Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас, № 114/ 2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети декември, през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия
Л.Александрова адм.д. №2189 по описа за 2012 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е образувано по
жалба на Т.В.П.,*** против Акт за установяване на задължения по декларация №
АУ-005895/08.08.2012г. издаден от гл.експерт в дирекция „Местни приходи от
данъци, такси и реклама” при Община Бургас, с който е установен размера на
задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци и лихвите за
просрочие на жалбоподателя Т.П. за периода 2009 - 2011г. включително, относно
имота деклариран с декларация № 44907/21.01.2008г. в общ размер на
1 761,27лв. главница и лихви в размер на 358,74лв. Актът е потвърден с
Решение №94-00-19667/1/05.10.2012г. на директора на дирекция „Местни приходи от
данъци, такси и реклама” при Община Бургас. Жалбоподателят твърди, че оспорения
акт е незаконосъобразен и иска да бъде отменен в частта, в която му е вменено
задължение за периода 2009г.-2010г., в т.ч. задължения за данък недвижими имоти
и такса битови отпадъци.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие поддържа жалбата и
пледира за отмяна на обжалвания акт. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като се запозна със
събраните по делото доказателства и със становищата и възраженията на страните
от фактическа страна установи следното:
По силата на нотариален акт №138,
том.ІІІ, рег.№1956, дело №478 от 2005г. А.Д.Б., Я.Д.Б. и Б.Г.П., като
съсобственици на недвижим имот представляващ УПИ ІІ-58, кв. 184 по плана на гр.
Бургас, целия с площ 300кв.м., находящ се на ***, взаимно си учредили право на
строеж по силата на което всеки от тях след построяването на предвидената в ПУП
масивна жилищна сграда с офиси и ателиета, да стане собственик на имоти в тази
сграда, които подробно са описани в нотариалния акт. От тях Б.Г.П. следва да
получи и да стане собственик на апартамент №3 и апартамент №4, находящи се на
втория етаж, всеки със застроена площ 69,85кв.м, офис №3 на партерен етаж със
застроена площ 44,46 кв.м и изба №9 със застроена площ 11,44 кв.м.
Според удостоверение
№208/06.12.2007г. издадено от гл.експерт „АС” при Община Бургас жилищната
сграда с офиси и ателиета в УПИ ІІ-508, кв.184 по плана на гр. ***има одобрени
проекти и издадено разрешение за строеж №П-176/14.09.2005г. Сградата е в
завършен вид, а удостоверението се издава за да послужи пред данъчни и банкови
институции.
На 10.12.2006г. е съставен акт за
приемане на конструкцията, според който носещата конструкция на строежа, етапа
и частта от него е в състояние да понесе по време на последващо изпълнение на
СМР, както и експлоатацията му всички постоянни, временни и особени
натоварвания, съгласно проекта и действащата нормативна уредба и се разрешава
изпълнение на довършителни работи.
С декларация
вх.№44907/21.01.2008г. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти Б.Г.П. е декларирала имот находящ се в гр. Бургас, ***, представляващ две
жилища на втория етаж, всяко по 69,85кв.м. и офис на партерен етаж с площ
44,46кв.м., както и земя с площ 100кв.м. собственост на деклараторката и
жалбоподателя при равни квоти.
С декларация вх.№429/27.09.2011г.(л.55) Б.П. е декларирала настъпване
на промяна в декларирано обстоятелство по отношение декларацията, касаеща имота
на***.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК,
от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.
Обжалваният акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси се извършва по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители,
а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган – Главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси
и реклама” при Община Бургас, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и
правомощията предоставени му със заповед № 1168/14.05.2012г. на кмета на Община
Бургас.
Органът постановил Решение №94-00-19667/05.10.2012г.
на директора на дирекция „МПДТР” към Община Бургас по реда на административният
контрол също е компетентен съгласно чл.4, ал.5, предложение второ от ЗМДТ във
вр. с чл.106, ал.2 от ДОПК., тъй като задълженията за ДНИ и ТБО са установени
по декларация, а не след ревизия.
При издаването на обжалваният акт
административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на
закона. Актът е мотивиран, като
органът е посочил фактическите и правни основания за издаването му.
Съдът намира, че оспорения акт е
издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
С оспорения АУЗД са установени
задължения на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за 2009г., 2010г. и 2011г., като
собственик на недвижим имот, находящ се в***.
Не е налице спор по делото, че
притежаваните от жалбоподателя и неговата съпруга недвижими имоти в***, а
именно апартамент № 3, апартамент № 4 и офис № 3 се намират в новопостроена
сграда.
Съгласно чл.15, ал.1 от ЗМДТ, за новопостроените сгради или части от сгради се
дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или
е започнало използването им. В посочената разпоредба са предвидени в условие на
алтернативност две хипотези при наличието на които е дължим данъка за
новопостроените сгради или части от сгради, а именно те да са завършени или да
е почнало тяхното ползване.
От събраните в хода на
производството доказателства не се установява наличието на нито една от двете
хипотези.
Съгласно чл.176, ал.1 от ЗУТ, след завършване
на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо
строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът
е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 2 и условията на
сключения договор.
Съгласно чл.177, ал.1 от ЗУТ, след завършването
на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими,
възложителят подава заявление пред органа по ал.2 или 3 за въвеждането на
обекта в експлоатация, в ал.3 е предвидено, че строежите от четвърта и пета
категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в
експлоатация от органа, издал разрешението за строеж.
По делото не са
ангажирани доказателства и не се установява, че през процесните периоди 2009г.
и 2010г. строежа е завършен, тъй като не са представени както констативен акт
по чл.176, ал.1 от ЗУТ, така и удостоверение за въвеждане в експлоатация по
чл.177, ал.3 от ЗУТ. В този смисъл, следва да се има в предвид и изявлението направено от процесуалния
представител на ответника в проведеното публично съдебно заседание на
11.12.2012г., „Нашето становище е и ние
не твърдим, че има издаден нито акт 15 нито акт”, тоест от него не се
оспорва, че сградата в която се намират притежаваните от жалбоподателя
недвижими имоти е завършена и въведена в експлоатация.
В случая по
делото липсват доказателства и за наличието на другата предвидена от
законодателя хипотеза при която ДНИ е дължим, а именно не се установява, че
през процесния период е започнало ползването на сградата. От жалбоподателя са
оспорва, че през процесните периоди е започнало ползването на сградата, като в
подкрепа на своите твърдения е представил удостоверение от „ВиК” гр.Бургас и
„ЕВН България Електроразпределение” АД за липса на партиди на административен
адрес***, на името на съпругата му. Следва да се има в предвид, че в случай, че
от ответника се твърди, че сградата и в частност притежаваните от жалбоподателя
и съпругата му недвижими имоти са ползвани през 2009г. и 2010г. в негова тежест
е да докаже този положителен факт, тъй като жалбоподателя няма задължението да
докаже отрицателния факт, че не е ползвал имотите.
С оглед на
изложеното, след като по делото не се установява наличието на предпоставките по
чл.15, ал.1 от ЗМДТ, неправилно с оспорения АУЗД за установени задължения на
жалбоподателя за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за
2009г. и 2010г. и той следва да бъде отменен.
Съобразно
цялостното уважаване на жалбата следва в полза на жалбоподателя да се присъдят
направените разноски в размер на 10 лв. платена държавна такса. По отношение на
претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, същите не се дължат, тъй
като видното от договора за правна защита и съдействие (л.79) е договорено
възнаграждение, което следва да бъде заплатено в брой, но няма отбелязвания за
внесени суми и по делото не са ангажират други доказателства, за извършено
плащане.
Мотивиран от горното, съдът,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на задължение по декларация № АУ005895/08.08.2012г., издаден от главен експерт
в Дирекция „Местни приходи от данъци,
такси и реклама” при Община Бургас, в ЧАСТТА която на Т.В.П.,*** са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2009г. и 2010г.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „Т.В.П.,***
направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лв.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: