№ 12123
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110112763 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ........ против Л. Е. Д..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 42, находящ се в гр. ........, аб. № ............. Твърди, че
за процесния имот се дължат:
сумата 10 520, 58 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 1 844, 66 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.06.2020 г. –
05.12.2022 г.;
сумата 47, 78 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 10, 58 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. –
05.12.2022 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.01.2023
г. по ч.гр.д. № 68389/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л.
Е. Д., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия.
Оспорва Общите условия на ищеца да имат правно действие по отношение на нея.
Оспорва да е потребявала топлинна енергия през исковия период в процесния имот,
1
евентуално – да е потребявала такава в количество на стойност исковата сума. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 15.12.2022 г. ........ е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Л. Е. Д. за: сумата 10 520, 58 лв.
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК до изплащане на вземането; сумата 1 844, 66 лв. мораторна лихва върху нея за
периода 15.06.2020 г. – 05.12.2022 г.; сумата 47, 78 лв. главница, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 10, 58 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. – 05.12.2022 г.
С разпореждане от 09.01.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и държавна такса в размер на 248, 47 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Водно от представена справка от Агенция по вписванията за вписвания,
отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1998 г. – 09.06.2023 г. за лицето Л. Е. Д., в
същата не се съдържат данни, касаещи придобиване на процесния имот.
От писмо на Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП-
Слатина“ се установява, че имотът е деклариран от Л. Е. Д. през 1998 г., като е
приложено извлечение от информационната система на Столична община на
декларацията по чл.14 ЗМДТ.
Представено е удостоверение от ГИС-София, от което е видно, че стар адрес
бул. „Шипченски проход“ № 7-13 и стар адрес ........... се отнасят за жилищна сграда
ЖСК „Пролетарий“ с настоящ адрес: ............
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ..........., бл. 228А от
18.05.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с .........,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата
в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. за ап. 42 -
Л. Е. Д., като видно от протокола, в същия е удостоверено наличието на 6 бр.
радиатори с 6 бр. ИРРО и 6 бр. термостатни вентили.
Представен е договор № 2664/26.07.2002 г., сключен между ЕС като възложител
и ......... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между ........ – възложител и ......... – изпълнител,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
2
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са представени 2 бр. протоколи за неосигурен достъп до процесния
имот: с предвидена първа дата за отчет – 05.06.2020 г. и втора дата – 07.06.2020 г.,
както и с предвидена първа дата за отчет – 18.05.2021 г. и втора дата – 22.05.2021 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че жилищната сграда се топлозахранва от 2 бр. АС, като всеки
един от двата общи топломера се отчита по електронен път в началото на всеки месец.
Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на
първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и
сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма ......... извършва дяловото
разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното количество топлинна енергия в
съответствие с нормативната база. Изчисленията са извършени в съответствие с
действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За
процесния период начислената топлина енергия за имота е за 6 бр. отоплителни тела с
ИРРО и 1 бр. отоплително тяло без ИРРО при условията на неосигурен достъп, за което
са били съставени протоколи за неосигурен достъп от ФДР. Начислена е топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура от 275
м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата от 28.03.1986 г. Начислена е и
топлинна енергия за БГВ служебно поради неосигурен достъп и в съответствие с
Наредбата за топлоснабдяването.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза
на сумата от 9 882, 41 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни
стойности сума от 10 433, 21 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в
размер на 550, 80 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях.
Констатирана е дължима сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. –
м.04.2021 г. в размер на 47, 78 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че има едно плащане от 323, 60 лв. по общата фактура от 2021
г., което е взето предвид от ищеца, с него е намален размерът на задължението и не се
претендира в производството.
Констатирана е дължима сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. –
м.04.2021 г. в размер на 47, 78 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
3
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
По делото е представено писмо от Столична община, в което е удостоверено
обстоятелството, че данъчно задължено лице за процесния имот е ответницата Л. Е. Д.,
подала декларация по чл.14 ЗМДТ през 1998 г., в която, видно от приложеното
извлечение от информационната система на Столична община, същата е декларирала,
че е собственик на имота. Съдът намира, че декларацията по чл.14 ЗМДТ, каквато
ответницата не оспорва да е подала, представлява извънсъдебно признание за
собствеността на имота, което, преценено наред с останалите ангажирани по делото
доказателства – списък на етажните собственици, подписан от ответницата и
неоспорен от нея, както и констатираното от ССЕ частично плащане на задължение за
исковия период, обуславя извод, че ответницата има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди за исковия период, а възражението й в обратен смисъл се
явява неоснователно.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
4
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение на ответницата с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно дължимата стойност на топлинна
енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х
на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
От заключението на вещото лице се установява, че топлинната енергия за
исковия период е начислена в условията на неосигурен достъп, за което са били
съставени протоколи от ФДР, представени по делото, като дължимата стойност на
топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 9 882, 41 лв., формирана като
разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 10 433, 21 лв. и сумата
за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 550, 80 лв.
От страна на ответницата е заявено възражение, че не е ползвала топлинна
енергия в количеството, чиято стойност се претендира. От заключението на СТЕ и
ангажираните писмени доказателства – протоколи за неосигурен достъп се установи, че
се касае за начислена топлинна енергия в условията на неосигурен достъп, с оглед на
което възражението се явява неоснователно.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
5
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва за периода
15.06.2020 г. – 05.12.2022 г. в размер на сумата 1 740, 25 лв., определен по реда на
чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото, че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от ..........
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.11.2019 г.
– м.04.2021 г. възлиза на сумата от 47, 78 лв., определен при съобразяване на
счетоводна справка на ищеца на л. 32 от делото, както и заключението на СТЕ и ССЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 280, 31 лв. разноски за заповедното и сумата от 754, 58 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за извършването им,
разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Е. Д., ЕГН ********** дължи на ........,
ЕИК ............., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 9 882, 41 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. за топлоснабден имот: апартамент № 42,
находящ се в гр. ........, аб. № ............, ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 15.12.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 1 740, 25 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.06.2020 г. –
05.12.2022 г.;
сумата 47, 78 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 15.12.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.01.2023 г.
по ч.гр.д. № 68389/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на установено, че Л. Е. Д., ЕГН **********
дължи на ........, ЕИК ............. сумата над 9 882, 41 лв. до 10 520, 58 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия; сумата над 1 740, 25 лв. до 1 844, 66 лв.
мораторна лихва върху нея, и сумата 10, 58 лв. мораторна лихва за периода 31.12.2019
г. – 05.12.2022 г. върху цената на дяловото разпределение – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л. Е. Д., ЕГН ********** да заплати на ........, ЕИК ............., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 280, 31 лв. разноски за заповедното и сумата 754, 58
лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ..........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7