№ 1000
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503428 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 265581/01.09.2021г., постановено по гр.д. № 10326/2018г. по описа на
СГС, ГО, 18 с-в са отхвърлени обективно евентуално съединени установителни искове, с
правно основание чл.40 ЗЗД, а в условие на евентуалност по чл.26, ал.2, пр. последно ЗЗД,
предявени от „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********
против Б. И. С. и Д. Б. С. за признаване на установено, че договори за покупко-продажба,
сключен на 08.12.2006г. обективиран в н.а.№ 112, т. IV, per. 3776, д. № 698/2006г. на
Нотариус С. П. и договор за покупко- продажба, сключен на 29.12.2006г. обективиран в н.а.
№ 177, т. V, per. № 6534, д. № 817/2006г. на Нотариус К. А. са недействителни, по
отношение на „Строително дружество ММ“ АД (в несъстоятелност), тъй като
представляващия дружеството управител Б. С. Л. и купувачът са действали във вреда на
представляваното лице, както и че същите са нищожни като привидни, поради
абсолютна симулация, като неоснователни.
Със същото решение без разглеждане са оставени предявените при условие на
евентуалност искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.108 ЗС за признаване на
установено по отношение на Б. И. С. и Д. Б. С., че „СД ММ“ АД /в н./ е собственик на
следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.4361.21 по
кадастралната карта на гр.София, който имот съгласно н.а. № 112, т. IV, per. № 3776, д. №
698/2006г. и н.а. № 177, т. V, per.№ 6534, д.№ 817/2006г. представлява поземлени имоти с
1
планоснимачни № 835, 909, 984, имот без планоснимачен номер, имот без планоснимачен
номер и имот 2461, всичките в кв.46 по плана на гр. София, местността „Люлин 3“ с обща
площ по документ за собственост 4478 кв.м., както, като Л. Д. Х. бъде осъдена да предаде
владението върху горепосочения имот, поради неоснователност на главните искове.
Присъдени са разноски, като „СД ММ“ АД (в н.), е осъдено да заплати в полза на Б.
И. С., Д. Б. С. и Л. Д. Х. сумата от по 3600 лв., представляващи направени по делото
разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК, а в полза на СГС сумата от 3431,42 лв., дължима
д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ“ АД (в
несъстоятелност), оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени, като уважи
предявените претенции. Изтъква факта, че е доказано пълно и главно наличието на
договаряне във вреда на представлявания, тъй като купувачът Б. И. С. е съдружник и
управител на „Строително дружество ММ“ ООД от неговото учредяване. Б. С. Л. е приет за
съдружник в „Строително дружество ММ“ ООД на 21.11.2006г, като е вписан и за
управител на дружеството заедно с другите съдружници - Б. И. С. и В. П. Б.. Приемането за
съдружник и назначаването му става по- малко от 20 дни преди първата прехвърлителна
сделка. Единият управляващ и представляващ съдружник Л., продава на другия управляващ
и представляващ съдружник С., в негово лично качество, като физическо лице, имоти
собственост на дружеството. Твърди, че по дефиниция на пар.1 ДР на ТЗ „свързани лица“ са
съдружниците в едно дружество. В този смисъл Л. и С. като съдружници в ищцовото
дружество са свързани лица. Третият ответник, придобил собствеността върху процесните
имоти, е Л. Х., майка на Г. Ф. Х., който също е „свързано лице“ с Б.С., тъй като е член на
Съвета на директорите на „Борика - Чепеларе“ АД, чийто праводател е „Маримекс“ ООД,
чийто управител е именно Б.С.. Твърди, че лицата Б. И. С., С. З. Щ., Б. Л. Ц. и Г. Ф. Х.
участват като съдружници и управляват различни фирми, между които са „Строително
дружество ММ“ АД, „Биса строй ООД, „Маримекс ООД, „Борика - Чепеларе“ АД и др. Тази
свързност е установена чрез гласни доказателства - в своите показания св.С. в о.с.з. на
05.03.2020г. ясно заявява, че Л.Х. е „дама, която се грижеше за документите на фирмата за
обектите в Германия“. Пак от тях става ясно, че Б.С., Б. Л., Л.Х. и Х.С. / последният
приобретател на имота в хода на делото/ са се познавали, работили са заедно и че след като
съдружниците са се разделили „са се прехвърляли имоти от Б.С. на други лица и след това
пак са идвали при него“. Оспорва извода на СГС, че сключването на процесните сделки е в
изпълнение на решение на ОС на ООД т.е. волята не е опорочена. Посочва, че изготвянето и
подписването на тези документи от ответника и свързани с него лица са само, за да бъде
спазена процедурата по изповядване на сделката, но те нямат материална и формална
доказателствена сила. В тази връзка в писмено становище от 07/06/2019г. е оспорен
протокола от 04/12/2006г. за проведено ОС на съдружниците досежно неговото
съществуване в този вид към момента на изповядване на процесната сделка през 2006г.
2
Твърди, че ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда
на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания, не е правно
основание годно да направи третото лице собственик по смисъла на чл.71 ал.1 ЗС и няма да
породи вещно транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД.
На второ място посочва, че последващата сделка през 2012г., с която Б.С. и
съпругата му Д.С. продават в режим на СИО на Л. Хьофер същите имоти, обединени
вече в един поземлен имот, също не може да породи своите правни последици, тъй като
съгласно общия принцип в правото никой не може да прехвърли права, които сам не
притежава. Тъй като обаче този договор не е недействителен на основание чл.40 ЗЗД той е
породил своето облигационно действие, като насрещната страна - лицето придобило
владението върху вещта по този последващ договор е добросъвестен владелец. Посочва, че
придобилият собствеността Л.Х. не е добросъвестен владелец, тъй като е знаела към
момента на сключването, че праводателят й не е собственик т.е. че последният
недобросъвестно е договарял с представителя във вреда на предсталвявания при
сключването на предходния недействителен договор. Л.Х. не е добросъвестен владелец, тъй
като тя е майка на Г. Ф. Х., който също е „свързано лице с продавача Б.С.. Затова в нейна
полза тече дългата 10-годишна давност, а не кратката.
На трето място счита, че е доказана и вредата за представлявания, тъй като от
сделката дружеството не извлича търговска печалба, не генерира паричен приход, което е
видно от уговорения начин на плащане - минимална сума в деня на сделките и след това
разсрочване на плащането в период на една година. От приетата по делото ССЕ се
установява, че плащане по сделката има, но средствата са „подсигурени“ от едни и същи
лица с тази цел, както и че договорена цена е много под пазарната стойност на подобен вид
имоти. Стойността, на която са продадени първоначално през 2006г имотите е 240 000лв, а
пазарната стойност определена от в.л. е над 800 000 лева. Факт, който доказва безспорно
увреждане на интересите на дружеството-продавач „СД ММ“ ООД към момента на
сключване на договора. Счита, че целта на прехвърлянето на имота през 2006г. между
съдружниците Л. и С. и през 2012г. на трето лице е именно с цел да бъде невъзможно за
изключения съдружник Я. да насочи изпълнение към имота и да удовлетвори своето вземане
за неизплатен дружествен дял от дружество. Неправилен е извода на съда, че „считано от
м.юни 2008г. е отменено решението, с което е бил изключен като съдружник Г. Я.“. От
представеното в о.с.з. на 03.06.2019г. от ответниците решение изрично е отбелязано, че „в
частта за заличаване в регистъра на съдружника Г. Я. решението е обезсилено с решение №
375/05.06.08г.“, тъй като междувременно „СД ММ ООД е преобразувано в АД и е
невъзможно възстановяване на членството на съдружника. Твърди, че Дружеството и
неговите органи на управление са били наясно, че имат задължение към изключения и
възстановен съдружник, като с отчуждаване на имущество на дружеството преди уреждане
на имуществените отношения с него става практически невъзможно неговото
удовлетворяване. Няма как да бъде удовлетворено вземането за изплащане на дружествен
дял с осребряване на имущество на дружеството при положение, че имуществото е вече
3
прехвърлено, извадено от патримониума на дружество. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Б. И. С., Д. Б. С. и Л. Д. Х. оспорват жалбата и молят съда да я
остави без уважение. Посочват, че е невярно и спекулативно възражението, че пазарната
стойност на имота е, съгласно СТЕ над 800 000 лв., което безспорно уврежда интересите на
дружеството продавач към момента на сключване на договора. От материалите на делото е
видно, че съдът е приел СТЕ с пазарна стойност 307 000 лв. без отчитане на тежестите върху
имота (наличието на две възбрани) при данъчна оценка под 48 000 лв. По искане на
въззивника СТЕ е повторена и тогава е дадена оценка над 800 000 лв. Тази нова оценка
очевидно не може да бъде кредитирана, поради своята неточност. Затова от ответниците е
поискана разширена експертиза, но същата не е допусната от съда. Считат, че няма
основания и доказателства за увреждане на интересите на дружеството-продавач, тъй
като цената на имотите, която е била платена изцяло, е в размер близо пет пъти над
данъчната оценка. Самите плащания и тяхното получаване от страна на продавача са
безспорно установени и доказани по делото. Що се отнася до евентуалния иск по чл.26 ал.2
ЗЗД, посочват, че същият освен неоснователен и недоказан, е и недопустим, тъй като той
съвпада по предмет с отменителните искове, предвидени в чл.647 ТЗ. Предявавайки този иск
синдикът заобикаля тази разпоредба на ТЗ, в т.ч. и преклузивните срокове за предявяване на
някой от предвидените в нея искове. Това обстоятелство е установено безспорно в съдебни
производства от аналогичен характер между същите страни, за които представя
доказателства. Претендират разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно евентуално и субективно активно и
пасивно съединени искове по чл.40 ЗЗД, при условията на евентуалност чл.26 ал.2, пр. второ
ЗЗД, при условие на кумулативност по чл.124 ГПК вр.чл.108 ЗС, предявени от „Строително
дружество ММ“ АД (в несъстоятелност) против Б. И. С., Д. Б. С. и Л. Д. Х..
Ищецът „Строително дружество ММ“ АД (в несъстоятелност) твърди, че с Решение №
194/30.06.2017г. постановено по т.д. №246/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд е
обявена неплатежоспособността им, като е определена начална дата на
неплатежоспособността - 25.06.2004г., открито производство по несъстоятелност, спряно е
производството по ликвидация и дружеството е обявено в несъстоятелност. На 08.12.2006г.
ищецът „СД ММ“ ООД чрез управителя Б. С. Л. е продал на съдружника си Б. И. С. с
Нотариален акт № 112, т. IV1 per. № 3776, д. № 698/2006 г. от 08.12.2006 г. на Нотариус С.
П., вписана в НК под № *** следните собствени на дружеството имоти: 1/2 идеална част от
поземлен имот с планоснимачен номер № 835 от кв. 46 по плана на гр. София, местността
„Люлин-3“, целият с площ от 1533 кв.м., при съседи: УПИ III 792, V 788, поземлен имот №
909 и поземлен имот № 984; 1/2 идеална част от поземлен имот с планоснимачен номер №
909, от кв. 46 по плана на гр. София, местността ,,Люлин-3“, целият с площ от 1 100 кв.м.,
при съседи: от две страни улици, поземлен имот № 984 и поземлен имот № 835; 1/2 идеална
4
част от поземлен имот с планоснимачен номер № 984 от кв. 46 по плана на гр. София,
местността „Люлин-3“, целият с площ от 800 кв.м., при съседи: улица, поземлен имот № 909
и поземлен имот № 835; 1/2 идеална част от поземлен имот без планоснимачен номер, от кв.
46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият с площ от 40 кв.м., при съседи:
поземлен имот № 909, УПИ III 792 и поземлен имот № 835; 1/2 идеална част от поземлен
имот без планоснимачен номер, от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“,
целият с площ от 3 кв.м., при съседи: поземлен имот № 984 и УПИ V 788, за които
поземлени имоти, съгласно план за регулация, одобрен с Решение № 60 по протокол №
24/30.03.2001г., която регулация не е приложена е отреден УПИ IV-835, 909, 984. Твърди,
че продажната цена е общо 240 000 лева, която е договорено да бъде получена, както
следва: 20 000 лв. в деня на сделката след подписване на н.а., а останалата част да бъде
изплатена в срок от една година.
На 29.12.2006г. „СД ММ“ ООД чрез управителя Б. Л. е продал отново на съдружника Б. И.
С. с Нотариален акт № 177, т. V, per. № 6534, д. № 817/2006г. на Нотариус К. А., вписан в
ИК под № *** следния имот: 1/2 идеална част от поземлен имот с пл.№ 2461 от кв. 46 по
плана на гр. София, местността ,.Люлин-3“, целият е площ от 1002 (хиляда и два) кв.м. при
цена в размер на 100 000 лева, която следва да бъде платена в срок от 12 месеца, считано от
деня на сключване на договора предварително и напълно по банков път. Ответниците Б. И.
С. и съпругата му Д. Б. С. са продали на третата ответница Л. Д. Х. горепосочения
недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно поземлен имот с идентификатор
68134.4361.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес гр.
София, район Люлин, ж.к. Люлин, с площ на имота по скица 4579 кв.м. с номер по
предходен план 2619, кв. 46. обективиран в н.а. № 106, т. I, per. № 1529, д. № 92/2012 г. от
19.09.2012 г. на Нотариус С. П., вписана в НК под № *** при цена в размер на 120 000 евро
платена по същия начин - до края на годината еднократно или на вноски, в евро или в
левовата равностойност по банков път по сметка на продавача Б. И. С.. Поддържа, че
договорите, сключени с н.а. № 112, т. IV, per. № 3776, д. № 698/2006 г. от 08.12.2006 г. и н.а.
№ 177, т. V, per. № 6534, д. № 817/2006г. от 29.12.2006г. са недействителни, тъй като
представляващия дружеството „СД ММ“ ООД е действал във вреда на
представляваното дружество. Излага съображения, че с решение на общото събрание на
дружеството на 21.02.2005 г. бил изключен съдружника Г. П. Я., а Б. С. Л. бил приет като
съдружник с решение № 1111 от 21.11.2006 г. като със същото решение бил вписан като
управител заедно с другите съдружници. Поддържа, че сделката е увреждаща, тъй като
единият управител на дружеството, в качеството си на представител, прехвърля имоти на
другия управител, като това е станало напълно безвъзмездно, тъй като реално не била
платена продажната цена. Посочва, че с прехвърлянето на имотите се целяло да бъде
невъзможно за изключения съдружник Я. да получи сумата от 1 000 000 лева - стойност на
неизплатения му дружествена дял. Целта на извършената сделка е да бъде увредено
дружеството ищец, като е налице сговор между представителя и трето лице - купувач. При
условията на евентуалност твърди, че е налице абсолютна симулация при сключването
им, тъй като страните не са целели прехвърляне на собствеността. Моли да бъде
5
постановено решение, с което да се прогласи нищожността на сделките, посочени по-горе,
поради абсолютната им симулация, сключени във вреда на представлявания. Молят да бъде
признато за установено, че ищецът е собственик на процесните имоти, а ответницата Л.Х. да
бъде осъдена да предаде владението върху имотите. Претендира разноски.
Ответниците Б. И. С., Д. Б. С. и Л. Д. Х. оспорват предявените искове. Поддържат, че
исковете са недопустими, тъй като липсва процесуална легитимация на ищеца, а така също
и правен интерес. Това не са отменителни искове, предвидени в ТЗ, за които са изтекли
предвидените преклузивни срокове по чл.649 ТЗ, а исковете по ЗЗД не са за попълване на
масата на несъстоятелността. По същество оспорват предявения иск с правно основание чл.
40 и 26 ЗЗД, като сочат, че не е налице увреждане на представляваното дружество, а цената
е реално платена. По отношение на предявените искове за собственост заявяват, че е изтекла
в тяхна полза придобивна давност, като твърдят, че са осъществявали добросъвестно
владение. Претендират разноски.
От фактическа страна се установява, че на 08.12.2006г. ищецът „СД ММ“ ООД,
представляван от управителя Б. С. Л. е продал на съдружника си Б. И. С. с Нотариален акт
№ 112, т. IV1 per. № 3776, д. № 698/2006 г. от 08.12.2006 г. на Нотариус С. П., вписана в НК
под № *** следните собствени на дружеството имоти: 1/2 идеална част от поземлен имот с
планоснимачен номер № 835 от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият
с площ от 1533 кв.м., при съседи: УПИ III 792, V 788, поземлен имот № 909 и поземлен имот
№ 984; 1/2 идеална част от поземлен имот с планоснимачен номер № 909, от кв. 46 по плана
на гр. София, местността ,,Люлин-3“, целият с площ от 1 100 кв.м., при съседи: от две
страни улици, поземлен имот № 984 и поземлен имот № 835; 1/2 идеална част от поземлен
имот с планоснимачен номер № 984 от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“,
целият с площ от 800 кв.м., при съседи: улица, поземлен имот № 909 и поземлен имот №
835; 1/2 идеална част от поземлен имот без планоснимачен номер, от кв. 46 по плана на гр.
София, местността „Люлин-3“, целият с площ от 40 кв.м., при съседи: поземлен имот № 909,
УПИ III 792 и поземлен имот № 835; 1/2 идеална част от поземлен имот без планоснимачен
номер, от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият с площ от 3 кв.м., при
съседи: поземлен имот № 984 и УПИ V 788, за които поземлени имоти, съгласно план за
регулация, одобрен с Решение № 60 по протокол № 24/30.03.2001г., която регулация не е
приложена е отреден УПИ IV-835, 909, 984.
Договорена е продажна цена от общо 240 000 лева, която следва да бъде платена на две
вноски, както следва: 20 000 лв. в деня на сделката след подписване на н.а., а
останалата част в срок от една година т.е. до 08.12.2007г.
На 29.12.2006г. „СД ММ“ ООД, отново чрез управителя Б. Л. е продал отново на
съдружника Б. И. С. следния притежаван от дружеството имот: 1/2 идеална част от поземлен
имот с пл.№ 2461 от кв. 46 по плана на гр. София, местността ,.Люлин-3“, целият е площ от
1002 (хиляда и два) кв.м. видно от н.а. № 177, т. V, per. № 6534, д. № 817/2006г. на Нотариус
К. А., вписан в ИК под № *** при цена в размер на 100 000 лева, платима в срок от 12
месеца, считано от деня на сключване на договора предварително и напълно по банков
6
път.
Видно от скица на поземлен имот № 15-632274-04.09.2019г., със Заповед № РД-18-
14/06.03.2009г. на Изп.директор на АГКК от процесните имоти е образуван нов поземлен
имот с идентификатор 68134.4361.21. От заключението депозирано на л.177 на СТЕ, прието
от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че имотите, предмет на н.а.№
112, т. IV, per. № 3776, д. № 698/08.12.2006г. и н.а.№ 177, т. V, per. № 6534, д. №
817/29.12.2006г., попадат изцяло в имот пл.№ 21 в кадастралната основа на сега действащия
регулационен план, както и в отражение на УПИ I - за търговски център, трафопост и
подземни гаражи от кв. 46Б, по плана на гр. София, м. Люлин 3 част. Към настоящия
момент тези имоти са отразени като имот с идентификатор 68134.4361.21.
На 19.09.2012г. ответниците Б. И. С. и съпругата му Д. Б. С. са препродали в полза на
третата ответница Л. Д. Х. горепосочения недвижим имот, придобит по време на брака им в
режим на СИО, а именно поземлен имот с идентификатор 68134.4361.21 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес гр.София, р. Люлин, ж.к. Люлин-3, с
площ на имота по скица 4579 кв.м. с номер по предходен план 2619, кв. 46, обективиран в
н.а. № 106, т. I, per. № 1529, д. № 92/2012 г. от 19.09.2012г. на Нотариус С. П., вписана в НК
под № *** при цена в размер на 120 000 евро платима до края на годината еднократно или
на вноски, в евро или в левовата равностойност по банков път по сметка на продавача Б. И.
С..
Видно от заключението на депозираната на л.185 по делото счетоводна експертиза, прието
от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че цената по трите договора за
покупко-продажба е платена изцяло от купувачите по банков път.
От заключението на депозираната пред САС допълнителна ССЕ, прието от съда като
обективно и компетентно дадено, и изрично оспорено от страна на ответниците, се
установява, че към м.12.2006г. и 2007г. купувачът и съдружник Б.С. не е имал налични
средства за заплащане на цената по процесните сделки към датата на тяхното сключване и
плащане, като при проследяване на предоставените банкови сметки от „Първа
инвестиционна банка „АД, Насърчителна банка, Юнион банк и Българска Банка за развитие
справки и отчети се установява, че той не е имал налични суми за плащане по процесните
сделки, като няма данни за постъпления от друга търговска дейност, от която да са получени
средства за разплащане по сделките. Вещото лице е проверило и сравнило посочените
сметки в основното заключение вкл.посочените сметки в допълнително предоставената
информация от банките, въз основа на което посочва, че става въпрос за едни и същи сметки,
по които е изготвено и първоначалното заключение на ССЕ. Така на база на основното
заключение на в.л. Л. Б. се констатира, че постъпилите при ищеца суми като цена за имотите
са теглени на каса от Д.С. и са превеждани на съпруга й Б.С. в продължителен период, както
е отразено в Приложение № 1 т.е. за периода от 08.12.2006г. до 01.06.2007г., Д.С. е
изтеглила от сметките на ищеца сума в общ размер на 177 000 лева, а за периода от
02.06.2007 до 31.12.2007г. е изтеглила от сметките на ищеца сума в общ размер на 111 000
лева. Също така се установяват преводи на суми между ищеца и ответника Б.С. в периода от
7
23.10.2007г. и 28.11.2007г., при които „Строително дружество ММ“ ООД е превело на Б.С.
сумата 233 000 лева, а съответно Б.С. е превел обратно на „Строително дружество ММ“
ООД общо сумата 117 153,80 лева, като разликата е в размер на 115 846,20 лева. При всички
преводи в основание е записано „по договор“, без да се конкретизира за какви
взаимоотношения става дума. Ето защо, като се съобрази, че ответницата Д.С. е изтеглила от
сметките на ищеца сума в общ размер на 288 000 лева и че Б.С. във взаимоотношенията си с
ищеца не е възстановил сума в размер на 115 846,20 лева, съдът констатира, че купувачът по
първите две сделки реално не е платил договорената цена, а дори напротив след т.н.
плащане по двата договора, общата сума останала при купувачите Б. и Д. С.и е в размер на
403 846,20 лв. От друга страна сделките по Нотариален акт № 112 том IV, рег.№ 3776 и
Нотариален акт № 177 том V, рег.№ 6534 са на обща стойност 340 000 лева./върнати
обратно по банков път сметка на дружеството-продавач/.
Купувачът Л.Х. също не е имала налични средства за заплащане на цената по процесната
сделка към датата на сключването на договора и плащанията по него. При последващата
продажба с Нотариален акт №106 том 1, рег.№ 1529, се установява, че Л.Х. е захранвала
банковата си сметка на каса и същия ден сумата е превеждана на Б.С., който от своя страна
на следващата дата тегли постъпилите суми. Тази схема се повтаря при всички четири
превода, с които се „имитира“ плащането по тази сделка. От представените по делото
извлечения на банковите сметки на ответницата Л.Х. се установява, че други преводи освен
процесните не са извършвани, т.е. тя не е имала други приходи или разходи. В заключение
вещото лице счита, че става въпрос за едни и същи сметки, по които е изготвено и
първоначалното заключение, като в Таблица -Приложение № 2 в графичен вид са посочени
постъпленията и плащанията, поради което направените на датите плащания по сделката и
постъпленията по сметките на Л.Х. и Б.С. са направени в един и същи ден или най-късно на
следващия т.е. няма реално плащане на договорената цена, доколкото сумите се теглят
от сметки на дружеството-продавач, а по-късно на следващия ден отново се внасят по
същите сметки или е налице превъртане на едни и същи средства.
Неплащането на цената по правило не е основание за нищожност респ.унищожаемост
на договора, а по-скоро за неговото разваляне, поради виновно неизпълнение. Спорен е
въпросът дали това "фиктивно плащане" доказва абсолютна симулация по чл.26 ал.2
ЗЗД или договор, сключен във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД,
каквито фактически твърдения са въведени в ИМ респ. в предмета на делото.
В тази насока към отговора на ИМ по делото са представени два протокола от проведени
общи събрания на съдружниците в ООД, преди първите две продажби, респ. от 04.12.2006г.
и 22.12.2006г., съгласно които е взето надлежно решение на ОС на ищцовото ООД/сега вече
АД/ за продажба на процесните имоти при определена цена /същата, която е посочена по
двата н.а./, поради което действията на управителя Л. се явяват именно в изпълнение на
решението на представлявания.
Протоколите от тези решения на ОС на ООД за продажба на процесните имоти от
04.12.2006г. и от 22.12.2006г. се оспорват като антидатирани и съставени единствено с оглед
8
нуждите на процеса. С оглед факта, че частните документи не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила, при оспорването на удостоверените със съставянето им
факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК, като е изключена
възможността такова оспорване да покрие хипотезата на чл.193 ГПК. Документът не се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно датата на съставянето му, поради
което не следва да се открива производство по оспорване на документ. Доказателствената
тежест по правило е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици за
относимите по делото факти от тези, удостоверени или обективирани в частния документ –
в случая ответниците-въззиваеми.
Затова пред САС в о.с.з. на 31.05.2022г. бяха разпитани св. Б. и С. - бивши съдружници,
които потвърждават факта, че двете общи събрания са проведени на посочените в
протоколите дати, преди сключване на двата договора, като представляващият Л. е бил
упълномощен да отчужди процесните недвижими имоти при определена цена и в полза на
определен предварително купувач. Въз основа на тези решения той е продал имотите на
съдружника Б.С. при посочената цена, без да надхвърля своите правомощия т.е. действал е в
изпълнение на вече взетите решения на ОС на ООД.
С оглед горното и като взе предвид, че решението на ОС на ООД е представено
своевременно към отговорите на ИМ от ответниците, които извличат благоприятни за
себе си правни последици от неговото съдържание, САС намира за доказано пълно и
главно, че решенията са взети на датата, на която са съставени протоколите т.е.
04.12.2006г. и 22.12.2006г. т.е. не са антидатирани. Управителят Л. е сключил
договорите в изпълнение на решение от 04.12.2006г. и 22.12.2006г. на общото събрание на
съдружниците на „Строително дружество ММ“ ООД в тогавашния му състав: Б. И. С., В. П.
Б., П. Г. С. и Б. С. Л.. Това е решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ на управителен орган на
дружеството, което по закон е задължително при отчуждаването на недвижими имоти както
за съдружниците, така и за управителя. С това решение, освен че Л. е определен за
управител, който да представлява дружеството при сключването на сделките от 2006г., са
определени и съществените елементи на договора: продаваемите имоти, тяхната цена и
начина на плащане. Сделката е изповядана в пълно съответствие с това решение, което е
било представено на нотариуса и записано под т. 6 на представените документи в самия н.а.
т.е. дадените свидетелски показания се потвърждават и от н.а. за първата и втората процесни
сделки, които удостоверяват по категоричен начин, че към датите на изповядването на
сделките - 08.12.2006г. и 29.12.2006г. тези протоколи са съществували и са представени
пред нотариусите, което обстоятелство е удостоверено от описването на протоколите в т. 6
на последния абзац на първия и в т. 5 на последния абзац на втория н.а. Следователно
управителят Л. е действал в рамките на и в изпълнение на вече взетите решения на ОС за
продажба и цена, а това означава, че не е действал във вреда на представлявания,
доколкото в случая волеобразуване и волеизявление съвпадат.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства - разпит на св.С.
/техн.ръководител/ и Т. /едноличен собственик на Булмондо ЕООД и съсобственик на
9
останалата 1/2 ид.ч. от процесния имот/ в о.с.з. на 05.03.2020г.
Св.С. заявява, че е работил в „Строително дружество ММ“ от 1997 до 2004-2005г. като
технически ръководител. В това си качество познава и Б.С.. Тогава имало имот, бил празен
парцел. Тогава Б.С. бил управител, както и Г. Я.. Познава Б. Л., Л.Х. и Х. В. С.. Твърди, че Б.
Л. бил дърводелец в дружеството, а Л.Х. се грижела за документите на фирмата за обектите
в Германия, занимавала се със службите по труда, а Х.С. бил партньор на дружеството -
подизпълнител в част „Хидроизолации и покриви“. След 2005г. съдружниците се разделили
по неприятен начин като имуществото останало при Б.С., вкл. и процесния имот. Накрая
имотът попаднал при Х.С..
От своя страна св.Т. посочва, че е собственик и управител на „Булмондо“ ЕООД, което
притежава 1/2 ид.част от имот № 2619 на кв. 46 на Люлин. Една част от имота била купена
2004 г. от Строително дружество ММ, а една част била купена от „Шел България. Имало и
част на общината по сметки на регулация също през 2006г. Заявява, че познава Б.С., който
бил съсобственик на имота от 2006 до 2012г. След 2012г. той му предложил като
съсобственик да изкупи тази идеална част, която притежавал, но свидетелят вече нямал
интерес и му отказал. Междувременно било установено, че има много тежка
инфраструктура под имота - голям канал, водопровод, електричество, кабели на БТК и
именно затова свидетелят загубил интерес да инвестира допълнителни средства в този имот.
Заявява, че през 2011 г. имало самонастанени търговци в имота и по този повод заедно с
Б.С. писали писмо до БТВ, за да отразят случая, до район Люлин, правили срещи с
ръководството на общината, за да се справят с тези търговци. По предложение на общината
било издадено разрешение да се постави ограда на метални колци и Б.С. поставил такава
ограда като строител. Към настоящия момент тази ограда била още там. Известно му било,
че през 2018 г. имотът бил препродаден.
САС констатира, че на 07.09.2018г. след депозиране на ИМ, но преди нейното вписване
/направено едва на 05.10.2018г./ процесният имот е препродаден от ответника Л.Х. на Х. В.
С.. Въззивникът е направил искане за конституиране на С. като трето лице- помагач, което е
оставено без уважение от СГС, потвърдено с определение № 11829/07.08.2020г. по ч.гр.д. №
1714/2020г. на САС, ТК, XV състав. След като съдът е отказал конституирането,
въззивникът е направил искане С. да бъде разпитан като свидетел, обективирано в молба от
28.09.2020г., което искане също е оставено без уважение в о.с.з. на 01.10.2020г. и на
03.02.2021г. без мотиви. Затова САС допусна до разпит този свидетел в о.с.з. на 31.05.2022г.
Св.С. потвърждава, че се намирал в добри, приятелски и търговски взаимоотношения с Б.С..
Последният го помолил да купи процесния имот през 2018г., което той и направил. Реално
обаче не е правил оглед на имота, не е плащал договорената цена, нямал и намерение да
развива търговска дейност върху територията. Видял продавача Л.Х. едва при изповядване
на сделката при нотариуса, но твърди, че просто е направил услуга на своя приятел Б., който
също присъствал. Към момента все още е собственик на имота, който представлява празно и
незаградено място. Предоставил пълномощно на Б.С. да се разпорежда с имота както намери
за добре. Не го е питал защо се налага тази услуга, а Б. нищо не му е казал.
10
Спорен е въпросът могат ли да бъдат кредитирани тези свидетелски показания при
липсата на "начало на писмено доказателство" за разкриване на симулацията.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА на предявените искове по ЗЗД:
Спорен е въпросът допустимо ли е депозиране на искове по чл.26 и чл.40 ЗЗД от синдик
при наличието на специален ред, предвиден в ТЗ т.е. преферентните искове по чл.646 и
647 ТЗ и извън преклузивните срокове. Според настоящата инстанция отговорът е
положителен по следните съображения:
С Решение № 5 от 23.03.2005 г. по ф.д. № 17999/1994 г. е вписано по партида на
„Строително дружество ММ“ ООД изключване на съдружника Г. П. Я.. С Решение от
29.06.2005г. по ф.д. № 55/2005г. по описа на СГС е отменено като незаконосъобразно на
осн.чл.74 ТЗ решението, прието на 21.02.2005г. от Общото събрание на „Строително
дружество ММ“ ООД, като е заличено от Регистъра на търговските дружества
изключването на съдружника Г. П. Я.. Решението е влязло в сила на 05.06.2008г.
Междувременно е променено седалището на дружеството, като с Решение № 1111 от
21.11.2006 г. по ф.д. № 483/2005 г. по описа на Смолянски окръжен съд е вписано
увеличаване на капитала на дружеството на 130 000 лева, като е приет и нов съдружник, а
именно Б. С. Л., който е вписан и като управител. Вписано е, че дружеството се управлява и
представлява от Б. И. С., В. П. Б. и Б. С. Л. заедно и поотделно.
С Решение № 194 от 30.06.2017 г. по т.д. № 246/2017 г. по описа на Апелативен съд - гр.
Пловдив е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на
„Строително дружество ММ“ (в ликвидация), определена е начална дата на
неплатежоспособността 25.06.2004г., спряно е производството по ликвидация и е обявена
несъстоятелността на дружеството. Назначен е за временен синдик С. Е. Б.. С Определение
№ 1857/14.11.2017 г. по т.д. № 595/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив служебно
е назначен за постоянен синдик на „Строително дружество ММ“ АД С. Е. Б..
Първо по исковете за прогласяване на нищожност на процесния договор САС констатира, че
началната дата е върната 13 години назад във времето преди обявяване на
несъстоятелността, което автоматично преклудира възможността за депозиране на
преферентните искове по ТЗ. Установена е последователна практика на ВКС, че искове за
попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл.620 ал.5 ТЗ са не само
специалните искове по Глава четиридесет и първа, раздел първи на ТЗ, но и всички други
искове, при чието успешно провеждане би се увеличила или съхранила масата на
несъстоятелността и така би се увеличила и възможността за удовлетворяване на
кредиторите. За разлика от специалните искове по Глава четиридесет и първа, които, освен
от синдика, могат да бъдат предявявани и от всеки кредитор (чл.649 ал.1 ТЗ), и по които
решението има действие и за останалите кредитори (чл.649 ал.5 ТЗ), предвид липсата на
11
особени разпоредби решенията по предявени от синдика искове по чл.26 ЗЗД не
разпростират действието си и спрямо останалите кредитори. Следователно исковете по ЗЗД
са по правило допустими, стига наведените в ИМ фактически твърдения да не припокриват
някои от фактическите състави на специалните искове по ТЗ.
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.26 ал.2,
предл.5-то ЗЗД и чл.40 ЗЗД - предявен при условията на евентуалност /доколкото съдът, а не
ищецът определя главния иск според тежестта на порока/, както и кумулативно съединен
иск по чл.108 3С. Ищец по предявените искове е не синдикът, в качеството на орган на
несъстоятелността, а дружеството в несъстоятелност, което на основание чл.658 ал.1 т.7 ТЗ
се представлява от синдика, който осъществява представителството в процеса, действа от
името на несъстоятелното дружество и упражнява неговите права /определение № 359 от
22.06.2015 г. по ч.т.д. № 1058/2015 г., Т. К., I Т. О. на ВКС, решение № 100/15.06.2009 г. по
т.д. № 808/08г. на ВКС, II т.о., решение № 62/17.07.2009 г. по т.д. № 39/09 г. на ВКС, ТК II
т.о. и решение № 75 от 09.03.2010 г. по т.д. № 672/08 г. на ВКС, II т.о./.
Исковете са предявени от дружеството ищец, което след откриване на производството по
несъстоятелност не се лишава от процесуалното право да предяви чрез синдика искове за
нищожност на разпоредителна сделка, по която е страна. Обстоятелството, че една
разпоредителна сделка може да бъде предмет на отменителни искове по чл.649 ал.1 ТЗ, не
погасява правото да се предяви иск по чл.26 ЗЗД, защото правните последици на
нищожността и на относителната недействителност са различни.
ПО СЪЩЕСТВО:
В ИМ са въведени два иска - главен по чл.40 ЗЗД и евентуален по чл.26 ал.2 ЗЗД.
Съгласно трайно установената вече практика на ВКС съдът сам подрежда
основанията, без да се съобразява с начина на съединяване от ищеца, като започва от
най-тежкия порок - нищожност и едва ако този иск бъде отхвърлен като
неоснователен, преминава към по-лекия порок - унищожаемост и едва тогава към
относителна недействителност по чл.40 ЗЗД. Затова главен иск е този по чл.26 ал.2
ЗЗД за разкриване на абсолютна симулация на покупко-продажбата.
1. Когато привидният договор не прикрива друго съглашение, а и не се твърди наличието на
такова, симулацията е „абсолютна“. Привидни са сделките, сключени при абсолютна
симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви
правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение,
чиито правни последици са целените от страните по сделката. При абсолютната симулация
на договор за покупко-продажба във вътрешните отношения между съконтрахентите
прехвърлителят остава собственик на вещта, а приобретятелят не придобива права и не
дължи заплащане на цена. Факта, че плащането на цената е извършено по начин, различен
от описания в нотариалния акт или, че цената не е платена може да бъде индиция за
симулативност на волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача. Сам по себе
си обаче този факт не може да обоснове категоричен извод за абсолютна симулация на
договора за покупко-продажба, освен ако обсъждането в съвкупност с останалите
12
доказателствени факти и тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, не
обоснове еднозначен и категоричен извод, че съконтрахентите по договора за покупко-
продажба не са желаели настъпването на правните му последици. При сключване на
симулативно съглашение страните по тази сделка планират да създадат привидност, която
да функционира известно време и след това да бъде прекратена. По делото са представени
протоколи от 06.12.2006г. и от 22.12.2006г. на Общото събрание на дружеството ищец,
които удостоверяват по несъмнен и категоричен начин, че волята на продавача е да настъпят
именно правните последици на договора за продажба т.е. взето е надлежно решение за
отчуждаване на имотите при определена цена и предварително определен купувач – Б.С.. От
заключението на допълнителната ССЕ се установи, че е налице "фиктивно плащане" на
договорената цена, чрез теглене и внасяне на едни и същи средства от сметките на
дружеството-продавач и купувача-съдружник. При всички преводи като основание е
записано „по договор“, без да се конкретизира за какви взаимоотношения става дума т.е.
реално цената не е платена. При последващата продажба от 2012г. купувачът Л.Х. също е
захранвала банковата си сметка на каса и същия ден сумата е превеждана на продавача Б.С.,
който от своя страна на следващата дата тегли постъпилите суми. Тази схема се повтаря при
всички преводи, като се имитира плащането по тази сделка.
В тази насока са и показанията на св.Х.С., който заявява, че плащане на продажната цена от
негова страна към продавача Л.Х. реално не е имало: „Не съм изваждал собствени пари, не
съм превеждал пари, не съм плащал абсолютно нищо", а също и „Сделката е за 120 000 евро,
тези пари аз не съм ги плащал “ и направих услуга на приятел.
Спорен е въпросът допустимо ли е разкриване на абсолютна симулация /субективна или
т.н. сламен човек/ при безспорната липса на контр-летр или начало на писмено
доказателство, които по правило правят допустими свидетелските показания.
По делото не е представен документ, имащ качеството на „обратно писмо“, който да
обективира направени от страните изявления, в които те признават привидността на
сделката, като не е представено „начало на писмено доказателство“, което да се създава
индиция, че е възможно сделката да е симулативна. Симулацията обаче може да бъде
доказана пред съда със свидетелски показания /каквито безспорно са налични по делото/ при
наличието на т.нар. "начало на писмено доказателство" - документ, който не е "обратно
писмо", тъй като не доказва пряко симулацията. Този документ може да е случаен и е без
значение към кого е адресиран/напр. писмо до трето лице/, но трябва да изхожда от страната
/по договора/ или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави
симулацията вероятна. В този смисъл документът "начало на писмено доказателство" не
доказва симулацията, а вероятното й съществуване, той се явява основание да бъдат
допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана. Правилно
СГС е приел, че чл.165 ал. 2 ГПК въвежда изключение от общото правило, т.е. от
предвидената в чл.164, ал.1, т.2 и т.6 ГПК забрана за доказване на симулативност на
договора за продажба със свидетелски показания. т.н. "начало на писмено доказателство",
поради което не следва да се тълкува разширително.
13
Такова ограничение законът не предвижда единствено за трети по отношение на оспорения
документ лица, както и за наследниците, когато той е насочен срещу тях. В случая
изявлението следва да изхожда от Б. и Д. С.и или от дружеството-продавач, което е ищец,
които са страна по първия договор от 2006г., а те не са трети лица.
Неприложимо към настоящия казус се явява решение № 148/22.10.2020г по гр.д. 489/2020г.
по описа на IV ГО на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което се приема, че „
Съдът следва да е в състояние да разкрие и откаже да даде защита на всяка неморална и
противоречаща на императивните норми сделка, като за целта са допустими всички
доказателствени средства, без да се прилагат ограниченията на чл. 165, ал. 1 и ал.2 ГПК.“
Коментираният казус визира единствено нищожност поради противоречие на закона
и нарушение на императивни правни норми /в случая по чл.152 ЗЗД/, за наличието на
които съдът е длъжен да следи служебно и без наведени изрично възражения /например
ЗЗП/. Целта е да се защити т.н. обществен интерес. Доколкото това е изключение от
общото правило, то не следва да се тълкува разширително вкл. и по отношение
хипотезите, визирани в ал.2 на чл.26 ЗЗД т.е. разкриване на симулация.
С решение № 331/12.01.2016 г. по гр. дело № 1870/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС на този
въпрос е дадено следното разрешение: По принцип страната, която е подписала договора, е
извършила изявление в частен документ със съответното съдържание. Когато тази страна
твърди в хода на делото, че отразената в документа сделка е симулативна, всъщност желае
да опровергае съдържанието на писмен документ. Съгласно чл.164 ал.1 т. 6 ГПК, в този
случай свидетелските показания са недопустими, освен ако няма изрично съгласие на
страните (чл.164, ал.2 ГПК) или при т. нар. начало на писмено доказателство (чл.165 ал.2
ГПК). Забраната да се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора,
различен от предвидения в закона (чл.152, чл. 209 ЗЗД), е наложена от законодателя в
обществен интерес с цел да се предотврати незаконното предоставяне на парични
заеми срещу високи лихви и прикрити обезпечения в периоди на стопанска криза.
Лицата, които се занимават с тази незаконна дейност без необходимите разрешения, нямат
интерес от съставяне на обратен документ, разкриващ симулацията на предварителния
договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД като обезпечение за даден заем. Лицата, които получават заема,
обикновено се намират в парично затруднение, те са по-слабата страна, която не е в
състояние да изиска от другата страна обратен документ. По този начин нормалният път за
защита от симулацията е преграден за страната, пострадала от незаконната дейност по
предоставяне на заем срещу висока лихва. Ако при това положение страната бъде лишена от
възможност да установи симулацията и нищожността на прикритата сделка с помощта на
свидетели, съдът ще узакони и ще придаде правно действие на незаконна и неморална
дейност. До такъв неприемлив за обществото резултат не трябва да се достига. Ето защо
съдът следва да е в състояние да разкрие и да откаже да даде защита на всяка неморална и
противоречаща на императивни норми сделка, като за целта са допустими всички
доказателствени средства, без да се прилагат ограниченията на чл.165, ал.1 и ал. 2
ГПК. По тези съображения, като правилна е възприета практиката, застъпена в решение №
14
206/17.07.2012 г. по гр. д. № 824/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 405/25.11.2014
г. по гр. д. № 3709/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 461/16.01.2012 г. по гр. д.
№ 1206/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Последните три решения на ВКС също дават положителен отговор на поставения въпрос, а
именно: Съгласно разпоредбата на чл.164 ал. 1, т. 6 ГПК, страната не може да доказва със
свидетелски показания симулативност на сделка, в която е участвала. Структурно
близка до симулативната, е фидуциарната сделка, с която се прехвърля собственост, за да
се създаде обезпечение на кредитора. С фидуциарната сделка страните не желаят
прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел – заобикаляне на забраната за
предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от
предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради
противоречие със забраната по чл.152 ЗЗД. За установяване на заобикалянето на закона са
допустими всички доказателствени средства, предвид което ограничението по чл.164, ал.1,
т.6 ГПК за симулативните сделки не може да намери приложение спрямо фидуциарната
сделка. Настоящият казус не покрива тази хипотеза. В настоящия случай, ищецът
твърди, че процесният договор е сключен при имитация за плащане т.е. липса на реално
плащане на дължимата цена с цел дружеството-продавач да бъде увредено и така въведено в
производство по несъстоятелност. Няма императивна правна норма, която да забранява това
т.е. не е налице противоречие на закона.
Плащането на цената по договор за продажба и формата на това плащане /в брой или по
банков път/ не е условие за действителност на сделката, поради което искът за нищожност е
неоснователен. Неплащането на цената е основание за разваляне на договора от изправната
страна. Недоказано остава твърдението, че действителната воля на страните е правните
последици на договора за продажба да бъдат само манифестирани пред трети лица,
„афиширани“, без да се цели настъпването им. При липсата на „обратно писмо“ /“contre
lettre“/, което да разкрива действителните отношения на страните по договора за покупко-
продажба, както и при липсата на писмени доказателства, изхождащи от ответника Б.С. или
удостоверяващи негови изявления пред държавен орган, създаващи индиция за симулация,
свидетелски показания в тази насока са недопустими. Цитираното по-горе решение на ВКС
не следва да се тълкува разширително, доколкото същото намира приложение единствено
при нищожност по реда на чл.26 ал.1 ЗЗД, свързана с нарушение на императивни правни
норми. Установените по делото факти сочат по несъмнен и категоричен начин, че волята на
страните по процесната сделка и желаните от тях правни последици са били да се прехвърли
в полза на ответника купувач Б.С. собствеността върху имотите, а дружеството да бъде
ликвидирано т.е. да бъдат реално увредени кредиторите на това дружество-продавач.
Към датата на подписване на договора за продажба през м.декември 2006г. законен
представител на ищцовото дружество е лицето, вписано в регистъра за такъв, а именно
Б. Л.. Последният е подписал процесния договор за покупко-продажба на недвижими
имоти т.е. действието е породило желаните правни последици. Затова правилни са
изводите на СГС, че в качеството му на управител той обективира както волята на
15
законния представител на това дружество за покупко-продажба на този имот, така и да
сключи сделката от името и за сметка на дружеството-продавач. От друга страна наличието
или липсата на решение на ОС на съдружниците в ООД е без значение за валидността на
сделката, тъй като волеобразуващият процес не е елемент от фактическия състав на
договора - в този смисъл т.1 по ТР 3/15.11.2015г. по т. д. 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дори
без наличието на това решение, договорът би породил действие, но евентуално би могло да
се търси отговорност на управителя за негови увреждащи спрямо дружеството действия.
В този смисъл симулацията не е доказана пълно и главно по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД,
поради което искът правилно е отхвърлен.
2. Що се отнася до иск с правно основание чл.40 ЗЗД - доколкото ищецът в качеството на
продавач е бил представляван от своя управител при сключване на процесната сделка, може
да се постави въпросът дали управителят, в качеството на представител по закон на ищеца,
не е уговарял в негова вреда. Ищецът има право да се позове на особената недействителност
по чл.40 ЗЗД, защото от негово име е извършена чрез представител сделка при явно
неизгодни за него условия /цена много под средната пазарна такава, дори при отчитане на
вписаните възбрани, както и разсроченото плащане във времето повече от една година/ т.е.
следва да се установи не само обективният елемент / неизгодни условия/, но и субективен
елемент - че представителят на продавача е действал недобросъвестно, както и че е налице
недобросъвестност у насрещната страна. Необходимо е както представителят на продавача,
така и насрещната страна купувач да са съзнавали, че договорът е сключен при неизгодни за
продавача условия.
Както бе посочено по-горе управителят Б.Л. не е договарял по своя преценка условията на
сделката, а въз основа на надлежно взети решения на ОС на съдружниците в „С.д.М.“ ООД,
обективирани в протоколи от 06.12.2006г. и от 22.12.2006г., съгласно които е прието
единодушно решение да се продадат на ответника процесните имоти при цена - каквато
точно цена е уговорена в процесните сделки. В този случай съдът приема, че неизгодните за
ищеца /продавач/ условия са уговорени не от неговия управител, който е представител по
закон, а от самия представляван - дружеството ищец. Това е така, защото самото
представлявано дружество чрез своето Общо събрание, което има качеството на
волеобразуващ орган - чл.137 ал.1 ТЗ, е формирало воля при каква цена да се сключи
сделката. Затова в случая волеобразуване и волеизявление съвпадат напълно, а цената
не е резултат на извършени от управителя действия по договаряне. Няма място за упрек
към действията на управителя на продавача, защото във вътрешните отношения е налице
„подчиненост“ - решенията на ОС на основание чл.141 ал.1 ТЗ са задължителни за
управителя, а сделката е сключена при параметрите, за които е прието решение от Общото
събрание. В случая представителната власт на управителя е била изключително стеснена,
защото е прието от Общото събрание решение за разпореждане 1. с точно определени
имоти, 2. в полза на определено лице и при 3. точно определена цена. Това означава, че
всички съществени условия на сделката се съдържат в решението на Общото събрание,
поради което управителят на дружеството-продавач единствено е "пренесъл" волята на
16
дружеството до ответника-купувач, с който по същество управителят не е договарял размер
на цената.
Затова правилни са изводите на СГС, че в качеството му на управител Б.Л. само
обективира волята на това дружество за покупко-продажба на тези имоти. След като
управителят не е повлиял върху размера на цената, е невъзможно той и купувачът „да се
споразумеят във вреда на представлявания". В нот.акт изрично е посочено, че пред
нотариуса е било представено „решение на Общото събрание на продавача“, от което следва
изводът, че протоколите не са антидатирани и че купувачът не е действал недобросъвестно,
доколкото е знаел, че самото дружество продавач е определило цената на имотите.
3. Искът по чл.108 ЗС е обусловен от изхода на иска за нищожност на сделката и е предявен
кумулативно, а не в условие на евентуалност. Искът по чл.108 ЗС не е предявен при
условията на евентуалност спрямо исковете по чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД и чл.40 ЗЗД,
защото този начин на съединяване на искове предпоставя, че при уважаване на главния иск,
предявеният при условията на евентуалност не подлежи на разглеждане, тъй като не се е
сбъднало условието /вътрешно отрицателно/ за разглеждането му, докато в случая се иска,
след като се уважи искът за нищожност, да се уважи и ревандикационният иск т.е.
съединяванета е кумулативно. След като се установи, че сделката не е нищожна
респ.относително недействителна, тя е породила желаните правни последици по
прехвърляне на собствеността. Ищецът след сключване на сделката и настъпване на нейното
вещноправно действие е престанал да притежава правото на собственост.
От друга страна ответницата Л.Х. прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност от 5 години, тъй като е придобила имота на годно правно основание по смисъла на
чл.70 ЗЗД - договор за покупко-продажба, без да знае, че праводателят й не е собственик.
Доказателства за нейната недобросъвестност по делото не са ангажирани, а факта, че се
явява майка на съдружник на продавача Б.С. в друго търговско дружество сочи единствено
наличието на свързани лица по смисъла на пар.1 ДР на ТЗ. Последното би имало значение
по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, но не се приравнява на недобросъвестност. Между
сключване на договора на 19.09.2012г. до 19.09.2017г. са минали повече от 5 години, а ИМ
по чл.108 ЗС е депозирана на 30.07.2018г. Следователно искът по чл.108 ЗС е също
неоснователен. СГС не се е произнесъл по същество, а го е оставил без разглеждане, което е
процесуално нарушение, което обаче не се е отразило съществено на крайните правни
изводи.
4. Само за прецизност следва да се отбележи, че след депозиране на ИМ и преди
нейното вписване, имотът е препродаден на трето лице, което не е конституирано като
ответник респ. трето-лице помагач, следователно няма да е обвързан от СПН.
Конституиране на частния правоприемник, извън неприложимите хипотези на чл.226 и 227
ГПК би било допустимо само в хипотеза на задължително и необходимо другарство на
същия с ответника . Тогава, ако първоинстанционният съд не е извършил дължимото
конституиране, въззивният съд има правомощието да обезсили първоинстанционното
решение и върне делото със задължителни указания за конституиране на задължителния
17
необходим другар и новото му разглеждане по същество, с участието на същия / т. 6 от ТР
№ 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /. По мнение на настоящия състав
третото лице - приобретател на имуществените права, обект на атакуваната процесна сделка
от 2006г., няма качеството на такъв задължителен, необходим другар, тъй като не е страна
по същата. Прехвърлянето на правата върху имота, от приобретателя в полза на трети лица,
не превръща последните - само на това основание - в надлежна, задължителна страна по
исковете по чл.26 и 40 ЗЗД. Засягането на правата на третите лица - приобретатели е само
последица, при това незадължителна, от прогласяване нищожността спрямо техния
праводател, но самите трети лица не са страна по атакуема придобивна сделка. Сила на
пресъдено нещо за установяване нищожността на сделка, не би се формирала по отношение
третите лица - приобретатели от приобретателя на несъстоятелния ищец. По начало във
въззивна инстанция конституиране на задължителен необходим другар е недопустимо, но
въззивният съд не дължи обезсилване на това основание и връщане на делото на
първоинстанционния съд / съгласно задължителни указания в т. 6 от ТР № 1/2013 г. по
тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /, тъй като частните правоприемници на имота
нямат качеството на задължителен необходим другар по така предявените искове.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Жалбата е изцяло неоснователна, поради което и на осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят
дължи в полза на въззиваемите страни направените пред въззивна инстанция разноски,
които са 3600 лв. платен адв.хонорар от въззиваемата Л.Х. в полза на адв.дружество Д. и О..
Останалите въззиваеми не са направили разноски.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265581/01.09.2021г., постановено по гр.д. № 10326/2018г. по
описа на СГС, ГО, 18 с-в .
ОСЪЖДА „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ“ АД (в несъстоятелност), ЕИК - *********,
със седалище и адрес на управление гр. Чепеларе, област Смолян, ул. „Васил Гаджуров“ №
5, чрез синдик адвокат С. Е. Б. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Л. Д. Х., ЕГН **********, гр.
***, ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 36 00 лв./три хиляди и шестстотин лева/
направени по делото разноски пред въззивна инстанция, на осн.чл.78 ал.3 ГПК
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19