Р Е
Ш Е Н
И Е
№
21.10.2019 г., гр. Ловеч
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и
деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА
КАЗАНДЖИЕВА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
секретар: ВЕСЕЛИНА ВА
прокурор: ДИМИТЪР Д.
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ,
ВНОХ дело № 397 по описа за 2019 година, за да се
произнесе съобрази:
С Присъда № 1/08.01.2019
г., постановена по НОХ д. № 27/2018 г., Луковитския районен съд е признал З.М.Й., ЕГН **********
за виновен в това, че на 21.11.2017 г., около 00.15 часа, в ******,
противозаконно унищожил чужди недвижими вещи - външна входна врата на къща, на
стойност 189,05 лв. и вътрешна врата на къща, на стойност 71,25лв, находящи се
на същия адрес, двете на обща стойност 260,30 лв., собственост на К.М. ***,
поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване
от свобода за срок от шест месеца, което наказание да изтърпи при първоначален общ
режим.
Признал е З.М.Й. с
гореснетата самоличност за виновен и в
това, че на 21.11.2017г., около 00.15 часа, в ******, влязъл в чуждо жилище -
къща, собственост на К.М. ***, като употребил за това сила - нанесъл удари с
брадва по входната врата на дома, като деянието е извършено нощем, поради което
и на основание чл.170, ал.2, предл. 1-во, вр. ал.1, пр.1-во НК и чл. 54 от НК и го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една
година и два месеца, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим.
Признал е З.М.Й. с гореснетата самоличност за виновен и в това, че на 21.11.2017 год.
около 00.15 часа, в ******се заканил с убийство на М.К.М.,***, носейки брадва в
ръцете си, замахвайки към М. с брадвата и изричайки думите ,,Казвай къде е Е.П./,
че ще ви насеча и двамата " и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144,
ал.3, предл. 1-во, вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК и го е осъдил на лишаване от свобода за срок
от една година и четири месеца, което наказание да изтърпи при първоначален общ
режим.
Определил е на основание
чл. 23 НК на З.М.Й. едно общо най-тежко наказание измежду наложените с
присъдата, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца,
което да изтърпи при първоначален общ режим.
Осъдил е на основание чл. 45 ЗЗД З.М.Й. с гореснетата
самоличност да заплати на гражданския ищец
К.М.М. с ЕГН ********** ***
сумата от 260,30 лева /двеста и шестдесет лева и 30 ст./, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението по
чл. 216, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 21.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е на основание
чл. 45 ЗЗД З.М.Й. с гореснетата самоличност да заплати на гражданския ищец М.К.М.
с ЕГН ********** *** сумата от 1200
/хиляда и двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 21.11.2017 г., като за разликата до пълния предявен размер от
5000 лв. отхвърля гражданския иск като неоснователен и недоказан.
Осъдил е З.М.Й. –да
заплати в полза на съдебната власт, по сметката на РС Луковит сумата от 100
лв., представляваща държавна такса върху гражданските искове.
Осъдил е З.М.Й. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да
заплати в полза на ОДМВР Ловеч сумата от 299,90 лева, представляваща сторените
по делото разноски в досъдебното производство, както и да заплати по сметка на
Районен съд Луковит сумата от 110 лева, представляваща сторените в съдебната
фаза разноски.
На основание чл. 53, ал.
1, б. „а” от НК, е отнел в полза на Държавата
вещите послужили за извършване на престъплението - брадва с дървена дръжка,
като постановява след влизане на присъдата в сила същата да се унищожи като вещ
без стойност.
Постановил е вещественото доказателство мобилен телефон
марка „Нокия“ да се върне на З.М.Й..
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 160/14.01.2019 г. от адв. П. Р., защитник на З.М.Й., в която сочи,
че присъдата е постановена в нарушение на закона тъй като същия не е приложен
правилно чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Счита, че присъдата е постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, както и че присъдата е явно несправедлива, тъй като не отговаря на
обществената опасност на деянието – чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Моли съда да
измени първоинстанционната присъда и да
намали така наложеното наказание.
Постъпило е възражение
вх. № 450/31.01.2019 г. от М.К.М., чрез адв. Р. М., в което сочи, че възразява срещу подадената жалба.
Посочва че, като пострадал изцяло поддържа постановената Присъда от РС-Луковит спрямо З.Й., като
доказана и справедлива, по отношение на извършените спрямо него и баща му престъпления, за които е осъден. Моли съда да
потвърди Присъда №1 по НОХД №27/2018г на РС -Луковит, като законосъобразна и
справедлива, отговаряща изцяло на обществената опасност на извършените от него
престъпления спрямо него и баща му М.К.М., като пострадали. Посочва, че не е
доволен от размера на присъдената парична стойност по предявения граждански иск, за нанесените
му неимуществени вреди от З.Й., основаващи се на болки и страдания, които са му
причинени, следствие на заканите за
отнемане на живота му и изключително агресивното му поведение спрямо личността
му. Сочи и страданието от безсъния и
страхът, който е изтърпял и последствията върху психиката му са несъразмерими
от присъдената парична стойност по предявения граждански иск. Моли да му бъде
увеличена присъдената парична стойност в размер на 1200 лева, по предявения от него граждански
иска, който е в размер на 5000 лева
срещу З.Й. за нанесени емоционални травми, които продължават да имат
последици върху него и трудно преживява
този момент, когато за секунда е щял да
му отнеме живота, ако не е бил успял да избяга.
Постъпила е допълнителна
въззивна жалба вх. № 3812/02.09.2019 г.
от адв. П.Р., в която излага, че на 28.08.2019 г. му е връчено съобщение от
26.08.209 г., че са изготвени мотивите по Присъда от 08.01.2019 г. по НОХД
№27/2018 г. по описа на PC гр. Луковит и с което му се дава възможност в
едноседмичен срок да изложи допълнителни съображения по жалбата. В тази връзка
заявява, че поддържа подадената въззивна
жалба и прави следните допълнителни възражения и искания:
На първо място счита, че присъдата е необоснована и
недоказана по повдигнатите три обвинения срещу подс. Й..
Счита, че присъдата изцяло почива само и единствено на
показанията на пострадалото лице, което е заинтересовано от изхода на
наказателното производство, както и на съвместно разглеждания граждански иск.
Излага, че освен на неговите показания съдът е кредитират и
показанията на полицейските служители Д. С. и И. И., които не са очевидци на
случилото се и единствените им преки възприятия са свързани с разказа на
пострадалото лице. Освен това полицейският служител И.И. е извършил действие по
разследването и съгласно чл.118, ал.2 от НПК не може да бъде разпитан в
качеството свидетел. Посочва, че тези възражения бяха изказани от тях и пред
първоинстанционния съд, но съдът ги е отхвърлил, като се е обосновал с това, че
същият е извършил оперативно-издирвателни мероприятия, а не действия по
разследването. В тази връзка отбелязва, че на л.23 от досъдебното производство
ст.разследващия полицай с постановление от 21.11.2017 г. е възложил на
полицейски орган, определен от началника на РУ гр. Луковит да окаже съдействие
по ДП №284/2017 г. по описа на РУ гр. Л., а именно: да установи извършителя на
деянието и свидетели-очевидци на същото и да снеме писмени обяснения от
извършителя. Посочва, че при разпита на И.И.в съдебно заседания той също е заявил:
„Беше ми възложено с постановление на разследващия полицай С. Н. да извърша
действия по разследване във връзка с извършено престъпление на територията на
с. П....". В тази връзка счита, че привличането на този полицейски
служител в качеството му на свидетел противоречи на закона и е съществено
неотстранимо процесуално нарушение, довеждащо до грубо ограничаване правото на
защита на подсъдимия.,
Твърди, че от друга
страна съдът не дава вяра на единствения свидетел, имал преки възприятия за
случилото се, обосновавайки се с това, че същата се е върнала и живее при въззивника.
На същото основание може да е дала и неверни показания при разпита в досъдебното
производство, на които всички дават вяра.
Сочи, че в мотивите и
присъдата си съдът е приел, че с деянието си въззивника е унищожил две
врати/входната и тази към хола/, като този факт не е изследван от технически
лица - специалисти в тази област. Не е изследван въпроса дали вратите са
повредени или напълно унищожени, така както е приел първоначално прокурора, а в
последствие и съда, без да са събрани съответните доказателства за това. Поради
тези обстоятелства, считам, че обвинението по чл.216, ал.1 от НК е напълно
недоказано, нито по вид, нито по размер, което съгласно чл.102, т.2 от НПК е
към предмета на доказване и е задължително.
В тази връзка моли да
бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните
въпроси: Процесните врати подлежат ли на ремонт или са напълно унищожени. Ако
вратите или някоя от тях подлежи на ремонт на стойност възлиза ремонта.
По отношение на
обвинението по чл. 170, ал.2 от НК посочва, че обвинението също не е доказано
по един безспорен начин, тъй като присъдата почива само и единствено на
показанията на пострадалото лице, които се прави опит да бъдат скрепени с
преразказ на същите показания пред полицейските служители. Посочва, че от
разпита на св. ДС се вижда, че пред него е разказал съвсем друга версия, т.е.
че подсъдимия ги е намерил в спалня на втория етаж. Сочи, че пред разследващия
полицай е разказал съвсем друга версия, относно проникването в къщата и
съприкосновението им, ако това въобще се е случило. Може би поради тази причина
разследващият полицай е предприел действие разпит пред съдия, което обаче не
може и не бива да попълва пропуските в липсващите доказателства и да превръща
едни несигурни показания в безспорна истина. Излага, че противоречиви са и
показанията на братовчеда на пострадалия Г. М., относно това кой е взел
бухалка, криваци и т.н. и относно това, че пострадалият е имал наранявания, а
именно „Не помня лявата ли ръка му беше одрана, така, мисля, че лявата ръка и той
едва се измкъна от там. от хола, от другата врата". М. също не е свидетел,
имащ преки възприятия от случилото се, но прави впечатление, че пострадалият му
е пресъздал фактическа обстановка, различна от тази, която е представил пред
св. С.
Излага, че са поискали съдебно-техническа
експертиза, която да установи ударите, нанесени по двете врати дали са нанесени
от един и същ предмет, и дали са нанесени с брадвата, която е приобщена като
веществено доказателство. Такава експертиза им е отказана, поради което моли да
бъде допусната.
Посочва, че по делото е
била изготвена и приета съдебно-психиатрична-психологична експертиза, която е дала
заключение, че пострадалият е изпитал реална заплаха за живота си и че след
инцидента е изпаднал в състояние на остра стресова реакция. Сочи, че данните от
свидетелските показания на пострадалия и братовчед му св.М. обаче дават данни,
които го карат да подложи под съмнение заключението на вещото лице.Задава
въпрос дали човек, изпитал реална опасност за живота си, след като е излязъл от
обсега на нападателя ще се върне обратно с бухалка/криваци/ за да се защитава. Излага,
че в самите си показания пред сьда пострадалият казва, „аз побягнах, той не ме
е гонил, явно търсеше Е..
Сочи, че още на
досъдебното производство е станало ясно, че между въззивника и пострадалия са
възникнали конфликтни отношения, във връзка с това, че подсъдимия е имал
интимна връзка с жената на пострадалия и това, че пострадалият е направил
всичко зависещо от него това да достигне до жената на подсъдимия. Счита,
че в тези му действия проличава стремежа за отмъщение към
подсъдимия, което той организира и изпълнява последователно и целенасочено, в
резултат на което се достига до връзката между пострадалия и жената на въззивника
св. Е. П. Сочи, че този факт се посочва и от П. пред съда. Не става ясно и по
какъв начин подсъдимия е научил, че пострадалият и П. се намират в с.
Петревене, но пък за сметка на това пострадалият е посочил, че е публикувана
обща снимка във фейсбук.
Счита, че от важно
значение за делото е и състоянието на въззивника в момента на извършване на
деянието. Въпреки тези обстоятелства никой не е изследвал този въпрос. Във
връзка с това моли да бъде допусната съдебно-психиатрична експертиза, която да
установи какво е било психическото състояние на въззивника към момента на
извършване на деянието и дали същият е бил в състояние на физиологичен афект.
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционната присъда и да постановите
оправдателна такава.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч ,зам.окръжен прокурор Д. Д.в счита,
че жалбата срещу присъдата е неоснователна. Счита, че от събраните по делото
доказателства, в т. ч. свидетелски
показания, както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства
по безспорен начин е установено извършените от Й. деяния, които са
квалифицирани правилно по посочените в присъдата текстове на НК. Счита, че
присъдата е правилна, законосъобразна и справедлива, с оглед вида и размера на
наложеното наказание и моля да я потвърдите.
Повереника на въззиваемите,
адв. Р.М., в съдебно заседание моли да се потвърди Присъда № 1 на РС - Луковит по НОХД № 27/2018 г. Присъединява се
изцяло към казаното от обвинението това, че по безспорен начин е доказана вината на осъденото лице. Посочва,
че са събрани достатъчно писмени и веществени доказателства, които по безспорен
начин са довели до осъдителна присъда. Моли да бъде потвърдена присъдата на РС
- Луковит по НОХД № 27/2018 г., като основателна и законосъобразна.
Въззиваемият М.К.М. в
съдебно заседание в защита поддържа това, което казва процесуалния му
представител.
Въззиваемият К.М.М. в съдебно заседание в защита поддържа това,
което казва адвоката му.
Служебно назначеният защитник
на въззивника, адв. П.Р. в съдебно заседание поддържа въззивната жалба, с която
обжалва присъдата на РС – Луковит, постановена по НОХД № 27/2018 г. по описа на
съда. Счита, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Сочи, че присъдата почива изцяло на показанията на
пострадалия и преразказа на свидетелите.
Твърди, че съдът кредитира показанията на свид. И.И. - полицейски служител и
въпреки възражението, че същия не може да бъде разпитан в качеството на
свидетел на основание чл. 118, т. 2 от НПК, поради това, че същия е извършил
действия, по разследването, съдът
отхвърли това мое възражение с основание, че същия е извършвал оперативно
издирвателни мероприятия.
Излага, че в тази връзка
на лист 23 от ДП, старши разследващ
полицай с Постановление от 21.11.2017 г.
е възложил на полицейски орган
определена от Началника на РУ МВР - Луковит да окаже съдействие по ДП №
284/2017 г. по описа на РУ МВР - Луковит. При разпит свид. И. И. в съдебно
заседание заяви „беше ми възложено с постановление на разследващия полицай Спас
Ненов да извърша действия по разследване във връзка с извършено престъпление на
територията на с. Петревене.” Счита, че
това е съществено процесуално нарушение, което води до грубо нарушаване правото
на защита на подсъдимия.
От друга страна посочва,
че съдът не дава вяра на показанията на единствения свидетел очевидец свид. П.
с основание, че същата се е върнала и живее при подсъдимия. На същото основание
може да е дала и неверни показания при разпита на ДП, на което всички дават
вяра.
Сочи, че в мотивите на
присъдата съдът е приел, че входната врата и тази на хола са унищожени напълно.
Счита, че това не е доказано по един
безспорен и категоричен начин. Не е доказано вида и размера, което съгласно чл.
102, т. 2 от НПК е задължително за доказване. Не е изследван въпроса дали
вратите са унищожени или повредени, поради което съм направил искане за
допускане на съдебно-техническа експертиза да се установи, ако вратите са
повредени каква е стойността на повредата.
По отношение на
обвинението по чл.170, ал. 2 от НК счита, че
отново обвинението почива само на показанията на пострадалия, който е
заинтересован от изхода на делото и на преразказа на свид. Д.С., който твърди,
че подсъдимия ги е намерил в спалнята на втория етаж. Сочи, че противоречиви са
и показанията на Г. М. - братовчед на
пострадалия, относно кой е взел бухалка, криваци, относно това, че пострадалия има наранявания. Той заявява „не помня,
лявата ръка ли му беше одрана, мисля лявата ръка и той едвам се измъкна от
там”. Излага, че е била поискана съдебно техническа експертиза за установяване
дали ударите са по вратата са нанесени от брадвата, приложена като веществено
доказателство. Посочва, че по делото е била изготвена съдебно-психиатрична
експертиза, която дава заключение, че пострадалия е изпитвал реална заплаха за
живота си и че след инцидента е изпаднал в състояние на остра стресова ситуация.
Счита, че данните и свидетелските показанията на пострадалия и братовчед му М.
дават основание да подложи на съмнение експертизата, а именно дали човек
изпитващ реална опасност за живота си след като е излязъл от обсега на
нападателя, ще се върне обратно с бухалка и криваци да се защитава. Сочи, че в
хода на съдебното следствие се е установило, че между пострадалия и въззивника
има конфликтни отношения породени от това, че въззивника е имал интимна връзка
с жената на пострадалия. В тези му действия проличава стремеж за отмъщение към
подсъдимия, което той организира и изпълнява последователно и целенасочено, в
резултат на което се достига до връзката между
пострадалия и жената на подсъдимия. Счита, че от важно значение за делото е й състоянието на подсъдимия към
момента на извършване на деянието. Сочи, че във връзка с това е била поискана и
съдебно -психиатричната експертиза.
Моли съда след като се
запознае с материалите по делото да отмени присъдата на РС - Луковит и да върне
делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Въззивникът З.М.Й. в съдебно заседание в защита казва, че
не отрича, че е отишъл, но е удрял само входната врата, защото бил искал да му отмъсти на него.
Като последна дума моли
съда да му промени присъдата.
Въззивният съд като взе
предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и
сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда съгласно
изискванията на чл. 313 от НПК, счете за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Въззивника З.М.Й. живеел на семейни начала със св. Е. Н. П. в с. Р., обл. П. около 13
години. От съвместното си съжителство имали родени две деца. Преди инкриминирания период въззивника
Й. и св. М.К.М. се познавали, тъй като заедно работели в цех за пилета в гр. Л.
на "****" ЕООД гр. Луковит въззивника Й. и св. П. станали семейни
приятели със св. М.М. и жената с която той живеел,като се събирали , ходели си
на гости. През юни
На 20.11.2017 г. вечерта
св. М.М. взел св. П. от Б. и двамата отишли в жилището на св. М.М. ***,
собственост на баща му - св. К.М.М.. В къщата били само двамата - св. М.М. и
св. П.. Междувременно Й. разбрал, че св. П. не е в Б., а е при св. М.М. *** и
решил да провери дали това наистина е така. Взел от дома си брадва с дървена
дръжка и късно вечерта потеглил с управляван от него автомобил от с. Р. към с.
П., като бил сам. Пристигайки в с. П. около 00.15 часа на 21.11.2017 г., Й.
отишъл пред дома, находящ се на ул. "***, тъй като знаел, че там живее св.
М.М.. Слязъл от автомобила, носейки в ръцете си брадвата и с нея започнал да
нанася силни удари по бравата на блиндираната входна врата на къщата, която
била заключена, както и по касата на вратата. Разбил вратата и влязъл в къщата,
като на входа паднал мобилния му телефон марка Нокия. Насочил се вдясно, към
врата на хола, която била дървена с табли от шперплат и с остъклени е в горната
си част. Замахнал с брадвата и ударил по вратата на хола, като направил в нея
прорез с дължина
При извършения на
21.11.2017 г. за времето от 07.35 ч. до 8.00 ч. оглед на местопроизшествие на
верандата пред входната врата е намерен мобилен телефон Нокия, който с
протокола за оглед бил иззет и приобщен като веществено доказателство по
делото. При огледа е установено, че на блиндираната входна врата на къщата има
следи от нарязване, че заключващият механизъм и вратата са унищожени, както и
че на дървената врата на всекидневната има прорез от
В хода на проведеното
разследване по случая с протокол за доброволно предаване въззивника Й. предал брадва с дървена дръжка,
за която обяснил, че с нея насякъл вратата на М. ***./л.26 от ДП/.
От приетото по делото
заключение на стоково-икономическата експертиза се установява, че стойността на
унищожената външна входна врата на къщата е 189,05 лева, а стойността на
унищожената вътрешна врата на къщата е 71,25 лева.
От приетото от
РС-Луковит заключение на комплексната съдебна психиатрично-психологична
експертиза е видно,че при пострадалия М.М. е налице психична годност за участие
в наказателния процес. Може правилно да възприема фактите, които имат значение
по делото и дава достоверни обяснения за тях. По време на инцидента е изпитал
реална заплаха за живота си. След инцидента той е изпаднал в състояние на остра
стресова реакция, която по правило е преходно и обратимо състояние, но след
известен латентен период /няколко месеца/ може да премине в друга фаза на
развитие /посттравматично стресово разстройство/. В хода на съдебното следствие
пред РС-Луковит вещите лица са посочили, че при св. М. състоянието на остра стресова реакция е
преминало за няколко дни без приложено лечение, без да са налице данни към
настоящия момент за последици от това.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Присъдата на РС-Луковит
е съобразена със събраните гласни доказателства - показанията на пострадалите М.К.М.
и К.М.М., отчасти показанията на св. Е.Н.П. /на последната и показанията,
дадени на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, св. Г.М.М., св. Д,С,Д,/на последния и
показанията, дадени на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 2, пр. 2-ро от НПК/, проведената по реда на
чл. 143 от НПК очна ставка между пострадалия св. М.М. и св. Е. П., от
заключенията на съдебната стоково-икономическа и комплексната съдебна психолого-психиатрична
експертизи, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства
и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него, нотариален акт,
характеристична справка, декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, от
веществените доказателства – брадва /приобщена с протокол за доброволно
предаване от подсъдимия/ и мобилен
телефон Нокия /приобщен с огледния протокол/,
Въз основа на подробно
посочените по-горе доказателства обосновано РС-Луковит е приел,че въззивника З.
М. Й. на 21.11.2017 г., около 00.15 часа, в ******, противозаконно унищожил
чужди вещи - външна входна врата на къща, на стойност 189,05 лв. и вътрешна
врата на къща, на стойност 71,25лв, находящи се на същия адрес, двете на обща
стойност 260,30 лв., собственост на К.М. ***, поради което и на основание
чл.216, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от
шест месеца, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим.Следва да
бъде посочено,че се касае за унищожени движими вещи ,поради което и следва
присъдата да бъде отменена в частта,с която РС-Луковит е приел,че същите са
недвижими вещи ,което обаче определено по никакъв начин не променя квалификацията
на деянието,както е приета от РС-Луковит.
Както и че З.М.Й. на
21.11.2017г., около 00.15 часа, в ******, влязъл в чуждо жилище - къща,
собственост на К.М. ***, като употребил за това сила - нанесъл удари с брадва
по входната врата на дома, като деянието е извършено нощем, поради което и на
основание чл.170, ал.2, предл. 1-во, вр. ал.1, пр.1-во НК и чл. 54 от НК и го е
осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, което
наказание да изтърпи при първоначален общ режим.
Както и че З.М. на
21.11.2017 год. около 00.15 часа, в ******се заканил с убийство на М.К.М.,***,
носейки брадва в ръцете си, замахвайки към М. с брадвата и изричайки думите
,,Казвай къде е /Е. П./, че ще ви насеча и двамата " и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл.144, ал.3, предл. 1-во, вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК и го е осъдил на лишаване от свобода за срок
от една година и четири месеца, което наказание да изтърпи при първоначален общ
режим.
Неоснователно в тази
връзка е възражението на защитника на въззивника-адв.П.Р.,който сочи,че
присъдата почивала само на показанията на пострадалото лице .Действително РС-Луковит
е посочил,а се констатира и от въззивната инстанция,че постановявайки присъдата
съдът е съобразил показанията на прекия
очевидец и пострадал от деянието М.К.М..Въпреки,че същият е заинтересован от
изхода на делото, като конституирана страна в процеса, и въззивната инстанция
счита,че обосновано РС-Луковит е дал вяра на показанията му,тъй като освен че
са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви ,те кореспондират с
останалия доказателствен материал - с показанията на св. Г. М. и св. Д. Д.,
възприели непосредствено след деянието унищожените вещи - насечена в областта на бравата входна врата и
прорязана вътрешна врата.От тези гласни доказателства РС-Луковит е направил
извод и за състоянието на св. М.М. -
изглеждал видимо уплашен, пребледнял, треперел, пушел нервно цигара след
цигара. Св. Г. М. възприел и тръгването
на въззивника от къщата заедно със св. П..От своя страна показанията на св-ля Г.
М. кореспондират и на факта,разказан от М.М., че процесната вечер въззивника е
носил брадва, която хвърлил в багажника на автомобила и потеглянето му с висока
скорост.Процесната брадва е предадена на служител от РУ-МВР-Луковит с протокол
за доброволно предаване от страна на въззивника по време на досъдебното
производство,като въззивника е пояснил,че с предадената брадва е насякъл входната врата в с.Петревене
в дома на въззиваемия.Протокола и неговото съдържание не са оспорени от страна
на въззивника и защитата ./л.26 от ДП/.Нещо повече по време на съдебното
следствие пред РС-Л-т показанията на св. Г.М. и св. Д.Д./на последния и
показанията дадени на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 пр. 2-ро НПК поради това, че свидетелят
не си е спомнял някои обстоятелства, за които е свидетелствал/ са съответни и
на протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него.Обоснован е
извода на РС-Л-т,че показанията на св. М.М. от своя страна представляват преки доказателства относно
авторството, времето, мястото и механизма на деянието, доколкото пресъздават
лично възприети обстоятелства, свързани с деянието,които също кореспондират на
писмените доказателства –протокол за оглед и фотоалбум./л.4-11 от ДП/.
Все в тази връзка РС-Л-т
е направил анализ на показанията дадени в съдебно заседание от св. Е.П.,която е
посочила, че въззивника З.Й. само е почукал на входната врата, че не е разбивал
същата с брадва и че изобщо не е влизал в къщата, тъй като след като почукал,
тя му била отворила вратата, пресрещнала го и двамата си тръгнали.Отчетено е
наличие на съществени противоречия относно тези обстоятелства с показанията на
св. П., дадени пред орган на досъдебното производство.Използван е процесуалния
способ предвиден в НПК и е прочел същите по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 т.
1 от НПК.Отчетено е и противоречието,относно заявеното от свидетелката на
досъдебното производство, а именно, че М.
отказал да отвори входната врата и въззивника е разбил със сила, че е влязъл в къщата, носейки брадва, а на
излизане свидетелката е видяла, че външната врата е разбита откъм ключалката и
че по врата има следи от удар с брадва. Обосновано РС-Луковит е кредитирал
показанията на св. П., дадени на досъдебното производство, тъй като,освен че са
дадени скоро след събитието,същите са съответни на подробно посочените по-горе
гласни и писмени доказателства и заявеното от свидетелката ,че тогава е била
мотивирана единствено от желанието си за отмъщение не почива на каквито и да е
доказателства.Както е посочил и РС-Луковит промяната в показанията на П. е следствие
и на това, че към настоящия момент отново е заживяла на семейни начала с въззивника и същите целят да
„помогнат” на въззивника да избегне наказателна отговорност.
Също така,с предвидения
в чл.143,ал.4 от НПК процесуален способ –очна ставка,РС-Луковит е отстранил констатираните
противоречия в показанията на св. П. и св. М.М. относно времето на инцидента и
цялото му развитие.Въззивната инстанция приема като съответен на гласните и
писмени доказателства извода на РС-Л-т,че достоверни са показанията на св. М.М.
поради тяхната последователност и най-вече предвид на това, че същите са ответни
с останалите гласни и писмени доказателства по делото.
Обосновано в тази връзка
е дадена вяра на показанията и на пострадалия К.М., макар и същият да е
заинтересован от изхода на делото като конституирана страна в процеса, тъй като
показанията му са съответни с останалите събрани и кредитирани от съда
доказателства.Най-вече и с оглед на приетото и вложено писмено доказателство –протокол
за оглед на местопроизшествие ,от който е видно състоянието на процесните врати
./л.4 и сл. от ДП/.
Относно показанията на св.
И.И.- полицейски служител, провел оперативно-издирвателни мероприятия по
установяване на извършителя на престъпленията основателно е възражението на
защитника ,че същия не може да има качеството на свидетел съгласно разпоредбата
на чл.118,ал.2 от НПК,в която е посочено,че лицата които са извършвали действия
по разследването не могат да имат такова качество.Предвид на това и не могат да
имат процесуална стойност дадените от тях показания,Но съобразявайки останалите
и посочени подробно по-горе писмени и гласни доказателства, въззивната
инстанция приема ,че направените правни изводи от страна на РС-Луковит и след
игнориране на тези показания са обосновани и законосъобразни относно авторството
на извършеното деяние и участието на въззивника Й. в него.
Друго възражение,което
се поставя на вниманието на въззивната инстанция, касае изразени съмнения от
адв.Р. за осъществяване на състава на престъплението по чл.144,ал.3 от НК и
по-точно дали св-ля М. е изпитал реална опасност за живота си.Възражението
въззивната инстанция приема за неоснователно,тъй като РС-Луковит е базирал
правните си изводи в съответствие с гласните доказателства и заключението на комплексната
психолого-психиатрична експертиза, от което се установява, че пострадалият М.М.
по време на инцидента и след него е изпаднал в състояние на остра стресова
реакция, че същият е изпитал основателен страх за живота си.Заключението на
вещите лица е съответно и на показанията на св-ля Д.Д.,който категорично
сочи,че е заварил М. непосредствено след случая и той „..беше много
уплашен,беше пребледнял,трепереше и пушеше,супер изнервен,трепереше му цигарата,ръката
му трепереше докато държеше цигарата…./л.88.В този смисъл са и показанията на
св-ля Г.М. ,който също сочи ,че М. е бил много уплашен,заеквал и бил
пребледнял./л.87/.Предвид на тези съображения въззивната инстанция счита,че не
са налице основания за възникване на съмнение за предубеденост на вещите лица и
назначаване на повторна експертиза.
Относно обвинението на
въззивника З.Й. за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и възраженията на
защитата в тази насока,въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи,че за
да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК,
е необходимо да бъде извършено такова действие или бездействие върху чужда вещ
на определена стойност, което да води до качествено изменение в субстанцията
или структурата на вещта и това да я прави окончателно или временно, или
частично негодна за използване по първоначалното й предназначение. От
субективна страна престъплението по чл. 216, ал. 1, от НК може да бъде
осъществено при форма на пряк или евентуален умисъл.В конкретния казус и
предвид писмените и гласни доказателства определено следва извод ,че на
инкриминираната дата въззивника Й. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, тъй като
с действията си по нанасяне на удари с
брадва по двете врати на къщата е
въздействал по такъв начин върху вещите, че същите са станали негодни за
използване по предназначение./Р369-80-1 ВС/.В тази връзка възражението на адв.Р.
и искането за назначаване на нова техническа експертиза въззивната инстанция
приема за неоснователно,тъй като определено в настоящия казус процесните врати
след извършване на деянието от страна на въззивника са станали негодни за
употреба за обикновеното им предназначение в този им вид.
От субективна страна обосновано
РС-Л-т е приел,че въззивника е действал
при пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и е искал тяхното настъпване.Този извод следва ,имайки се
предвид действията на въззивника ,описани подробно по-горе преди,по време и
след извършване на деянието.
Обоснован е извода на РС-Л-т
и относно това, че с действията си въззивника З.Й. е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1-во вр.
ал. 1, пр. 1-во от НК.Безспорно,според въззивната инстанция от писмените и
гласни доказателства е установено,че от обективна страна, на инкриминираните
дата и място, Й. е влязъл в чуждо жилище - къща, обитавана от св. М.М. и
собственост на св. К.М., и в която къща въззивника не е имал право и разрешение
от собственика и ползвателя да обитава или влиза в нея,особено нощем като е
използвал за това сила /разбил заключената входна врата чрез нанасяне на удари
с брадва по нея, от където и влязъл/, и деянието му е извършено нощем /в
тъмната част на денонощието, конкретно около 00.15 часа/, с което и обосновано
РС-Л-т е приел,че е налице квалифициращият елемент на престъплението „нощем”. Оспорва
се в тази връзка от страна на въззивника и адв.Р.,че е разбита само входната
врата и не е налице влизане в процесния
дом ,което възражение настоящата инстанция приема за неоснователно ,тъй като
,освен показанията на свидетелите Д.Д.,Г.М.,М.М. е налице и писмено доказателство
,а именно протокола за оглед на местопроизшествие ,в който е отразено и че
вратата ,водеща към кухнята е с прорез с дължина
Обосновано РС-Л-т
базирайки се на посочените по –горе доказателства е приел,че от субективна
страна и при осъществяването на това престъпление въззивника Й. е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че
извършва действия, насочени към проникването в чуждо жилище, без да е налице
съгласие за това от страна на ползвателя или собственика на жилището, че същите
ще доведат до този резултат и пряко е целял неговото настъпване.
Въззивника З.Й.,както е
приел и РС-Луковит е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.144, ал.3, пр.
1-во вр с ал. от НК.
Както е посочено и от
страна на РС-Л-т за осъществяване на това престъпление от обективната страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й.
От обективна страна
деянието е извършено чрез действията на
подсъдимия по отправяне на закани - носейки брадва в ръцете си, замахвайки с
нея към пострадалия и изричайки думите "Казвай къде е /Е.П./, че ще ви
насеча и двамата". Тези действия на въззивника, съчетани с агресивното му
поведение по проникване в жилището чрез
сила и унищожаване на двете врати с брадва, очевидно сочи, че е налице
възможност да възбуди основателен страх от осъществяване на заканата,в който
смисъл е и заключението на вещите лица и показанията на свидетелите,подробно
посочени по-горе.
От субективна страна въззивника
е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,като е съзнавал
обществената опасност на деянието,предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и е искал тяхното настъпване,по конкретно,въздействието,
което заканата ще предизвика върху пострадалия.
При определяне на
наказанията РС-Луковит обосновано е отчел като смекчаващо отговорността
обстоятелство за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК невисоката стойност на
причинените щети - 260,30 лева, която е под размера на минималната работна
заплата, действаща към датата на деянието /460 лв./. Като въззивната инстанция
счита за необходимо да отбележи ,че поначало,за съставомерноста на деянието по
чл.216,ал.1 от НК не е необходимо унищожената вещ да има значителна
стойност./Р-565-76-1 ВС/.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства и за трите престъпления и въззивната
инстанция приема,че следва да се отчетат
предходните осъждания на подсъдимия за престъпления от общ характер,както и негативното
поведение на въззивника след приключване на досъдебното производство ,по време
на което видно от постановлението за привличане за обвиняем му е взета мярка за
неотклонение„Подписка” по която въззивника не е изпълнил задължението си по
същата и това е довело до разпореждане на съдията-докладчик за обявяването му
за общодържавно издирване с мярка установяване на адрес и връчване на призовка
/л.20 от НОХД/.Колкото до приетото от страна на РС-Л-т,че за престъпленията по
чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал.3 вр. ал. 1 от НК като отегчаващо
отговорността обстоятелство е съобразил и обстоятелството, че деянието е
извършено нощем ,въззивната инстанция приема този извод за противоречащ на
разпоредбата на чл.56 от НК,тъй като тази квалификация „нощем”е взета предвид
от закона при определяне на съответното престъпление ,но размера на наказанията
е обосновано определен от страна на РС-Луковит,тъй като не е отчетено
негативното процесуално поведение на въззивника ,след приключване на
досъдебното производство.
И според въззивната
инстанция не са налични доказателства които да водят до извод за наличие на нито
изключително по своя характер смекчаващо отговорността му обстоятелство, нито
многобройни такива, не са представени и пред въззивната инстанция ,за да оборят
приетото от РС-Л-т и да сочат на основание за приложение на чл.55,ал.1,т.1 от НК обосновано РС-Л-т е определил наказанието на въззивника за всяко
престъпление при условията на чл. 54 от НК - в рамките на предвиденото от
закона.Тъкмо обратното,видно от справката за съдимост,л.88,89,едно от
престъпленията ,за които въззивника е подписал споразумение №26/12.06.2013г.по
НОХД148/2013г.на РС-Луковит е за извършено деяние отново по чл.216,ал.1 от НК,което определено води до извода,че въззивника Й. определено не зачита чуждата
собственост, а и телесното здраве на други лица,с оглед деянието по същото
споразумение по чл.131,ал.1,т.12пр.1 и чл.129,ал.1 от НК.Предвид на това
,въззивната инстанция приема,че размера на наложеното наказание за престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК,а и по останалите обвинения по чл. 170, ал. 2 пр. 1-во вр. ал.
1 пр. 1-во от НК и чл. 144, ал. 3 пр. 1-во вр. ал. 1 от НК на
въззивника З.Й. е несъответен на отегчаващите и смекчаващото вината
обстоятелства,но това отбелязване са прави от въззивната инстанция единствено и
само за процесуална чистота,тъй като срещу постановената присъда няма постъпил
протест или жалба от частния обвинител.
За престъплението по чл.
170, ал. 2 пр. 1-во вр. ал. 1 пр. 1-во от НК РС-Луковит е наложил на въззивника
З.Й. за това престъпление е една година и два месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 144, ал. 3 пр. 1-во вр.
ал. 1 от НК наказание от една година и
четири месеца лишаване от свобода.
Обосновано РС-Л-т е
счел,че са налице изискванията чл. 23 от НК по отношение на трите обвинения,посочени по-горе и е определил едно общо
най-тежко наказание на въззивника по правилата на съвкупността от трите
наказания, а именно - лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Обосновано РС-Луковит е
съобразил предходното осъждане на въззивника Й. на една година и шест месеца
лишаване от свобода за престъпление от общ характер - със споразумение по НОХД
№ 148/2013 г. по описа на РС Луковит, в сила от 12.06.2013 г., спрямо него са
налице законови пречки за прилагане на института на условното осъждане.Тук
въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи,че едно условно осъждане по начало не би
изпълнило целите на чл.36 от НК и специалната и генералната превенция и не би
въздействало предупредително и възпиращо спрямо въззивника Й.,тъй като както
вече се посочи и по-горе,той до настоящия момент е няколкократно осъждан,като
са му налагани различни по вид наказания-по чл.78а,пробация,лишаване от
свобода,чието изпълнение е отлагано при условията на чл.66 от НК,но така или
иначе същите не са подействали предупредително и възпиращо спрямо Й.,поради
което и следва същия да бъде изолиран за определен период от време от
останалите членове на общество.Тъй като,както е посочил и РС-Луковит за това престъпление не е изтекъл 10-годишният
срок за реабилитация по чл. 88а, ал. 2 от НК, който съгласно чл. 88а, ал. 3 от НК, започва да тече от изтичане на изпитателния срок, или от 12.06.2016 г.,а и
предвид на това,че веднъж е реабилитиран
по право в хипотезата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК - за осъждането си по НОХД №
228/2008 г. на РС Луковит и за това по НОХД № 173/2008 г. на РС Червен бряг,
деянията по които са извършени при условията на реална съвкупност, същият не
може да бъде реабилитиран повторно на това основание, предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК. С оглед на което и в
съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, обосновано РС-Л-т
е постановил наложеното общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Обоснован е извода на
РС-Л-т,че при условие,че въззивника З.Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал.
1 от НК, то основателен и доказан е предявеният от гражданския ищец иск за
обезщетяване на причинените му от деянието имуществени вреди,поради което и го
е уважил изцяло в размера, в който е предявен.Самия размер на иска е съобразен
със заключението на вещото лице по съдебно стоково икономическата експертиза
/л.31 и 32 от ДП/.А стойността на процесните вещи е включена в състава на
престъплението по чл.216,ал.1 от НК.
Колкото до предявения от
гражданския ищец М.К.М. граждански иск за сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за
причинените му от престъплението по чл.
144, ал. 3, пр. 1-во вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди, и въззивната
инстанция приема, че е частично
основателен и размера до който той е уважен от РС-Луковит за сумата от 1200
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева, е отхвърлил е
съответен на претърпените неимуществени вреди и възражението на въззиваемия М.
в тази насока е неоснователно.Както са посочили и вещите лица по съдебно
психиатрично-психологичната експертиза в съдебно заседание,и по-специално д-р В
състоянието на въззиваемия е преминало без някакво лечение, за няколко дни и не
е налично посттравматично стресово разстройство,т.е не е налице здравословно
усложнение,след извършване на престъплението./л.89 от НОХД/. Предвид на
това,въззивната инстанция приема,че така определения размер на иска от РС-Луковит се явява напълно достатъчен и в съответствие с чл. 52 ЗЗД, да обезщети пострадалия за
претърпените от него неимуществени вреди като страх, стрес и отрицателни емоции
от извършеното спрямо него престъпление, което по смисъла на чл. 45 ЗЗД
представлява и деликт.
При този изход на процеса и в съответствие с чл.189,ал.3
от НПК законосъобразно РС-Луковит е осъдил въззивника да заплати в полза на РС
Луковит сумата от 100 лева - държавна такса върху уважените граждански
искове,както и да заплати по сметка на
ОДМВР Ловеч сумата от 299,90 лева, представляваща направените по делото
разноски в досъдебното производство, както и да заплати в по сметка на РС
Луковит сумата от 110 лева, представляваща сторените в съдебната фаза разноски.
Все в тази връзка и в
съответствие с изискванията на чл. 53, ал. 1, б. „а“ обосновано РС-Луковит е
постановил вещта, послужила за извършване на престъплението – брадва с дървена
дръжка да се отнеме в полза на държавата, след което да се унищожи като вещ без
стойност.
По отношение на вещественото
доказателство мобилен телефон марка "Нокия" обосновано съдът е постановил да се върне на въззивника З.Й.,като
негова собственост,а и същия не е от вещите послужили за извършване на някое от
престъпленията и/или да подлежи на отнемане по реда на чл.53 от НК.
С оглед на всичко
гореизложено въззивната инстанция приема,че следва присъдата на РС-Луковит да
бъде потвърдена ,като обоснована законосъобразна и ответна на събраните по
делото доказателства.Следва присъдата да бъде изменена,като се приложи закон за
същото наказуемо престъпление и се отмени единствено и само в частта на
обвинението по чл.216,ал.1 от НК,по което е осъден въззивника Й. и
първоинстанционния съд е приел ,че унищожените врати са „недвижими” вещи,тъй
като съгласно чл.110 от Закон за собствеността законодателят приема,че такива
вещи са земята,растенията,сградите и др. постройки и въобще всичко,което по
естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или
към постройката.Това изискване в настоящия казус не е налично по отношение на
процесните унищожени вещи и те не покриват признаците на такива, а
представляват „движими”вещи.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.337,ал.1,т.2 във вр.с чл. 338
от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 1/08.01.2019 г., постановена
по НОХ д. № 27/2018 г. по описа на Районен съд – Луковит.като отменява
същата единствено и само в частта на
обвинението по чл.216,ал.1 от НК,по което е осъден въззивника З.М.Й., ЕГН **********
и първоинстанционния съд е приел че унищожените врати са „недвижими”,като
вместо това постановява-приема същите за движими вещи.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/08.01.2019 г., постановена
по НОХ д. № 27/2018 г. по описа на Районен съд – Луковит в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.