Решение по дело №829/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Старт 3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул.„Манастирска“ №16, вх.2, ет.1, ап.13, представлявано от управителя Д.А.Д., против заповед №11432/13.03.2023г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – щанд за парфюмерия, находящ се в гр.Велико Търново, ул. „Краков“ №2Б, в сградата на магазин „Кауфланд“, стопанисван от „Старт 3-2017“ ЕООД, ЕИК ********* и е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта. Счита, че същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъотвествие с целта на закона. Сочи, че налагането на принудителната административна мярка не отговаря на законоустановените цели на административната принуда, като е нарушен и принципът на съразмерност. Отделно от това жалбоподателят твърди, че липсата на издаден фискален бон е била отстранена веднага и не е съществувала опасност от извършване на ново нарушение от този вид. Според него посочените в заповедта мотиви относно срока и целите на мярката са несъстоятелни и несъобразени със спецификата на конкретния казус. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. С нарочна писмена молба заявява, че поддържа жалбата, изразява становище по съществото на спора и претендира присъждане на направените разноски (л.87).

Ответникът, началник-отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В писмена защита, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С., намира жалбата за неоснователна, ангажира доказателства и излага доводи за оставяне в сила на оспорената заповед като законосъобразна (л.43). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно списък на разноските. (л.84).

І. ФАКТИТЕ:

На 02.03.2023г. в щанд за парфюмерия, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Краков“ №2Б, в сградата на магазин „Кауфланд“, стопанисвано от „Старт 3-2017“ ЕООД, била извършена проверка от инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ГДФК, отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, за резултатите от която бил съставен протокол за извършена проверка №0104891/02.03.2023г. (л.30-31).

Според този документ при извършена контролна покупка в 10:04ч. на 02.03.2023г. на един брой ароматизатор на стойност 4,00 лв., платено в брой на лицето С.Б./продавач-консултант в обекта/ от Т.Р.-С./инспектор по приходите/, преди легитимацията, не бил издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим (с посочени идентификационни данни), нито ръчна бележка от кочан.

Наличността на фискалното устройство била установена с отпечатване на дневен финансов отчет от фискалната памет №008493/02.03.2023г., като са разчетени касова наличност – 10,00 лв. и оборот – 0,00 лв.

На 13.03.2023г. била издадена оспорената заповед, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект и забрана за достъп за срок от 14 дни“.

В заповедта са изложени установените при проверката факти, въз основа на които е направен извод, че дружеството не е изпълнило задължението си едновременно с получаване на плащане да издаде съответен документ за продажба, издаден по установения ред. Направена е преценка за нарушение на чл.25, ал.1, т.1, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС.

След справка в информационната система на НАП било установено и наличие на предходно съставени против „Старт 3-2017“ ЕООД актове за установяване на административни нарушения и влезли в сила наказателни постановления за същото по вид нарушение – неиздаване на касова бележка от търговски обекти, стопанисвани от дружеството в различни градове в страната. С оглед на тези данни било прието, че задълженото лице се явява системен нарушител на данъчното законодателство. Възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето и спазването на стриктната финансова и бюджетна дисциплина са мотивирали органа да наложи принудителната административна мярка.

С административната преписка по делото са представени опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (л.31, гръб); декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение (л.32); дневен финансов отчет (л. 32, гръб); разпечатки на КЛЕН (л.33-35); справка за общите задължения на „Старт 3-2017“ ЕООД към 01.09.2023г. (л.67-83); Решение №35/16.03.2022г. по КАНД №10005/2022г. по описа на АдмС – Велико Търново (л. 46,гръб – 47); Решение №530/02.11.2021г. по НАХД №1123/2021г. по описа на Районен съд – Велико Търново (л. 47,гръб – 50), ведно с НП №571346-F584481 от 01.04.2021г. (л.51-52); Решение №107/23.02.2022г. по НАХД №2417/2021г. по описа на Районен съд – Плевен (л. 54 – 55), по повод обжалване на НП №613161-F632887 от 24.11.2021г. (л.56), АУАН №F632887 от 29.10.2021г. (л.58-59); Решение №58 от 30.03.2022г. по АНД №833/2021г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица (л.60,гръб-63), ведно с НП №613214-F632503/24.11.2021г. (л.63,гръб-65), АУАН №F632506/27.10.2021г. (л.65, гръб-66). С влезлите в сила наказателни постановления на жалбоподателя са налагани санкции за извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Представени са и доказателства, удостоверяващи наличие на материална компетентност на органа, издал оспореният акт.

ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, в законоустановения с чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима.

ІІІ. ПРАВОТО:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС.

В случая правомощията за налагане на принудителната административна мярка са делегирани на началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с точка 1 от заповед №ЗЦУ–1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (л.36).

При издаването и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Заповедта съдържа законоизискуемите реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, мотиви, срок и ред за обжалването и, подпис на издателя. Посочени са и съответните правни норми, обосноваващи издаването и.

Материалният закон е приложен правилно.

Принудителната административна мярка е наложена на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, като е отчетено нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Според хипотезата на посочената правна норма, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

а) не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.

В процесния случай материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ на соченото основание, според установените в хода на производството факти, са налице.

Според нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

В случая е установено, че този ред не е спазен, тъй като търговецът- жалбоподател, за извършена контролна покупка на един брой ароматизатор на стойност 4,00 лева, платени в брой, в стопанисван от него търговски обект, след като е бил длъжен да издаде фискален бон от наличното в обекта фискално устройство, не е изпълнил това си задължение.

Възражението за бланкетност и неправилност на мотивите на заповедта е неоснователно.

Съдът намира, че актът е мотивиран и в частта относно определения срок на действие на принудителната административна мярка - затваряне на обект за срок от четиринадесет дни, който срок е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на извършваната търговска дейност, респ. с невъзможността за проследяване на реализираните обороти.

Разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС сочи максималния срок, за който ПАМ от съответния вид може да бъде приложена – 30 дни.

Административният орган има законово предоставена възможност за преценка и действа при условията на оперативна самостоятелност. Поради това съдебният контрол върху упражнената оперативна самостоятелност при определяне продължителността на приложената ПАМ е недопустим.

Такъв контрол от съда е допустим само по отношение на законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице, предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели.

Съдът намира, че мотивите за определяне на този срок са конкретни. Освен вида на нарушението е отчетен и факта, че нарушението не е констатирано за първи път, а напротив налице са доказателства за предходно извършени от дружеството и същите по вид административни нарушения, за което са били съставени АУАН и влезли в сила наказателни постановления. Това несъмнено предпоставя извод за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява отчитане на продажбите по законоустановения ред. В същото време, не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност.

Останалите факти, изложени от административния орган, целящи да обосноват продължителността на срока на действие на ПАМ, съдът намира за неотносими при преценката за законосъобразното определяне на този срок.

В хода на съдебното производство не са представени никакви доказателства, които да опровергаят установените от административния орган, факти.

Не е налице и твърдяното от жалбоподателя несъответствие на акта с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването ине са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора, като основателно следва да бъде уважено искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение), които съдът определя в размер на 100 лв.

Затова и на основание чл.172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Старт 3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул.„Манастирска“ №16, вх.2, ет.1, ап.13, представлявано от управителя Д.А.Д., против заповед №11432/13.03.2023г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – щанд за парфюмерия, находящ се в гр.Велико Търново, ул. „Краков“ №2Б, в сградата на магазин „Кауфланд“, стопанисван от „Старт 3-2017“ ЕООД, ЕИК ********* и е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА „Старт 3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул.„Манастирска“ №16, вх.2, ет.1, ап.13, представлявано от управителя Д.А.Д., да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 100лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: