№ 10155
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20211110158526 по описа за 2021 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ответника П. А., с която се иска съдът да
измени първоинстанционното решение в частта за разноските. Молителят
сочи, че първоинстанционният съд не е уточнил по кой иск са присъдени
разноските в размер на 442.40 лв., като намира същите за прекомерни. Сочи,
че в хода на исковото производство, молителят направил разноски в размер
на 109лв. и 25 лв., по които нямало произнасяне.
На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да
се измени/ допълни решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „***“ ЕАД, не
изразява становище по молбата за изменение на решението в частта, касаеща
разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на
другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че
същата е процесуално ДОПУСТИМА.
1
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
съображения:
С Решение № 4449/22.03.2023 г., постановено по гр. д. № 58526/2021 г.
по описа на Районен съд София, съдът е осъдил ответникът да заплати на
ищеца разноски, в размер на 442,40 лв. представляващи разноски в исковото
производство и в заповедното производство – 69,85 лв. на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
По делото са представени доказателства, от които е видно, че ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 75 лв., както и 300 лв. депозит за вещо
лице, съдът е определил и 100 лв. юрк възнаграждение според чл. 78, ал.8
ГПК или общо в размер на 475 лв. Съдът е отчел, че с оглед уважената част от
исковата претенция на ищеца, а именно 93.1 %, на ищеца се следват разноски
в размер на 442,40 лв.
В молбата чл.248, ГПК ищецът сочи, че присъдените разноски са
прекомерни.
Съгласно определение № 36 от 26.1.2015 г. по ч.гр.д. 5936/14 г. ВКС, 1
отделение и определение № 13/17.01.2013 г. по гр. д. № 1161/2012 г. на ІV-то
г. о., определение № 205 от 19.03.2014 г. по ч. т. д. № 723/2014 г. на ІІ-ро т. о.,
и др./, когато възражението за прекомерност по чл. 78 , ал. 5 ГПК се прави за
първи път по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с искането за изменение на съдебния
акт в частта за разноските, т. е. след като производството по делото вече е
приключило и разноските са присъдени, то е несвоевременно. Когато
страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се
запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в
рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го
изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл.
248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания
и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно
призовавана за тях, в тези заседания са представени доказателствата за
заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, то
възражението на основание чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за
разноски в посочения размер е следвало да се заяви редовно до приключване
на устните състезания в съответната инстанция, в този смисъл и Определение
№152 от 2.4.2020 по ч.пр. дело №2661/2661 на 2-ро т. о., ТК на ВКС
2
На следващо място, основаната част от присъдените разноски касае
заплатени от ищеца държавна такса за депозиране на исковата молба, както и
депозит за вещо лице, които разноски не подлежат на редуциране поради
прекомерност. Съдът е присъдил 100 лв. юрк. възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищеца. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. поради което и на отделно
основание, дори да беше направено в срока, възражение за прекомерност на
направените разноски от страна на ответника, се явяват неоснователни.
По отношение на направените от ищеца разноските в размер на 109 лв.
и в размер на 25 лв., съдът намира, че същите са направени във връзка с
предявения от него насрещен иск, който е отхвърлен изцяло, съответно
разноски в този смисъл не му се следват.
Предвид горните съображения, настоящия съдебен състав счита
искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските за неоснователно.
С оглед изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на П. А., за изменение на Решение №
4449/22.03.2023 г., постановено по гр. д. № 58526/2021 г. по описа на Районен
съд София, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3