Решение по дело №537/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 238

 

гр. Пловдив, 20 декември 2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА АРНАУДОВА

 

 ЧЛЕНОВЕ:         МАРИЯ ПЕТРОВА

                                                                                  

             РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 537/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.К. против решение № 262/03.07.2018 г., постановено по гр.д. № 633/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от него против Д.М. иск за сумата 38 766,39 евро. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да отмени решението в тази част и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявения против М. иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за сумата 38 766,39 евро. Оспорва въззивната жалба на Д.М. и М.М. като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски за двете инстанции.

Постъпила е въззивна жалба и от Д.М. и М.М. против същото решение в частта, в която те са осъдени да заплатят на С.К. по 5 418,99 евро, като жалбоподателите считат, че в тази част решението е необосновано, постановено при непълнота на доказателствата, при нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон, за което излагат подробни съображения, и молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове в тази им част като неоснователни и недоказани. Оспорват въззивната жалба на С.К.. Претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С.Д.К. против Д.К.М. и М.В.М. обективно и субективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит =======г. „.........“ /с предишно наименование „======“ АД/ предоставила на С.Д.К., ......... и Д.К.М. кредит от 98 650 евро, който те трябвало да върнат солидарно, за обезпечаване на вземанията на кредитора била учредена договорна ипотека върху три недвижими имота – апартамент-мезонет, собственост на .........и семейно жилище на него и Д.М., магазин и офис на „======“ ООД, в което дружество съдружници били К. и :=. Сумата била усвоена по сметката на С.К., открита в банката-кредитор, а тя била изразходвана по следния начин: 2/3 от нея, т.е. 65 766,66 евро, инвестирани в общия бизнес на К. и :=, и 1/3 от нея, т.е. 32 883,33 евро, получени от съпрузите :=и за задоволяване на техни лични и семейни нужди, като с една част от тази сума, т.е. с 12 170,25 евро, бил разкрит депозит на името на В. :=. Предвид законовата презумпция по чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, начина на усвояване и изразходване на сумата по кредита и вътрешните отношения между кредитополучателите ищецът счита, че всеки от тях е следвало да погаси по 1/3 от получения кредит, като за периода 21.04.2010 г. – 31.07.2015 г. С.К. заплатил вноски на каса и по банков път в общ размер на 88 370,76 евро, а .........– общо 27 928,41 евро, т.е. за този период погасената сума била в общ размер на 116 299,17 евро. Предвид поетата солидарна отговорност и вътрешните отношения между длъжниците всеки от тях следвало да погаси по 38 766,39 евро /1/3 от общо платената сума/, а ищецът платил 49 604,37 евро повече, .........платил 10 837,98 евро по-малко, а Д.М. не заплатила нищо от своята част от 38 766,39 евро. На 14.07.2015 г. .........починал, а неговите наследници поели задължението му по равно, поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Д.М. да му заплати сумата 38 766,39 евро, която тя дължи в качеството си на кредитополучател по цитирания договор за потребителски кредит и с която сума ищецът е надплатил своята част от дълга, както и да бъдат осъдени Д.М. и М.М. всяка една от тях да му заплати по 5 418,99 евро /1/2 от 10 837,98 евро/, дължима в качеството им на наследници на .........и с която сума ищецът е надплатил дълга, припадащ се на кредитополучателя В. :=, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответницата Д.М. счита, че предявените против нея искове са недопустими поради изтекла погасителна тригодишна давност предвид това, че вземанията са за периодични плащания, като за периода 19.04.2010 г. – 19.09.2014 г. вземанията са погасени по давност. При условията на евентуалност оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, тъй като тя не е действителен кредитополучател, доколкото не е получила нищо от заемната сума, а през 2010 г. за упражняване на общата между ищеца и съпруга й .........фирма „В.“ ООД били необходими оборотни парични средства, но банките отказали да предоставят на дружеството заем, което принудило К. и := да кандидатстват за такъв като физически лица и по този начин .........получил кредит от 40 000 евро по договор от 20.09.2012 г. с „.........“ АД, а С.К. - кредит по процесния договор и двамата вложили средствата в общото им дружество, по която причина и дадените обезпечения били с лични имоти и такива на дружеството, а средствата за погасяване на вноските по кредита впоследствие са били на дружеството, а не лични на съдружниците, като две от вноските /за 10 209 евро и за 21 320 евро/ били платени от друго тяхно общо дружество „======“ ООД. Твърди също, че .........е платил по кредита повече отколкото дължи, поради което претенцията против нея в качеството на негов наследник също е неоснователна. Претендира разноски.

Ответницата М.М. счита, че предявеният против нея иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията за периода 19.04.2010 г. – 19.09.2014 г. Счита, че сумите по договора са усвоени само от ищеца, като получените средства са предоставени за упражняване на общия бизнес между него и В. :=, а от него са погасявани и дължимите вноски по договора. Претендира разноски.   

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от С.К. против Д.М. иск за заплащане на сумата 38 766,39 евро, представляващи сумата, с която С.К. като солидарен длъжник за периода 21.04.2010 г. – 31.07.2015 г. е надплатил своята част от дълга и която се претендира от Д.М. в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит =======г., сключен с „.........“,  Д.М. и М.М. са осъдени да заплатят на С.К. по 5 418,99 евро, които дължат в качеството им на наследници на .........и с която сума С.К. като солидарен длъжник за периода 21.04.2010 г. – 31.07.2015 г. е надплатил своята част от дълга, припадащ се на кредитополучателя .........по същия договор, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2017 г. до окончателното им изплащане, както и по 197,02 лв. разноски съразмерно на уважената част от исковете, а С.К. е осъден да заплати на Д.М. и на М.М. разноски по делото съразмерно на отхвърлена част от исковете в размер на 3 069,78 лв. и съответно 703,36 лв.

Решението е обжалвано от страните и то е предмет на въззивното производство в неговата цялост.

Неоснователно е възражението на ответницата Д.М. за недопустимост на предявените против нея искове поради това, че е изтекла погасителната давност на вземанията за периода 19.04.2010 г. – 19.09.2014 г., тъй като това би се отразило на основателността, но не и на допустимостта на исковете, които следва да бъдат разгледани по същество.

С договор за потребителски кредит =======г. „.........“ /с предишно наименование „======“ АД/ е предоставило на С.Д.К., ......... и Д.К.М. потребителски кредит за текущи нужди в размер на 98 650 евро, който следва да бъде върнат при уговорените в договора условия и срок, за което кредитополучателите отговарят солидарно, а усвояването на средствата ще бъде по сметка на С.К. в същата банка. В договора е предвидено, че за обезпечение на вземанията на банката по предоставения кредит кредитополучателите се задължават да учредят ипотеки върху апартамент-мезонет в гр. ........., магазин за промишлени стоки № … и офис № …, и двата в гр. .........

От приложение към договора от 21.04.2010 г. и извлечение от разплащателната сметка е видно, че заемната сметка по договора е открита на посочената дата и на същата дата кредитът е бил усвоен.

От удостоверение за наследници на Община П. се установява, че .........е починал на 13.07.2015 г. и е оставил като наследници преживялата си съпруга Д.М. и дъщеря си М.М..

От справка от Тъговския регистър се установява, че след 31.03.2009 г. съдружници във „.........“ ООД са С.К. и .........при равни дялове, а управител на дружеството е първият от тях.

От справка в Търговския регистър се установява също, че от 13.02.2014 г., когато е регистрирано дружеството, до 28.02.2014 г. съдружници във „В.“ ООД са С.К. /100 лв. дялово участие/, ........./100 лв. дялово участие/ и „.........“ ООД /179 200 лв. дялово участие/, след 28.02.2014 г. К. и := – при равни права, а управители са двете посочени физически лица поотделно.

С влязло в сила решение № 275/26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 294/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, Д.М. и М.М. са осъдени да заплатят на С.К. 1 240,17 евро с левова равностойност 2 425,25 лв. и съответно 413,39 евро с левова равностойност 808,42 лв., представляващи припадащата им се част от задължение за погасяване на горецитирания потребителски кредит, който в периода 01.10.2015 г. – 21.03.2016 г. е погасяван само от С.К., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба.

С влязло в сила решение № 493/19.12.2017 г., постановено по гр.д. № 799/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, са отхвърлени исковете на С.К. против Д.М. и М.М. за заплащане на сумата 374,80 евро с левова равностойност 732,95 лв. и съответно 249,87 евро с левова равностойност 488,64 лв., които ищецът е заплатил в повече от това, което ответниците дължат като наследници на .........по процесния потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба.

Настоящият състав намира за неоснователно становището на ищеца за формирана сила на пресъдено нещо по отношение на вътрешните отношения между съдлъжниците от цитираните влезли в сила решения по двете дела на Пазарджишкия окръжен съд.

Както вече беше посочено, с първото от цитираните решения са осъдени Д.М. и М.М. да заплатят на С.К. определени суми като част от солидарното им задължение по договор за потребителски кредит =======г., а с второто са отхвърлени исковете на К. против ответниците за заплащане на суми за различен период от време.

Силата на пресъдено нещо е материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението си, като е установил съществуването или несъществуването на твърдяното или отричаното от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират /юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество/.

Според приетото в правната теория и в съдебната практика със сила на пресъдено нещо се ползва само решението, т.е. диспозитивът на съдебния акт, но не и неговите мотиви, в които се излагат правни изводи на база на установената фактическа обстановка и които служат като база за формиране на волята на съда.

Следователно може да се приеме, че обективните предели на силата на пресъдено нещо са се разпрострели само по отношение на онези факти, които са довели до уважаване или отхвърляне на исковете, извлечени на основата на посоченото от ищеца основание и отправения петитум към съда, а именно, че цитираният договор за потребителски кредит е сключен, той е действителен и е породил правни последици, сумата по договора е била усвоена, а задължението за връщането й е било поето от длъжниците солидарно, но не и върху начина на разпределяне на дълга във вътрешните отношения на солидарните длъжници.

По делото са представени два договора за цесия, и двата с дата 17.11.2015 г.

С първия от тях С.К. като цедент е прехвърлил на цесионера „В.“ ООД – П., представлявано от управителя С.К., вземането си към Д.М. и М.М. в общ размер на 29 774,74 евро, произтичащо от надплатени от К. като кредитополучател вноски за погасяване на потребителски кредит по договор .........от 19.04.2010 г., с която сума длъжниците са се обогатили неоснователно за негова сметка, срещу заплащане на цена от 29 774,74 евро.

С втория договор „.........“ ООД – П., представлявано от управителя С.К., като цедент е прехвърлил на цесионера „В.“ ООД – П., представлявано от управителя С.К., вземането си към Д.М., М.М. и С.К. в общ размер на 31 648,80 евро, с която сума длъжниците са се обогатили неоснователно за сметка на „.........“ ООД поради плащане от страна на дружеството на тази сума по банковата сметка, обслужваща получения кредит по договор .........от 19.04.2010 г., които плащания са извършени на 13.12.2013 г. и на 21.02.2014 г., срещу заплащане на цена от 31 648,80 евро.

С нотариални покани, отправени до Д.М. и М.М., с първата от които връчена им на 25.11.2015 г., те са уведомени за сключения договор за цесия между С.К. ***, а втората, за която няма данни за връчване, са уведомени за договора за цесия между „.........“ ООД – П. и „В.“ ООД – П..

Представени са и две споразумения, и първото от 11.05.2017 г., а второто от 10.05.2017 г., с които С.К. ***, представлявано от управителя С. К., и съответно „.........“ ООД – П., представлявано от управителя С.К.,***, представлявано от управителя С.К., са прекратили по взаимно съгласие и с обратна сила действието на сключените между тях договори за цесия от 17.11.2015 г. поради неплащане на продажната цена от страна на цесионера.

До Д.М. и М.М. са били изпратени уведомления, връчени им чрез фирма „С.“ на     18.09.2017 г. и получени от Д.М., за което са представени товарителници № 50179241928, № 50179241916,                 № 50179241944 и № 50179241900, всички от 15.09.2017 г.

По повод оспорване от страна на ответниците на подписа в товарителниците при получаването на посочените уведомления е допусната съдебно-почеркова експертиза с вещо лице Н. Н., като от приетото в първоинстанционното заключение, което съдът като компетентно възприема, се установява, че подписите в четирите товарителници са положени от Д.М.. 

Доколкото договорът за цесия между С.К. *** е бил прекратен с обратна сила, за което длъжниците са били редовно уведомени, ищецът е титуляр на претендиранато от него вземане спрямо Д.М. и М.М., произтичащо от надплатени от него като кредитополучател вноски за погасяване на процесния потребителски кредит за процесния период.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице Л. Я. - Т., което съдът като компетентно и неоспорено от страните възприема, се установява, че предоставеният кредит по процесния договор в размер на 98 650 евро е изцяло усвоен на 21.04.2010 г., на която дата разплащателната сметка на С.К. е заверена с посочената сума, от нея ищецът е изтеглил на каса през периода 22.04.2010 г. - 27.04.2010 г. 85 000 евро, 12 170,25 евро са преведени за разкриване на депозит на В. :=, а 1 479,75 евро са удържани от банката като автоматична такса за управление на кредита; със сумата 12 170,25 евро на 27.04.2010 г. е открит депозит „Активни пари“ с титуляр В. :=, който е закрит на 27.10.2010 г. Предоставеният кредит е бил погасяван чрез захранване на обслужващата го банкова сметка *** ***, като за периода 21.04.2010 г. - 31.07.2015 г. са погасени общо 110 959,04 евро, касаещи погасителни вноски по главница, договорни и наказателни лихви, такси, комисионни и застрахователни премии, от които 51 392,35 евро внесени от С.К., 27 917,89 евро внесени от .........и 31 648,80 евро /на 13.12.2013 г. 10 209,29 евро и 21.02.2014 г. 21 439,51 евро/ внесени от разплащателната сметка на „.........“ ООД, като няма внесени на каса или преведени по банков път суми от Д.М., а към 20.08.2017 г. общият размер на дълга по договора възлиза на 31 651,69 евро, включващи редовна главница, просрочена главница и лихви по редовна и просрочена главница. Вещото лице е установило също, че за процесния период С.К. не е подал годишни данъчни декларации за финансовите 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и е подал такива за финансовите 2013 г., 2014 г. и 2015 г. /с декларирани облагаеми доходи съответно от 19 090 лв., 3 340 лв. и 1 680 лв., всички реализирани като регистриран земеделски производител/.

В приетото първо допълнително заключение експертът уточнява, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем от банката на    14.12.2017 г., към който момент той е бил в общ размер на 32 778,18 евро, а останалите данни спрямо първоначалното заключение се потвърждават с изключение на сумите, внесени от „======“ ООД, които са в размер на 21 439,51 евро, но в обясненията си при приемане на заключението му в съдебно заседание на 02.03.2018 г. вещото лице отново включва платената от „======“ ООД вноска от 10 209,29 евро като такава за погасяване на задължението по процесния договор. 

Съдът счита, че не следва да обсъжда кога кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем от банката и какъв е бил размерът му към този момент и понастоящем, тъй като тези юридически факти са настъпили извън процесния период и не се отразяват на конкретния спор между страните.

