04.2006г. в периода от 22.10.2007г. до 22.04.2016г.
относно курсовите разлики, формирани от погасена главница и такси и в
периода от 22.10.2007г. до 22.04.2018г. относно курсовите разлики,
формирани от лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба.Прави се искане да се отмени първоинстанционното решение
в обжалваните части.
Постъпил е отговор от другата страна с изложени съображения относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Обжалвано е и определение №3361/27.10.22 г.,с което се оставя без
уважение искането на „Ю.“ АД за присъждане на съдебно деловодни
разноски на осн. чл.78 ал.3 ГПК като неоснователно.Моли същото изцяло да
бъде отменено, като бъде съответно приложена разпоредбата на чл. 78. ал. 3
от Г11К и в полза на ответното дружество да бъдат присъдени съдебно-
деловодни разноски съразмерно на отхвърлените искове и части от
тях.Излагат се съображения.
Постъпил е отговор от И. И. А., ЕГН ********** и З. Т. А., ЕГН
**********, чрез адвокат Д. Ф. – САК,като се прави искане обжалваното
определение да бъде потвърдено.Излагат се съображения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното:
Не е спорно обстоятелството, че между страните по делото e сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 9317 от 27.04.2006г.,
по силата на който кредитополучателите били усвоили 43 000.00 лв. за срок
от 360 месеца, при годишна лихва, определена в размер на 0% през първата
година, а за всяка следваща - в размер на сбора от БЛП на банката за
жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0.9%. Към момента на
подписване на договора БЛП бил 7%, а с дължимата годишната лихва бил
7.9%. По силата на чл.4, т.1 от договорът потребителите дължали такса за
управление в размер на 1,5% еднократно, платима към момента на усвояване
на кредита, а съгласно чл.4, т.2 от договора потребителите заплащали такса за
управление в размер на 0,1% годишно върху размера на непогасената
6
главница.
На 22.10.2007г. между страните е подписано Допълнително споразумение
към Договор № HL 9317, по силата на което остатъчният дълг се
превалутирал в швейцарски франкове. В изпълнение на сключеното
споразумение кредитът бил превалутиран на дата 31.10.2007г., с размер на
предоставената сума в чуждестранната валута 35778.00 CHF. Съгласно чл.6
от споразумението, кредитополучателят заплащал такса за предоговаряне на
кредита в размер на 1.0% върху размера на предоговорената главница. В
изпълнение на уговорката по чл.6 от споразумението ищците са заплатили
357.78 CHF.
Съгласно чл.3, ал.1 от Споразумението, договореният годишен лихвен
процент бил равен на сбора от Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата и договорна надбавка от 1.75 пункта. Към датата на
сключване на договора БЛП бил 4.5% и съответно годишната лихва била
6.25%. Страните постигнали съгласие, че крайният срок за издължаване на
кредита бил 300 месеца - 31.10.2032 г.
Спорен е въпроса дали банковата институция е прехвърлила изцяло върху
потребителите валутният риск от повишаване на курсовата стойност на
швейцарският франк, без да изпълни задължението си да им разясни
икономическите последици на поетото от тях задължение, с което
недобросъвестно била възложила в техен ущърб всички икономически
неизгоди от промяната на стойността на чуждата валута спрямо българският
лев - валутата, в която те получавали своите доходи.
По силата на чл.3, ал.1 от споразумението от 22.10.2007г., цената на
кредита се формирала от плаващи компонента, именувана „Базов лихвен
процент“ /БЛП/ и фиксирана надбавка. Съгласно чл.3, ал.5 от
споразумението, действащият БЛП не подлежал на договоряне и промените в
него ставали незабавно задължителни за страните. По силата на чл.12 от
договора от 27.04.2006г., кредиторът имал право да изменя едностранно
тарифата за условията, дължимите лихви, такси и комисионни и други
разноски, като изменението на тарифата влизал в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи.
Ищците изразяват становище,че била неравноправна и уговорката по чл.12
7
от договора. Тя не обективирала компоненти за изменението на престацията,
които да не били поставени в субективната власт на кредитора, т.е. да се
формирали в следствие на въздействието на свободният пазар или от
държавен регулатор. Клаузата не съдържала конкретна методика/алгоритъм
за изчисление, поради което изменението на престацията не била функция на
обективни условия за промяната, а зависела изцяло от преценката на
доставчика на кредитен ресурс, който недобросъвестно си бил присвоил
правото в ущърб на потребителя да променя престацията в собствена
икономическа изгода. С оглед на изложеното, клаузата осъществявала
основанията на чл.143 ЗЗП.
Не били произвели правно действие като неравноправни клаузите на чл.4,
т.1 и т.2 от договорът от 27.04.2006г. и на чл.6 от споразумението от
22.10.2007г.
Банката, като икономически по-силната страна в договорните
правоотношения, била наложила въпреки изискванията на добросъвестността
и в ущърб на потребителите заплащането на таксата по чл.4, т.2 от договора,
независимо от обстоятелството, че при самото сключване на договора по
силата на чл.4, т.1 от същия на нея й била заплатена такса за управление в
размер на 1,5% върху размера на разрешения кредит. Заплащането на
многократни такси за извършването на едно и също действие водело до
неоснователно обогатяване на кредитора и противоречало на общия принцип,
забраняващ получаването на престация без правно основание.
Процесната клауза на чл.4, т.2 от договора била типова, предварително
изготвена от банката и потребителят не бил имал възможност да влияе върху
съдържанието й. Както в преддоговорният процес, така и при самото
сключване на договора банката не била разяснила на потребителят никакви
данни относно поеманото от него задължение за заплащане на такса за
управление, за да можел той да прецени естеството на услугите, които щели
да му бъдат оказвани по управление на кредита му. За да имал потребителят
действително достъп до основанията на дължимото от него възнаграждение
било необходимо в договорът за кредит да бъдат разписани общо действията
по управление на кредита, за да можел потребителят да прецени естеството на
услугата, както и било необходимо в договорът да бъдат предвидени
обективни критерии за определяне на разноските за извършването им, за да
8
можел потребителят да прецени себестойността на разходите по тях. В
настоящият случай, естеството на тези услуги не можело да бъде изведено
нито от самата спорна клауза, нито от останалите договорни клаузи.
Макар таксата по чл.4.2 от процесният договор да била формулирана в
процентен размер, това договаряне не било прозрачно, защото
кредитополучателите били лишени от възможността да подложат на преценка
дали не заплащали многократно цена за услуги, които се припокривали по
съдържание и по обем.
По същите съображения противоречала на добрите нрави и била
неравноправна уговорката по чл. 6 от споразумението към договора за
кредит, по силата на която кредитодателят се бил обогатил без правно
основание от получената от него такса в размер на 1% върху размера на
превалутираната в швейцарски франкове главница по кредита.
Ако кредиторът бил постъпил добросъвестно с кредитополучателите, не
можело да се счете, че в индивидуални преговори последните щели да се
съгласят да заплащат такса за управление за неконкретизирана насрещна
престация и при непрозрачен механизъм за определянето й. Подобно
договаряне накърнявало имуществената и правната сфера на потребителите -
ищци, тъй като без да се отчитали реално сторените разходи за управление на
кредита в техен ущърб недобросъвестно кредиторът си бил осигурил
имуществена облага, с което създал неравновесие в правоотношението.
Видно от самия текст на допълнителното споразумение към договора за
кредит, с което било извършено превалутирането, както и от придружаващите
го искания, декларации и други съпътстващи документи, на името на
кредитополучателя И. А. е открита нова сметка в швейцарски франкове, по
която остатъчната главница по кредита към 31.10.2007 г. била превалутирана .
В чл.1 от допълнителното споразумение е посочен видът на валутата на
кредита, а от бордерото за покупко-продажба на валута от 31.10.2007 г, се
установявало и равностойността му в местна валута. Установява се и
обменният курс между двете валути, при който страните били постигнали
съгласие да бъде извършено превалутирането - 1,16759 лева за 1 шв. франк,
като ясно било посочено, че се усвоявал кредит в размер на 35 777,91
швейцарски франка. Подписан е погасителен план. Съгласно чл.3, ал.1 от
допълнителното споразумение, при издължаването на кредита се прилагала
9
лихва съобразно БЛП на ответника за швейцарски франкове.
В хода на производството пред първата инстанция е назначена съдебно-
икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице по
процесния кредит са платени общо 57235,51 швейцарски франка, в т.ч. -
54299,51 вноски по кредита, 2022,67 швейцарски франка - застраховка, 839,05
швейцарски франка - такси и 74,28 швейцарски франка лихви за забава.
Банката поддържа БЛП за различните валути, в които е отпускала кредити,
тъй като трансферната цена на ресурса по тези валути е различна. БЛП се
определял като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка.
Трансферната цена на ресурса се формирала от пазарните (бенчмаркови)
лихвени мерители, рисковата премия, приложима за Банката при привличане
на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на Банката по
привличания паричен ресурс. Според в.л., налице бил математически
алгоритъм, който да определя относителната тежест на компонентите, по
които се увеличават лихвените нива на договора. Същият е бил определен от
Комитета по управление на активи и пасиви на банката, защото към момента
на сключване на процесния договор българското законодателство не
предвиждало лихвата да се изчислява по конкретна формула. Според вещото
лице в периода 30.07.2008г.-21.04.2021г. банката не е получавала
възнаградителна лихва по първоначално уговорения в чл.3 ал.2 от договора
лихвен процент в размер на 7,9% а от 03.10.2007г.-8,4%, поради
превалутиране на договора на чуждестранна валута договорения годишен
лихвен процент бил равен на сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове валиден за съответния период на начисляване на
лихвата и договорна надбавка от 1,75 пункта който към датата на сключване
на договора бил 6,25%.
В периода от 30.07.2008г. до 21.04.2021г. получената от банката
възнаградителна лихва като разлика между първоначално уговорения в чл.3
ал.1 от споразумението от 22.10.2007г. лихвен процент в размер на 6,25% и
възнаградителна лихва получена след едностранно изменение от страна на
банката на размера на договорната лихва е 4227,82 шв. франка повече.
В периода от 23.04.2016г. до 23.04.2021г. банката не била получавала
възнаградителна лихва по първоначално уговорения в чл.3 ал.2 от договора от
27.04.2006г. лихвен процент в размер на 7,9% поради превалутиране на
10
договора на чуждестранна валута. Съгласно подписаното допълнително
споразумение договорения годишен лихвен процент бил равен на сбора от
БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове валиден за
съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 1,75
пункта който към датата на сключване на договора бил 6,25%.
В периода от 23.04.2016г. до 23.04.2021г. получената от банката
възнаградителна лихва като разлика между първоначално уговорения в чл.3
ал. 1 от споразумението лихвен процент и възнаградителна лихва получена
след едностранно изменение от страна на банката на размера на договорната
лихва била 557,78 шв. франка повече.
За периода от 20.12.2008г. до 30.10.2020г. банката получила такси за
усвояване за превалутиране и за управление на кредита общо в размер на
839,05 шв. фр., за периода от 23.04.2016г. до 30.10.2020г. банката получила
такси за усвояване за превалутиране и за управление на кредита общо в
размер на 134,95 шв.ф.
Видно от експертното заключение ищеца бил титуляр на сметка
ВG2BPBI79421364438301 СОТ към датата на превалутиране на кредита.
Посочената сметка била разплащателна и било възможно да се използва за
платежни операции. Сметката била заверена със сумата на остатъчната
главница по кредита след превалутирането му.
Стойностите на БЛП за шв. франкове към датата на отпускане на кредита-
27.04.2006г. е 0,00%, към 22.10.2007г.-дата на превалутиране на остатъчна
главница-5,00%, за исковия период който предвид възражението за давност
следвало да се счита 02.06.2016г. до 23.04.2021г.-6,95%.
Стойностите на БЛП за лева на ответната банка към датата на отпускане
на кредита- 27.04.2006г. е 7,00%, към 22.10.2007г.-дата на превалутиране на
остатъчна главница-7,5%, за исковия период който предвид възражението за
давност следва да се счита 02.06.2016г. до 23.04.2021г.-10,25%.
Според вещото лице разликата, която се дължи на промяната на курса на
шв. франк за исковия период е 14966,58лв равни на 12685,69 шв. франка по
курс към датата на споразумението.
Към 31.10.2007г. според вещото лице не били наблюдавани колебания в
курса BGN /CHF и отклоненията от средните стойности били от около 5%.
Според вещото лице не е в състояние в това число и ответник, нито който
11
и да е субект на пазара да разполага със сигурен и реалистична информация
за бъдещи промени във валутния курс за епизод от 30 г напред, нито за
бъдещи промени на пазарните условия и международната икономическа и
пазарна конюктура във връзка с финансовия риск при отпускане на ипотечни
кредити и придобИ.е на финансов ресурс за отпускане на такива кредити за
период от 30г напред, чрез която информация и знание да може да се
прогнозира как ще се промени БЛП на банката за кредити в швейцарски
франкове, или в лева за такъв период и която да може да предостави
кредитоискателя преди сключването на договора.
По изчисления на в.л. банката е получила възнаградителна лихва по
договора като разлика между първоначално уговорения в чл. 3, ал.1 от
договора размер и лихва, която се е образувала след преизчисляване на БЛП -
4785,60 лв. ( сбор от получените в т.4.2 и 4.4.). В заключението си, в.л. е
направило подробен анализ на измененията на валутния курс на швейцарския
франк спрямо българския лев за периода 1999 г. - 2021 г., като заключава, че
швейцарският франк е бил с най-високи стойности спрямо българския лев
след 2010 г. През 2018 г. и 2019 г. бележат лек спад, но след 2020г. отново е
налице растеж. Според в.л. цената на швейцарския франк спрямо лева се
определя от макроикономическите процеси, в т.ч. и стабилността на еврото
през посочените периоди. Вещото лице извършва изчисление на курсовите
разлики в резултат на увеличаване на курса на швейцарския франк и
погасяването на кредита в швейцарски франкове, като за периода 30.11.2007г.
- 23.04.2021 г, установява курсова разлика в размер на 28252,63лв., а за
периода 23.04.2016 г. - 23.04.2021 г. - 17507,90 лв.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице е, че видно от
методология за определяне на БЛП нямало посочена математическа формула
във връзка с двата компонента във връзка с двата компонента влияещи на
БЛП-трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, в така приложената
методология не била посочена информация на относителната тежест на
лихвообразуващи фактори спрямо други фактори.
Видно от заключението по повторната съдебно-икономическа експертиза
е, че хипотетично размера на погасената до датата на исковата молба-
02.06.2021г.-главница при първоначално уговорения лихвен процент по
кредита в размер на 6,25 % считано от датата на първия падеж по кредита -
12
30.11.2007г. би бил 25 213,66 шв.ф. Хипотетично размера на погасената до
датата на исковата молба-02.06.2021г.-главница при първоначално
уговорения лихвен процент по кредита в размер на 6,25 % считано от
02.06.2016г. в случай, че евентуално се приеме за основателно искането на
ищците за неравноправност на клаузата на чл.3 ал.5 и евентуално ал.1 от
Допълнителното споразумение по отношение на променливия БЛП би бил
18465,53 шв.ф.
Реално погасената главница към 02.06.2021г. според вещото лице е
24108,32 тоест с 245,01 шв. ф. по -малко е платената главница спрямо
първоначално договорения лихвен процент към датата на предоговаряне.
От датата на предоговаряне 30.11.2007г. до датата на исковата молба
02.06.2021г. стойностите на изчисление на курсовите разлики за исковия
период, като не се вземе предвид промяната на месечната вноска са в общ
размер на 25 026,99 лв.
За периода от 02.06.2016 до датата на исковата молба 02.06.2021г.
стойностите на изчисление на курсовите разлики за исковия период като не се
вземе предвид промяната в месечната вноска са в общ размер 16 207,12.
От допълнението към заключението на вещото лице е видно, че от датата
на предоговаряне 30.11.2007г. до датата на исковата молба 02.06.2021г.
стойностите на изчисление на курсовите разлики за исковия период, като не
се вземе предвид промяната на месечната вноска са в общ размер на 20
128,73лв. За периода 02.06.2016г. до датата на исковата молба 02.06.2021г.
стойностите на изчисление на курсовите разлики за исковия период, като не
се вземе предвид промяната на месечната вноска били в общ размер на 15
960,41лв. Следва обаче предвид изложеното в повторната съдебно-
икономическа експертиза и допълнението към нея, да се уточни, че датата на
исковата молба е 22.04.2021г.
Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че
клаузите на чл. 3 ал.6 , на чл.4 т.1 и т.2 от Договор № HL 9317/27.04.2006г. и
на чл.6 ал.3 от Договор № HL 9317/27.04.2006г. следва да бъдат обявени за
нищожни като противоречащи със закона.
Същите визират възможността на банката едностранно да променя
размера на БЛП, а така също и регламентират заплащане на такси от
кредитополучателя.
13
Действително не се съдържат установени обективни критерии, механизъм
и методология за промяна на базовия лихвен процент, който да е уговорен от
страните, респективно страните да са постигнали предварително съгласие
относно компонентите, които влияят върху неговото формиране. Клаузите
следва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, като
потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна
информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може
на свой ред да реагира по най-уместния начин. За да се приеме, че
предвидените в процесния договор за кредит клаузи, касаещи възможността
за едностранно увеличение на лихвата, респективно размера на дължимата
погасителна вноска, не са нищожни, е необходимо да бъде установено, че
същите са били индивидуално уговорени между страните.
На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към изводите на районния съд относно
изводите,че посочените по-горе клаузи не са били индивидуално
уговорени.Следва да се приеме,че същите са били изготвени от банката
предварително и кредитополучателите не са имали възможност да влияят
върху съдържанието им при сключването му,поради което и предвид
разпоредбата на чл.35 от ЗЗППТ, същите ще следва да бъдат приети за
нищожни.
Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни
изводите на първоинстанционния съд относно приложението на Закона за
зашита на потребителите. Предвид обстоятелството, че кредитополучателите
са физически лица, на които по силата на процесния договор е предоставен
кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или
професионална дейност, същите имат качеството на потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2
от ДР на ЗЗП. С оглед на това спорното правоотношение се регулира от ЗЗП,
в сила от 10.06.2006 г., който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП изключва защитата при
неравноправен характер на договор, сключен с потребител, когато неговите
клаузи са индивидуално уговорени. От посочените от законодателя в ал. 2
критерии се извежда, че индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.
14
146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена
предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. С оглед
правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за доказване, че определено
условие от договора е уговорено индивидуално, се носи от банката. В
настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че сключеният договор е бил стандартен, изготвен предварително
и типов за съответния вид кредит.
С разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ е въведено изискване при
отпускането на кредит, банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и
посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Това означава, че
методиката за изчисляване на лихвата, съответно БЛП, се явява съществен
елемент от съдържанието на банковата сделка, което изключва възможността
базовия лихвен процент да бъде променян едностранно от кредитодателя след
сключването на договора, независимо дали е фиксиран или променлив..
Представената от ответника по делото методология е твърде обща,
недостатъчно ясна и не дава възможност да се предвиди кой точно
икономически показател ще съобрази банката при промяната на БЛП. Банката
определя изменението в БЛП въз основа на обективно съществуващи
фактори, но селекцията на тези фактори е предоставен на субективния избор
на банката.
Относно задължението за кредитополучателя да връща кредита си на
месечни погасителни вноски в швейцарски франкове, съдът намира, че следва
да съобрази задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС
от 20 септември 2017 г., постановено по преюдициално запитване по дело С-
186/16. В същото е прието, че понятието „основен предмет на договора“ по
смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
обхваща договорна клауза, включена в договор за кредит, изразен в
чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата
на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в
която е бил договорен, след като посочената клауза определя основна,
15
характеризираща този договор престация. Поради това такава клауза не може
да се счита за неравноправна, при условие че е изразена на ясен и разбираем
език. Прието е също така, че изискването договорната клауза да бъде изразена
на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит
финансовите институции трябва да представят на кредитополучателите
достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани
на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това посочено
изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде
погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира
от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и
по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. В т. 50 от решението е посочено, че банковата
институция трябва да представи възможните промени в обменните курсове и
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-
специално, когато потребителят-кредитополучателят не получава доходите си
в тази валута.
В контекста на изложеното, преценката за неравноправност на
обсъжданата клауза от договора е ограничена до проверката дали същата е
изразена по ясен и разбираем начин, доколкото спада към основния предмет
на договора по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
Банката не е пояснила на кредитополучателите, че избрания кредитен
продукт е изгоден не по принцип, а само докато курсът на швейцарския франк
не се променя, с оглед на което кредитиране в тази валута е високо рисково за
лице, което получава доходите си в друга валута.
По отношение на превалутирането, в Решение на СЕС по дело С-26/13 е
прието, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 налага задължението в
договора да е прозрачно изложен точният механизъм на конвертиране на
чуждестранната валута, посочен във въпросната клауза, както и отношението
между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с
отпускането на кредита, така че потребителят да може да предвиди въз основа
16
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. По този начин и с оглед всички релевантни факти, включително
публичността на информацията, предоставена от кредитодателя при
договаряне на кредита, следва да се прецени дали средният потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен е
могъл не само да установи съществуването на разлика, която обикновено се
наблюдава на пазара на ценни книжа между обменния курс продава и
обменния курс купува на чуждестранна валута, но и да прецени потенциално
значимите икономически последици за него от прилагането на обменния курс
продава при изчисляването на погасителните вноски, които той в крайна
сметка ще дължи, и следователно общата себестойност на сключения заем. В
настоящия случай, банката е уведомила потребителя, че избраната
чуждестранна валута не е с фиксиран курс, но не му е предоставила
информация за факторите, които определят курса, по който ще се извършва
превалутирането и последиците, свързания с риск от повишаване на
погасителните вноски при колебания в обменния курс.
