№ 1373
гр. Варна, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. И.а
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И.а Въззивно гражданско дело
№ 20243100501781 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба въззивна жалба вх.№ 62899/02.08.2024 г., подадена от „АПС
БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, чрез юрк. Б. Т., срещу Решение
№2800/22.07.2024 г., постановено по гр.д. № 13007/2023 г. на РС - Варна, 17-
ти съдебен състав, с което са отхвърлени изцяло исковите претенции,
предявени по реда на чл. 422 от ГПК, с правно осн. чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от
ЗЗД, за приемане за установено, че И. И. И., ЕГН **********, с настоящ адрес
***, му дължи следните суми: 1431,67 лв. /хиляда четиристотин тридесет и
един лева и шестдесет и седем стотинки/ главница, сумата от 284,33 лв.
/двеста осемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/ възнаградителна
(договорна) лихва за периода 31.03.2017 г. – 31.01.2018 г. и сумата от 583,78
лв. /петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/
обезщетение за забава върху главницата и възнаградителната лихва за периода
31.03.2017 г. – 23.02.2021 г., които вземания произтичат от сключен между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и длъжника Договор за потребителски кредит №
829712 от 20.02.2017 г., всички вземания прехвърлени на заявителя с договор
за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението /13.02.2023 г./ до окончателното изплащане на
задълженията, за които вземания е издадена Заповед № 751 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1623/2023 г.
на ВРС, XVII с-в.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
обжалваното решение. Въззивникът посочва, че договора за потребителски
1
кредит № 829712/20.02.2017г. е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните използват средства за комуникация от разстояние. Твърди
се, че пред първоинстанционния съд са представени доказателства за това, че
кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е наредил сума, представляваща главница
по процесния договор за кредит в полза на И. И. , както и за това, че
дружество „Ай тръст“ се е суброгирало в дълга. Счита се, че договора за
потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на ЗПК,
ЗЕДЕУД и ЗПФУР. Освен това отбелязва, че в процесният случай извод и
предвид разпоредбата на чл.13,ал.4 изр.2 ЗЕДЕП допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойност на саморъчен. Подчертава, че пред първоинстанционният съд
е представено и доказателство за усвояване на заемната сума, което съда е
приел, но е отказал да приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвид приетото
възражение за погасителна давност от ответната страна. В тази връзка, счита,
че погасителна давност по см. на чл. 110 ЗЗД не е изтекла, като обосновава
наведения довод с разпоредбата на чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията
на по време на извънредно положение. Твърди се, че периода от два месеца
извънредно положение е изместил датата на погасяване по давност на
31.03.2023г. Моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и уважаване на
предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна И. И. И. чрез особен представител адв. В. Р., в
който излага съображения за неоснователност на жалбата и оспорва
наведените от въззивника твърдения. Посочва, че съгласно чл. 18, ал. 1 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние в тежест на ищеца
е било още да докаже: че са изпълнени задълженията за предоставяне на
информация на потребителя; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е
получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от сключения договор. Намира, че по делото липсват
доказателства, които да установяват провеждането на предвидената в ОУ
процедура и спазването на изискванията на чл. 18 от ЗПФУР от страна на
доставчика. Подчертава се, че не е установено ответникът да е кандидатствал
за кредит чрез онлайн платформа, нито какви са заявени параметри на
кредита, съответно приети и подписани ли са Договорът и ОУ от длъжника и
дали договорът е породил действие. Твърди се също, че не е установено,
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит. В тази връзка счита, че от представения
Стандартен европейски формуляр, не може да се направи извод, че същият е
предоставен на длъжника и е подал заявлението при посочените параметри,
както и че доставчикът е спазил задължението си по чл. 10 от ЗПФУР за
предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. Посочва,
че въззивникът не е ангажирал своевременно доказателства за изпълнение на
задължението на "Кредисимо" ЕАД, предвидено в Раздел VIII, т. 1.2 от ОУ и
чл. 1 от Договора, както и за усвояване на сумата от последния по някои от
предвидените в Раздел VI, т. 1 от ОУ начини. Отбелязва се, че доколкото не е
проведено доказване, по делото не може да се направи извод за дължимост на
2
претендираните суми за главница и лихви, тъй като провеждането на
процедурата по сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и спазването на изискванията на ЗПФУР не е установено. По
отношение на представени Справка извлечение от системата на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и разписка за извършено плащане от 20.02.2017 г. от
Ипей, се счита, че документи нямат характер на разписка по смисъла на чл. 77,
ал. 1 ЗЗД, доколкото не носят подписа на получателя. Твърди се още, че по
делото липсват данни за да се приеме, че има сключен договор за заем, поради
което нормата на чл. 23 от ЗПК не би могла да се приложи. Отделно се сочи,
че доказателства за погасяване на задължението от страна на „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, както и за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията
липсват. Навеждат се твърдения и относно неизпълнение на указанията
дадени към ищцовата страна за отнесените плащания на длъжника. По
отношение на настъпила погасителна давност на процесните вземания, се
твърди, че задължението е станало изискуемо от датата на отпускане на
сумата/ 20.07.2017г./, а погасителната давност за процесното вземане е
настъпила на 29.09.2022г.Отправя искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, депозира
молба, с която поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна, също
редовно призована, чрез процесуален представител, оспорва въззивната
жалба.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционният съд е разгледал, предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 В, срещу И. И. И., ЕГН
**********, с настоящ адрес ***, за заплащане на сумата от 1 431,67 лв.
/хиляда четиристотин тридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/
главница, сумата от 284,33 лв. /двеста осемдесет и четири лева и тридесет и
три стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 31.03.2017 г. –
31.01.2018 г. и сумата от 583,78 лв. /петстотин осемдесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава върху главницата и
възнаградителната лихва за периода 31.03.2017 г. – 23.02.2021 г., които
вземания произтичат от сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и длъжника
Договор за потребителски кредит № 829712 от 20.02.2017 г., всички вземания
прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
/13.02.2023 г./ до окончателното изплащане на задълженията, за които
вземания е издадена Заповед № 751 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 15.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1623/2023 г. на ВРС, XVII с-в.
В исковата молба ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че
на 20.02.2017 г. между праводателя му „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ответника И.
И. И. е сключен договор за потребителски кредит по електронен път по реда
на ЗПФУР, по силата на който последният е получил сумата от 1 431,67 лв.,
3
която се е задължил да върне на вноски в срок до 10.02.2018 г. Сочи, че е бил
уговорен лихвен процент в размер на 41.24% и че при забава се дължи
обезщетение. Излага, че с договор за цесия от 02.03.2021 г. вземането към
ответника му е прехвърлено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, за което И. И. е
уведомен на посочената от него електронна поща на 05.04.2021 г., евентуално
да се счита, че ответникът е уведомен с получаване на препис от исковата
молба. Твърди, че към настоящия момент няма постъпили плащания по
кредита от страна на длъжника, поради което за него се поражда правния
интерес да иска установяване на процесните вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът И. И. И. подава отговор
на исковата молба, с който, чрез назначения му особен представител, оспорва
исковете. Счита, че същите са недопустими, доколкото ищецът не е правно
легитимиран да търси отговорност на ответника, защото не е страна по
спорното материално правоотношение. Допълнително счита, че предявените
искове са неоснователни, доколкото не се установява възникване на
облигационна връзка между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ответника, нито реално
предоставяне на заемната сума, нито надлежно прехвърляне на вземанията с
договор за цесия. Твърди, че процесният договор за кредит е сключен в
противоречие с разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕП, като подробно излага
съображения в тази насока. Сочи, че ответникът не е уведомен за цесията и
няма как да бъде уведомен надлежно чрез особен представител. Релевира
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност на вземанията.
Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит, водещи до тяхната нищожност, които клаузи изрично посочва.
Подробно излага съображения в тази насока. Счита още, че процесният
договор, ведно с приложение № 1 към него, противоречат на изискванията на
ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на
проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда и допустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните и
липсата на отрицателните процесуални предпоставки, поради което
настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при
съобразяване принципа за ограничен въззив.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, намира жалбата за неоснователна, като приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване
дължимост на вземания за главница, договорна и мораторна лихви.
4
За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
в настоящия случай ищецът следва да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен Договор за
кредит № 829712 от 10.02.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, в това
число реално предоставяне на заемната сума на кредитополучателя;
наличието на уговорка в договора за заплащане на възнаградителна лихва;
размерът на претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва,
като във връзка с иска по чл. 86 от ЗЗД следва да установи и изпадане на
длъжника в забава и възникване на задължение за плащане на законна лихва в
претендирания размер; валидно сключен договор за цесия, по силата на който
вземанията по договора за кредит към ответника са прехвърлени на ищеца и
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Във връзка с подлежащите на установяване обстоятелства ищцовата
страна е представила следните писмени доказателства: Договор за
потребителски кредит № 829712 от 20.02.2017 г. и Приложение № 1 към него,
видно от който се установява, „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е задължил да
предостави на ответника кредит в размер на 1 550 лв., като последният се
задължава да върне сумата в срок от 11 месеца, при фиксиран лихвен процент
от 41.24% и ГПР 50 %. Общата дължима сума по договора е 1 887,60 лв.
Представени са Общи условия за предоставяне на кредити и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. Представен е Договор за поръчителство от 20.02.2017 г., видно от
който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се е задължил да отговаря пред „КРЕДИСИМО“
ЕАД за задълженията на ответника по процесния договор за кредит.
Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от които е видно, че процесното вземане е прехвърлено на
ищеца. Представени са Справка извлечение от системата на „КРЕДИСИМО“
ЕАД и разписка за извършено плащане от 20.02.2017 г. към Изипей, от които
се установява, преведена сумата от 746,87 лв.
За да бъде прието, че договорът за кредит е сключен е необходимо да се
установи по несъмнен начин при спор между страните, че заемната сума е
предоставена и усвоена от кредитополучателя, доколкото договорът за заем е
реален. По делото има ангажирано доказателство само по отношение на
паричен превод в размер на 746.87 лева към Изипей, но не са ангажирани
доказателства, които да водят до извод за реално предаване на сумата.
Предвид изложеното се налага крайният извод, че между страните не се
установява възникнала валидна облигационна връзка, от която да произтичат
права и задължения.
По изложените съображения предявените искове се явяват недоказани
по своето основание и подлежат на отхвърляне, а първоинстанционното
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
Не са сторени разноски, които да подлежат на присъждане на
въззивника, доколкото същият е бил представляван от особен представител.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2800/22.07.2024 г., постановено по гр. д. №
13007/2023 г. на Районен съд- Варна, 17-ти съдебен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6