РЕШЕНИЕ
№ 2786
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110215699 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Д. Т. Г. срещу наказателно постановление (НП) №22-
4332-022679/07.11.2022 г. на началник сектор към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.2,
т.11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20
(двадесет лева) лв. за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 50 (петдесет лева) лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по
чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като немотивиран, твърди се, че
същият е незаконосъобразен, връченият на жалбоподателя акт бил с
неописана коректно фактическа обстановка, както и нечетлив, оспорва се
фактическата обстановка, твърди се неяснота в обвинителния стил.
Жалбоподателят редовно призован се явява и поддържа жалбата си. По
същество жалбоподателят пледира да не се приема за вярно, твърди, че се
касае за измислици и доказателства няма, според него е налице манипулиране
на записа.
1
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е изложено становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 25.09.2022 г. лицето С. Р. бил паркирал личния си автомобил марка
„БМВ“, модел „Х5“, с ДК № в гр. С, ж. к. „Л“ пред блок , където живеел, в
междублоковото пространство. Предвид това, че често имало посегателства
бил монтирал охранителна камера. На същата дата около 09:30 часа
жалбоподателят при извършвана от него маневра движение на заден ход с
управлявания от него лек автомобил марка „Субару“, модел „Аутбек 2.5 4
ВД“, с ДК № ударил паркирания лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с
ДК № . При нанесения удар причинил материални щети по предната лява част
на „БМВ“-то. След удара жалбоподателя не се обадил да установи кой е
собственик на паркираното МПС и си тръгнал. Свидетелят Р. видял през
прозореца си да виси мигача на колата и се обадил на застрахователя си, като
му казал, че има записи от камера и то й му казал да се обади на КАТ, тъй
като имал две щети на паркинга. Обадил се на КАТ и му казали да изчака.
Свидетелят Р. прегледал записите от камерите и видял в колко часа идва
автомобилът „Субару“, как жалбоподателят разговаря с жена и как
автомобила удря неговия, като щетите се виждали чудесно на камерата.
На място пристигнал екип на КАТ, сред които бил и свидетеля С. Г.. Същият
изготвил докладна записка по писмените сведения на С. Р., за посочения от
него лек автомобил „СУБАРУ“, с ДК № , лилав на цвят, което бил видял от
записите на охранителната камера. Съставен бил протокол за ПТП от
свидетеля Ст. Г., в който е описана като щета на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х5“, с ДК № : преден ляв калник, ударена при неизяснени причини и
обстоятелства, след което МПС-то, причинило лекото ПТП е напуснало
местопроизшествието. Съставена е скица за ПТП-то. На 17.10.2022 г. в О
„ПП“-СДВР се е явил жалбоподателя, който е попълнил на същата дата
декларация, че на датата наистина е бил на адреса, но нищо не е усетил, няма
спомен да е ударил кола, а дъщеря му била с него и щяла да му каже, ако е
усетила нещо.
На 17.10.2022 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя от мл. автоконтрольор при О „ПП” -
2
СДВР С. А. Д. за нарушения по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „а” от ЗДвП
осъществени на 25.09.2022 г. около 09:36 часа в гр. С, ж. к. „Л“, а именно, че
при управление на лек автомобил марка „Субару“, модел „Аутбек 2.5 4 ВД“, с
ДК № и пред блок , срещу „Орион“, при извършена маневра заден ход е
реализирал ПТП в паркиран лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с ДК
№ СА 0024 СС, като нанася материална щета на предна лява част, след ПТП-
то напуска произшествието, като не уведомява службата за контрол на МВР
по територия. АУАН е съставен въз основа на писмени доказателства, от
длъжностно лице, което е оправомощено въз основа на Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в присъствието на
двама свидетели, за които е отбелязано, че единият е очевидец, а другият е
при съставяне на акта. Срещу АУАН било подадено писмено възражение от
жалбоподателя, което е входирано на 21.10.2022 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, упълномощен
въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи: началник сектор в СДВР, О „ПП” при СДВР. Установява се, че
лицето Д Д Д е преназначена със Заповед №8121К-13318/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи като началник на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите по акта, както въз основа на какви
доказателства го е съставил, тъй като не е очевидец на твърдяното нарушение.
Свидетелят Г., който е изготвил докладна по случая, разпитан в хода на
съдебното следствие също излага станали му известни при проверката по
сигнала и на място факти. Свидетелят Р., като собственик на претърпялото
щета МПС излага подробни показания за начина, по който е установил по
какъв начин е бил ударен паркирания от него автомобил и по какъв начин е
процедирал след това.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени и гласни доказателства, които са логични и непротиворечиви и
съдът ги цени. Единственото противоречие е в показанията на свидетеля Г. и
Р. досежно това дали дошлите на място полицейски органи са прегледали
записите от камерата. Като съдът намира, че този факт не е от съществено
3
значение по делото, доколкото както докладната записка, така и АУАН, а в
последствие и НП са въз основа на сведенията, които е изложил свидетеля Р.,
както и огледа на автомобила му, който е извършен от дошлите на място
полицейски служители.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление това
е станало на 14.11.2022 г., а жалбата е подадена на 25.11.2022 г./ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява
контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно
постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от
ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената
от същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че началник
03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при
СДВР оправомощен по надлежния ред, поради което следва да се приеме,
че притежава съответната материална компетентност да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП.
По т.1 на процесното НП:
Налице е разминаване между словесно описание на административното
нарушение и неговата правна квалификация. Сочи се, както в акта, така и в
НП, че жалбоподателя в качеството на водач на МПС лек автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит“, с ДК № при извършване на маневра заден ход е
реализирал ПТП с паркиран лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с
ДК № .
Посочена е в АУАН и в НП правна квалификация на така описаното
чл.40, ал.1 от ЗДвП.
4
Разпоредбата на сочения текст предвижда, че „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.“ Паркираното МПС не е „друг участник
в движението, доколкото е в покой. Но нормата, която се сочи като нарушена
изрично изисква другия участник в движението да не е спрял или паркиран, а
да е в движение. Това е така с оглед изискването да не се създава опасност за
тези участници, които се движат. Като в случая доколкото другият автомобил
е в покой, същият е бил паркиран не е участник в движението.
Като така описаното словесно административно нарушение отговаря на
правна квалификация по чл.40, ал.2 от ЗДвП, която предвижда, че „По време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“
Поради което е налице нарушено право на защита на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице да научи в какво конкретно
административно нарушение е обвинено. Това нарушение не може да бъде
отстранено от съда.
Поради което НП в тази му част като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
По т.2 на атакуваното НП:
На първо място се установи, че в АУАН не са изброени настъпилите
вследствие ПТП-то имуществени вреди, като е налице препращане към
протокола за ПТП-то, който видно е съставен без участието на жалбоподателя
и липсват данни да му е предявен. В протокола липсва отразен подпис на
другия участник в ПТП-то, а именно жалбоподателя. От приложеното към
административно-наказателната преписка ксерокопие на протокол за ПТП
липсва посочване на участник в ПТП под №1. Посочване на автомобила,
който е другия участник в ПТП-то липсва и в попълнената декларация от С.П.
Данни за марка и регистрационен номер се извличат единствено от ДЗ на
св.В, а регистрационен номер от скицата.
Нарушени са и разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, доколкото нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление са вписани обстоятелствата, при които е
5
осъществено нарушението визирано като такова по чл.123, ал.1,т.3, б. „в” от
ЗДвП.
Налице са посочени различни факти и различни правни квалификации на
това деяние в АУАН и в атакуваното НП. Докато в акта се твърди, че се след
ПТП-то е напуснато произшествието без да бъде уведомена службата за
контрол на МВР по територия, което е осъществило административно
нарушение с правна квалификация по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“, то в НП се сочи,
че „при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска и
не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й ”, което
е с посочена правна квалификация по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
На първо място от събраните по делото и кредитирани писмени и гласни
доказателства не се установи, че е имало какъвто й да било контакт между
лицето, което е паркирало лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 5“, с ДК
№и жалбоподателя. Не е бил осъществен такъв контакт, камо ли
„разногласие“ между жалбоподателя и лицето, което е паркирало другият
автомобил, с претенция за щета. Съгласно чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. Като така описаното административно нарушение в
НП не се установи да е осъществено от обективна и субективна страна
предвид факта, че не е имало контакт между двете лица по повод на
настъпилото леко ПТП, за да се твърди, че е налице липса на съгласие между
тях, което да е повод за уведомяване контролните служби на МВР и
изпълнение на техните указания.
Поради горното НП по т.2 следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
6
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Административнонаказващият орган не е изпълнил
функциите си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно: преди да се произнесе по
преписката да провери акта, с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП се
следват разноски на жалбоподателя. От жалбоподателят не се претендират
разноски до приключване на делото в първата инстанция, като крайният
момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по
аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144
от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
поради което и съдът не се произнася по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-022679/07.11.2022 г.
на началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като незаконосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7