№ 181
гр. ....., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ....., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20252230200193 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от дружеството "......"ЕООД, чрез
управителя му, против Наказателно постановление № 20-2400191/20.01.2025
г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - ....., с което на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда му е С.
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр.
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Оплакванията в жалбата са, че дружеството не е извършило
административното нарушение, че при съставянето на АУАН и в последствие
при издаването на наказателното постановление била неправилно възприета
фактическата обстановка, поради което издаденото НП противоречало на
процесуалния и материалния закон, поради което моли НП да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител-адвокат,
който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител-
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
1
На 11.12.2024 г, за времето от 18. 00ч. до 19. 10ч. служители от
Дирекция "Инспекция по труда" - ..... извършили проверка по спазване
изискванията на трудовото законодателство в обект -Хотел „....“, находящ се в
гр. ....., местност „.....“, ул. "....." №7, стопанисван от "......"ЕООД. При
проверката на място установили, че лицето Д. И. И., ЕГН **********
предоставял работна сила като извършвал дейности по приготвяне на храна в
кухнята към ресторанта на хотела, с определено работно място,
продължителност на работния ден и определено трудово възнаграждение.Не
са установени други лица, които да предоставят работна сила освен Д. И..Не е
констатирано провеждане на коледни или други празненства. По време на
проверката Д. И. И., подписал декларация, в която посочил, че работи в
"......"ЕООД, обект –ресторант към хотел „....“, на длъжност „готвач“ по
граждански договор от 10.12.2024г. с работно време от 17. 00 до 23. 00 часа,
при дневно възнаграждение в размер на 100 лв. Тъй като бил зает с работа в
кухнята с разрешение на инспекторите ИТ, управителя ... му прочел
въпросите зададени в декларацията и след отговор от Д. И. ги отразил в
декларацията като след прочитане от страна на Д. И., същият подписал
декларацията собственоръчно.По време на проверката в салона на ресторанта
имало 3-4 клиента които си поръчвали от менюто на ресторанта. Управителя ...
е представил граждански договор от 10.12.2024г. между "......"ЕООД и Д. И..
С призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК дружеството било
призовано да се яви на 12.12.2024 г. в 14. 00 часа в Дирекция "Инспекция по
труда"- ..... като в същата били посочени документите, които следвало да
представи.
На 12.12.2024 г. ..., в качеството му на представляващ "......"ЕООД
представил документи във връзка с осъществявания контрол в Дирекция
"Инспекция по труда" - ....., сред които граждански договор с № 3/10.12.2024
г., сключен с Д. И., Декларация от Д. И. копия от поименни графици за работа
за м.декември 2024г.,копие от правилник за вътрешния трудов ред.
Във връзка с извършената проверка на 18.12.2024 г. бил съставен АУАН
от същата дата против "......"ЕООД за това, че на 11.12.2024 г, за времето от 18.
00ч. до 19. 10ч. при извършена проверка по спазване изискванията на
трудовото законодателство на "......"ЕООД на място в стопанисвания от
дружеството обект база- Хотел „....“, находящ се в гр. ....., местност „.....“, ул.
"....." №7, се установило, че лицето Д. И. И. предоставяло работна сила като
извършвало дейности по приготвяне на храна в кухнята към ресторанта на
хотела, с определено работно място, продължителност на работния ден и
определено трудово възнаграждение, което се удостоверявало и от
собственоръчно подписаната от него декларация. В акта било посочено, че при
проверка на изисканите с призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК и
представени на 12.12.2024 г. от ..., в качеството му на представляващ
"......"ЕООД, документи във връзка с осъществявания контрол, се установило,
че е представен граждански договор №3/10.12.2024г. между "......"ЕООД и Д.
И.. Посочено било, че видно от изложеното "......"ЕООД, в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснал на
11.12.2024 г., лицето Д. И. И. да предоставя работна сила (при установени
2
елементи на трудово правоотношение, а именно - работно място, работно
време, трудово възнаграждение), без сключен трудов договор в писмена
форма. В акта било отразено, че така констатираното нарушение било
извършено и установено на 11.12.2024 г. на място в стопанисвания от
дружеството обект - Хотел „....“, находящ се в гр. ....., местност „.....“, ул. "....."
№7. АУАН бил съставен на 18.12.2024 г. в Дирекция "Инспекция по труда" -
...... Управителят на дружеството получил акта на 18.12.2024 г. като е направил
възражения по него“Лицето Д. И. е бил назначен с граждански договор и е
изпълнил задълженията си по него“.Подробни писмени възражения са
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция "Инспекция
по труда" - ..... издал Наказателно постановление № 20-2400191/20.01.2025 г.,
с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на
"......"ЕООД е С. "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева за нарушение
на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда като приел, че нарушението
не може да бъде квалифицирано като маловажно.
При определяне на имуществената санкция,
административнонаказващият орган взел предвид характера и степента на
обществена опасност на извършеното нарушение и преценил, че за постигане
на специалната и генералната превенция, следвало да наложи санкция в
минимален размер от 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл.
414, ал. 3 от КТ.
НП било връчено на жалбоподателя на 31.01.2025 г., видно от
приложената по делото обратна разписка, като на 14.02.2025 г. била подадена
жалба против него.
Както в АУАН така и в НП били описани писмените материали,
приложени по административнонаказателната преписка, а именно: декларация
от Д. И. И.; заверени копия от граждански договор №3/10.12.2024г., сключен с
Д. И. И.; заверени копия от поименни графици за работа за м.декември 2024г.;
копие от екземпляр от призовка по чл. 45, ал. 1 от КТ; копие от правилника за
вътрешния трудов ред и становища от ст.юрисконсулт Д“ИТ“ и главен
инспектор Д „ИТ“.
От приложения по преписката граждански договор №3/10.12.2024г. е
видно, че възложителят "......", представляван от управителя ... е възложил на
изпълнителя Д. И. И. да извърши приготвяне на студена и топла кухня в
ресторант „....“ гр. ....., ул. "....." №9 за коледни празненства. Възложителят се
задължил да изплати 300лв. за услугата. От своя страна изпълнителят поел
задължението да приготвя необходимата храна, в срок от три дни.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е неоснователна.
3
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица
по закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са
констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да опорочават административнонаказателното производство или да
нарушават правата на жалбоподателя. Нарушението е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените
материалноправни норми. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В настоящия случай съдът приема за категорично и безспорно
установено, че по време на проверката Д. И. И. се е намирал на работното си
място в обект, стопанисван от "......"ЕООД, - Хотел „....“, находящ се в гр. .....,
местност „.....“, ул. "....." №7, където извършвал дейности по приготвяне на
храна в кухнята към ресторанта на хотела, с определено работно място,
продължителност на работния ден и определено трудово възнаграждение.
В тази насока са показанията на актосъставителя С., съгласно които при
извършената на 11.12.2024 г. проверка в обекта, стопанисван от "......"ЕООД,
Д. И. И. е работел в кухнята на хотела, като бил облечен с работно облекло-
манта и престилка, като в работния график за деня присъствал само Д.
И..Докато траела проверката И. си вършел кухненската работа, като имало
клиенти които си поръчвали. Представената му по образец декларация по чл.
402 от КТ, била попълнена от управителя Енев, тъй като И. бил „оцапан“, като
всички въпроси са прочетени на лицето в присъствието на инспекторите Д
„ИТ“ и е подписана от Д. И. собственоръчно. В тази насока са и показанията
на и свидетеля Д., присъствал в деня на извършената проверка. Показанията
на тези свидетели са еднопосочни, логически последователни и
безпротиворечиви. Освен това същите кореспондират изцяло с обсъжданата
декларация, подписана от Д. И. собственоръчно, в която са отразени работно
време, работно място, определено възнаграждение, поради което съдът ги
кредитира напълно.
По инициатива на дружеството-жалбоподател по делото е разпитан
като свидетел и Д. И.. Съдът счита, че показанията, дадени от този свидетел
изцяло допринесоха за изясняване на релевантни за делото факти и
обстоятелства. Така в показанията си св. И., обяснява как бил поканен да
замества готвача на хотела който отсъствал за три дни.Като работата му се
състои в това да приготвя заготовки, както и да се изпълнява поръчки докато
има клиенти ресторанта. Твърди, че в деня на проверката бил на граждански
договор, като му били изплатени всички дължими му се възнаграждения.
Съгласен е изцяло че попълнената декларация е подписана от него след като я
е прочел цялата.Попълнена е от управителя ..., тъй като И. бил „изцапан“ , но
отговорите са давани лично от него на прочетените му въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови. Разпоредбата на
чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена
форма. По безспорен начин в процеса се установи, че жалбоподателят, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е приел на
4
11.12.2024 г., на работа лицето Д. И. И., като същото е престирало работна
сила, работело е като "готвач " с работно време от 17. 00 до 23. 00 часа,
работно място, с трудово възнаграждение в размер на 100 лв. на ден, без да
има сключен трудов договор в писмена форма. Въпреки представените в хода
на проверката от страна на дружеството-жалбоподател граждански договор,
съдът намира, че лицето Д. И. И. е престирало работна сила, а не е извършвало
работа по граждански договор. По делото не се спори, че към момента на
проверката лицето Д. И. И. е работило в обект, стопанисван от дружеството-
жалбоподател, както и че между тях е нямало сключен трудов договор, а бил
сключени горецитираният граждански договор. Спорът е дали отношенията,
възникнали по тези договори са по същество трудови и респективно следвало
ли е страните да ги уредят с трудов договор.
Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се
извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от
действителната воля на страните. Според съдебната практика, по силата на
трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане,
работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на
конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение,
също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до
получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор.
При договора за извършване на определена работа, изпълнителят е
самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от
него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът
или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него. В конкретния
случай е безспорно установено, че при извършената проверка проверяващите
лично са констатирали, че лицето Д. И. И. полага труд, като извършва
дейности по приготвяне на храна в кухнята към ресторанта на хотела, с
определено работно място, продължителност на работния ден и определено
трудово възнаграждение, от което е видно, че при изпълнението на работата,
предмет на сключеният договор, изпълнителят не е действал самостоятелно и
без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана по
заместване, на работник „готвач“ на обект, стопанисван от работодателя.
Наред с това, в собственоръчно подписаната от лицето декларация са описани
и други елементи от трудовото правоотношение: работно място, работно
време, размер на трудовото възнаграждение. Всичко това налага извода, че
лицето е престирало своя труд, поради което е съществувало трудово
правоотношение, за което не е имало сключен трудов договор в изискуемата
писмена форма.
От друга страна договора по заместване, с който се наема служител за
времето на отсъствие на друг, обикновено е трудов договор. Това е така,
защото се урежда от Кодекса на труда (КТ) и предвижда редовни трудови
правоотношения между работодател и служител, включително всички права и
задължения, които произтичат от този вид договор.
Този тип договор се сключва, за да се осигури заместване на служител,
който е временно отсъстващ по уважителни причини (например, отпуск,
5
болничен, командировка).
Договорът по заместване е срочен и продължава докато трае
отсъствието на замествания служител.
Заместващият служител има всички права и задължения, които са
присъщи на длъжността, за която е нает, включително и възнаграждението за
тази длъжност.
Единственото изключение е, ако самият закон ограничава ползването
на някои права в зависимост от притежаването на определена квалификация
или умения, които заместващият служител не притежава, което не се
констатира в настоящия случай .
В обобщение, договорът за заместване е трудов договор, който е
подчинен на разпоредбите на Кодекса на труда и урежда трудовите
правоотношения между работодател и служител за определен период от
време, докато трае отсъствието на титуляра.
Така изложеното мотивира съда да приеме, че наказващият орган
правилно е приложил материалния закон като е приел, че е нарушена
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ.
С оглед изложеното, съдът счита че наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно.
Предвид изхода на делото и изрично направеното искане от
процесуалния представител на административнонаказващия орган, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Дирекция
"Инспекция по труда"-..... следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, който съдът определи съобразявайки
правната и фактическа сложност на делото. Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-
2400191/20.01.2025 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - ....., с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда на "......"ЕООД е С. "имуществена санкция" в размер на 1 500
лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА "......"ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
......, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-..... сумата 80. 00
(осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-..... в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – .....: _______________________
6
7