Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ
при участието
на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 19454/2017 година
на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано,
въз основа на искова молба с вх. № 75889/28.12.2017г. от „****, със седалище и
адрес на управление:***, чрез процесуален представител срещу С.А.Р. с ЕГН:**********,
в качеството му на наследник на ****, ЕГН: **********, с адрес: *** 10А, с
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 157.04 лв. (сто петдесет и седем лв. 04 ст.) за обект на потребление,
заведен с абонатен номер Аб. №**********, находящ се в гр. Варна, ул****,
като претендираната сума представлява ¼ от
общото задължение за неплатена главница за ел.енергия в размер на 556.15 лв.
(петстотин петдесет и шест лв. 15 ст.), представляваща главница за ел.енергия
по фактура №********** издадена на 29.12.2015г. с падеж 18.01.2016г., равняващо
се на 139.04 лв. (сто тридесет и девет лв. 04 ст.), както и ¼ от мораторната лихва върху главницата в общ размер на 72.02
лв. (седемдесет и два лв. 02 ст.) представляваща мораторната
лихва на фактурата от падежа й до 28.04.2017 г., равняваща се на 18.00лв.
(осемнадесет лв.) посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към същата дата, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски
по настоящото дело.
В исковата молба се излага, че
наследодателят на ответника - ****, ЕГН: **********, е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с
клиентски номер кл.№: **********, във връзка с
продажба на ел.енергия обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № **********, находящ се на
адрес: гр. Варна, ул.“****. Твърди се, че тези облигационни отношения се
регламентират от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД,
които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния
съвет на Е.П. АД и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, като съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент,
„клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".
Сроковете са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на
фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в
срок". При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми. Твърди се, че съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ
„В случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната
лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на
забавата до пълното погасяване на задължението". Твърди се, че на основание
чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, на 23.05.2017 в
Районен Съд - Варна е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ****, в резултат на което е образувано ч.г.д. №6728/2017 и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410от ГПК, но при извършване на процедурата
по връчване на заповедта, длъжникът е починал на 18.06.2017г. Твърди се, че
съдебното производство е спряно за 6-месечен срок, с указания за конституиране
на наследниците и такива са посочени. В настоящият случай е налице връчване на
основание чл.47, ал.5 от ГПК на издадената заповед само срещу единия наследник
- С.А.Р., ЕГН:**********, поради което се предява
настоящия иск срещу него за установяване на вземането ни, съобразно
наследствения му дял по смисъла на чл.5, ал.1 от Закона за наследството. Твърди
се, че към момента на подаване на заявлението горецитираният
наследодател, като потребител на електрическа енергия има неизплатени
задължения в общ размер на 628.17 (шестстотин двадесет и осем лв. 17 ст.) за
обект на потребление, заведен с абонатен номер.Аб. №
**********, находящ се на адрес: гр. Варна,
ул.“Орлово гнездо“№30. В посочената сума е включена неплатената фактура за
ел.енергия в размер на 556.15 лв. (петстотин петдесет и шест лв. 15 ст.),
представляваща главница за ел.енергия по фактура №********** издадена на
29.12.2015г. с падеж 18.01.2016г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 72.02 лв. (седемдесет и два лв. 02 ст.)
представляваща мораторната лихва на фактурата от
падежа й до 28.04.2017 г., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника по кл. № **********, към същата дата.
Ответникът С.А.Р., чрез назначения му
особен представител – адв.М.В. депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Оспорва качеството на потребител на ел. енергия на
ответника, оспорва представените фактури. Твърди за неоснователно служебното
начисляване от ищцовото дружество на количества
електроенергия.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от
фактическа страна:
Като доказателства по делото бяха представени
и приложени: фактура № **********/29.12.2015г.,
справка за потреблението през
последните 12/24/36 м. към
дата 04.12.2017 г., извлечение за фактури и плащания към дата 04.12.2017 г.,
ОУ на „Е.П.“ АД, решение № ОУ-06/21.07.2014 г. и публикации на ОУ – две страници, препис от решение по гр.д. № 17056/2017 г. на ВРС, относно процедурата по чл.51, ал.2 от ЗН, касаеща
ответника.
Въз основа на заявление вх. № 28396 от 23.05.2018год. по ч.гр.д. №
6728 по описа на ВРС за 2017год., ХІІ състав, е издадена Заповед № 3539/25.05.2017 год., с която е разпоредено длъжникът ****, ЕГН ********** с постоянен
адрес ***, да заплати на кредитора „Е.П.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Боряна Димитрова Пенева, Пламен
Стоянов Стефанов, Яна маринова Димитрова и Георги Коршия,
сумата от 556,15лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел.
енергия по партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за
обект находящ се в гр. Варна, ул. „****, за което
вземане е издадена фактура № **********/29.12.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
23.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението; 72,02лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от датата след падежа й до 28.04.2017г., както и сумата от 75лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 25лева и 50лева юк. възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Посочено е, че вземането произтича от незаплатена ел. енергия за периода от
29.05.2015г. до 23.12.2015г., за което са издадена фактура №
**********/29.12.2015г., за обект с клиентски номер ********** и абонатен номер
**********, находящ се в гр. Варна, ул. „****.
Приобщена към доказателствения
материал по делото е фактура № **********/29.12.2015г., за обект с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********, находящ
се в гр. Варна, ул. „****, издадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, с получател – ****.
Видно от представеното по ч.гр.д. № 6728
по описа на ВРС за 2017год., ХІІ състав удостоверение за наследници, титуляра на партидата **** е починал на 17.06.2017г. – в
хода на производството и негови наследници са ****, ****, **** А.Р. и С.А.Р..
Предвид факта, че Заповедта за изпълнение
№3539/25.05.2017г. е връчена на длъжника при усл. на
чл.47, ал.5 ГПК, на ищцовото дружество е указано, че
в едномесечен срок от връчване на настоящото съобщение може да предяви иск за
установяване на вземането си.
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
са процесуално допустими, предявени при спазване изискванията на чл. 415, ал. 1
вр. чл. 414, ал. 2 ГПК.
Предмет на настоящото производство е дължимостта на сумите, претендирани
като цена на доставена електроенергия и стойността на услугата по
възстановяване на електрозахранване.
С подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, инициирала настоящото производство, заявителят ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД,
претендира от ответника С.А.Р. суми за доставена
електроенергия, в качеството му на наследник на „потребител” по смисъла на
влезлите в сила Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
приети на основание чл. 98 а ЗЕ и одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 4 от влезлите в сила Общи
условия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е всяко физическо
лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО МРЕЖИ АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от ЕНЕРГО ПРОДАЖБИ
АД.
В тежест на всеки потребител на ел.
енергия, съобразно чл. 17, ал.1 т. 3 от Общите условия, е да уведоми в
тридесетдневен срок в писмена форма всяка промяна свързана със собствеността
относно обекта, в който ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД доставя електрическа енергия.
От приложеното по делото влязло в
законна сила Решение от 08.03.2018г. по гражданско дело №17056 по описа на ВРС
за 2017г. е видно, че съдът е вписал в особената книга за приемане на
наследство при Районен съд– Варна, че на основание чл. 51, ал.2 ЗН ****, ЕГН **********,
****, ЕГН **********, **** А.Р., ЕГН ********** и С.А.Р., ЕГН ********** СА
ЗАГУБИЛИ ПРАВОТО ДА ПРИЕМАТ наследството на ****,ЕГН **********, починал на
17.06.2017г., за което е съставен Акт за смърт № ****на Община Варна.
По иска по реда на чл. 422 ГПК
за установяване съществуване
на вземане за цена на доставена
електроенергия за обект, находящ се в гр.Варна, ул. „****, с клиентски номер ********** и абонатен
номер **********,за което са издадена фактура № **********/29.12.2015г.
Не е спорно
между страните, че електроразпределителното
дружество е издало фактура № **********/29.12.2015г., за обект находящ се в гр. Варна, ул. „****,
с клиентски номер ********** и абонатен
номер **********.
Назначеният особен представител на
ответника оспорва качеството му на потребител, противопоставяйки твърдения, че
не са налице доказателства за облигационни отношения между страните във връзка
с конкретния абонат, тъй като е налице отказ на ответника да приеме
наследството на починалия титуляр на партидата.
Така посочените твърдения се подкрепят
и от представеното Решение от
Ищецът ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД не оспорва
така изложените твърдения в първото по делото съдебно заседание, поради което и съдът приема, че към настоящия момент правото на собственост на ответника, върху обект, находящ
се в
гр. Варна, ул. „**** е изгубено,
поради загубване правото на ответника да наследи титуляра на абонатната партида ****.
Представените от дружеството доказателства
- извлечение от програмен продукт установяват,
че в масивите на същото, като потребител на ел. енергия
за битови нужди за обект находящ се в гр. Варна, ул. „****,
с клиентски номер ********** и абонатен
номер **********
за времето от 22.08.2013г. до
21.09.2017г., е заведено лицето ****, което
видно от представеното Удостоверение за наследници е починало на 17.06.2017г.
Съдът приема, че наличието на договорна
обвързаност между страните, както и факта на издаване на фактури от страна на продавача, не съставляват основание за плащане
на цената. Едва с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да
иска престиране на цената от страна на купувача /в
този смисъл и Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II
т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В случая, приложената по делото фактура,
извлечение от сметка на абоната, справка на консумираната електроенергия,
способстват за конкретизиране на подлежащата на заплащане сума за
съответния период на отчитане, но в качеството си на частни, неподписани от
абоната документи, не съставляват доказателство за извършена доставка. Това е
така, защото частните документи се ползват с доказателствена
сила само когато удостоверяват неизгодни за издателя факти, а също и са непротивопоставими на страната, която не ги е подписала.
Сама по себе си, справката за консумирана ел. енергия не съставлява
доказателство, годно да установи доставката, до колкото същата не съдържа данни
за електромера – фабричен номер, тип, метрологична проверка, дата на монтаж,
начални показания. Не се съдържат и данни за показания на СТИ за периода,
предхождащ началната дата на исковия такъв.
Въпреки указанията дадени от съда с окончателния
доклад по делото в първото съдебно заседание, с оглед оспорванията
на ответната страна, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК,
ищецът ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, чиято е и доказателствената
тежест, не е ангажирал доказателства за изправността си по облигационното
отношение, а именно, че е доставил до потребителя електроенергия, подлежаща на
заплащане по издадената фактура за времето от 25.09.2015г. до 23.12.2015г., достатъчно основание за отхвърляне
на претенцията в размер на 157.04 лв.
(сто петдесет и седем лв. 04 ст.), ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
По изложените съображения, се налага
извода, че ищецът не установи основание претенцията си за заплащане на претендираната сума, предвид липсата на доказателства за
реална доставка на ел. енергия, поради което и следва да се приеме, че
предявеният иск относно сума по фактура №
**********/29.12.2015г.
в общ размер от 139.04 лв. се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото не са налице основания за
заплащане на горепосочената сума, то не са налице и основания за прекъсване на
ел. захранването в обекта, а от това – и за начисляване на такса за неговото
възстановяване.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
неоснователна е и акцесорната претенция за приемане
на установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 18.00лв., представляваща мораторната
лихва за дължимата по фактура №
**********/29.12.2015г. сума, за периода
от датата след падежа им до 28.04.2017 г.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****, ****, чрез процесуален представител срещу срещу С.А.Р. с ЕГН:**********, в качеството му на наследник на ****, ЕГН: **********,
с адрес: *** 10А, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 157.04 лв. (сто петдесет
и седем лв. 04 ст.) за обект на потребление,
заведен с абонатен номер Аб. №**********, находящ се в гр.
Варна, ул****, като претендираната
сума представлява ¼ от общото задължение
за неплатена главница за ел.енергия
в размер на 556.15 лв. (петстотин
петдесет и шест лв. 15 ст.), представляваща
главница за ел.енергия по фактура
№********** издадена на
29.12.2015г. с падеж
18.01.2016г., равняващо се на 139.04 лв. (сто тридесет
и девет лв. 04 ст.), както и ¼ от мораторната лихва върху главницата
в общ размер на 72.02 лв. (седемдесет и два лв. 02 ст.) представляваща мораторната лихва на фактурата
от падежа й до 28.04.2017 г., равняваща се на 18.00лв. (осемнадесет лв.)
посочени подробно
в извлечение от сметка на ответника
по кл. №
**********, към същата дата, както и законна
лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 23.05.2017г. до окончателното
й изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №
3539/25.05.2017 год. за изпълнение на парично
задължение ч.гр.д. 6728/2017г. по описа
на Районен съд-гр. Варна, на основание чл. 422 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: