Решение по дело №410/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 27
Дата: 24 август 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Агнеса Борисова Ставарова-Заркова
Дело: 20211400600410
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Враца , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Членове:Ана Б. Ангелова-Методиева

Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Агнеса Б. Ставарова-Заркова Въззивно частно
наказателно дело № 20211400600410 по описа за 2021 година
Производството по делото пред Врачанския окръжен съд е образувано и се
движи по реда на чл.243 ал.7 и сл.,на основание жалба от ЯВ. С. С. от гр. Враца против
определение № 67 от 30.07.2021г. постановено по ч.н.д. № 737/21г. по описа на РС-
Враца,с което е потвърдено прокурорско постановление за прекратяване на
наказателно производство от 12.07.2021 г. на Районна прокуратура- Враца по ДП №
65/20 РУ Враца/Пр.пр № 2306/19 ОП-Враца/,образувано срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.323 ал.1 НК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение, с което се потвърждава постановлението на РП-Враца.Също
така жалбоподателят поддържа,че постановлението е необосновано,като крайните
изводи в него не съответстват на установената фактическа обстановка и
доказателствата по делото.Оспорва извода на съда, с който се потвърждава
становището на прокурора,залегнало в постановлението,че е наЛ. маловажност на
случая.Изразява несъгласие и с извода на първоинстанционният съд , че липсата на
престъпление се обвързва с нереализираните права на жалбоподателя С. по съдебен
ред за доказване на оспорваното право.
Искането отправено до съда е за отмяна на обжалваното определение и
прокурорско постановление и връщането на делото на прокурора със задължителни
указания за прилагане на закона.
1
Настоящият съдебен състав на Врачанския окръжен съд,в качеството си на
въззивна инстанция,след като се запозна с изложеното в жалбата,като обсъди
изложените в нея доводи и съображения и с материалите по делото прие следното:
Жалбата е допустима за разглеждане,подадена е в срок от
правнозаинтересована страна.
Този съд, след като обсъди изразеното с жалбата оплакване и претенциите на
жалбоподателя,като прецени наличния доказателствен по делото материал и като
извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод направените оплаквания,намери
жалбата за основателна.
Производството по ДП № 265/2020г. РУ гр. Враца е водено срещу неизвестен
извършител,за това че през м.ноември 2019г. в гр. Враца самоволно, чрез разрушаване
и преместване на ограда между два съседни урегулирани имота,не по установения от
закона ред е осъществено едно оспорвано от Я.С. свое или чуждо действително или
предполагаемо право и случаят не е маловажен-престъпление по чл.323 ал.1 НК.
С определението РС-Враца е потвърдил постановлението на РП-Враца от
09.07.21г. за прекратяване на наказателното производство.В постановлението е
отразено,че между жалбоподателя С. и неговия съсед С.живущи в гр. Враца в съседство
възникнал спор за граница още през 2009г.,като жалбоподателят не дал разрешение на
преместване на границата, според претенциите на С.На 12.11.2019г. въпреки
несъгласието на С., св.С.и членове на семейството му съборили съществуващата
ограда,разрушили бетоновия пояс и премахнали намиращата се телена мрежа,като я
срязали, отсекли дърво и декоративни храсти ,намиращи се в двора на св. С. и
построили нова и така завладели част от двора на С., установено, че е от 9 кв.м.
На основание доказателствения материал,наличен по делото,прокурорът в
постановлението е приел,че е С.е променил фактическото положение на владението
самоволно,не по установения от закона ред и по този начин е осъществил свое
предполагаемо право,като разрушил съществуващата ограда и установил свое
владение върху 9 кв. м. от двора на св. С.. Приел е ,че е наЛ."маловажност " на
случая,което не прави деянието престъпно от общ характер.
Първоинстанционният съд е приел за достоверни изводите в постановлението
и го е потвърдил.
Въззивният състав на съда,намира,че от изложените по много пестелив начин
мотиви в постановлението се заключава,че не са наЛ. данни за извършено
престъпление по чл.323 ал.1 НК и на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК е
2
прекратено воденото наказателно преследване .
Този съд намира,че фактическата теза на жалбоподателя за неизяснени въпроси
за вина и виновни лица за настъпилия противоправен резултат и липса на мотиви за
постановения краен резултат ,че липсва престъпление,което да е в пряка и причинна
връзка с причинената за него щета и вредни последици е основателна.
При направената проверка на обжалвания съдебен акт,този съд приема,че
решаващият съд е задълбочил нарушенията на прокурора,който не е положил
достатъчно усилия в изпълнение на служебните си задължения за цялостно и пълно
изясняване на фактите,значими за крайните изводи за липса на престъпление от общ
характер.В мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното
преследване,прокурорът не е изложил правни аргументи и съждения по
правнорелевантните факти по делото,останали са неизяснени редица въпроси свързани
с обективните факти, за да обосноват маловажността на случая.Легалната дефиниция
на "маловажен случай" е дадена в чл.93 т.9 НК.Прокурорът се е позовал само на
мотивите в Решението по гр.д. № 900/20 РС Враца от 17.03.21г., от където черпи
информация,че владението от св.С.вследствие деянието се разпростира само върху 9
кв. м. от имота,владян от св. С. до инкриминирания момент.Решението не е влязло в
законна сила. Този съд припомня,че доколко инкриминираното престъпление е
такова,свързано с доказване липса или наличие на незначителност на вредните
последици,то трябва да се изследват всички факти,които да аргументират
материалните измерения,стойност, реалната щета и вредните последици за оспорващия
правото на извършителя,в случая на св. С., с назначаване на експертиза и
допълнителни доказателства.Трябва да се докаже липсата или незначителността на
вредните последици,които да правят деянието с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение на обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.Законодателят е възвел и като необходимост изследването на наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства.Изискванията за цялостно и прецизно
описване на фактите свързани с него са необходими,за да не се пренебрегва всеки един
технически или фактически детайл,защото от това зависи отговора за съставомерното
поведение на участниците в него.От съществено значение за доказателствения процес е
да се направи описание на всички специфични детайли от изпълнителното
деяние,защото те в своята пълнота ще позволят да се направи преценка дали деянието
представлява престъпление. В тази насока липсват аргументи в постановлението,а
изложените са доста пестеливи,непочиващи на пълна и всестранна оценка на
доказателствените източници,представляващи декларативно заключение за липса на
престъпление по чл.323 ал.1 НК.Липсата на правен анализ на доказателствата и
липсата на изложение по приетите за установени факти , липсата на мотиви в подкрепа
на крайното заключение за липса на престъпление в прокурорското постановление са
3
пречка за прецизна проверка от страна на съда,за да се направи преценка доколко
прокурорът е прав и доколко поведението на нарушителите е правомерно или
деянието е несъставомерно.Липсата на експертиза,която да даде заключение на
действителните щети,цена на завладения имот, стойност на разрушената ограда,като не
се пренебрегнат и действията по отсичане на дърво в нарушение на Общинска
наредба,на декоративните храсти,видно и от приложените фотоалбуми и психическото
напрежение за ощетените, опорочават прокурорското постановление.То се явява
компрометирано,защото крайният резултат не е защитен с правни аргументи.
Настоящата съдебна инстанция не се съгласява на този етап с решаващия извод
и на първоинстанционният съд ,като счита същия за необоснован и
незаконосъобразен.Констатираната необоснованост е резултат от извършения в
атакуваното решение повърхностен анализ,приравнен на липса на анализ на
доктазателствената съвкупност по делото.Районният съд стъпва на друга плоскост в
разсъжденията за липса на престъпление,като приема,че правопораждащ факт за
спорно право е заявяване на претенцията по съдебен ред.Този извод е напълно
погрешен.Самоуправството по чл.323 ал.1 НК е наЛ. и тогава когато претендиратото от
извършителя право на собственост върху конкретна вещ е оспорена от владелеца на
същото и той отнеме владениетжо върху същата не по установения от закона ред и
преди решаването на спора за собственост върху нея с влязло в сила решение.Няма
спор,че между страните е имало напрежение и претенции по повод право на
собственост върху част от дворното място,владяно от св. С..Установено е,че с-во С.
самоволно заели част от този недвижим имот,унищожили съществуващата ограда и
растителността върху тази част от имота.Внесли са в съществуващото фактическо
положение противоправна промяна самоволно,под предлог че осъществяват оспорено
им от другиго право.
Първоинстанционният съд не е обсъдил обосноваността на прокурорското
постановление и с това е нарушил закона.Не е дал отговор дали установените по
делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен
доказателствен материал.
Претенциите в жалбата,че изложените в решението на съда мотиви,с което се
потвърждава Постановлението на прокурора за липса на престъпление са основателни.
Крайните изводи на съда не се основават на правен анализ и са
произволни.НаЛ. е също така необоснованост на Постановлението,защото
разследването не е извършено обективно,всестранно и пълно и е в резултат от
непълнота на доказателствения материал.В този случай непълнотата на
доказателствата е следствие,пряк резултат от допуснато съществено процесуално
4
нарушение, а извода за "маловажен случай"е произволен.Това прави постановлението и
незаконосъобразно,защото не са спазени правилата на НПК.
Вместо да обсъди пропуските на прокурора и да даде указания за
отстраняването им,чрез анализ и оценка на доказателствените източници и
допълването им ,за установяване на отделни моменти от фактическа страна на
деянието,а от там да установи дали да се инкриминира дейността на извършителите,
първоинстанционният съд с проверяваното решение е игнорирал тези процесуалните
пропуски и е санирал неблагополучията със своя съдебен акт.
Поради изложеното,този състав на въззивния съд не възприема
съображенията,изложени в атакувания съдебен акт, с които е прието, че в
прокурорското постановление е изяснено съдържанието на съставомерния признак на
престъплението"немаловажен случай" и че липсата му е в основата да се прекрати
наказателното производство по ДП. Този съд не е отчел,че представителят на
прокуратурата не е изпълнил императивните си задължения съгласно чл.14 ал.1 и
чл.107 ал.5 НПК за обективно,всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по
делото,въз основа на внимателна преценка на доказателствата и допълването
им,поради което постановлението за прекратяване на наказателното производство е
необосновано и незаконосъобразно.
Това води до незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,който се
отменя.Този състав на съда отменя и постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 65/20 РУ-Враца,образувано за престъпление
по чл.323 ал.1 НК.
Следва да се отчете,че съдебният контрол се ограничава до проверка на
обоснованото и законосъобразно осъществяване на прокурорските правомощия по
чл.243 от НПК и законосъобразността на съдебния акт на първата инстанция,без да
има право да изземва функциите на прокурора по въпроси,свързани с възникване на
основания за повдигане на обвинение и привличане на обвиняем.
Гореизложените съображения,основани на констатациите по делото дават
право на този състав на съда да приеме,че атакуваното съдебно решение и
постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъдат
отменени като необосновани и незаконосъобразни,а делото да бъде върнато на
прокурора за прилагане на закона.
Воден от горното и на осн. чл.243 ал.7 , ал.8 и сл. от НПК Врачанският
окръжен съд
5


РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 67 от 30.07.21г. по чнд № 737/21 ВрРС и
Постановление на Врачанската районна прокуратура от 12.07.2021г. за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 65/20 РУ Враца/Пр.пр № 2306/18 ОП-
Враца/,образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.323 ал.1 НК.
ВРЪЩА делото на РП-Враца за изпълнение на дадените указания от
съда,относно прилагането на закона.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6