Р Е Ш Е Н И Е
№260156/29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на четиринадесети април двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. ХАДЖИЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
при
секретаря Р*Г*, като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 162 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Н.П. против
Решение № 260210/ 13.11.2020 г. по гр. д. № 859/2019 г. на Районен съд – Хасково
в частта, в която е отхвърлен предявеният против В.Р.М. и З.Я.С. иск по чл. 76 ЗН
относно извършената с НА с № 87, т. III, рег. № 6470, д. № 271/2018 г. от
29.10.2018 г. на нотариус № 698 продажба на 8/36 ид. ч. от подробно описания в нотариалния
акт недвижим имот; в частта в която е отхвърлен предявеният против Т.Л.Л. и З.Я.С.
иск по чл. 76 ЗН относно извършената с НА № 28, т. III, рег. № 535, д. № 18/2019 г. от 25.01.2019 г. на
нотариус с № 698 продажба на 9/36 ид. ч. от подробно описания в нотариалния акт
недвижим имот; както и в частта, в която са отхвърлени предявените искове по
чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на имотите, предмет на НА № 86, т. III, рег. №
6469, д. № 270/2018 г. от 29.10.2018 г. на нотариус с рег. № 698; НА № 87, т.
III, рег. № 6470, д. № 271/2018 г. от 29.10.2018 г. на нотариус с рег. № 698 и НА
№ 28, т. I, рег. № 535, д. № 18/2019 г. от 25.01.2019 г. на нотариус с № 698.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като се излагат подробни доводи за основателност на
предявените искове по чл. 76 ЗН и чл. 33, ал. 2 ЗС. Въззивницата иска да се
отмени атакуваното решение, вместо което се постанови ново, с което да се уважат
предявените искове.
Въззиваемите В.Р.М. и З.Я.С. чрез пълномощника си оспорват жалбата.
Въззиваемият Т.Л.Л., призован при условията на чл. 41,
ал. 2 ГПК, не взима становище по жалбата.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт,
подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
По делото се
установи, че с Решение № 36101 от 08.11.1999
г. на Поземлена комисия - Хасково е възстановено на наследниците на П**Ж**правото
на собственост върху нива от 19. 002 дка, м. К***, имот № ** по плана за
земеразделяне на землището на гр. Х*.
Съгласно Скица № 15 – 319813 – 10.04.2019 г. на СГКК –
Хасково възстановената по реда на ЗСПЗЗ нива понастоящем си индивидуализира
като поземлен имот с идентификатор 77195.113.429.
Съгласно Удостоверение за наследници № ГРАОН1 - 853/05.04.2019
г. П**Ж**е починал на 16.08.1990 г.
Страните по делото А.Н.П., В.Р.М. и Т.Л.Л. са внуци на
П* Г** Ж*, чийто родители Н* П* Ж* и Ж* П* С* са починали съответно на
03.09.2013 г. и 19.01.2018 г.
С НА № 86, т. III, рег. № 6469, д. № 270/ 2018 г., поправен
с НА № 32, т. I, д. № 21/ 2019 г., двата на
нотариус № 698 – Д* С*, В.Р.М. е дарила на З.Я.С. 1/36 ид.ч. от описания по –
горе имот, а останалите 8/36 ид. ч му е продала за сумата от 665 лв. с НА № 87,
т. III, рег. № 6470, д. № 271/2018 г., поправен с НА № 33, т. I, рег. № 587, д
№ 22/2019 г. на нотариус с рег. № 698.
С НА № 28, т. I, рег. № 535, д. № 18/ 2019 г. на
нотариус № 698 Т.Л.Л. е продал своите 9/36 ид. ч. от имота на З.Я.С. за сумата
от 675 лв.
А.Н.П. е предявила против Т.Л.Л., В.Р.М. като
прехвърлители и З.Я.С. като приобритател иск с правно основание чл. 76 ЗН за
прогласяване относителната недействителност на извършените между ответниците
разпоредителни сделки, съединен с иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на прехвърлените
на приобритателя идеални части от имота.
По
предявените искове по чл. 76 ЗН:
Искът по чл. 76 ЗН има за цел да не се раздробява
наследственото имущество, да се запази същото между съделителите, за да може
всеки един от тях да получи своя дял в натура. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК актът на разпореждане на
сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи)
е относително недействителен. Разпореждането валидно обвързва страните по
сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в
отношенията им с трети лица. Легитимирани да се позоват на тази относителна
недействителност са само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си, което
право може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ,
установителен иск или чрез възражение. Според съдържащите се в тълкувателното
решение разяснения спорът по чл. 76 ЗН се явява
преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, тъй като с
решението по чл. 344, ал. 1 ГПК следва със силата на
пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри
(съпритежатели) на правото на собственост.
От приетото в тълкувателното решение следва, че искът
по чл. 76 ЗН е несамостоятелен, тъй като може да се предяви само в
производството по делба или по спор за собственост. Този иск е преюдициален по
отношение на спора за собственост, тъй като ще определи лицата, между които следва
да се извърши делбата, респективно съпритежателите на правото на собственост.
Макар и да не е посочено изрично в решението, искът по
чл. 76 ЗН може да бъде съединен и с иска по чл. 33 ЗС в хипотезата, когато сънаследникът
се разпореди с част от наследствения си дял в полза на трето на съсобствеността
лице. В този случай с прогласяване на относителната недействителност на
посочената сделка ще се отрече качеството на съсобственик на третото лице,
което пък е от значение за упражняване на правото на изкупуване по чл. 33, ал.
2 ЗС по отношение на втората разпоредителна сделка, с която сънаследникът му е
продал останалата част от наследствения си дял от имота.
Предявеният иск по чл. 76 ЗН по отношение на сключената
с НА № 87, т. III, рег. № 6470, д. № 271/2018 г. покупко – продажба, с която В.Р.М.
е прехвърлила на З.Я.С. останалите 8/ 36 ид. ч. от имота, съдът намира за
основателен. Съображенията на районния съд да отхвърли същия, че с посочената
сделка ответницата В.Р.М. се е разпоредила изцяло с наследствения си дял от
имота, изчерпващ цялото наследство, не почиват на закона. Според т. 3 от ТР №
72 от 9.IV.1986 г. по гр. д. № 36/85 г., ОСГК чл. 76 ЗН няма
приложение за актовете на разпореждане с наследството като съвкупност от права
и задължения. Както е прието в Решение № 187 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 696/2011 г., I г. о., ГК, когато
разпореждането е извършено с две последователни сделки, с които се изчерпва наследствената
част от полученото имущество от този наследник, но едната от тях не е
възмездна, както е в настоящия случай, не е налице изключението, предвидено в
т. 3 от ТР № 72/1985 г. Това е така, тъй като дарението на наследство като
съвкупност от права и задължения е недопустима от закона правна сделка и не
попада в обхвата на чл. 212 ЗЗД.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че
притежаваните от ответниците В.Р.М. и Т.Л.Л. по 9/ 36 ид. ч. от имота не произтичат
пряко от наследството на общия им наследодател П*** Г* Ж**. Процесният имот е
възстановен с решение от 08.11.1999 г. на ПК – Хасково на наследниците на П* Г*
Ж*, починал на 29.04.1980 г. С възстановяване на имота той се смята за новооткрито
наследство по смисъла на 91а ЗН вр. чл. 1 ЗН. Към този момент негови наследници са децата му
Н* П* Ж*, починал на 03.09.2013 г., Ж* П* С*, починала на 19.01.2018 г., и Т*
П* Ж*, починал на 06.05.2014 г., които са придобили по 1/ 3 ид. ч. от него. Ищцата
А.Н.П. е наследник на Н* П* Ж*, ответниците В.Р.М. и Т.Л.Л. на Ж*а П* С*, а
тримата общо и на бездетния Т* П*Ж*, в наследството на които освен придобитите
от наследодателите им имоти и движими вещи се включва и наследената от баща им П**Ж**по
1/ 3 ид. ч. от процесния имот. Т. е. към датата на възстановяване на имота (08.11.1999
г.) ищцата А.Н.П. и ответниците В.Р.М. и Т.Л.Л. не са преки наследници на П* Г*
Ж*, а са придобили собственически права върху имота опосредствено чрез своите
преки наследодатели. Следователно частта от 9/ 36 ид. ч. от процесния имот, с
която В.Р.М. и Т.Л. са се разпоредили в полза на З.Я.С., не съставлява и не
изчерпва цялото наследство, което са получили от своите наследодатели.
Предвид гореизложеното освен извършеното от
ответницата В.Р.М. дарение на 1/ 36 ид. ч. от имота, в която част решението е
влязло в сила, относително недействителни по отношение на ищцата се явяват и
сделките, с които В.Р.М. е продала на З.Я.С. 8/ 36 ид. ч. от имота, а Т.Л.Л. - 9
/36 ид. ч., тъй като, както се отбеляза по – горе, нямат за предмет продажба на
наследство.
В този смисъл обжалваното решение в частта, в която
предявените от А.Н.П. искове по чл. 76 ЗН по отношение на сключения с НА № 87,
т. III, рег. № 6470, д. № 271/2018 г. договор за покупко – продажба, с
който В.Р.М. е прехвърлила на З.Я.С. 8/
36 ид. ч. от имота, и сключения с НА № 28, т. I, рег. № 535, д. № 18/ 2019 г.
договор за покупко - продажба, с който Т.Л.Л. е прехвърлил на З.Я.С. 9/ 36 ид.
ч., са отхвърлени като неоснователни, следва да се отмени, вместо което се
постанови ново, с което същите се уважат.
По
предявените искове по чл. 33, ал. 2 ЗС:
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС постановява, че
съсобственик може да продаде своята част от имота на трето лице само след като
представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред
него, че никой от тях не е приел това предложение. Неизпълнението на посоченото
изискване поражда правота на съсобственика, на когото не е предложена частта на
разпоредилия се съсобственик, да я изкупи при същите условия. Правото на
изкупуване възниква само при продажба на съсобствената част, но не и при
дарение. Дарението е безвъзмездна сделка и по отношение на нея разпоредбата на
чл. 33 ЗС е неприложима.
В случая първата от разпоредителните сделки, по
отношения на която се прави искане за изкупуване, е сключеният с НА № 86, т.
III, рег. № 6469, д. № 270/ 2018 г., поправен с НА № 32, т. I, д. № 21/ 2019 г. договор за дарение, с който В.Р.М. е
прехвърлила на З.Я.С. 1/ 8 ид. ч. от имота, поради което прехвърлителката не е
имала задължение да ги предложи за изкупуване на останалите съсобственици.
По отношение на останалите две продажби, с които В.Р.М.
и Т.Л.Л. са прехвърлили на З.Я.С. идеалните си части от сънаследствения имот,
следва на първо място да се обсъди възражението на ответниците, че искът е
предявен след изтичане на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС. Двумесечният срок за предявяване на иска за
изкупуване започва да тече от деня на продажбата, когато е било направено
предложение до съсобствениците, а при липса на такова срокът започва да тече от
узнаването. Тежестта на доказване факта на узнаването се носи от ищеца.
В случая с оглед събраните по делото доказателства
следва да се приеме, че ищцата е узнала за извършените от В.Р.М. разпоредителни
сделки на 15.02.2019 г., а по отношение на Т.Л.Л. на 25.03.2019 г., на които
дати се е снабдила от Служба по вписванията при РС – Хасково със справка за
извършените вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на ответниците.
В тази насока са и показанията на св. П* П* – син на ищцата, който сочи, че
въпреки даденото от ответницата В.Р.М. обещание да им продаде дела си от
процесния имот, след завръщането му от чужбина през месец февруари тя не е
отговаряла на обажданията им, което ги подтикнало да проверят в Службата по
вписвания в Хасково дали не се е разпоредила с частта си. Датата на получаване
на справката за извършените вписвания по партидата на прехвърлителите В.Р.М. и Т.Л.Л.
следва да се приеме за момента на узнаване от ищцата за извършените от тях
разпоредителни сделки с наследствените им части. Доказателства, сочещи по –
ранна дата на узнаване на продажбите, не се ангажираха от ответниците, поради
което с оглед така установените факти по делото съдът намира, че ищцата е узнала
за извършените от тях продажби съответно на 15.02.2019 г. и 25.03.2019 г. В
настоящия случай исковете са предявени в рамките на законния двумесечен срок от
узнаването им - на 12.04.2019 г. по отношение на извършената с НА № 87, т. III,
рег. № 6470, д. № 271/2018 г. от В.Р.М. продажба и на 13.05.2019 г. по
отношение на извършената с НА № 28, т. I, рег. № 535, д. № 18/ 2019 г. продажба
от Т.Л.Л..
По отношение на прехвърлените от В.Р.М. 8/ 36 ид. ч.
от съсобствения имот прехвърлителката не е изпълнила задължението си да ги
предложи на останалите съсобственици, поради което следва да се признае на
ищцата А.Н.П. правото да ги изкупи по посочената в нотариалния акт цена от 665
лв. Предвид относителната недействителност на извършеното в полза на З.Я.С.
дарение на 1/ 36 ид. ч. от имота последният не е придобил собственически права
върху него. Той е останал трето на съсобствеността лице, поради което преди да
му ги прехвърли ответницата е следвало да ги предложи първо на останалите
съсобственици, което не е сторила.
Претенцията
за изкупуване е основателна и по отношение на сключената с НА № 28, т. I, рег.
№ 535, д. № 18/ 2019 г. покупко - продажба, доколкото съсобственикът – продавач
Т.Л.Л. не е предложил своите 9/ 36 ид. ч. от имота на останалите съсобственици
преди да ги прехвърли на ответника З.Я.С.. Както се отбеляза по – горе, в
случая не се касае за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, в който случай
разпоредбата на чл. 33 ЗС не намира приложение съгласно ТР № 50 от 1.VI.1956
г., ОСГК, тъй като прехвърлената 9/ 36 ид. ч. от имота е придобита по
наследяване от майка му Ж* П* С* и вуйчо му Т*о П* Ж* и не изчерпва полученото
от тях наследство.
Предвид
основателността на предявените искове по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да се
постанови изкупуване в полза на ищцата при цената, уговорена между ответниците,
а именно за сумата от 665 лв. по договора за покупко – продажба, сключен с НА №
87, т. III, рег. № 6470, д. № 271/2018 г. от 29.10.2018 г., поправен с НА № 33,
т. I, рег. № 587, д. № 22/2019 г. от 28.01.2019 г., и сумата от 675 лв. по
договора за покупко – продажба, сключен с НА № 28, т. I, рег. № 535, д. №
18/2019 г. от 25.01.2019 г., които следва да заплати на приобритателя З.Я.С. в
едномесечен срок от влизане в сила на решението.
По
изложените съображения обжалваното решение в частта, в която предявените искове
по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на прехвърлените от от В.Р.М. и Т.Л.Л. на З.Я.С.
съответно 8/ 36 и 9/ 36 ид. ч. от имота са отхвърлени, следва да се отмени като
незаконосъобразно, вместо което се постанови ново, с което същите се уважат.
Решението
в частта, в която предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на
прехвърлената от В.Р.М. на З.Я.С. 1/ 36 ид. ч. от имота с договор за дарение е
отхвърлен, е правилно и следва да се потвърди.
С оглед
изхода на делото ответниците В.Р.М., Т.Л.Л. и З.Я.С. следва да заплатят на
ищцата А.Н.П. направените по делото разноски за двете инстанции съобразно
уважените искове в размер на 1212. 50 лв. или по 404. 17 лв. всеки един от тях.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 260210/ 13.11.2020 г. по гр. д. № 859/2019
г. на Районен съд – Хасково в частта, в която са отхвърлени предявените от А.Н.П.
искове с правно основание чл. 76 ЗН по отношение на договор за покупко –
продажба, сключен с НА № 87, т. III, рег. № 6470, д. № 271/2018 г. от
29.10.2018 г., поправен с НА № 33, т. I, рег. № 587, д. № 22/2019 г. от
28.01.2019 г., с който В.Р.М. е прехвърлила на З.Я.С. 8/36 ид. ч. от имота,
предмет на продажбата, както и по отношение на договор за покупко – продажба,
сключен с НА № 28, т. I, рег. № 535, д. № 18/2019 г. от 25.01.2019 г., с който Т.Л.Л.
е прехвърлил на З.Я.С. 9/36 ид. ч. от недвижимия имот, предмет на продажбата;
в частта, в
която са отхвърлени предявените А.Н.П. искове с правно основание чл. 33, ал. 2
ЗС за изкупуване на прехвърлените от В.Р.М. на З.Я.С. с договор за покупко –
продажба, сключен с НА № 87, т. III, рег. № 6470, д. № 271/2018 г. от
29.10.2018 г., поправен с НА № 33, т. I, рег. № 587, д. № 22/2019 г. от
28.01.2019 г. на нотариус № 698 – Д* С*, 8/36 ид. ч. от недвижимия имот, както
и на прехвърлените от Т.Л.Л. на З.Я.С. с договор за покупко – продажба, сключен
с НА № 28, т. I, рег. № 535, д. № 18/2019 г. от 25.01.2019 г. на нотариус № 698
– Д* С*, 9/36 ид. ч. от недвижимия имот,
както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл. 76 ЗН по
отношение на А.Н.П., ЕГН ********** договор за покупко-продажба, сключен с НА № 87, т.
III, рег. № 6470, д. № 271/2018 г. от 29.10.2018 г., поправен с НА № 33, т. I,
рег. № 587, д. № 22/2019 г. от 28.01.2019 г., двата на нотариус № * – Д* С**, с
който В.Р.М. с ЕГН ********** е продала на З.Я.С. с ЕГН ********** 8/36 ид. ч. от
ПИ с идентификатор ** по кадастралната карта на гр. Х*, одобрена със Заповед №
РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр. Х*, 6**, м. „К*“, с площ
на целия имот - 18 998 кв. м.,
трайно предназначение на територията – земеделска,
както и договор за
покупко-продажба, сключен с НА № 28, т. I, рег. № 535, д. № 18/2019 г.
от 25.01.2019 г. на нотариус № * – Д* С*, с който Т.Л.Л.,
ЕГН ********** е продал на З.Я.С. 9/36 ид. ч. от същия недвижим имот.
ДОПУСКА на основание чл. 33, ал. 2 ЗС
изкупуване в полза на А.Н.П., ЕГН **********,***,
ж. к. „Б*“ бл. *, вх. *, ет. *, ап.* на прехвърлените
от В.Р.М. с ЕГН **********,*** на З.Я.С.
с ЕГН **********,*** с договор за покупко – продажба,
сключен с НА № 87, т. III, рег. № 6470, д. № 271/2018 г. от 29.10.2018
г., поправен с НА № 33, т. I, рег. № 587, д. № 22/2019 г. от 28.01.2019 г. на
нотариус № 698 – Д*С*, 8/36 ид. ч. от ПИ с
идентификатор * по кадастралната карта на гр. Х*, одобрена със Заповед № РД –
18 – 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес гр. Х*, **, м. „К*“, с площ на
целия имот - 18 998 кв. м., трайно
предназначение на територията – земеделска, за сумата
от 665 лв., която А.Н.П. следва да плати на З.Я.С.
в едномесечен срок от влизането в сила на настоящото
решение,
както и на прехвърлените от Т.Л.Л. с ЕГН **********, адрес за призоваване гр. Х*,
ул. „Т*“ № * на З.Я.С. с договор за покупко – продажба, сключен с НА № 28, т. I, рег. №
535, д. № 18/2019 г. от 25.01.2019 г. на нотариус № * – Д*С*, 9/36 ид. ч. от същия поземлен имот за сумата от 675 лв.,
която А.Н.П. следва да плати на З.Я.С. в едномесечен срок от влизането в сила на настоящото
решение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА В.Р.М.,
Т.Л.Л. и З.Я.С. всеки един от тях да заплати на А.Н.П. разноски в размер на
404. 17 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.