Р Е Ш Е Н И Е
№1748/24.4.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на пети април, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ М.
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №15993 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 213 КЗ (отм.) приложим на
осн. §22 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от „З.а.д.О.“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, Булстат ********* с административен адрес гр.
Аксаково, ул. Георги Петлешев №58б, представяната от А.С.в
качеството му на *** за осъждане на
ответника да заплати сумата от 303,48
лева съставляващи изплатено от ищеца в качеството му на застраховател
обезщетение, във връзка с ПТП осъществено на 08.05.2014г. в гр. Аксаково, при
което л.а. марка ************ при движение по улица
***********, в близост до кръстовището с улица „Г.К.“ преминава
през находящи се пътното платно дупки, вследствие на което настъпват увреждания
изразяващи се в спукана предна дясна гума на автомобила. За така осъщественото
ПТП е съставен протокол за ПТП № 1302777/08.05.2014г. по описа на ОД на МВР
–Варна. Твърди, че към момента на осъществяване на ПТП л.а. марка „Мерцедес“,
модел „Е250“ с рег. № В5098НС е бил с валидна застраховка „Каско“ при ищеца в
качеството му на застраховател, като за нанесени увреждания е заведена щета №
0020-900-0724-2014, изготвен е протокол като е определено обезщетение в размер
на 288,48 лева, които за изплатени в полза на застрахованото лице. Сочи, че за
образуване на преписката са сторени разноски в размер на 15 лева – разноски по
ликвидация на щета. Твърди, че е поканил ответника за заплати процесната сума,
като поканата е получена на 18.07.2016г. При така изложеното претендира да му
бъде заплатена посочената главница ведно със законната лихва считано от
депозиране на исковата молба в съда – 24.10.2018г. до окончателно изплащане на
задължението. Предявява и акцесорна претенция за
осъждане на ответника да заплати сумата от 62,39
лева – мораторна лихва върху претендираната главница, за периода от датата,
на който е изтекъл срокът за доброволно изпълнение – 13.10.2016г. до
22.10.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, в който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Излагат се възражения, че посочения участък от пътната мрежа в гр. Аксаково за
посочения в исковата молба период е бил с въведена временна организация на
движение предвид осъществяване дейност по изграждане на градска инфраструктура,
при което излага че към момента на осъществяване на ПТП посочения в исковата молба участък е бил
затворен за движение. Посочва, че водача на увреденото МПС е преминал неправомерно
през този пътен участък, при което са настъпили увреждания върху л.а. В този
участък са били разположени строителни машини, съответно са поставени и
бариери. Оспорва посочения механизъм за настъпване на уврежданията върху
застрахованото имущество.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа:
Представен по делото е
протокол за ПТП №1302777/08.05.2014г. издаден от РПУ Аксаково при ОД на МВР гр.
Варна, издаден по заявление от пострадалия, в който се посочва, че инцидента е
осъществен в гр. Аксаково Капитан Петко Войвода до кръстовището с ул.Г.Кондолов, при което на *************** са нанесени увреждания по предна дясна гума и джанта, след преминаване
през дупка. Протоколът е издаден по заявление №3935/008.05.2014г. от Пламен
Маринов Павлов.
Представена е застрахователна полица №**********/08.05.2013г., в който е обективиран договор за застраховка „Каско“ досежно л.а***************, със срок за валидност от 09.05.2013г. до 08.05.2014г.
С уведомление за щета от 08.05.2014г. застрахователят е уведомен за
настъпилото на посочената дата ПТП и уврежданията по застрахования МПС.
Съставен е опис по щета №00209000724/2014г., в който се посочва, че са
нанесени вреди на л.а. по предна гума и джанта.
Представено и прието по делото е заключение на съдебно –автотехническа
експертиза на вещото лица Й. М., в която се посочва, че уврежданията на л.а.
могат да бъдат причинени по посочения от ищеца начин, като посочва, че
стойността на щетата възлиза на 564,60 лева, изчислена по средно пазарни цени.
По делото е представен инвестиционен проект с възложител О.А., с предмет „Подобряване
на градската инфраструктура за питейни и отпадъчни води на гр. Аксаково“, който
проект е придружен с обяснителна записка в частта „Временна организация на
движението“.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) приложим на
осн. §22 КЗ регламентира правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, с плащане на
застрахователното обезщетение, до размера на платеното и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят встъпва в тези права, които обезщетения от него пострадал
има срещу делинквента.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в
условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на
правната норма, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение
между застрахователя и увреденото лице по договор за застраховка на МПС, на
което в резултат на ПТП, настъпило в следствие на противоправното бездействие
на ответника, е причинена вреда; изпълнение на задълженията си по договора за
застраховка – плащане на обезщетение на застрахованото лице за вредите,
причинени в резултат на деликта. В тежест на ответника е да установи плащане на
вземането на застрахователя.
От представените по делото писмени доказателства съдът
приема, че л.а. ******************* е застрахован при ищеца в качеството му на застраховател,
което застрахователно правоотношение е оформено в застрахователна полица
№**********/08.05.2013г., със срок за валидност от 09.05.2013г. до 08.05.2014г.
По делото се представя протокол за ПТП №1302777/08.05.2014г. издаден от РПУ Аксаково
при ОД на МВР гр. Варна, в който се посочва, че инцидента, при който са
нанесени увреждания на застрахования л.а. ********************* е осъществен на 08.05.5017г. в гр. Аксаково при
движение по ул.Капитан
Петко Войвода до кръстовището с ул.Г.Кондолов.Не се
оспорва от ответника, а и видно от представеното по делото извлечение от
платежно нареждане, като част от застрахователната преписка, че застрахователя
е заплатил обезщетение в полза на застрахования въз основа на образувана щета
за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско“.
Спорен в настоящото
производство е въпроса дали О.А. отговоря за настъпилите вреди по
застрахованото МПС, в качеството и на собственик на вътрешноградската пътната
мрежа.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени
от изпълнителя при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае
се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни
действия или бездействия,
която
има обезпечително - гаранционна функция.
В конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на
бездействие от страна на лицата, отговарящи за състоянието на пътната настилка
на местопроизшествието, като предмет на спора е наличието на причинно –
следствена връзка между него и настъпилите вреди.
За
да се ангажира отговорността на ответника, на това основание, в тежест на
ищеца е да установи наличие на вреди, причинени виновно от лице, на което ответника е възложил поддръжката на пътната настилка. Вредите следва да са причинени при или по повод
изпълнението, а вината
на делинквента се предполага до доказване
на противното.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/
17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване; преминават в собственост на общините. В чл. 31 ЗП е
предвидено, че ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП
задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на ***овете
на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема, че в
изпълнение на задълженията си по закон, О.А. е предприела действия по
осъществяване на ремонт на пътната мрежа, отворена за обществено движение, като
част от проекта „Подобряване на градската инфраструктура за питейни и отпадъчни
води в ********. Включена в този проект е и ***************, по отношение на която е предвидено изграждане на улична - битова
канализация с дължина от 714 метра, както и улична – дъждовна канализация с
дължина от 460 метра.Предвидените СМР видно от обяснителната записка засягат
изграждането на цялостен водопровод с връзки с всички кръстовища на *************. С протокол от 04.03.2014г. е открита строителната площадка, като СМР е
следвало да бъдат извършени до 27.05.2014г., а окончателното завършване на
всички СМР е възложено от възложителя на изпълнителя да завърши на
18.06.2014г.По повод осъществените СМР е въведена временна организация за
движение на МПС на осн. чл.71, ал.1, т.2 от Наредба №3/16.08.2010г., като са
определени пътни знаци регулиращи движението в участъка при частично, респ.
пълно затваряне за движение на МПС по улиците, по които се осъществява
посочения проект. От извадка от схема, приложена към инвестиционен проект в
част „Временна организация на движението“ се установява, че на кръстовище с
улицата засегната от осъществяваните СМР са поставени указателни пътни знаци,
сред които и пътен знак Ж3, който указва отклонение на движението и забрана за
навлизане на ППС в двете посоки на движение, придружен съответно със знак А23
указващ участък от пътя в ремонт. Посочените пътни знаци Ж3 и А23 са поставени
на кръстовището на улицата, която е предмет на СМР и останалата пътна мрежа. От
представената извадка от действащия план на гр. Аксаково, одобрен със Заповед №
358/21.12.2011г. на ***а на О.А. (л.85) се установява, че ул. Капитан Петко
Войвода се пресича на две места с ул. Г.К.. Предмет на горепосочените СМР е ул.
Капитан Петко Войвода, която видно от представените по делото писмени
доказателства към момента на осъществяване на ПТП все още се е намирала в
ремонт, при което са били в сила правилата за временна организация за движение,
независимо от това дали към момента на инцидента улицата е била частично
или пълно затворена. В тази насока са и
представените към обяснителната записка протоколи за СМР Акт. Обр.12, като пример може да бъде посочен такъв от
29.04.2014г., който посочва осъществяване на дейност по рязане на асфалтова
настилка за осъществяване на механизиран и ръчен изкоп. Така посоченото налага
извода, че в непосредствена близост преди датата на нанасяне на вреди на МПС в
района на инцидента е осъществявана все още активна строителна дейност. Пътната
сигнализация с поставени знаци е била все още на място, при което водачите на
ППС са били задължени да се съобразяват с въведената временна организация за
движение, като осъществяват обходен маршрут, който видно от приложената извадка
от ПУП на гр. Аксаково е наличен. Отделно от това дори и да се допусне, че
участъкът е временно отворен за движение
на ППС, то водачите на такива са предупредени предварително чрез поставени
указателни знаци, че в района се осъществяват СМР, вследствие което следва да
осъществят преценка според видът на
управляваното от тях МПС за възможността на преминат през участъка в ремонт или
да използват обходен маршрут обозначен от общинската администрация.
С оглед гореизложеното настоящия съдебен състав на Варненския районен съд
намира, че отговорност за вреди вследствие инцидента, при който е нанесено
увреждане на застрахованото при ищеца ПТП не следва да носи О.А., предвид това,
че в изпълнение на законовите си правомощия същата е създала времена
организация за движение в участъка, в който се осъществяват СМР. Макар вредите
на застрахованото имущество да е възможно да бъдат причинени в резултат на увреждане
след преминаване от дупка на пътното платно, както се сочи в заключението на
съдебно- автотехническата експертиза, която се кредитира от съда изцяло като
обективно и компетентно дадена, то тези увреди са в резултат от погрешна
преценка на водача на увреденото МПС, който е навлязъл в участък с временна
организация на движение наложена от осъществяване на строително – монтажни
дейности. Изплатеното обезщетение по застраховка „Каско“ следва да остане за
сметка на застрахователя, а не по реда на регреса да бъде търсено от
собственикът на пътя, който в хода на съдебното производство доказа, че е
изпълнил задълженията си по закон с оглед обезопасяване и сигнализиране на
участъка, в който се изпълняват горепосочените ремонтни дейности.
Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че протокола за ПТП
издаден от надлежните органи на МВР има
по смисъла на разпоредбите на чл.179, ал.1 ГПК е официален
документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на МВР и за извършените от него и пред него
действия.В случая обаче
протокол ПТП №13002777/08.05.2014г. е съставен вследствие заявление от водача
на увреденото МПС, поради което същия
единствено удостоверява изявленията на заявителя, които се осъществени
пред орган на МВР, а не други факти, които са предмет на самото изявление от
страната сезирала надлежния орган.
С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер 100 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, определено от съда на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП.При
определяне на възнаграждението съдът съобрази
релевираното в молба от 03.04.2019г. от ищеца възражение за
прекомерност, като намира, че делото не е с висока правна и фактическа
трудност, същото е с малък материален интерес, съответно осъществиха се
процесуални действия в рамките на събиране на писмени доказателства и
изслушване на допусната от съда експертиза в рамките на едно съдебно заседание.
При изложеното следва да се определи възнаграждение в минимума определен от
НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявените
искове от „З.а.д.О.“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление
***, Булстат ********* с административен
адрес *****************, представяната
от А.С.в качеството му на *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 303,48 лева съставляващи
изплатено от ищеца в качеството му на застраховател обезщетение, за което е образувана щета № 00209000724/2014, както и сумата от 62,39 лева –
мораторна лихва върху претендираната главница, за периода
от датата, на който е изтекъл срокът за доброволно
изпълнение – 13.10.2016г. до 22.10.2018г., на осн. чл. 213 КЗ (отм.)
приложим на осн. §22 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Осъжда „З.а.д.О.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на О.А., Булстат
********* с административен адрес
*************, представяната от
А.С.в качеството му на *** сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.8 вр.
чл.25, ал.1 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :