Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 23.01.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 343 по описа
за 2023 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на
Едноличен търговец „ИСМ 91 – Иса Сали“, с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-4155/08.11.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - гр.Варна. С обжалвания акт е приложена принудителна мярка по чл.106а, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗАвтП – временно спиране от движение на моторно превозно
средство, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. № ***КА и СРМПС част II №
********* на МПС марка „Форд Тръкс“ с рег. № ***КА от кат. N3G, собственост на превозвача ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“.
Оспорващият твърди, че
заповедта е издадена от лице без представителна власт, не е спазена
установената форма, издадена е при съществено нарушение на административно
производствените правила, в противоречие с материално правни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. В тази
насока сочи, че ПАМ е наложена за неопределено време, без краен срок. Заявява,
че не са ясни фактическите основания за издаване на заповедта, тъй като не било
ясно каква според административния орган е т.н. „максимална маса“ на МПС с рег. № Н7486КА. Въз основа на изложените в жалбата аргументи
отправя искане за отмяна на ЗППАМ като незаконосъобразна. Претендира присъждане
на разноски.
Ответникът – директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр.Варна със съпроводително писмо рег. №
ДА-01-2885/08.12.2023г. представя административната преписка по издаване на
обжалвания акт. Административният орган оспорва жалбата като сочи, че същата е
постановена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и
неговата цел.
Шуменският административен съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2023г. при извършвана
проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона
за движение по пътищата и издадените въз основа на тях нормативни актове, В.М.И.-
инспектор в отдел „Контрол“ към РДАА съставил АУАН № 00565 против Д.Х.И.за
това, че на 07.11.2023г. в с.Нова Шипка, общ.Долни Чифлик по РП 904, срещу
автобусната спирка на обществения транспорт в посока с.Бързица управлява
моторно превозно средство марка „Форд Тръкс“ с рег. № ***КА от кат. N3G, собственост на превозвача ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“ и
извършва превоз на товари – маркучи за собствена сметка, съгласно товарителница
№ 010164/07.11.2023г. по маршрут с.Нова Шипка – гр.Варна, като превозното
средство няма редовно издадено заверено копие към Лиценз на общността, издаден
на лицето, за чиято сметка се извършва превозът - ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“.
Въз основа на констатациите,
съдържащи се в съставения АУАН, директорът на РДАА – гр.Варна приел за
безспорно установено, че водачът извършва превоз на товари за собствена сметка
между два пункта на територията на РБългария с МПС с рег. № ***КА с максимална
маса над 12000кг, като превозното средство няма редовно издадено заверено копие
към Лиценз на общността, издаден на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът - ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“ с ЕИК ****, поради което и на основание
чл.107, ал.1, във връзка с чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“, ал.2, т.1 и ал.7 от ЗАвтП
със Заповед № РД-14-4155/08.11.2023г. приложил принудителна административна
мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП – временно спиране от движение на
моторно превозно средство, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. № ***КА и
СРМПС част II № ********* на МПС марка „Форд Тръкс“ с рег. № ***КА от кат. N3G,
собственост на превозвача ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“. В заповедта е посочено, че на
основание чл.106а, ал.7 от ЗАвтП табелата с регистрационния номер и документа,
удостоверяващ регистрацията на МПС се връщат на собственика или на упълномощено
от него лице, след отстраняване на нарушението или изтичането на срока и
заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.
Издаденият акт е връчен на водача
на МПС Д.Х.И.на 08.11.2023г.
С уведомително писмо изх. №
РД-14-4155#2/10.11.2023г. ЗППАМ е изпратена на собственика на МПС. Видно от
приложено по делото известие за доставяне, същата е получена от адресата на
15.11.2023г.
Настоящата жалба е подадена чрез
административния орган на 23.11.2023г.
Към делото са приобщени писмените
доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на
акта, както и представените от ответната страна документи, удостоверяващи, че
на 09.11.2023г. ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“ е подал заявление за включване на МПС в
лиценз, респективно за издаване на заверено копие към същия за МПС марка „Форд
Тръкс“ с рег. № ***КА, като на 15.11.2023г. посоченото МПС е включено към
лиценза и е издадено заверено копие.
Представена е Заповед №
РД-01-553/23.11.2021г., с която изпълнителният директор на ИААА е упълномощил
определени длъжностни лица, с правомощия да прилагат с мотивирани заповеди
принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП.
Въз основа на съвкупния
доказателствен материал по делото, съдът приема за безспорно установено, че на
07.11.2023г. ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“ в
качеството превозвач осъществява превоз на товари за собствена сметка с МПС
марка „Форд Тръкс“ с рег. № ***КА, за което към датата на превоза няма редовно
издадено заверено копие към Лиценз на общността, издаден на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът - ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“ с ЕИК ****.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от
страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи
административната преписка по издаване на акта.
При така установената фактическа
обстановка и след като прецени предпоставките за допустимост и основателност на
жалбата, с която е сезиран, и взе предвид доказателствата по делото и доводите
на страните, Шуменският административен съд обосновава следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед за
прилагане на ПАМ – индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност съобразно изричната разпоредба на чл.107, ал.2 от
ЗАвтП. Оспорването е направено от надлежна страна – адресат на акта, в
законоустановения 14-дневен срок от неговото връчване, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата
за неоснователна по следните съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна. Съгласно чл.107,
ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със своя
Заповед № РД-01-553/23.11.2021г. изпълнителният директор на ИААА е упълномощил
определени длъжностни лица, с правомощия да прилагат с мотивирани заповеди
принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, това число
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (т.4). Процесната
заповед е издадена от Е.В.А.на длъжност директор на РДАА – Варна, съгласно
Заповед № 311/18.08.2023г. Съобразно приложимата законова уредба и представените
по делото доказателства, съдът приема, че обжалваната заповед е постановена от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а наведени от оспоращия
доводи в обратна насока следва да бъдат отклонени като неоснователни. Заповедта
е подписана с валиден КЕП, обстоятелство, удостоверено при извършената проверка
след получаване на административния акт по електронна поща на ШАдмС (приложен
магнитен носител, съдържащ акта).
Жалбоподателят твърди, че
заповедта е издадена при съществени формални нередовности, довели до порока
„неспазване на установената форма”; при съществено нарушение на административно
производствените правила; в противоречие с материално правни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. В тази връзка сочи, че ПАМ е наложена за неопределено
време, без краен срок, при липса на препратка към конкретен текст от закона,
регламентиращ срокът на спиране от движение на МПС. Твърди се неяснота при
изложението на фактическите основания за издаване на заповедта в частта на
посочване масата на автомобила предвид използваният израз „максимална маса“,
което е различно от „допустима максимална маса на 12т“ – израз използван от
законодателя. Настоява се липса на ясно означение какво точно трябва да направи
оспорващия, за да върне автомобила.
Съдът намира за неоснователни
доводите на оспорващия касателно незаконосъобразност на административния акт,
поради неспазване на установената форма. Материално – правната предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП е осъществяване
на обществен превоз на пътници или товари, с моторно превозно средство, за
което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В
съдържанието на оспорения акт са посочени конкретните фактически обстоятелства,
възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в извършване на обществен
превоз на товари за собствена сметка с МПС „Форд Тръкс“ с рег. № ***КА, за
което към датата на превоза няма редовно издадено заверено копие към Лиценз на
общността, издаден на лицето, за чиято сметка се извършва превозът.
Не се констатира неяснота досежно
срока, за който се налага мярката. Издавайки акта, ответникът се е позовал
изрично на чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП. Посочената разпоредба разписва
по императивен начин срока на ПАМ – до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, като административният орган не разполага с оперативна
самостоятелност при определяне срока на действие на принудителните
административни мерки от вида на процесната. С оглед на това, независимо от
липсата на възпроизвеждане на законовия текст в заповедта, не е налице
нередовност на акта в сочения от жалбоподателя аспект. Наред с изложеното, от
акта се установява, че ответният орган е указал на лицето, спрямо което е
наложена мярката, възможността по своя инициатива да предприеме действия, които
могат да преустановят действието на ПАМ, каквато хипотеза е предвидена в
нормата на чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП. При проявлението на
юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът
е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ и то за посочения срок – до
отстраняване на нарушението. Вярно е, че същият е относително определен, но
това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително
конкретизиране. Напротив – моментът, до който ще действа мярката е изрично
дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. В
настоящата хипотеза органът действа в условията на обвързана компетентност,
като не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване
на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди
изтичане на максималния 12-месечен срок на нейното действие. Приложената ПАМ
цели не само преустановяване извършването на нарушение, но и предотвратяване
възможността за осъществяване на друго такова нарушение, с оглед обществената
значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози. Преследваната
от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен
срокът на действие на процесната ПАМ. Прочитът на разпоредбата на чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП сочи, че продължителността на неблагоприятното засягане
правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да
отстрани нетърпимото от закона несъответствие. От друга страна, в съответствие
с принципа за съразмерност е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на
който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява
неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма
да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен.
Изложеното налага извод за
основателност на доводите на ответната страна, че всички елементи от състава на
нарушението, чието проявление се явява основание за налагане на процесната ПАМ,
в това число и времетраенето ѝ, са очертани в предписанията на чл.106а,
ал.1, т.1, б. „а“ ЗАвтП, която разпоредбата е цитирана в издадената заповед.
Съдът намира неоснователно
възражението за неяснота на фактическите основания, мотивирано с твърдение за
несъответно на закона описание на масата на управлявания при проверката
автомобил. В обстоятелствената част на ЗППАМ е посочена марката на ППС,
регистрационният номер, както и категорията, към която спада превозното
средство – кат. N3G. Съгласно чл.149, ал.1, т.3, б. „в“ от Закона за движение
по пътищата МПС от категория N3 са превозните средства с допустима максимална
маса над 12 тона. С посочване категорията на превозното средство, съгласно
законоустановената класификация, административният орган е дал ясно означение
на превозното средство.
При това положение оспорената заповед следва
да бъде преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ
статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма. Противно на твърденията в
настоящата жалба, съдът приема, че заповедта съдържа необходимите реквизити,
визирани в разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП, връзка с чл.59, ал.2 от АПК.
Актът е мотивиран, т.к. в текста му фигурира позоваване на фактически
обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане
на мярката.
В хода на административното
производство не е допуснато съществено нарушение на административно производствените
правила. Съдът изхожда от позицията, че съществено е само това нарушение, което
създава вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е
счел за установени и които са от значение за съществуването на материално
правното основание за издаване на акта. Такива нарушения не се установяват, а и
не сочат от страна на оспорващия. Следва да се отбележи, че в хода на съдебното
производство жалбоподателят има възможност да ангажира доказателства,
установяващи факти и обстоятелства, различни от тези, които са приети за установени
от административния орган. Доказателства за наличие на факти, които да
опровергават констатациите, изложени в заповедта, не са представени.
Въз основа на приобщения
доказателствен материал по делото съдът намира, че административният акт е
издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това. Принудителните
административни мерки според чл.106а, ал.1 от ЗАвтП се прилагат за
преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената
хипотеза на чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП се налага принудителна мярка „временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца“ на моторно превозно средство, с
което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността.
За законосъобразното приложение
на цитираната по-горе материално правна норма е необходимо кумулативното
наличие на две предпоставки: 1. извършване на обществен превоз на товари и 2.
за моторното превозно средство, чрез което се извършва този превоз, да не е
издадено заверено копие от лиценза на Общността.
Административният орган изрично в
обстоятелствената част на заповедта е посочил, че въз основа на констатациите,
съдържащи се в АУАН № 00565/07.11.2023г. е приел за установено именно извършването
на превоз на товари за собствена сметка с автомобил „Форд Тръкс“ с рег. № ***КА,
за което към датата на превоза няма редовно издадено заверено копие към Лиценз
на общността, издаден на лицето, за чиято сметка се извършва превозът. Съгласно
§1, т.1 от ДР на ЗАвтП „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане, а по т.2 „превоз на товари“ е
дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец,
извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети
превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или
не. От представените по делото доказателства се установява, че е извършен
превоз на товар между два пункта на територията на РБългария с МПС, собственост
на оспорващия. Извършването на превоз на товари с посочения автомобил, се
установява по безспорен начин от приложените към делото Товарителница за
обществен превоз в страната №010164/07.11.2023г.; разпечатка от тахограф;
трудов договор между оспорващия и Д.И.– водач по посочения автомобил към
момента на извършване на проверката; Заповед № 42/07.11.2023г., издадена от ЕТ
„ИСМ-91 Иса Сали“ за извършване на превоз за собствена сметка на материали –
маркучи с МПС с рег. №Н7486КА на 07.11.2023г. от шофьор Д.Х.И.. Налице са
убедителни писмени доказателства, установяващи проявлението на първия релевантен
за спора факт, а именно че с моторното превозно средство, собственост на
оспорващия на 07.11.2023г. е извършен
превоз на товари.
Съдът приема за безспорно и
обстоятелството, че към датата на проверката за посочения автомобил не е имало
издадено заверено копие към лиценз на Общността. Според разпоредбата на чл.6,
ал.1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България. Законодателят въвежда абсолютна забрана за
извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има
издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В случая безспорно
се установява, че за посоченото в заповедта МПС към датата на осъществяване на
превоза няма издадено заверено копие от лиценз на общността. От приложените
разпечатки от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтП, воден от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ се установява, че заявление за включване на
въпросното МПС в лиценз, респективно за издаване на заверено копие към лиценз
на МПС с рег. № Н7486КА е подадено на 09.11.2023г. – т.е. след датата на
издаване на обжалваната заповед, като на 15.11.2023г. същото е включено в
лиценза и е издадено заверено копие.
В контекста на горното и
съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената
заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Събраните по
преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички
елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на
принудителната административна мярка, като преценката на административния орган
е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения,
поради което оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Едноличен
търговец „ИСМ 91 – Иса Сали“, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4155/08.11.2023г.,
издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
гр.Варна.
Разноски не се присъждат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Касационната жалба се
подава чрез Административен съд – Шумен.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: