Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………..2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на четвърти юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1047 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 19 от Закон за регистър БУЛСТАТ.
Образувано
е по жалба на И.Х.К. *** против решение №РД-01-220/14.04.2022г. на
Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което е оставена без уважение
негова жалба като адвокат, регистриран в регистъра на БУЛСТАТ с код *****,
срещу отказ №2022040611393748/06.04.2022г. на служител по регистрация,
постановен по заявление вх.№20220406113838/06.04.2022г. с искане за вписване на
адрес на местоизвършване на дейност и заличаване на постоянен адрес.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Твърди, че посоченото в
решението, че постоянният адрес следва да бъде задължителен за вписване,
съгласно чл.3 от ЗРБ противоречи на закона - чл.15, ал.2 от ЗНА и Регламент ЕС
2016/679, а искането му не е било за премахването на адреса, а за заличаването
му в публичното пространство, но това не е извършено и след постановяване на
оспореният отказ. Твърди, че още на 04.01.22г. при качването на служебно
откритите партиди на физически лица, Агенцията по вписванията е следвало в
откритата част на регистъра да заличи всички ЕГН, дата на раждане, постоянен и
настоящ адрес, като приложи пряко Регламент ЕС 2016/679. Счита, че към
25.02.2022г. Закон за регистър Булстат е бил изменен, като е следвало да се
заличат данните от видимата част на регистъра. Заличаването на личните данни на
физическите лица е вменено като задължение на регистър Булстат по чл.8 ЗРБ.
Твърди и че към 25.04.2022г. в партидата
му в регистър Булстат вече са били скрити личните му данни, но продължава
погрешно да е посочен адресът му на дейност – Варна, ул.“Оборище“ №9, вместо
правилният – Варна, ул.“Христо Попович“ №32, ет.1, като последният е вписан
като такъв за кореспонденция, вместо да бъде вписан съгласно заявлението му
като адрес на извършване на дейността и за кореспонденция. Моли да бъде
отменено оспореното решение и при връщане на преписката да бъде указано
вписването на заявените от него обстоятелства, като изрично се укаже да се
впише заявеният адрес на дейност. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски, включително възнаграждение за адвокат. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата
– Изпълнителният директор на Агенция по вписванията, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Иванов, поддържа становище, че жалбата е недопустима,
тъй като е извършено вписване по подаденото заявление по §5 ал.2 ПЗР на ЗИД на
ЗРБ, паради което не е налице правен интерес от оспорването, а в условията на
евентуалност същата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли в полза на Агенция
по вписванията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 240
лв.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
От заявление
вх.№20220406113838/06.04.2022г. се установява, че жалбоподателят е заявил за
вписване следните данни- да бъде заличен постоянният адрес на дейността му в
изпълнение на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27 април 2016 година за защита на личните му данни и изпълнение на ЗРБ от
25.02.2022г. Със заявлението е направено искане за вписване на адрес на
местоизвършване на дейността- гр.Варна, 9000, район „Одесос“, ул. „Христо
Попович“ №32, ет.1.
С отказ №
2022040611393748/06.04.2022г. служител по регистрация в Агенцията по
вписванията е отказал, на основание чл.
18, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 3 от ЗРБ, вписване по заявление вх. № 20220406113838/06.04.2022г.
В мотивите на отказа е посочено, че съгласно чл.7, ал.2, т.4 от ЗРБ за лицата
по чл.3, ал.1, т.9-11 и ал.2 и ал.3, постоянният адрес е задължителен за
вписване, а в случай, че заявителят не желае постоянният му адрес да е адрес на
кореспонденция, следва да подаде заявление по образец, като е посочен линк, и
към него да се приложи декларация по чл.9, ал.4 от ЗРБ. Посочено е, че
заявителят следва да подаде ново заявление за вписване на промяна в адреса на
местоизвършване на дейността.
От жалба рег.№
94-00-199/08.04.2022г. се установява, че жалбоподателят е оспорил постановеният
отказ пред Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, който с решение
№ РД-01-220/14.04.2022г.
е отхвърлил жалбата. В решението си решаващият орган е приел, че редът и
условията за вписване и заличаване на обстоятелства в регистър БУЛСТАТ са установени в Глава III-та
от ЗРБ и служителят по регистрация постановява мотивиран отказ, когато
установи, че не е налице някое от изискванията в чл.16 ал.3 ЗРБ /чл.18 ал.1
ЗРБ/. Заявителят е лице по чл.3, ал.1, т.9 ЗРБ- адвокат, т.е. субект, който
подлежи на вписване в регистъра, като се позовава на чл.8, ал.1 ЗРБ, в сила от
25.02.2022г. С посоченат промяна се регламентира възможността лицата,
упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, както и физическите
лица – осигурители, вписани в регистър БУЛСТАТ, да заявят избран от тях адрес
за кореспонденция. Причина за приемането на новите текстове е необходимостта от
адаптиране и съобразяване на някои разпоредби в ЗРБ в съответствие с
принципите, свързани с обработването на личните данни, заложени в Регламент
/ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година. Съгласно
§5, ал.1 от ЗИД ЗРБ в двумесечен срок, считано от 25.02.2022г. Агенция по
вписванията осигурява техническа възможност за прилагането му, като съгласно ал.2
на цитираната разпоредба, за лицата по чл.3, които нямат вписан адрес за
кореспонденция до влизането в сила на закона следва да заявят адрес за
кореспонденция в двумесечния срок. До вписването на адрес за кореспонденция
постоянният адрес на лицето се смята за адрес за кореспонденция и изпратените
на него съобщения са редовно изпратени. Посочено е, че в деня на постановяване
на обжалвания отказ, заявителят е подал жалба, както и необходимото заявление
по утвърдения образец/със заповед № РД-01-169 от 17.03.2022г./, с което е
изпълнил указаното в мотивите на отказа. В решението е посочено и че едва след
изтичане на двумесечния срок съгласно §5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗРБ и
осигуряването на техническа възможност за въвеждането на адрес за
кореспонденция за физическите лица по чл.3, ал.1, т.9-11 от ЗРБ, посоченият от
лицето адрес за кореспонденция ще бъде вписан.
Представено е и
заявлението по §5, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗРБ, подадено от жалбоподателя след постановения
отказ № 2022040611393748/06.04.2022г., както и кореспонденцията му във връзка с
визуализиране на лични данни в регистър БУЛСТАТ.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбоподателят е
адресат на оспореният акт, поради което за него е налице правен интерес от
оспорването му. Решението е постановено на 14.04.2022г., а жалбата е депозирана
в Агенция по вписванията на 28.04.2022г., т.е. в законоустановеният 14-дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл.
19, ал. 1, изр. второ от ЗРБ.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срок и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен административен орган – изпълнителен директор на
Агенцията по вписванията, в рамките на предоставените му правомощия по чл.19, ал.1 от ЗРБ, както и в
предписаната от закона форма. Възлагането на проверката на отказите на
служителите по регистрация по чл. 18, ал. 1 от ЗРБ на изпълнителния
директор на Агенцията по вписванията изключва прякото съдебно обжалване на тази
категория актове. Обжалването по административен ред пред изпълнителния
директор на Агенцията по вписванията представлява абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на съдебното производство. По аргумент от ал. 1 на чл. 19 от ЗРБ на оспорване по реда
на АПК подлежат единствено решенията на изпълнителния директор на Агенцията по
вписваният, с които той е потвърдил обжалваните откази.
Отказът по подаденото
от жалбоподателя заявление е постановен на основание чл.18, ал.1 вр. чл.16,
ал.3 от ЗРБ.
Редът и условията за
вписване и заличаване на обстоятелства в регистър БУЛСТАТ са установени в глава
трета от ЗРБ. Съгласно чл.16, ал.1 ЗРБ заявленията и исканията за вписване и
заличаване се разглеждат от служител по регистрацията по реда на постъпването
им. При разглеждане на заявленията служителят проверява дали е подадено
заявление за исканото вписване или заличаване при спазване на предвидените за
това форма и ред/т.1/; заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е
вписано/т.2/; заявлението е подадено от оправомощено лице/т.3/; към заявлението са приложени всички документи
съгласно изискванията на закона/т.4/; е представена декларация по чл.9, ал.4;
6. е платена дължимата държавна такса /т.5/, съгласно изискванията на чл. 16,
ал. 3 от ЗРБ. Съгласно чл.18, ал.1 ЗРБ служителят по регистрацията постановява
мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл.16, ал.3 изисквания.
За да е налице основание за постановяване
на отказ от служителя по регистрацията следва да се установи по подаденото
заявления, че не е налице някое от изискванията, визирани в нормата на чл.16,
ал.3 от ЗРБ. Законодателят е предоставил на служителя по регистрацията и
правната възможност да постанови мотивиран отказ и в хипотезата на чл. 17, ал.
3 от ЗРБ при неотстраняване на нередовност по заявлението. В съответствие с чл.
17, ал. 3 от ЗРБ, когато към заявлението за вписване и заличаване не са приложени
всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата
държавна такса, служителят по регистрацията дава указания на заявителя за
отстраняване на нередовността. Заявителят може да изпълни дадените указания и
да представи съответните документи чрез заявление по образец. Служителят по
регистрацията постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени в срок 5
работни дни от даването им.
В настоящия случай,
заявителят, като лице регистрирано в регистър БУЛСТАТ, е поискал да бъде
вписана промяна във вече регистрирани данни. Заявил е за вписване адрес на
местоизвършване на дейността – гр.Варна, 9000, ул. „Христо Попович“ №32, ет.1,
като от регистъра бъде заличен постоянният му адрес.
В съответствие с
разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗРБ служителят по регистрацията се е произнесъл
по заявлението за вписване и заличаване на същия ден от постъпването му, като е
постановил отказ, предвид установеното, че подаденото заявление не е в
предвидените за това форма /заявление по утвърден образец/ и ред- реда по §5,
ал.2 от ЗР към ЗИД на ЗРБ.
Съгласно разпоредбата
на §5, ал.2 от ЗР към ЗИД на ЗРБ лице по чл.3, което няма вписан адрес за
кореспонденция до влизането в сила на закона, заявява адрес за кореспондениця в
срока по ал.1/двумесечен от влизане в сила на този закон/, като до вписването
на адрес за кореспонденция постоянният адрес на лицето се смята за адрес за
кореспонденция и изпратените на него съобщения са редовно изпратени. В случая в
хипотезата на §5 в регистър БУЛСТАТ е вписан за адрес за кореспонденция
постоянният адрес на жалбоподателя. Вписването на адрес за кореспонденция,
съгласно §5, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗРБ има за последица заличаване на вписания до
преди това постоянен адрес.
След постановеният
отказ жалбоподателят е подал ново заявление, по утвърдения образец и по реда на
§5 ПЗР на ЗИД на ЗРБ, в което е заявил за вписване адрес за кореспонденция
гр.Варна, ул. „Христо Попович“ №32, както и заличаване на постоянният му адрес.
В случай, че жалбоподателят не е бил удовлетворен от заявеното
вписване/заличаване на данни в регистър Булстат, то е следвало да оспори
административният акт, постановен по това последващо заявление.
По изложените
съображения, обжалваното решение е издадено от компетентен административен
орган, в установената форма и при спазване на процесуалните и материално правни
норми по издаването му. Жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 240 лв., но съдът като взе предвид, че жалбоподателят е направил
възражение за прекомерност, и предвид фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че по делото е проведено едно заседание и не се е явил
процесуален представител на него, намира, че следва да бъде присъдено в размер
на 100 лв., съгласно чл.24 от НЗПП.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.Х.К. *** против решение №РД-01-220/14.04.2022г. на
Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което е оставена без
уважение негова жалба като адвокат, регистриран в регистъра на БУЛСТАТ с код *****,
срещу отказ №2022040611393748/06.04.2022г. на служител по регистрация,
постановен по заявление вх.№20220406113838/06.04.2022г. с искане за вписване на
адрес на местоизвършване на дейност и заличаване на постоянен адрес.
ОСЪЖДА И.Х.К. – БУЛСТАТ *****да заплати на
Агенцията по вписванията сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: