Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, ХХХVI – ти състав
На първи април две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 623 по описа за 2021
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Г.” ЕООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес *** против Наказателно
постановление № 558267-F584913/29.01.2021г.,
издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на дружеството жалбоподател
е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал.1 Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на
Министерство на финансите, а именно неизпълнение на задължението извън случаите
на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на фискалното
устройство чрез операциите служебно въведени и служебно изведени суми.
Дружеството-жалбоподател оспорва така издаденото НП, като сочи, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на
процесуалния закон, довели до съществено ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя. Посочва, че актосъставителят не бил
положил дължимите усилия да опише ясна, точна и конкретна фактическа
обстановка, в това число обстоятелствата при които е било извършено
нарушението. Наред с това сочи, че наложената санкция е необосновано завишена,
като се моли за нейното намаляване до законоустановения минимален размер в
условията на евентуалност, поради тежката епидемична криза.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът,
редовно призован не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна юрисконсулт
Ф. моли за потвърждаване на наказателното постановление, като подробно излага
съображенията си за това, посочвайки, че по преписката видно от дневния отчет
не са налице никакви данни за частична неизправност на фискалното устройство, а
доколкото нарушението е повторно за дружеството и с оглед на размера на
установената разлика, то изцяло законосъобразно е била реализирана
отговорността на дружеството в съответния справедлив размер. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2020 година служители на ТД на НАП – Варна, сред които св. Г.Р., извършили
проверка на търговски обект – магазин „Гарван“, находящ се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител” № 162, стопанисван от „Г.” ЕООД.
В обекта има монтирано и въведено в експлоатация 1 брой
фискално устройство модел TREMOL М20.
В хода на проверката се установило, че съгласно междинен
отчет №011578/14.12.2020г/13:27ч с реален час 13:47ч (часовника на ФУ бил 20 минути
назад) дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство TREMOL М20 с
номер на фискалното устройство ZK145085 и ФП 50184209 е в размер на сумата от
133.80лв, като в касата имало служебно въведени суми в размер на 50.00лв. и нямало
служебно изведени суми.
Разчетената касова наличност съгласно фискалното
устройство е в размер на 177.80лв.
Установената чрез изброяване и изготвен опис на паричните
средства, фактическа наличност в касата на обекта е в общ размер на 657.60лв.
Установената разлика между разчетената от фискалното
устройство и фактическата наличност е в размер на 479.80лв, от които 21.60лв са
заплатени от ОП за контролната покупка.
Остатъка в размер
на 458.20лв. (след изваждане на стойността на контролната покупка за 21.60лв)
представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното
устройство чрез функцията „служебно въведени" суми в момента на извършването
й с точност до минута, въпреки че фискалното устройство притежава функциите
„служебно въведени/изведени" суми.
Във връзка с изложените обстоятелства още същия ден
бил съставен протокол за извършената проверка, в който същите били отразени и
на 06.01.2021г. бил издаден АУАН № F584913. Актът бил връчен на представител на „Г.” ЕООД
(управителя), който го подписал без възражения.
На 23.10.2019 г. било
съставено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, като било съобразено
обстоятелството, че нарушението било извършено повторно (по преписката е налице
друго НП за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от същата Наредба). Същото било връчено на представител на жалбоподателя
на 04.02.2021г.
На 08.02.2021 г. била подадена,
жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установи от събраните писмени доказателства,
съдържащи се в административно - наказателната преписка, както и от разпита на допуснатия по делото свидетел Г.Р. - актосъставител.
При така приетото от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
В рамките на
извършената служебна проверка и въпреки наведените от жалбоподателя доводи в
обратния смисъл, съдът не установи в хода на проведеното административно -
наказателното производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Актът за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност (видно от приложената по административно-наказателната
преписка заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., издадена от
изпълнителния директор на Националната агенция по приходите), същият съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН и
е бил надлежно съставен и връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. В АУАН са
посочени изрично и ясно мястото и датата на извършване на твърдяното нарушение,
същото е било описано подробно, като са отразени и всички обстоятелства, свързани с осъществяването му, противно на заявеното от жалбоподателя.
Досежно причините на които се е дължала установената
разлика, доколкото в случая се касае за формално нарушение, то неизследването
им от АНО не води до порок на издаденото НП. За пълнота следва да се отрази
единствено, че видно от материалите по преписката на различни етапи дружеството
изтъква различни причини на които установената разлика може да се дължи
(оставени пари за антифриз, неработещи клавиши на устройството и т.н.)
Посочени са
конкретните нарушени законови разпоредби, така че на дружеството жалбоподател
да бъде гарантирана възможността да разбере в какво е обвинено и да упражни
адекватно правото си на защита срещу акта.
Наказателното
постановление на свой ред е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на представляващия го по закон да
разбере в какво се изразява допуснатото административното нарушение, поради
което съдът намира, че не е накърнено правото му на защита.
За съда е вън от съмнение, че в случая описа на паричните
средства е бил извършен от работещ в обекта (продавач-консултант), тъй като
това обстоятелство беше заявено от разпитания по делото свидетел и беше
потвърдено от намиращия се по преписката опис на паричните средства.
В НП са били подробно изброени доказателствата, установяващи
извършеното нарушение.
Административно-наказващият орган е ангажирал
отговорността на дружеството за извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Съгласно цитираната разпоредба извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
Съдът намира,
че именно наличието на разминаване между фактическата касова наличност и
разчетената такава по касовия апарат, обосновава вмененото на „Г.” ЕООД нарушение.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че в деня на
проверката при съпоставка между отчетените приходи по касов апарат и
фактическата наличност в касата, била установена разлика в размер на 458, 20 лв.
Тъй като
нарушението е вменено на търговец, отговорността е обективна и безвиновна,
поради което съдът намира за ирелевантно обстоятелството на какво се е дължало
неотразяването на наличната сума.
Що се отнася
до размера на наложеното наказание предвид обстоятелството, че същото се явява второ по ред за дружеството (доколкото има
данни по преписката за извършено друго такова на 25.01.2020г.), съдът намира, че санкцията е следвало да бъде
определена в размер над минималния от 500 лева, но доколкото в закона не съществува изискване при определяне на размера на
приложимата санкция да бъде съобразяван размера на отчетената разлика в
касовата наличност, съдът намира, че санкция в размер на 1000 лева в
достатъчна степен би обезпечила целите на индивидуалната и генералната
превенция, предвидени в ЗАНН.
В случая съдът
намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като на
първо място разглежданото нарушение по нищо не се отличава от другите такива от
съответния вид, като доколкото същото е формално, то без значение се явява
обстоятелството дали размера на установената разлика е висока по размер, като
самият факт, че е налице такава обуславя съставомерността на възведеното
нарушение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на поискалата страна –
ТД на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в съответен размер,
като се съобрази уважената, респ. отхвърлена част от претенцията, като след
извършване на съответните аритметични изчисления, съдът намери, че при
потвърждаване на НП дължимото възнаграждение би възлизало на сумата от 80 лева
(доколкото делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност),
при сегашния развой на производството, съдът намира, че следва да присъди сума
в размер на 53 лева.
Доколкото дружеството –жалбоподател не е направило искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съдът не следва да се
произнася до неговите дължимост и/или размер.
Така мотивиран
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 558267-F584913/29.01.2021г., издадено от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на „Г.” ЕООД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение на разпоредбата
на чл. 33, ал.1 Наредба Н - 18 от
13.12.2006 г. на Министерство на финансите, като НАМАЛЯВА наложената
"имуществена санкция" на 1000 лева.
ОСЪЖДА „Г.” ЕООД да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 53 лева, сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: