О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /21.09.2020 г.,
гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 21.09.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 173/2020 г. по описа на РС - Провадия,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №
2138/19.05.2020 г. и молба вх. № 2138/19.05.2020
г., подадена от Х.Д.Х., ЕГН **********, чрез адвокат К.Д., против „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1
от ГПК – за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер от 1266.55 лева, за потребена ел. енергия за имот,
находящ се в с. Езерово, общ. Белослав, ул. „В. Левски” № 15 с абонатен №
********** и клиентски № **********, с титуляр
на партидата Х.Д.Х., за която е издадена фактура № **********/03.07.2014 г. със срок за плащане 28.07.2014 г.; сумата в размер на 723.04 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 29.07.2014 г. до 07.04.2020 г. и сумата в
размер на 19.00 лева, представляваща такса за прекъсване на електрозахранването, начислена по
фактура № **********/18.08.2014 г.
В
срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да
се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които
са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски
за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.
Съдът
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот,
находящ се в с. Езерово, община Белослав, ул.” Васил Левски” № 15, с абонатен №
********** и клиентски № **********. Имотът се ползвал епизодично и при едно от
посещенията си ищецът установил, че електрозахраването в имота е прекъснато.
Веднага след установяване на прекъснатото електрозахранване подал жалба с вх. № 5204095/30.08.2019 г. в Центъра за
обслужване на клиенти на ответника с молба за възстановяване на електрозахранването.
В отговор получил становище от „Електроразпределение Север“ АД с изх. № 5204095/26.09.2019
г., с което го уведомили, че след извършена проверка по случая са установили,
че на 18.08.2014 г. при тях е постъпило искане на краен снабдител (а именно
„Енерго-Про Продажби“ АД) за преустановяване на електрозахранването, поради
неплатено в срок задължение, като допълнително го уведомили, че след
извършването на допълнителна проверка било установено, че обектът е посещаван
ежемесечно за отчитане, но до СТИ не бил осигуряван достъп за извършване на
регулярен месечен отчет. Уведомили го също, че след отстраняване на причината
за прекъсването, електрозахранването на обекта ще бъде възстановено.
След получаване на горецитираното писмо, ищецът
депозирал повторна жалба с вх.№ 5239668/16.10.2019 г., в която изрично посочил,
че не отговарят на истината изложените в писмото
твърдения, на първо място, защото електрозахранването не е било прекъснато през
2014 г. и на второ място, защото електромерът се намирал на общодостъпно място
- на ул. „Васил Левски”, като за извършване на отчитане на потребената
електроенергия не е необходимо осигуряване на допълнителен достъп от негова страна.
Посочил е и че визираните неизплатени задължения са погасени по давност, поради
което и липсват изискуеми незаплатени задължения към настоящия момент, които да
са основание за прекъсване на електрозахранването. По тази причина е поискал
отписване на задълженията. В отговор получил писмо с изх. № 5239668/07.11.2019 г.,
с което било потвърдено първоначалното становище, че преустановяването на
захранването е извършено, поради неплатено в срок задължение.
Излага, че от протокол № М1001931 за монтаж/демонтаж
на електромер, било видно, че на 31.07.2015 г. е извършен демонтаж на стар
електромер и монтаж на нов електромер, отчитащ потребената в обекта ел.енергия,
който бил монтиран на ел. стълб на ул. „Васил Левски”, а не вътре в обекта или
в имота. Към този момент електрозахранването не е било прекъснато. Твърди, че периодично
е заплащал текущи задължения към „Енерго-Про Продажби“ АД и не е бил уведомяван
за наличието на неизпълнено задължение.
След справка установил, че от страна на „Енерго-Про Продажби“
АД били издадени две фактури: от дата 03.07.2014 г. на стойност 1 266,55 лева
със срок за плащане - 28.07.2014 г. и от дата 18.08.2014 г. на стойност 19 лева
(последната - за прекъсване на електрозахранването). От разменената
кореспонденция било видно, че наличието на задълженията по процесиите фактури е
станало основание за прекъсване на електрозахранването на обекта, което не било
възстановено и до настоящия момент и което щяло да бъде възстановено след
отпадане на причината - а именно погасяване на задълженията. Това пораждало у
ищеца правен интерес от предявяване на исковете срещу ответното дружество за
приемане за установено, че задълженията по посочените фактури не съществуват.
Оспорва наличието на изискуеми задължения по фактури
от 03.07.2014 г. и от 18.08.2014 г., тъй като същите са погасени по давност,
която е тригодишна съобразно чл. 111, б.в от ЗЗД и Тълкувателно решение от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, имащо задължителен
характер и съгласно което заплащането на стойността на доставената на абоната
ел. енергия съставлява "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД.
По изложените съображения моли съда да приеме за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника изпълнение на
задължения за потребена ел. енергия за абонатен № ********** и клиентски №
********** за обект на потребление: с. Езерово, ул. „Васил Левски” № 15 в
размери, както следва: 1 266.55 лева по фактура от 03.07.2014 г. и 19 лева
по фактура от 18.08.2014 г., както и лихва за забава върху
главницата от 1 266.55 лева за периода от
29.07.2014 г. до 07.04.2020 г., поради изтекла погасителна давност за
събиране на вземането.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
В срока, по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в който
се изразява следното:
1.Становище по редовността на исковата молба:
Счита, че исковата
молба, уточнена с молба вх. № 2138/19.05.2020 г., е нередовна,
доколкото е налице съществено противоречие в заявените петитуми, както и при предявяването на претенциите, а
именно:
На първо място, в
исковата молба ищецът е посочил цената на иска си в общ размер на 1 981.55 лева,
представляващи сбор от следните суми; 1266,55 лева - главница, 19.00 лева -
такса за прекъсване на електрозахранването, 718,78 лева -
лихви. От приложените към исковата молба разпечатки от „calculator.bg” било видно, че сумата в размер на 713.78 лева представлявала сбор от
следните такива: 703.34 лева -
лихва върху главница в размер на 1 266.55 лева за периода 29.07.2014 г. -
16.01.2020 г. и 10,44 лева - лихва върху
главница в размер на 19.00 лева за периода 19.08.2014 г. – 16.01.2020 г.
От друга страна, в
уточняващата молба формулиран петитум за установяване, че ищецът Х.Х. не дължи
на „Енерго - Про Продажби” АД изпълнение на следните задължения: 1 266.55
лева - по фактура от 03.07.2014 г. за потребена ел. енергия, 723.04 лева –
законна лихва върху посочената главница за периода 29.07.2014 г. - 07.04.2020 г.,
19.00 лева - такса за прекъсване на електрозахранването. След сборуване на
трите посочени суми се установявало, че общата цена на иска съгласно
уточняващата молба е в размер на 2 008,59 лева. Твърди, че е налице противоречие, съответно - неяснота
и нередовност в петитума на предявения иск, както по отношение на размера, така
и по отношение на периода. В тази връзка и доколкото с отговора на исковата
молба ответното дружество следва да вземе становище по повод параметрите на
делото, заявени от ищеца с исковата молба, то обективно била налице трудност да
се вземе становище по неясен и противоречив
петитум. Ето защо, ответното дружество счита предявената искова молба за
нередовна, въпреки депозираната уточняваща молба.
Във връзка с горното и
доколкото вече веднъж са давани указания на ищеца за отстраняване на
нередовности и му е указана възможността съответното процесуално действие да се
счита за неизвършено, то считам, че са налице предпоставките на чл. 101, ал, 3 от
ГПК. Съответно - че настоящото производство е учредено по непоправена в срок
искова молба и като такова подлежащо на прекратяване. Ето защо, моли съда след
запознаване и анализиране с наведените доводи, да прекрати
производството по делото.
2. Становище по допустимостта на
иска:
Счита, че предявеният
отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, поради което и производството по
делото следвало да бъде служебно прекратено, поради следните съображения:
Ответникът счита, че за
ищеца не е налице правен интерес за предявяване на процесния отрицателен установителен
иск, доколкото съгласно съдебната практика позоваването на погасителна давност
е средство за защита на длъжника и то се заявява единствено като възражение по
предявен от кредитора иск за вземането или при образувано от същия изпълнително
дело. Доколкото настоящото дело не покрива, нито една от посочените хипотези,
то не е налице какъвто и да било правен интерес у ищеца за образуване и водене
на настоящото дело, съответно - и активна процесуална легитимация.
Навежда, че давността не
погасява задължението, то остава да съществува в правния мир. Погасява се
правото на съдебна защита. Съдът ще откаже да защити кредитора, като по този
начин последният ще претърпи неблагоприятни правни последици заради
бездействието му през давностния срок. Ето защо, в конкретния случай не била
налице нужда за ищеца да се брани, тъй като
срещу него нито е предявен иск, нито е образувано изпълнително
дело.
Предвид горното, ищецът
в настоящия случай нямал правен интерес да установява давност, защото
кредиторът не търсел съдебна защита, а именно съдебната защита е тази, която
давността погасява. При така изложеното се стигало до категоричния и
еднопосочен извод за наличие на абсолютна процесуална пречка (липса на
абсолютна процесуална предпоставка) за предявяване на настоящия иск и за
получаване на исканата съдебна защита.
В тази връзка
посочва, че съгласно правната доктрина и съдебната практика материалното право
на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на давностния
срок, поради което съдът не би могъл да установи в диспозитива по един
отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като последният
продължава да дължи и
единственото му средство за защита е след отправено искане от страна на
кредитора.
На следващо място, счита,
че погасителната давност е материалноправен институт, като изтеклата давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността същото да бъде изпълнено
принудително.
Отделно от горното, уточнява,
че ищецът иска съдът да уважи претенцията му с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, във вр, с чл. 111 от ЗЗД,
като признае със силата на пресъдено нещо, че не дължи
на „Енерго-Про Продажби“ АД съответна сума, поради факта, че тази сума е
погасена по давност, т.е., че правото на иск на дружеството е погасено, тъй като
същото не може да реализира принудителното му изпълнение. Последното фактически
представлявало установителен иск за факт - фактът, че принудително
изпълнение не може да бъде предприето по отношение на едно или повече вземания.
Такъв иск за факт не бил изрично предвиден от закона, поради което е
недопустим, доколкото установителните искове са допустими единствено в
предвидените от закона случаи.
Установителен иск за
това, че вземане не съществува, тъй като е погасено по давност, по характера си
представлявал иск да се приеме за установено, че правото на иск на ответника
(кредитор) е погасено, тъй като същият не може да реализира принудителното му
изпълнение. Такъв иск бил недопустим, тъй като дългът продължава да съществува
под формата на естествено право на кредитора. С изтичането на давността не се
погасявало вземането, а само възможността за правна защита посредством
принудителното изпълнение на вземането. Задължението оставало и било необходимо
съдът да установи, че сумите се дължат с оглед, изложените по-горе постановки
на доктрината и на съдебната практика. Излага още, че погасителната давност
можело да се упражнява само като защита срещу предявен иск. Същата била
юридически факт с правно значение, период от време, като представлявала материалноправен
институт. Погасителната давност се отразявала върху правото на иск, а не върху
материалното право. По давност се погасявало, не субективното материално право,
а се погасява правото на иск т.е, погасявало се правото на определено лице като
титуляр на определено вземане (т.е. материално право да предяви иск и да
образува производство за разрешаването на конкретен граждански спор със сила на
присъдено нещо). Погасявало се правото на правораздаване по конкретно
гражданско дело, което право на правораздаване принадлежало на кредитора, а
упражняването му зависело единствено и само от неговата воля. За длъжника
възниквало субективното материално право да откаже изпълнение, като се брани
посредством заявяване на възражение за изтекла погасителна давност. При
доброволно изпълнение на вземане от страна на длъжника, което е погасено по
давност, даденото не подлежало на връщане обратно. Това било така, защото
плащането имало своето правно основание, т. е. материалното право на вземането
не било погасено.
При така изложените
доводи ответникът счита, че настоящото производство следва да бъде служебно
прекратено от съда, поради недопустимото искане на ищеца (длъжник) да се
установи със силата на присъдено нещо, че правото на иск на ответника
(кредитор) е погасено.
Навежда и следните доводи за
недопустимост на ищцовата претенция: в рамките на едно съдебно производство били
обединени три различни по характер вземания, а именно - главница за ел.енергия,
такса за прекъсване на ел.захранването, което вземане се погасявало в рамките
на общата 5-годишна давност, доколкото не притежава характеристиките на
периодично плащане, както и акцесорното вземане за лихва, което нямало
самостоятелен характер, а било обусловено единствено и само от дължимостта на
съответната главница. Поради това счита, че визираните вземания не могат да
бъдат разглеждани в общо производство, което представлявало отделно и
самостоятелно основание за прекратяване на настоящото съдебно производство.
3. Становище по основателността на иска:
В случай че съдът
приеме предявения иск за допустим, то ответникът оспорва същия като неоснователен
и недоказан, поради което следва да бъде изцяло отхвърлен. Счита, че изложените
по-горе доводи следва да бъдат обсъдени от съда и като основания за
неоснователност на ищцовата претенция. Извън от вече посоченото, излага и
следните допълнителни аргументи за неоснователност на предявения иск:
Заявява, че признава
фактите, че ищецът е абонат на „Енерго - Про Продажби” АД, с кл. № **********,
аб. № ********** за обект на потребление: с. Езерово, Община Белослав, ул,
„Васил Левски” № 15, като
отношенията между дружеството и
ищеца Х.Х. са уредени от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД, приложими към процесният
период. Признава и факта, че на ищеца са издадени процесните две незаплатени фактури:
№ **********/03.07.2014 г. на стойност 1 266.55 лева и № **********/18.08.2014 г. на стойност - 19.00 лева.
Предвид признанието на визираните обстоятелства, моли съдът да ги приеме за безспорни в отношенията между
страните.
На първо място
посочва, че изложеният от ищеца факт, че процесното СТИ се е намирало на общодостъпно
място, поради което за извършване на отчет на потребеното количество ел.
енергия не е необходимо да се предостави достъп, е обективно неверен.
Твърди, че фактура № **********/03.07.2014 г. била начислена за консумация през периода 29.04.2014 г. - 28.05.2014 г. Това
обстоятелство е било известно на ищеца, т.к. същият е получил писмо изх. №
5204095/26.09.2019 г., в което изрично било посочено, че
при извършена проверка, по повод постъпила от Х.Х. жалба, било установено, че
процесният обект на потребление е посещаван ежемесечно за отчитане, но до СТИ не е
осигуряван достъп за извършване на регулярен месечен
отчет.
На 31.07.2015 г. била извършена подмяна на СТИ в
обекта, за което бил съставен Протокол №
М 1001931 за монтаж/демонтаж на електромер. При извършената проверка ищецът е
бил представляван от Диляна Георгиева в качеството и на негов пълномощник, като
новият СТИ бил монтиран с нулеви начални показания. Твърди, че горните факти са били известни на ищеца и без получаване
на визираното уведомление, именно доколкото при монтажа на СТИ е бил
представляван от свой пълномощник, като
същите са изрично заявени и от самия ищец в абзац 2, стр. 2 от исковата молба. От твърденията на ищеца и визирания протокол, по аргумент
за противното се налагал извод, че за ежемесечен отчет на процесното СТИ е било
необходимо съдействие от Х.Х., изразяващо се в предоставяне на достъп до
обекта. Ответникът счита, че следва да бъде прието за
безспорно
в отношенията
между страните, че в периода
преди издаване на процесните две фактури, както и
преди извършената подмяна на електромер на 31.07.2015 г., е било необходимо
предоставяне на достъп до обекта за потребление за снемане на ежемесечни
показания от СТИ. Това налага извод, че ищецът се домогва, вследствие на
собственото си неправомерно поведение (неосигуряване на достъп до процесния
обект на потребление), да извлече благоприятни последици посредством
предявяване на отрицателен установителен иск за съответните вземания. Това му
поведение противоречи на основополагащ правен принцип, съгласно който никой не
може да черпи благоприятни последици в резултат на собственото си неправомерно
поведение, както и представлява колизия с основното положение, провъзгласено в
чл. 3 от ГПК, че страните са длъжни да упражняват предоставените им процесуални
права добросъвестно и съобразно
добрите нрави.
Отделно от изложените
по-горе доводи, посочва, че на 07.09.2015 г., на ищеца е издадена фактура №
********** на аналогична стойност (съответно - за сходно количество
консумация). Същата била заплатена доброволно
от ищеца на 27.10.2015 г. С оглед на това, моли съда да съобрази, че съгласно
трайната практика на съдилищата в Република България заплащането представлява
извънсъдебно признание на дълга. На основание чл. 116, б. „ а„ ЗЗД давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Поради което моли да се отчете
извършеното признание, след което предишно теклата давност по процесните
вземания се прекъсва и започва да тече нова давност, която не е изтекла към
датата на предявяване на исковата молба.
По изложените
съображения моли съда да прекрати производството по настоящото дело поради
непоправена в срок искова молба, като същата бъде върната на ищеца Х.Х. и се
присъдят в полза на „Енерго - Про Продажби” АД сторените в настоящото
производство разноски съобразно депозирания списък по реда
на чл. 80 ГПК; да прекрати производството по настоящото дело поради изначална
недопустимост на предявения иск, като исковата молба бъде върната на ищеца Х.Х.
и се присъдят в полза на „Енерго - Про Продажби” АД сторените в настоящото
производство разноски съобразно депозирания списък по реда на чл. 80 ГПК; в условията на
евентуалност, при отхвърляне на горното искане и в случай че съдът счете
искът за редовен и допустим, да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан и да присъди в полза на „Енерго - Про Продажби“ АД
сторените в настоящото производство разноски съобразно депозирания списък по
реда на чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал.
5 от ГПК заявяваме възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, в случай че претендираният размер надвишава съответния
минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и съобразно Решение № 5419/08.05.2020 г.,
постановено по адм.д. № 14384/2019 г., по
описа на ВАС,
доколкото производството по настоящото дело било лишено от правна и фактическа
сложност. С оглед на това моли размерът на адвокатското възнаграждение да бъде
редуциран, до съответния минимум.
По допустимостта на
предявените искове:
По отношение на изброените в нормата на
чл. 124 от ГПК хипотези на предявяване на установителни искове законът поставя
изрично изискването за наличие на правен интерес от търсената защита като една
от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване правото на
иск, за която съдът има задължението да следи служебно. За да съществува
интерес от УИ е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се
претендира отричано от същия право.
Неоснователно е възражението на ответното
дружество, че предявените от Х.Х. отрицателни установителни искове
за недължимост поради погасяване на вземането по давност са
недопустими.
В съдебната практика и доктрина се приема,
че такъв иск е допустим за разглеждане. Правният интерес от използването на
това средство е налице, когато не е използвано възражението в процес, в който
спорът за погасителната давност не е разрешен със сила на присъдено нещо. В случая
това условие е изпълнено. Освен това, ищецът сам решава по какъв начин и в
какъв обем ще предприеме защитата на правата си, ако за него съществува и друг
път за защита. Неоснователно би било позоваване на разпоредбите на чл. 424 и
чл. 439 от ГПК. Тези искове дават възможност за защита едва
след проведено заповедно производство, каквото не е водено между
страните до момента, съответно при принудителното изпълнение и то
при намиране на нови обстоятелства или нови факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Не следва да се отрича възможността на страната да защити нарушените
си права, без да чака неопределено дълго време, за да вземе участие в съдебни
производства, в които да може да възрази за изтекла в нейна полза погасителна
давност. Плащането на стойността на доставената на абоната ел.
енергия съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл. 111
б.”в” ЗЗД съгласно ТР № 3/18.05.2012 по т.д. № 3/2011 на ОСГК на ВКС и
затова се погасява с тригодишна давност.
Отделно от горното, възражението е
неоснователно и поради обстоятелството, че ищецът е обосновал правния си
интерес от иска с отказа на ответника да отпише задълженията като погасени по
давност и да възстанови електрозахранването в обекта на потребление до
заплащане на исковите суми е достатъчна мотивировка за интереса му да докаже
твърденията си в обратна насока.
По
редовността на ИМ:
Предвид изрично заявеното признание в ОИМ,
че фактура № **********/03.07.2014
г. е била начислена за консумация ел. енергия през периода 29.04.2014 г. - 28.05.2014 г., ищецът следва в
едноседмичен срок от получаването, с препис за насрещната страна, да посочи
дали периодите на вземанията са следните: от 29.04.2014 г. до
28.05.2014 г. за
главницата и от 29.07.2014 г. до 07.04.2020 г. за лихвата. Следва да отправи и конкретно искане до съда за изменение и прецизиране на петитума по двата иска
/по акцесорния иск само ако е налице основание за изменение/, съобразно
признатите за безспорни факти. Следва да посочи също цената на всеки един от
предявените искове.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят следните обстоятелства: че между абоната Х.Д.Х. и ответното
дружество е съществувало валидно договорно правоотношение; че ищецът е абонат на „Енерго -
Про Продажби” АД, с кл. № **********, аб. № ********** за обект на потребление:
с. Езерово, Община Белослав, ул, „Васил Левски” №
15, като отношенията между дружеството и
ищеца Х.Х. са уредени от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД, приложими към процесният
период; че на ищеца са издадени процесните две фактури: № **********/03.07.2014
г. на стойност 1 266.55 лева и № **********/18.08.2014 г. на стойност - 19.00 лева;
че сумите по фактурите и лихвата за забава за процесния период не са заплатени.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се
признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
По исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК:
В тежест на ищеца е да установи
твърдението си, че в процесния период СТИ е било монтирано на място, достъпно
за извършване на ежемесечна проверка от инкасатор, както и правопогасителното
си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за
вземанията.
В тежест на ответника е да
установи твърдението, наведено в отговора на исковата молба, че за ежемесечен отчет на
процесното СТИ е било необходимо съдействие от абоната Х.Х., изразяващо се в предоставяне на достъп до обекта; че са настъпили
обстоятелства, които са довели до спиране или прекъсване на предвидения в
закона давностен срок по отношение на процесните вземания; че е извършил разходи във връзка с прекъсване на
електрическото захранване на обекта на потребление.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът
указва на ищеца, че не сочи доказателства, че в процесния период СТИ е
било монтирано на място, достъпно за извършване на ежемесечна проверка от
инкасатор; указва на ответника,
че не сочи доказателства за твърдяното необходимо съдействие от абоната за
осигуряване на достъп до обекта, за факти и обстоятелства, които да са довели
до спиране и прекъсване на давностния срок за процесните вземания, за извършени
от него разходи, свързани с прекъсване на ел.захранването в обекта.
По доказателствените искания на страните:
Следва да се допуснат за приемане като
писмени доказателства приложените към исковата молба, уточненията към нея и
отговора документи.
Други доказателствени искания не са
направени.
На страните
следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или
друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат
съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на иска.
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на определението, да изпълни дадените указания в мотивната част
относно редовността на ИМ, с писмена молба с препис за другата страна, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение – исковата молба ще бъде оставена без движение.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по
делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА за приемане приложените към ИМ, уточненията и ОИМ документи като писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства, че в процесния период СТИ е било монтирано на място, достъпно за
извършване на ежемесечна проверка от инкасатор.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за
твърдяното необходимо съдействие от абоната за осигуряване на достъп до обекта,
за факти и обстоятелства, които да са довели до спиране и прекъсване на
давностния срок за процесните вземания, за извършени от него разходи, свързани
с прекъсване на ел.захранването в обекта.
НАПЪТВА
СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно
споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от
които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
ПРИКАНВА
страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие
разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба
има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не
се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.10.2020 г. от 09:30часа, за които дата и час да се призоват
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и от
отговора, като им се УКАЗВА, че
на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: