Решение по дело №338/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20207220700338
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 253

 

гр. Сливен 18.11.2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети ноември,  две  хиляди  двадесета година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 338/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д.М.Б. с адрес ***, чрез адв. Н.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0804-000581 от 26.06.2020 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табелиСН 1308 АТ.

Заповедта се оспорва като незаконосъобразна. Твърди се, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК, тъй като не е отчел резултатите от медицинското изследване на кръв, което е направено от водача на МПС. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.

В о.с.з. Д.М.Б., редовно призован не се явява. Депозирано е писмено становище от адв. Н.П., надлежно упълномощен, в което моли жалбата да бъде уважена. Претендира за сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение.

Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Д.М.Б. на 26.06.2020 г. в 22:00 ч. в гр. Сливен, на ул. „Великокняжевска“ в посока към улица „Г.С.Раковски“ при  управление на личния си автомобил Фолксваген Голф с регистрационен № ………….., бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Сливен. При извършената проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 уреда отчел положителен резултат Метамфетамин. Издаден бил талон за изследване № 0043930. За констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП е съставен АУАН № GA194367/26.06.2020 г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.

Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000581 от 26.06.2020 г., от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели № …………. Като мотиви в заповедта е описано констатираното с АУАН № GA194367/26.06.2020 г. Посочено е, че водачът е дал кръв за анализ и е образувано ДП 768/2020 г.  Заповедта е  връчена на лицето на 24.08.2020 г. С жалба чрез административния орган, изпратена чрез куриер на 05.09.2020 г., с вх.№ 343000-8628/08.09.2020г. Д.М.Б. е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно производство.

За извършеното от Д.Б. деяние било образувано досъдебно производство № 768/2020 г. по описа на РУ – МВР - Сливен, вх.№ 2868/2020 г. по описа на Районна прокуратура - гр.Сливен, започнато на 27.06.2020 г. По образуваното производство е била изготвена съдебна химикотоксикологична експертиза от ВМА – София, която установила, че при изследването кръв и урина, предоставени от Д.Б. не са установени наркотични вещества или техни аналози. В резултат на това с Постановление вх.№ 2868/2020 г. от 31.08.2020 г. на РП – гр.Сливен по ДП 768/2020 г. по описа на РУ – МВР – Сливен, вх.№ 2868/2020 г. по описа на РП - гр.Сливен било прекратено наказателното производство.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция "Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Гранична полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с  горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта е посочен началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т.2а, б. Б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – за срок от шест месеца до една година". При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението се опровергават от установените по делото факти в съответствие със събраните доказателства.

Релевантният за приложението на чл. 171, т.2а, б. Б от ЗДвП юридически факт е допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи, които са в противоречие с материалните разпоредби на закона. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК, относно приложението на чл. 171, т.2а, б. Б от ЗДвП. В нея изрично е посочено, че при съставянето на АУАН, на жалбоподателя е бил издаден талон за вземане на кръвна проба с № 0043930 – приложен по делото/л.23/, връчен в 23:15 часа на 26.06.2020 г. Установява се и от приложената по делото съдебна химикотоксикологична експертиза, че Д.М.Б. е дал кръв и урина на 26.06.2020 г. в 23:30 часа. Това обстоятелство е посочено и в оспорената заповед. Въпреки това и съгласно разпоредбата на чл. 171, т.1, бук."б", изр. последно от ЗДвП – "при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи", административният орган не е изчакал лабораторното изследване на взетата от оспорващия Б. кръвна проба, а на същата дата 26.06.2020 г. е издал процесната заповед.  Следователно заповедта за налагане на ПАМ е издадена при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 от АПК, като допуснатото нарушение е особено съществено, тъй като би довело до друг резултат. От извършените изследвания на предоставените проби от лицето Д.М.Б. – не са установени наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл е Решение № 15455 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2018 г., I о.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което се явява немотивиран и недоказан и поради това постановен в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 310 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 300 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение. 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000581 от 26.06.2020 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на Д.М.Б., на основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен да заплати на Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: