О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 03.11.2020 година
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №1526
по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо. Поискал
е експертиза за установяване на относими спорни факти, които изискват вещи
знания.
Ответникът е поискал служебно
изискване на писмени доказателства и разпит на свидетели, без да посочи
фактите, които ще установява с тях. По това искане съдът ще се произнесе в
първото съдебно заседание, след привеждане на доказателствените искания в
съответствие с чл.156, ал.1 и 2 ГПК и становището на ищеца по тях.
Приложено е заповедното
производство по ч.гр.д. №355/2020г. на РС- Пазарджик.
Следва да се насрочено заседание
за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предоставените
с исковата молба писмени доказателства, както и матиралите по приложеното
ч.гр.д. №355/2020г. на РС – гр.Пазарджик.
ДОПУСКА
съдебноикономическа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за
вещо лице Милена М. Лавчиева и депозит за възнаграждение в размер на 260лв.,
вносим от ищеца по сметка на РС – Пазарджик в едноседмичен срок от получаване
на съобщението.
Насрочва делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 10.12.2020 година от 9,30 часа, за когато да се призоват
страните, а вещото лице – след внасяне на депозита.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор на
исковата молба.
Съставя проект на доклад по чл.146 от ГПК, както следва:
По реда на чл.422 ГПК са предявени
кумулативно съединени установителни искове с материалноправна квалификация по чл.79,
ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.345, ал.1 ТЗ и чл.92 ЗЗД, както и по чл.79, ал.1,
предл.2 вр. чл.82 ЗЗД.
Ищецът „Мого България“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Г. М. Димитров“
№16А твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника С.О.Й.
с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0000552 от 27.09.2017г. Поддържа,
че в изпълнение на договора е придобил собствеността и е предал на ответника държането
на лизинговата вещ – лек автомобил марка „БМВ – Х5“ с рег. №РВ9046СХ, както и
че е осигурил нейното безпрепятствено ползване, срещу което ответникът се задължил да заплати
на ищеца лизингова цена в размер на 10000лв., от която 2800лв. при сключването на договора, а остатъка - на
12 равни лизингови вноски по 727,65лв., включващи 7200лв. главница и 1528.74лв.
възнаграждение под формата на фиксирана лихва от 37.20%. Освен това се задължил
да заплаща и разходите за ползването на вещта, а при забава – неустойка по 15.1
от приложимите общи условия. В случай на предсрочно прекратяване на договора
поради неговото виновно неизпълнение от ответника, последният се задължил да
върне лизинговата вещ и да заплати неустойка по чл.15.5 от приложимите общи
условия в размер на три лизингови вноски. При неизпълнение на задължението за връщане
на вещта – да заплати на ищеца разходите за възстановяване на владението върху
нея.
Ищецът поддържа, че ответникът не
е заплатил на падежа първата и втората лизингова вноска, платими съответно на
27.10.2017г. и 27.11.2017г. Поради това за него възникнало задължението да
заплати мораторна неустойка по чл.15.1 от общите условия в общ размер на
27.24лв. за периода 27.10.2017г. – 14.12.2017г.
Поддържа още, че поради
неизпълнението договорът е развален с едностранно писмено изявление до
ответника от 25.11.2017г., както и че за връщането на лизинговата вещ ищецът е
ползвал услугите на трето лице – „Фиксед Асистантс“ ЕООД, на което е заплатил
възнаграждение в размер на 540,71 лв., тъй като ответникът не я е върнал
доброволно. Освен това е направил разходи за погасяване на дължими данъци за
вещта в размер на 177.58лв. и разходи за изпращане на уведомления до
лизингополучателя в размер на 48лв.
При тези твърдения, ищецът претендира
от ответника заплащането на следните суми: 1346.27лв. – главница по лизингови
вноски с падеж от 27.10.2017г. до 15.12.2017г.; 542.56лв. – договорна лихва по
лизингови вноски с падеж 27.10.2017г. до 15.12.2017г.; 27.24лв. – мораторна
неустойка върху просрочената главница за периода 27.10.2017г. до 15.12.2017г.;
2182.95лв. – неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя; 177.58лв. разходи за погасяване на данъчни задължение; 48лв.
– разходи за уведомяване по чл.8.6 от ОУ и 540лв. – разходи за издирване и
възстановяване на владението върху лизинговата вещ, ведно със законната лихва
за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №355/2020г. на РС – гр.Пазарджик,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от
съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за
изпълнение. Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ответникът не оспорва сключването на
договора и предоставянето на лизинговата вещ от ищеца. Оспорва прекратяването
на договора едностранно от ищеца поради неясното съдържание на писменото
изявление за прекратяване. Твърди, че е върнал лизинговата вещ и е заплатил
лизинговите вноски и разходите за нейното ползване до момента на връщането,
поради което не дължи плащания по договора, вкл. за вредите на ищеца за
издирване и установяване на владението върху лизинговата вещ.
Оспорва действителността на клаузите по
чл.13.5, 17.1, 15.1, 15.5, 8.6, 8.7, 7.4, 14.4 и 8.7.10 от ОУ поради техния
неравноправен характер.
Относно тежестта на доказване:
За основателността на исковете
ищецът следва да установи сключването на договора за лизинг, предаването на
лизинговата вещ на ответника, размерът на дължимите лизингови вноски, в.т. ч. и
на уговореното възнаграждение, както и тяхната изискуемост.
Във връзка с претендираните
неустойки, ищецът следва да установи уговарянето на неустоечните клаузи и
размера на неустойката.
За основателността на претенцията
за обезщетяване на вредите от неизпълнението на договора /разходи за издирване
и възстановяване на владението върху лизинговата вещ и за уведомяване на
длъжника/, ищецът следва да установи размера на вредите.
При установяване на горното
ответникът следва да докаже положителния факт на изпълнението или наличието на
обстоятелства, изключващи неговата отговорност при неизпълнение.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: