Р
Е Ш Е Н И Е №
435
03.04.2020 г., град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VI - ти граждански
състав
На 05.03.2020г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.гр.дело
№ 216 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, кв.“Малинова долина“, ул.“Райчо
Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез пълномощника адв.Н.К., подадена против
Решение № 4520 от 26.11.2019 г. постановено по гр.д.№ 6176 по описа за 2019 г.
на ПРС, VIII гр.с., с което се отхвърля предявения от “ЕОС Матрикс” ЕООД – гр. София, ЕИК *********, против С.Т.П.,
ЕГН **********,***, офис 4, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответника, че той дължи на ищеца сумата
1 130, 90 лева – главница, дължима по сключен между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ АД Договор за предоставяне на потребителски паричен
кредит № PLUS-10385318/09.10.2013 г., вземанията по който са прехвърлени със
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД и ищеца Договор за цесия от
10.05.2016 г., и сумата 1 910, 13 лева – договорна лихва за периода от
18.03.2016 г. до 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на Заявлението в съда – 13.12.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
11102/14.12.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 19963/2018 г. по описа на ПРС -
ХІІ гр. състав, както и се осъжда “ЕОС Матрикс” ЕООД да заплати на адвокат М.В.Г.,***,
офис 4, адвокатско възнаграждение за производството по делото при условията на
чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 300 лева.
Във въззивната
жалба се релевират оплаквания, че решението е незаконосъобразно и необосновано,
постановено неправилно, в противоречие с материалноправните разпоредби.
Оспорват се решаващите изводи на първостепенния съд, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД не е
придобил качеството на нов кредитор – цесионер, а така и че не притежава
материалноправна и процесуалноправна легитимация за депозиране на заявление за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение, както и за предявяване на
иска по делото. Посочва, че е допусната техническа грешка в исковата молба при
изписване на датата на договора за цесия от 11.05.2016 г., погрешно посочен с
дата 10.05.2016 г. Позовава се на представения по делото рамков договор за
цесия от 02.06.2015 г. и протокол № 12 от 11.05.2016 г. към него и
Анекс № 1, в който е индивидуализирано вземането на С.Т.П., произтичащо от
договор за потребителски кредит с номер PLUS-10385318 от
09.10.2013 г. и на писменото потвърждение към договора за цесия, както и на
сключеното между страните споразумение за разсрочено плащане от 01.09.2017 г.,
въз основа на които намира за доказано, че е придобил процесното вземане.
Поддържа, че исковата претенция е доказана, тъй като е налице облигационна
обвързаност на страните, както и се позовава на приетото в първата инстанция заключение
на ССчЕ. Искането към въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение и
да уважи исковата претенция, ведно с присъждането на разноските по заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство.
В
срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна С.Т.П., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адв. М.Г., с който
се оспорва жалбата като неоснователна. Намира за правилно отхвърлянето на
исковата претенция по изложените от районния съд съображения за недоказаност
прехвърляне на вземането. Поддържа възраженията си, които е изложил пред
първата инстанция, за недоказаност на исковата претенция с довода, че длъжникът
е признал съществуването на вземането по договор за кредит само в посочения
размер в споразумението от 01.09.2017 г. Намира, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване исковата си претенция. Поддържа и
възраженията си за недействителност на договора за паричен кредит, изложени в
отговора на исковата молба, поради противоречие на договора с разпоредбите на
чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК в редакцията му към момента на сключването
му. Отделно от последното поддържа възражението за нищожност на клаузата за
договорна лихва поради противоречието й с добрите нрави, моли за прогласяване
недействителността на чл.7 от процесния договор. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение, съответно за отхвърляне на исковите претенции, а в случай,
че се приеме договорът за недействителен, респективно договорната лихва за
нищожна, да се присъди само главница. Моли за присъждането на адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Пловдивският
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е
процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и
съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като
въззивният съд, като
инстанция по същество,
се произнесе по съществуващия
между страните правен
спор.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск
с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240,
чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът С.Т.П. дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 3 042, 20 лева, от които 1130, 90 лева - главница и
1 911, 30 лева - договорна лихва, дължими за периода от 18.03.2016 г.
до 20.12.2016 г. по сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10385318/09.10.2013 г.,
вземанията по който са прехвърлени със сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ АД и ищеца Договор за цесия от 10.05.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението в съда – 13.12.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, които суми е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 11102/14.12.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 19963/2018 г.
по описа на ПРС - ХІІ гр.
Ответникът
с отговора на исковата молба е оспорил предявения иск с довода,че вземането е
установено в споразумение между страните
от 01.09.2017 г. за размера на 555, 56 лева - главница и 661, 32 лева -
договорна лихва за периода от 20.10.2015 г. до 20.01.2016 г. и в този размер
ответникът е признал вземането по Договора за потребителски паричен кредит №
PLUS-10385318/09.10.2013г. Изложил е и възражения за недействителност на договора
за потребителски паричен кредит, поради неговото противоречие с разпоредбите на
чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК в редакцията му към момента на сключването
му. Възразил е и за нищожност на
клаузата за договорна лихва поради противоречието й с добрите нрави, моли за
прогласяване недействителността на чл.7 от процесния договор.
От фактическа
страна от представените
по делото писмени
доказателства се установява,
че на 09.10.2013 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и ответника С.Т.П. е
подписан Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10385318/09.10.2013 г.,
по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер от 10 000 лв., договорен да се издължава на 72 погасителни
вноски, всяка в размер от по 304,22 лв., включваща главница и договорна лихва
по договора, ежемесечно на падежи, посочени в погасителен план в договора,
считано от 20.11.2013 г. с краен срок за
погасяване на кредита до 18.10.2019 г.
Посочена е общата стойност на плащанията по договора от 21 904, 000
лв., годишен процент на разходите – 36,18 %, лихвен процент - 30,52 %. В
договора е посочен погасителен план с падежни дати, погасителна вноска от
304,22 лв. и оставащата главница след всяко погашение.
По
делото е представен рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г.
между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* в качеството на цедент и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД в качеството на цесионер, ведно с Протокол
№ 12 от 11.05.2016 г. за индивидуализиране на прехвърлените вземания в Анекс 1 А и Анекс 1 В. Представен е и Анекс 1А към
Протокол № 12 от 11.05.2016 г. към Рамков договор за цедиране на задължения от
02.06.2015г., в която е посочено като прехвърлено вземането към С.Т.П.,
произтичащо от договор за потребителски кредит с номер PLUS-10385318 от
09.10.2013 г. в размер на 9 788, 30 лв. - главница, 6633, 62 лв.- лихва и
887, 20 лв.- неустойка. Представено е и писмено потвърждение от БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД на извършената цесия.
Приложено
е пълномощно от 08.06.2015 г. с което
цедентът упълномощава цесионера да уведоми съгласно чл.99, ал. 3 ЗЗД
физическите лица, длъжници по договори за потребителски кредит, за
прехвърлянето към цесионера на вземанията на цедента. Приложено е и пълномощно, с което цедентът е упълномощил и Адвокатско дружество
„***“ да го представлява по отношение на вземанията, прехвърлени от БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД като уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал. 3 ЗЗД,
всички длъжници за прехвърлянето на вземанията и за настъпила предсрочна
изискуемост. Представени са две уведомления от Адвокатско дружество „***“ до
ответника - уведомление изх.№ 4579/12.07.2017 г. по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за
съобщаване за прехвърляне на вземанията
по процесния договор
за потребителски кредит и уведомление изх.№ 4580/12.07.2017 г.
за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по договора за
потребителски кредит.
Представено
е споразумение за разсрочено плащане от 01.09.2017 г. между „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и С.Т.П., сключено във връзка с Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 8069/17.08.2017 г. на ПРС, XIX гр.с. по ч.гр.д.№ 12943/2017 г., с което длъжникът
заявява, че признава изцяло вземането по издадената заповед, както и признава задължението
по Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-10385318/09.10.2013 г. от 555, 56 лева - главница и 661, 32 лева
- договорна лихва за периода от 20.10.2015 г. до 20.01.2016 г. В споразумението
е обективирано и изявлението на длъжника, че е редовно уведомен за станалата
цесия на вземането по посочения кредитен договор. Приложено е ч.гр.д.№
12943/2017 г. на ПРС, XIX гр.с., в което е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 8069/17.08.2017 г. на ПРС. Със заповедта е разпоредено С.Т.П.
да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумите от 555, 56 лева -
главница и 661, 32 лева - договорна лихва за периода от 20.10.2015 г. до
20.01.2016 г. по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-10385318/09.10.2013 г. В това производство длъжникът е оттеглил
възражението си срещу заповедта, предвид
постигнатото между страните споразумение за разсрочено плащане от 01.09.2017
г., приложено по делото.
Приложено
е ч. гр. дело № 19963/2018 г. по описа на ПРС - ХІІ гр., в която е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11102/14.12.2018 г., с
която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 1 300, 16 лева –
главница, дължима по сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД
Договор за предоставяне на потребителски паричен кредит №
PLUS-10385318/09.10.2013 г., вземанията по който са прехвърлени със сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД и ищеца Договор за цесия от 10.05.2016
г., и сумата 1 910, 13 лева – договорна лихва за периода от 18.03.2016 г.
до 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на Заявлението в съда – 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото в размер на 60, 84 лева – заплатена
държавна такса, които вземания са предмет на установяване в настоящото
производство.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-10385318/09.10.2013 г. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е предоставил на С.Т.П.
потребителски кредит в размер от 10 000 лв., която сума е била усвоена от
ответника, от тази сума последният е възстановил на БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД сумата от 5 552, 32 лв. След датата на цесията ответникът е платил на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 2 705 лв. Според
заключението на ССчЕ размерът на остатъчните задължения към датата на
подаване на заявлението в съда - 13.12.2018 г. е общо 12 162, 68 лева, от които: 5 988, 15 лв. - главница
и 6 174, 53 лв. - договорна лихва, от които размерът на неразплатеното
задължение за периода от 18.03.2016 г. до 20.12.2016 г. е общо 3 042, 20
лева, от които: 1 130, 90 лв. - главница и
1911, 30 лв. - договорна лихва.
При
съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд намира за
доказано възникването на валидно
правоотношение по Договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-10385318/09.10.2013 г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и С.Т.П., по който
ищецът е усвоил заетата сума. По делото се доказва и неизпълнението на ответника
по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10385318/09.10.2013 г.,
предвид неоспореното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, която
установява непогасеното по договора задължение, включващо и претендираните по
делото 1 130, 90 лв. - главница и
1911, 30 лв. - договорна лихва за периода от 18.03.2016 г. до 20.12.2016
г. Неоснователно е позоваването от ответника на споразумение за разсрочено
плащане от 01.09.2017 г., тъй като с него е признато задължението за падежирали
вноски за предходен период от 20.10.2015 г. до 20.01.2016 г. в размер на 555,
56 лева - главница и 661, 32 лева - договор, а от заключението на ССчЕ се
установява дължимостта от ответника на претендираните в настоящото производство вноски с настъпил
падеж за периода от 18.03.2016 г. до 20.12.2016 г.: 1 130, 90 лв. -
главница и 1911, 30 лв. - договорна
лихва.
Неправилни са изводите на районният съд, че ищецът не доказва материалноправната си легитимация на кредитор по Договора за потребителски паричен кредит № PLUS-10385318/09.10.2013 г. По делото са представени Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г., Протокол № 12 от 11.05.2016 г. за индивидуализиране на прехвърлените вземания и Анекс 1А към последните, от които безспорно се доказва, че ищецът е частен правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД за вземанията към С.Т.П. по договор за потребителски кредит с номер PLUS-10385318 от 09.10.2013 г. От предственото пълномощно от 08.06.2015 г. се доказва, че цесионерът е надлежно упълномощен от цедента с права за уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжника за прехвърляне на вземанията. В случая съобщаването на цесията на длъжника е станало от цесионера, за което свидетелства подписаното между „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и ответника споразумение за разсрочено плащане от 01.09.2017 г. и съдържащото се в него изявлението на ответника, че цесията му е била съобщена. Следва и да се има предвид, че уведомлението за извършената цесия изх.№ 4579/12.07.2017 г. е било връчено на ответника с връчване на препис на исковата молба, което следва да се зачете като факт с правно значение, доказващ съобщаването на длъжника за цесията /в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/.
Ето
защо по делото се доказва валидно възникнало договорно правоотношение по
договора за цесия между ищеца и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, както и
надлежното уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането.
С
оглед на изложеното, налага се извод за обвързаност на страните по делото от
договора за потребителски кредит с номер PLUS-10385318 от
09.10.2013 г., поради което следва да се извърши преценка за съответствие на
договора с предписаното от закона съдържание.
Съгласно
чл.
9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. В чл.11, ал.1 от ЗПК императивно е разписано съдържанието
на договора за потребителски кредит. В случая, при преценка съдържанието на
договора, съдът установява неговото несъответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е
поставено изискването за посочване на лихвения процент по кредита и условията
за прилагането му. В договора е посочен ГЛП от 30,52 % без обаче да са посочени
условията за прилагането му, тъй като липсва уточнение на базата, въз основа на която се начислява лихвеният
процент–дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. По
този начин не е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето-върху
цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване, а оттук не
става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на
претендирания размер. В договора липсва отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, за да може да се установи при какви начини е приложен
лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран
размер от 30, 52 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване. Ето защо и предвид
констатираното от съда нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, следва да се приеме договорът за
потребителски кредит за
недействителен на основание на чл. 22 от ЗПК. Предвид установената недействителност
на договора не се налага произнасяне от съда по останалите възражения на
ответника за недействителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от
недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от
потребителя, без лихви или други разходи. В случая е недопустимо присъждането на
неплатената главница, тъй като главницата се претендира като дължима на
действително договорно основание, а не на основание чл.23 ЗПК като дадена по
недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е
аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното
обогатяване – при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е
получил. Настоящото производство е по реда на чл.422 от ГПК, което е
обусловено от издадената заповед за изпълнение и отклоняването от предмета на
делото би съставлявало процесуално нарушение, а е недопустимо произнасянето от съда по
непредявен иск.
С оглед на изложеното като краен резултат се налага изводът, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските в настоящото
производство: Процесуалният представител на въззиваемата страна адвокат М.Г. е оказала безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата, предвиждаща, че адвокатът може да оказва безплатна правна помощ
на материално затруднени лица. С оглед изхода на спора и на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на адвокат
М.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4520 от
26.11.2019 г. постановено по гр.д.№ 6176 по описа за 2019 г. на ПРС, VIII гр.с.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“
№ 4-6, представлявано от Р.И.М. - Т., да заплати на адвокат М.В.Г.,***, офис
4, сумата в размер на 300 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.