От второто допълнително заключение на вещото лице Я. - Т.е видно, че за периода 2010 г. - 2015 г. по единствената разплащателна сметка на „.........“ ООД в „Б. Д.“ АД са постъпили общо 712 518,33 лв., от които от продажба на имоти на дружеството 442 884,91 лв., от наеми 5 400 лв., от внесени на каса от С.К. 254 693 лв. и от други източници 9 540 лв., като съгласно счетоводните записи източник на внасяните от ищеца суми по разплащателната сметка на дружеството е наличност в касата на дружеството, а самата тя е формирана от приходи на дружеството или от лични средства на съдружниците при временен недостиг, като за същия период разходите на дружеството са били в същия размер, от които 109 821 лв. преведени по разплащателна сметка на ищеца в „Б. Д.“ АД, 62 117 лв. изтеглени от К. на каса, 62 000 лв. преводи за предсрочно частично погасяване на процесния кредит /т.е. посочените от вещото лице 31 648,80 евро/, 32 000 лв. банкови преводи в полза на съдружниците, 406 437,51 лв. преведени на доставчици и 40 142,80 лв. платени осигуровки и данъци.

За установяване на действителните вътрешни отношения между солидарните длъжници са събрани писмени и гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Л. А., разпитана в първоинстанционното производство и които съдът като базирани на нейни преки впечатления кредитира, се установява, че тя е работила като брокер, първоначално в дружество на К. и :=, а впоследствие основала собствена агенция за недвижими имоти, по което време двамата учредили „.........“ ООД и за дейността й искали да вземат кредити, но тъй като дружеството нямало оборот, трябвало съдружниците като физически лица да изтеглят кредити от банка за закупуване на парцел в гр. П. и за неговото застрояване, което те направили, а свидетелката има информация, че кредитите били погасявани от продажбите на имотите на посоченото дружество и не знае К. и := да са ги изплащали със собствени средства, но свидетелката не е сигурна дали процесният кредит е погасяван и с лични средства и дали такива са били вкарвани в бизнеса.

При отчитане на вътрешните отношения между солидарните длъжници следва да се отчете и фактът, установен от справките в Търговския регистър и от събраните гласни доказателства, че С.К. и .........са били съдружници във „.........“ ООД и впоследствие - във „В.“ ООД при равни права, както и това, че по инициатива на съдружниците и във връзка с функциониране на дружеството е подписан още един договор – такъв за ипотечен кредит „Улеснение“ от 20.09.2012 г., сключен между „.........“ АД и .........като кредитополучател и С.К. като солидарен длъжник в размер на 40 000 евро, приет като доказателство по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от солидарните длъжници по равно, доколкото друго не следва от отношенията между самите тях.

Тоест по отношение на кредитора всеки от солидарните длъжници дължи цялата престация, за да бъде погасено общото задължение, но във вътрешните им задължения законът въвежда една презумпция за равна задълженост, която презумпция е оборима, а доказателствената тежест за това лежи върху страната, която черпи благоприятни последици, в случая върху ответниците.

Оборването на презумпцията се постига или с установяване, че солидарните длъжници са уговорили друг начин за разпределение на дълга между длъжниците или с доказване, че съдлъжниците не са получили еднаква част от дадената от кредитора престация, като в първия случай действа принципът за свободата на договаряне, а във втория – принципът за недопускане на неоснователно обогатяване.

В практиката си Върховният касационен съд /за пример вж. Р.    № 211/23.07.2017 г. по гр.д. № 177/2011 г. на ІV г.о./ приема, че при поемане на солидарно задължение са предполага, че длъжниците са се облагодетелствували в равна степен, като в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението /или че въобще не отговаря/ е да докаже, че е получил по-малка част /или въобще нищо не е получил/, както и че някаква част е облагодетелствувала в по-голяма степен другия.

При преценка дали е оборена презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, които очертават предмета на доказване и съставляват признание за определени факти.

Тоест получилият заема длъжник трябва да посочи за какво е изразходвана сумата, а оспорващият длъжник трябва да установи, че твърдяната нужда не е съществувала или е останала неудовлетворена.

В исковата молба К. твърди, че 2/3 от отпусната сума по процесния договор за кредит, а именно 65 766,66 евро, е инвестирана в общия бизнес с недвижими имоти на първите двама кредитополучатели, а 1/3 от нея, а именно 32 883,33 евро, е получена от кредитополучателите Д.М. и .........за задоволяване на техни лични и семейни нужди, като с една част от нея е разкрит депозит на името на В. :=, а с друга част са захранени други негови депозити.

От друга страна ответниците твърдят, че цялата получена сума е била инвестирана в общия бизнес на С.К. и .........в дружеството им „.........“ ООД.    

От събраните по делото доказателства се установява, че кредитът по процесния договор от 19.04.2010 г. е бил усвоен на 21.04.2010 г., когато по сметката на С.К. са преведени 98 650 евро, от които той е изтеглил 85 000 евро, 12 170,25 евро са преведени на .........за разкриване на депозит „Активни пари“, което той е направил на 27.04.2010 г., и 1 479,75 евро са удържани от банката като такса за управление на кредита.

По делото не е установено, че получените от := 12 170,25 евро са били вложени при осъществяване дейността на „.........“ ООД след закриване на депозита „Активни пари“, поради което съдът приема, че те са отишли в полза на този кредитополучател. От друго страна обаче ищецът не твърди := да е получил по-голяма част от заемната сума и по този начин да претендира ангажиране на неговата отговорност в по-голяма степен /дори напротив – иска се осъждане на неговите наследници до размер от 1/3 ид.ч. от изплатения общ дълг, а това е признание на неблагоприятни за него факти/, поради което следва да се приеме, че първите двама кредитополучатели отговарят във вътрешните си отношения по равно, без посочената сума от 12 170,25 евро да увеличава дълга на :=.

При мотивиране на този извод следва да се има предвид, че паричните влогове, открити от единия съпруг, са негова лична собственост /вж. разпоредбите на чл. 20 от СК – 1985 г. /отм./ и чл. 21, ал. 1 от СК – 2009 г., както и § 4, ал. 1 от ПЗР на СК – 2009 г./, поради което и предвид липсата на доказателства в обратна насока не може да се приеме, че от тази сума Д.М. като съпруга на втория кредитополучател е задоволила свои лични или семейни нужди, поради което тя не следва да отговаря за нея във вътрешните отношения с останалите солидарни длъжници. 

Впрочем в исковата молба се твърди, че 1/3 от заемната сума е дадена на .........за разкриване на депозит на негово име и за захранване на други негови депозити, т.е. дори няма твърдения, че Д.М. е получила някаква част от отпуснатата като кредит сума и няма събрани доказателства в тази насока.

По отношение на сумата 85 000 евро, изтеглена лично от ищеца, също липсват доказателства, установяващи влагането й в общия бизнес на първите двама кредитополучатели в посоченото дружество, но предвид съвпадащите изявления на двете страни, като това на ответниците по същността си е признание на неблагоприятни за тях факти /че със сумата не се е облагодетелствал лично К., а първите двама кредитополучатели/, този факт може да се приеме за доказан.

Имайки предвид изложеното, както и това, че съдружниците са теглили лични заеми за осъществяване дейността на общото им дружество поради това, банките не са отпускали кредит на самото дружество, като е бил сключен поне още един такъв договор за кредит с кредитополучател :=, а сумите са влагани за развитие на общия им бизнес /установено от показанията на свидетелката А.и договор за ипотечен кредит „Улеснение“ от 20.09.2012 г./, следва да се приеме, че вътрешните отношения между тримата солидарни длъжници са били уредени съобразно уговорката им средствата да се използват в дейността на общото дружество на първите двама от тях „.........“ ООД /в което дяловете им също са равни/, като само те са се облагодетелствали от заемната сума, поради което С.К. и .........дължат по ½ ид.ч. от изплатения дълг на кредитора, а Д.М. не отговаря във вътрешните отношения на солидарните длъжници. 

Ето защо съдът намира, че искът против Д.М. е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение като правилно в тази част следва да бъде потвърдено.

Досежно това кога може да се претендира от солидарния длъжник разликата над припадащата му се част от общия дълг до изплатената от него сума в по-голям размер, настоящият състав споделя приетото от първоинстанционния съд, че това право възниква с факта на плащане на сума, надхвърляща припадащата част на солидарния длъжник от дълга във вида и размера му към момента на неговото пълно или частично погасяване. Тоест при наведените в исковата молба твърдения, че за процесния период е била изплатена определена парична сума на кредитора, като задължението е било погасено от един от солидарните длъжници в по-голям обем отколкото следва от вътрешните им отношения, той има право да претендира останалите солидарни длъжници да му върнат припадащата му се част от изплатените вноски. 

Както вече беше посочено, кредитът по процесния договор в размер на 98 650 евро е бил усвоен на 21.04.2010 г., като за периода 21.04.2010 г. - 31.07.2015 г. са погасени общо 110 959,04 евро, включващи главница, лихви, такси, комисионни и застрахователни премии.

Настоящият състав приема, че от тази сума С.К. е заплатил 51 392,35 евро, .........– 27 917,89 евро и „======“ ООД, действащо чрез управителя си С.К.,    31 648,80 евро.

Изводът за това, че част от сумата е била изплатена от посоченото дружество се извежда на база на удостоверение № 520-228/10.08.2017 г. на „Ю. Б.“ АД, представено от самия ищец и неоспорено от ответниците, и първоначалното и първото допълнително заключение на вещото лице Л. Я. - Т..

Според посочените доказателства на 13.12.2013 г. и на  21.02.2014 г. по сметката, обслужваща процесния договор за потребителски кредит, са постъпили преводи в размер на 10 209,29 евро и съответно 21 320 евро с наредител „======“ ООД, с които е платена вноска по кредита и е извършено частично предсрочно погасяване на дълга със заплащане на съответната такса за това.

Този извод се потвърждава и от сключения договор за цесия от 17.11.2015 г., с който „.........“ ООД – П., представлявано от управителя С.К., е прехвърлил на „В.“ ООД – П., представлявано от управителя С.К., вземането си към Д.М., М.М. и С.К. в общ размер на 31 648,80 евро, представляваща платена сума от дружеството без основание по банковата сметка, обслужваща получения кредит по цитирания договор, които плащания са извършени на 13.12.2013 г. и на 21.02.2014 г.

Тоест не само към момента на двете плащания, но и към момента на сключване на договора за цесия, както посоченото дружество, така и ищецът като негов законен представител са имали субективното убеждение, базирано на обективния факт на плащането от банковата сметка на дружеството, че именно „======“ ООД е платило сумата 31 648,80 евро, т.е. то е кредитор на Д.М., М.М. и С.К. за това вземане.

Следователно от общо платената за периода 21.04.2010 г. - 31.07.2015 г. сума от 110 959,04 евро, С.К. е дължал 55 479,52 евро, а е изплатил 51 392,35 евро, поради което той не е изпълнил повече от своята част и не може да претендира от наследниците на другия солидарен длъжник .........– Д.М. и М.М. разликата над платеното от него.

На база на установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът приема, че предявените субективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД против ответниците като наследници на .........са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до противни правни изводи, решението му в тази част е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази част.

Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която на ищеца са присъдени разноски, и следва да бъде потвърдено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски – съответно 3 069,78 лв. на Д.М. и 703,36 лв. на М.М., като доколкото с настоящето решение исковете се отхвърлят изцяло, на ответниците са се дължали направените разноски в първоинстанционното производство в пълен размер /т.е. 3 928 лв. и съответно 900 лв. съобразно представените доказателства и списъци за разноски/, поради което К. следва да бъде осъден да заплати допълнително на Д.М. 858,22 лв., а на М.М. 196,64 лв.

Жалбоподателят-ищец следва да бъде осъден да заплати на ответницата Д.М. и направените във въззивното производство разноски в общ размер на 1 111,97 лв., от които 211,97 лв. заплатена държавна такса и 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител адвокат Л.К., т.е. общо следва да й заплати 1 970,19 лв. разноски за двете инстанции.

По делото няма данни за направени разноски от М.М. във въззивното производство, поради което такива не се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден К. да заплати държавна такса в размер на 211,97 лв., от която жалбоподателката М.М. е била освободена във въззивното производство.

Ето защо съдът

 

                                   Р       Е       Ш       И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262/03.07.2018 г., постановено по гр.д. № 633/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С.Д.К. против Д.К.М. иск за заплащане на сумата 38 766,39 евро, представляваща сума, с която С.К. като солидарен длъжник за периода 21.04.2010 г. - 31.07.2015 г. е надплатил своята част от дълга и която се претендира от Д.М. в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски кредит ..........г., сключен с „.........“ АД, в частта, в която С.Д.К. е осъден да заплати на Д.К.М. 3 069,78 лв. разноски за първоинстанционното производство, и частта, в която С.Д.К. е осъден да заплати на М.В.М. 703,36 лв. разноски за първоинстанционното производство.

ОТМЕНЯ решение № 262/03.07.2018 г., постановено по гр.д.      № 633/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която Д.К.М. е осъдена да заплати на С.Д.К. сумата 5 418,99 евро, която същата дължи в качеството си на наследник на съпруга си ........., починал на 13.07.2015 г., и с която С.Д.К. като солидарен длъжник за периода 21.04.2010 г. - 31.07.2015 г. е надплатил своята част от дълга, припадащ се на кредитополучателя ......... по договор за потребителски кредит =======г., сключен с „.........“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 197,02 лв. разноски, както и в частта, в която М.В.М. е осъдена да заплати на С.Д.К. сумата 5 418,99 евро, която същата дължи в качеството си на наследник на баща си ........., починал на 13.07.2015 г., и с която С.Д.К. като солидарен длъжник за периода 21.04.2010 г. - 31.07.2015 г. е надплатил своята част от дълга, припадащ се на кредитополучателя ......... по договор за потребителски кредит =======г., сключен с „.........“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 197,02 лв. разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.К. ***, ЕГН ********** против Д.К.М. ***, ЕГН ********** иск за сумата 5 418,99 евро /пет хиляди четиристотин и осемнадесет евро и деветдесет и девет евроцента/, която същата дължи в качеството си на наследник на съпруга си ........., починал на 13.07.2015 г., и с която С.Д.К. като солидарен длъжник за периода 21.04.2010 г. - 31.07.2015 г. е надплатил своята част от дълга, припадащ се на кредитополучателя ......... по договор за потребителски кредит =======г., сключен с „.........“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.К. ***, ЕГН ********** против М.В.М. ***, ЕГН ********** иск за сумата 5 418,99 евро /пет хиляди четиристотин и осемнадесет евро и деветдесет и девет евроцента/, която същата дължи в качеството си на наследник на баща си ........., починал на 13.07.2015 г., и с която С.Д.К. като солидарен длъжник за периода 21.04.2010 г. - 31.07.2015 г. е надплатил своята част от дълга, припадащ се на кредитополучателя ......... по договор за потребителски кредит =======г., сключен с „.........“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.Д.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Д.К.М. ***, ЕГН ********** сумата 1 970,19 лв. /хиляда деветстотин и седемдесет лева и деветнадесет стотинки/ разноски в производството по делото.

ОСЪЖДА С.Д.К. ***, ЕГН ********** да заплати на М.В.М. ***, ЕГН ********** сумата 196,64 лв. /сто деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ разноски в производството по делото.

ОСЪЖДА С.Д.К. ***, ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд в размер на 211,97 лв. /двеста и единадесет лева и деветдесет и седем стотинки/. 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                                    2.