Получената разлика в курса на швейцарския франк към момента на
усвояване на кредита и момента на погасяване на вноските по него, понесена
изцяло от кредитополучателя, представлява положителна величина,
формирана след служебно превалутиране от банката, и се явява нейна
печалба, получавана наред с договорената възнаградителна лихва. В т. 59 от
Решение на СЕС по дело С-26/13 е прието, че курсовата разлика не е част от
основния предмет на договора за кредит, нито представлява цена на
финансова услуга. В този смисъл в Определение от 22 февруари 2018 г. на
СЕС по дело С-119/17 е посочено, че клауза в договор за кредит, в резултат на
която целият валутен риск се прехвърля на кредитополучателя и която не е
съставена прозрачно, така че той не е в състояние да прецени, въз основа на
ясни и разбираеми критерии, икономическите последици, произтичащи от
подписването на договора, може да се разглежда като неравноправно, когато
се установи, че въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб
на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията
на страните по договора. В тази връзка следва да се направи преценка за
спазване на изискването за добросъвестност с оглед на всички обстоятелства
и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на
кредитодателя относно възможните промени в обменните курсове и
17
рисковете, свързани с вземане на кредит в чуждестранна
валута.Следователно, непредоставянето на подобна информация от страна на
банката е в нарушение на изискването за добросъвестност по чл. 143 от ЗЗП.
Клаузите на чл. 1, на чл.3 ал. 5, на чл.6 от Допълнително споразумение от
22.10.2007г. са неравноправни на основание разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, и
същите следва да бъдат приети и за нищожни.
Относно исковете,касаещи претенциите на ищците, които се основават на
начална липса на основание на банката да получи претендираните суми, съдът
намира следното: Следва да се има предвид, че Директива 93/13 определя
основанията и предпоставките определена договорна клауза от потребителски
договор да бъде прогласена за неравноправна, но не ограничава страните-
членки да предвидят и уредят при условията на изключителна дискреция в
своята вътрешна правна регламентация (принцип на процесуална автономия)
последиците от нищожността на клаузите вкл. определяне на подходящ
давностен срок, с изтичането на който осъдителните претенции на
потребителя да се погасяват, доколкото същият е разумен и не противоречи
на принципите на „равностойност“ и „ефективност“ (чл. 6 и чл. 7 от
Директивата).
Съдът споделя доводите на ищцовата страна,за неприложимост на
хипотезата по Решение от 16.07.2020 г. по дела № С-224/19 и С- 259/19,
доколкото според националния закон на запитващата юрисдикция И.,
давностният срок започва да тече от сключването на договора , докато по
нашето право - от датата на плащане на всяка вноска,както и за
неприложимост на хипотезата по Решение от 09.07.2020 г. по дела № С-
698/18 и С- 699/18, и по Решение от 22.04.2021 по дело № С-485/19 .
Неоснователно е твърдението, че по отношение на вземането за
недължимо платени договорни възнаградителни лихви, се прилага общият 5-
годишен давностен срок, а не краткият срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД .
Вземането за връщане на надвнесени лихви е безспорно периодично, поради
което се погасява с кратката 3-годишна давност на основание чл. 111 , б. „в“
от ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП установените неравноправни клаузи в
процесния договор са нищожни и не пораждат правни последици, поради
което правилно с обжалваното решение предявените осъдителни искове са
18
уважени в съответните размери.Относно доводите за основателност на тези
искове въззивният съд на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази част.
Относно обжалваното определение ,постановено от първоинстанционния
съд по реда на чл.248 ГПК: Съдът намира,че следва да се приложи
разрешението, изведено с решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-
224/19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз, съгласно което когато
националните съдилища уважават само частично кондикционна претенция,
заявена от потребител на основание неравноправна клауза в потребителския
договор, те не следва да възлагат в тежест на потребителя заплащане на
разноски, съразмерно на отхвърлената част, тъй като това би имало върху тях
възпиращ ефект да търсят защита на правата им, произтичащи от Директива
93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи.
Действително директивите нямат директен ефект, но в настоящият случай
посочената по-горе норма,охраняваща правата на потребителите следва да
бъде зачетена в националното законодателство.
Обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение №723/08.08.22 г. по гр.д. №2536/21 г. на РС-
С.З. и определение №3361/27.10.22 г., по гр.д. №2536/21 г. на РС-
С.З.,постановено по реда на чл.248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
19
2._______________________
20