Решение по дело №1484/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по касационна жалба на Л.И.К., ЕГН **********,*** против Решение № 660/02.05.2023г., постановено по НАХД № 20233110200186/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 677739-F654150/23.11.2022г. на Изпълнителния директор в Национална агенция по приходите, с което на Л.И.К. за нарушение на чл. 73 ал.1 от ДОПК, на основание чл.270 от ДОПК, е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000лв., като размера й е намален на 1100лв. Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че в АУАН липсва описание на нарушението, което го лишава от право да подаде възражение срещу акта и да осъществи правото си на защита. Възразява срещу извода на въззивния съд, че нарушението е доказано по безспорен начин. Сочи, че изложените данни пред КЗД не представляват данъчноосигурителна информация по смисъла на чл. 72 от ДОПК, както и липсват конкретни индивидуализиращи данни за двете дружества, посочени в НП – пълните им фирмени наименования и единните им идентификационни кодове. Поради изложеното моли съда да отмени решението на ВРС и да отмени наказателно постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят поддържа жалбата.

Ответната страна, редовно призована се представлява от представител по пълномощие. В съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Л.И.К. против Наказателно постановление № 677739-F654150/23.11.2022г. на Изпълнителния директор в Национална агенция по приходите.

За да постанови решението си, първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

Въззивникът преценил, че е дискриминиран от работодателя си и подал жалба до КЗД вх.№44-00-7264/04.10.2021г., в която описал постиженията си като служител на НАП. За да бъде жалбата му обоснована от фактическа страна, той описал конкретни извършвани от него проверки, като посочил данни за дружества, за установени резултати и други. АНО преценил, че с жалбата си Л.К. е разкрил данъчноосигурителна информация /ДОИ/ за 41 търговски субекта и срещу него бил издаден АУАН № F 654150/10.06.2022г. за това, че не е изпълнил законовото си задължение да опазва ДОИ, станала му известна в служебно качество. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, но същият е връчен лично на наказаното лице на 05.07.2022г., на постоянния му адрес в с. ***. Срещу АУАН Л.К. депозира възражение, че в подадената от него жалба до КЗД с вх.№44-00-7264/04.10.2021г. „не се съдържала данъчно осигурителна информация, тъй като навсякъде посочената ДОИ била заличена". АНО приел, че възражението е частично основателно, като наименованията и идентификационните номера на 39 от общо 41 субекта били частично посочени, което възпрепятствало еднозначното им идентифициране. Също така обаче преценил, че данните за две от задължените лица - „И.И. 99" ЕООД и „А.Е." ЕООД, не били заличени. Наличната за тях информация в жалбата до КЗД, позволявала еднозначното им идентифициране, като и двете дружества били посочени с пълното им наименование и правноорганизационна форма. На стр. 36 от жалбата Л.К. посочва пълното наименование на дружество „А.Е." ЕООД, а на стр.27 от същата се идентифицирало пълното наименование на дружество „И.И. 99" ЕООД. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в чл. 270 от ДОПК размер, а именно 2000лв.

За да измени наказателното постановление, ВРС е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че описаната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства по делото. Районният съд е счел за установено извършването на нарушението. Констатирал е, че наказанието е наложено в размер значително над минималния без да са налице предпоставките за това. Изложил е, че отегчаващото отговорността обстоятелство, разкриване на ДОИ за повече от едно задължено лице, не е достатъчно за да обоснове размер на наказанието, надвишаващ два пъти минималния, независимо от факта, че не е наложено кумулативното наказание лишаване от право да се заема съответната длъжност, поради което приема за справедливо наказание „глоба“ в размер на 1100лв., като в този размер наказанието би било достатъчно за да се въздейства превъзпитателно, предупредително и възпиращо и на дееца и на останалите членове на обществото.

Така постановеното решение е правилно.

При изяснена фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия състав правилно съдът е приел, че констатациите установени в акта и преповторени в НП са верни. Настоящият съдебен състав намира, че ВРС е спазил служебното начало във връзка с разкриване на обективната истина и установената от него фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите на страните, както и тези, изложени във въззивната жалба, като правилно е отхвърлил възраженията за допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство. В АУАН са описани ясно всички елементи от състава на нарушението. Актът е надлежно връчен на Л.К., като същия депозира възражение с вх.№44-00-7264/04.10.2021г. Възражението е разгледано от АНО, който е извършил проверка и с Резолюция № 94-Л-403#9/23.11.2022г. е прекратил частично административнонаказателната преписка. Предвид горното на нито един етап от производството санкционираното лице не е било лишено от възможността да се защитава срещу констатациите на АНО.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в жалбата до КЗД се съдържат достатъчно данни за индивидуализацията на двете дружества, за които е разпространена ДОИ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че и за двете дружества не е посочен основен идентификационен белег - единен идентификационен код /ЕИК/. Настоящият състав счита, че не е необходимо да бъдат посочени всички индивидуализиращи данни на дружествата, идентични с тези по регистрацията, и преди всичко – уникален ЕИК, за да могат да бъдат индивидуализирани двата правни субекта, описани в жалбата. Посочени са пълните им наименования и правно организационната им форма. Фирменото наименование е съществен правноиндивидуализиращ признак на търговеца. Фирмата е означението, с което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Наименованието следва да притежава национална уникалност, така че да не въвежда в заблуждение третите лица – съконтрахенти. Идентичността и сходството с регистрирана по-рано фирма е пречка за вписване на търговеца (арг. чл.7 ал.4 от ТЗ).

Това в достатъчна степен аргументира извода, че в случая посочването на фирменото наименование в жалбата индивидуализира в достатъчна степен двете дружества.

Не могат да бъдат споделени и възраженията, че описаната в жалбата до КЗД информация не е ДОИ по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1-5 от ДОПК е дадена легална дефиниция на понятието „данъчна и осигурителна информация“. С разпоредбите на чл. 73-75 от ДОПК законодателят регламентира задълженията за опазване на информацията по чл. 72 от ДОПК и установява специален ред за разкриването й. Посочени са данъчни периоди, деклариран размер на ДДС, размер на данъчен кредит, номера на фактури и съконтрахенти. Следователно правилно въззивният съд е приел, че описаното в жалбата на Л.К. представлява по същината си ДОИ и с изнасянето й пред КЗД касаторът от обективна и субективна страна е осъществил състава на описаното в НП административно нарушение по чл. 73, ал. 1 от ДОПК, поради което и основателно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът намира, че в полза на Национална агенция по приходите следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80лв.

По изложените по-горе съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 660/02.05.2023г., постановено по НАХД № 186/2023г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН **********,*** да заплати на НАП сумата от 80лв. /осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.

	Председател:
	Членове: