Решение по дело №2385/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 100
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Ралица Цанкова Райкова
Дело: 20213100502385
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502385 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 294 149 /14.07.2021г., подадена от
„Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк.
Люлин, ул. „Търново“ срещу бл. 817, представлявано от П.К.Б. – управител, срещу решение
№ 261 972 / 16.06.2021г., постановено по гр.д. № 6789 / 2020г. на ВРС, 47 с-в, в неговата
цялост, с което е прието за установено между „Интейк” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна,
„Пи Маркет” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, и „Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Интейк” ЕООД е носител на
вземане в размер на 1879,02 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия
между „КНМ Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД, която сума представлява платена без
основание стройност на начислена с фактура № **********/11.12.2009 г. електроенергия
след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д.
№ 9797/2014 г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 25.01.2019 г. изпълнителен
лист. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника „Пи Маркет” ЕООД, ЕИК ********* - „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********.
Във въззивната жалба се излага, че решението е недопустимо, като постановено по
недопустим иск. Позовава се на СПН, като сочи, че в случая, ищецът е предявил иск за
вземане, което е вече съдебно признато с влязло в законна сила съдебно решение в полза на
1
пълноправен кредитор, за което има издаден изпълнителен лист. Твърди, че от
изложението на фактите и обстоятелствата в исковата молба, ставало дума за неизпълнение
на двустранен облигационен договор, сключен между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк"
ЕООД, а на практика „Пи Маркет" ЕООД било привлечено да отговаря в процес за
неизпълнение на чужд договор, което било правно недопустимо. Отделно, искането било
квалифицирано като иск по чл.124, ал.1 от ГПК, а в случая фактическият състав, от който
ищецът се легитимирал процесуално и материално-правно, респ. произтичащите от него
права и правни задължения се отнасяли до „Интейк" ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД, и не се
разбирало каква била правната връзка между ищеца и жалбоподателя, а оттам и
отговорността на дружеството да отговаря на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК на
„Интейк" ЕООД. В този смисъл и искът срещу „Пи Маркет" ЕООД бил недопустим,
съгласно дадените от ВКС разяснения в TP № 1 от 07.03.2019 год. по тълк. д. № 1/2018 год.
на ВКС, ОСТК. Отделно, ищецът претендирал установяване съществуването по съдебен ред
на факт, който не бил предвиден в закона. По силата на императивна норма - чл.124, ал.4,
изр.2 от ГПК, „Искове за установяване съществуването или несъществуването на факти с
правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон". Фактът „титулярство" на
вземане, не попадал в предвидените от закона случаи и в правото той нямал собствено
съществуване. Твърди, че е недопустимо да се иска от съда с установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК да прекратява и обезсилва действието на един двустранен договор, признавайки
„титуляри" по предмета на друг договор. В облигационното договорно право титуляри не
били предвидени, там правата се регулирали от изпълнение, респ. на тях кореспондирали
съответни задължения. По тези съображения, така оформена исковата молба с такъв
петитум, била недопустима. Ищецът атакувал дружеството за неизпълнение на договора си,
с предявен иск, който заобикалял закона чрез нарушаване на императивни процесуални
правила. Освен всичко друго, ищецът претендирал установяване на право по развален
договор. Моли за обезсилване, евентуално за отмяна на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД, с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и
законосъобразно. Твърди, че предявеният иск е допустим, като е налице правен интерес от
воденето му. Не е налице и валидно разваляне на договора за цесия между „КНМ Груп“
ЕООД и „Интейк“ ЕООД. Правилно ВРС бил приел, че цесията от 23.10.2014г. между „КНМ
Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД е действителна. Правилно ВРС бил приел, че носител на
процесното вземане е „Интейк" ЕООД, тъй като длъжникът е уведомен първо за тази цесия,
респ. именно тя първа е произвела действието си спрямо всички трети лица. Моли се по тези
съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпило становище от въззиваемата страна
„Глас Голд Груп Еу“ ЕООД.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпило становище /отговор/ на въззивната жалба
2
от третото-лице помагач „КНМ Груп“ ЕООД, с което изцяло се споделят доводите на
жалбоподателя. Прави се и допълнение, че въпросът за развалянето на договора за цесия е
такъв по допустимостта, а не по основателността на претенцията. Моли се за уважаване на
въззивната жалба.
В открито съдебно заседание, за въззивника „КНМ Груп“ ЕООД се явява
представляващият го управител, както и процесуален представител, които поддържат
въззивната жалба и молят за обезсилване, евент. отмяна на първоинстанционното решение,
като в съдебно заседание заявяват, че поддържат само възраженията за разваляне на
договора.
В открито съдебно заседание, за въззивника „Пи маркет“ ЕООД се явява процесуален
представител, който поддържа въззивната жалба и моли за обезсилване, евент. отмяна на
първоинстанционното решение. Сочи, че поради новонастъпили факти, а именно подадена
от взискателя „Пи маркет“ ЕООД молба за прекратяване на изпълнителното дело до ЧСИ
С.К.-Д, е отпаднал правния интерес от водене на настоящото производство за ищеца, поради
което и решението следвало да се обезсили и производството прекрати като недопустимо.
Претендира и разноски по представен списък. За въззивника „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД не
се явява процесуален представител и не е изразено писмено становище. Въззиваемата страна
„Интейк“ ЕООД се представлява от процесуален представител, който заявява, че оспорва
въззивната жалба, поддържа подадените отговори и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение. Моли за присъждане на разноски по представен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени от
„Интейк" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Георги Живков" № 22 партер -вътрешен двор, срещу „Пи Маркет" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин", ул. „Търново", срещу бл. 817
и „Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Струга" № 31, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване в
отношенията между страните, че „Интейк” ЕООД е носител на вземане в размер на 1879,02
лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ Груп” ЕООД и
„Интейк” ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с
фактура № **********/11.12.2009 г. електроенергия след извършена корекция на сметка,
което е съдебно установено в производството по гр.д. № 9797/2014 г. по описа на Районен
съд – Варна и е издаден на 25.01.2019 г. изпълнителен лист.
С протоколно определение от 19.02.2021г. е конституирано трето лице –помагач на
страната на ответника „Пи Маркет“ ЕООД - „КНМ Груп" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин", ул. „Търново", срещу бл. 817.
В исковата молба се излага, че с решение по гр.д. № 9797/2014 г. по описа на Районен
съд, град Варна съдът е уважил предявеният от „КНМ Груп” ЕООД срещу “Енерго-Про
Продажби” АД иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 1879,02 лв., представляваща платена без основание
3
стойност на коригирана потребена ел.енергия по фактура № **********/11.12.2009 г.
Твърди, че в хода на разглеждане на първоинстанционното производството, ищецът „КНМ
Груп” ЕООД е прехвърлил на „Интейк” ЕООД вземането си в размер на 1879,02 лв. по
корекционната процедура с договор за цесия, сключен на 23.10.2014г. След влизане в сила
на решението в полза на „КНМ Груп” ЕООД е издаден изпълнителен лист на 25.01.2019 г., а
съобразно спогодба – анекс от 23.12.2014г., сключена между страните по договора за цесия,
цедентът „КНМ Груп” ЕООД е поел задължение да предаде на цесионера „Интейк” ЕООД
изпълнителния лист за посоченото вземане. До настоящия момент изпълнителният лист не е
предаден. Заявява, че три месеца след като са прехвърлили вземането си на „Интейк” ЕООД,
вземането е прехвърлено на първия ответник, на когото предава и оригинала на
изпълнителния лист. Посочва, че за извършеното прехвърляне „КНМ Груп” ЕООД уведомил
“Енерго-Про Продажби” АД. Твърди се още, че договорът за цесия между „КНМ Груп”
ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД е антидатиран. Вместо да изпълни поетите задължения,
цедентът „КНМ Груп” ЕООД е предал изпълнителния лист на „Пи Маркет“ ЕООД, който се
легитимира като носител на вземането с договор за цесия, сключен преди цесионния
договор от 23.10.2014г., за което прехвърляне длъжиникът “Енерго-Про Продажби” АД е
бил уведомен на 20.01.2015 г. Въз основа на него и по молба „Пи Маркет“ ЕООД е
образувано изпълнително производство. По отношение на ответника „Глас Голд Груп Еу”
ЕООД се сочи, че същият извънсъдебно претендира титулярство на спорното право.
Отделно се твърди, че „Глас Голд Груп Еу” ЕООД отговаря за задължения на „КНМ Груп“
ЕООД, солидарно с дружеството. Предвид изложените твърдения, заявява, че е налице
правен интерес от предявяване на исковите претенции и моли за тяхното уважаване.
Претендира присъждането и на сторените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ответникът “Пи Маркет” ЕООД е депозирал писмен отговор, с
който счита предявеният иск за недопустим, а в условие на евентуалност за неоснователен.
Доколкото уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на
сключения договор за цесия, то момента на уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че доколкото претендетът е обвързан от СПН
на решението по предходния приключил спор по гр.д. № 9797/2014 г. по описа на ВРС,
съгласно правилото на чл. 226, ал.3 ГПК, претенцията му се явява изначално неоснователна,
тъй като съдът е длъжен да зачете това съдебно решение при решаване на настоящия спор.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените разноски.
Ответникът „Глас Голд Груп Еу” ЕООД не е депозирал писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК.
В открито съдебно заседание пред ВРС ищецът, чрез процесуалния си представител
адв. И.Г., поддържа исковата молба, моли за уважаване на исковете и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага подробни аргументи по
същество на спора. Ответникът „Пи Маркет" ЕООД, чрез процесуалния му представител
адв. Д.Я., поддържа отговора на исковата молба. В депозирана писмена защита навежда
4
аналогични на отговора възражения. Ответникът „Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД не изпраща
представител, депозирал е писмено становище, с което оспорва подадената искова молба,
като сочи, че „Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД е носител на процесното вземане. Третото лице –
помагач „КНМ Груп" ЕООД, депозира писмено становище в предоставения срок, като
излага доводи за недопустимост, евент. неоснователност на претенцията. Навежда
аналогични на доводите на ответника „Пи Маркет“ ЕООД, както и че процесният договор за
цесия е развален. В съдебно заседание за дружеството се явява неговият управител.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на производството следва да се има предвид, че се
касае за установителен иск, който има за цел да разреши възникнал спор между лица, всяко
от които твърди, че е титуляр на едно вземане, което вече му е било прехвърлено от третото
лице – помагач. Ищецът твърди, че след като е придобил вземането, праводателят му е
сключил друг договор за цесия с трето лице, с който е прехвърлил същото това вземане.
Ищецът твърди, че второто прехвърляне е по договор, който е антидатиран.
Гореизложеното обуславя правен интерес от търсене на защита за ищеца да установи със
сила на присъдено нещо правата си спрямо ответника, който чрез действията си, вкл. като
взискател в изпълнителното производство, основаващ правата си отново на договор за цесия
със същия праводател, очевидно оспорва правата на ищеца. Същото се отнася и по
отношение на ответника „Глас голд груп Еу“ ЕООД.
Твърденията на жалбоподателя и на третото лице -помагач за липса на правен
интерес, доколкото за ищеца има друг на ред за защита, че не можел да защити интереса си с
установителен иск, както и че предявеният иск бил неуреден от закона, също не могат да
бъдат споделени. Освен гореизложеното, следва да се съобрази, че предвиденият в
разпоредбата на чл. 75 ал.2 от ЗЗД осъдителен иск касае случаите, в които вече е изпълнено
задължението. В случая, такова не е налице – изпълнителното производство е висящо и
съответно взискателят не е получил плащане. Налице е спор между кредитори за
„титулярството“ на вземанията, който следва да бъде разрешен и пътят за защита е чрез
установителни искове. В случая кредитор по изпълнителния лист е праводателят, който е
посочен като титуляр на вземането. Спорът не е за съществуване на вземането между
длъжник и кредитор – същото вече е съдебно установено и в този смисъл и защита срещу
материално незаконосъобразно изпълнение със специални искове изобщо не може да се
търси. Спорът е между цесионери и кой е титуляр на вземането. Изпълнителният лист е един
и той може да послужи само на един от цесионерите да събере конкретното вземане. Този
вид спорове следва да се разрешат с установителни искове срещу претендента. Горните
5
доводи важат и в хипотезата, в която ответникът „Пи Маркет“ ЕООД в качеството си на
взискател е подал молба за прекратяване на изпълнителното производство. Независимо от
изявлението, което взискателят е направил, ответникът не сочи, че не поддържа изявленията
си за оспорване на правата на ищеца, които претендира за себе си, поради което и правният
интерес не следва да се счита за отпаднал.
По отношение на доводите за наличие на СПН, въззивният съд счита,че са
несъстоятелни. Страните в настоящото производство са различни, фактите, на които се
позовава ищецът в настоящия спор, са последващи и касаят различно основание от това по
постановеното решение по гр.д.№ 9797 / 2014г. на РС Варна.
Доводите за недопустимост на производството поради извънсъдебното разваляне на
договора за цесия, от който ищеца черпи права, са всъщност доводи по основателността на
иска, а не по неговата допустимост.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивниците възражения се свеждат до неправилност
на изводите на съда въз основа на събрания доказателствен материал.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
По иск на “КНМ Груп” ЕООД срещу „Енерго–Про Продажби” АД е образувано гр.д.
9797/2014г. по описа на ВРС с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на
1879,02 лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ
Груп” ООД и К.А.Х., ЕГН **********, включващо сума по корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 21.05.2009 г. до 16.11.2009
г. в обект - находящ се в град Варна, ул. „Пролет“ № 4, аб.№ ********** и клиентски номер
**********, платена от цедента без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Исковата
претенция е уважена с постановеното решение № 426/27.01.2015 г. по гр.д. № 9797/2014 г.
по описа на ВРС, потвърдено с решение № 1732/23.10.2018 г. по в.гр.д. № 1776/2018 г. по
описа на Окръжен съд – град Варна. Въз основа на влязлото в сила решение гр.д. №
9797/2014г. на ВРС за сумата от 1879,02 лв. по молба от 31.10.2018 г. на “КНМ Груп” ЕООД
е издаден изпълнителен лист на 25.01.2019 г., който е получен от последния на 25.01.2019 г.
Въз основа на изпълнителния лист „Пи Маркет" ЕООД, легитимирайки се като титуляр на
вземането по силата на договора за цесия от 21.10.2014 г., е завел срещу „Енерго-Про
Продажби" АД изпълнително дело № 20207180400616 по описа на ЧСИ С.Д. с per. № 718 на
КЧСИ.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение с покана с изх. № EPRS-
1081/05.06.2020 г. „Енерго-Про Продажби" АД е отправило до „Интейк" ЕООД искане за
конституирането му като взискател по изпълнителното дело, предвид уведомлението от
6
26.10.2014 г., че именно това дружество е цесионер на същото вземане.
Видно от приобщения договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключен
между „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството му на цедент, действащ чрез пълномощника адв.
К.Т., и „Интейк“ ЕООД – цесионер, представляван от Т.Д., като управител на дружеството,
в хода на висящия съдебен процес цедентът е прехвърлил на цесионера придобитото с
договора за цесия от 28.04.2014 г. вземане към „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на
сумата от 1879,02 лева срещу цена от 1779,02 лева. В чл. 3 от договора страните уговарят, че
цената ще бъде заплатена като „Интейк" ЕООД дължи уговорената цена не на „КНМ Груп"
ЕООД, а на К.А.Х. в 6-месечен срок след като получи реално плащане от „Енерго-Про
Продажби" АД.
От приложеното уведомление от 23.10.2014 г. се изяснява, че цедентът „КНМ Груп"
ЕООД, чрез адв. К.Т., е изпратил до длъжника „Енерго-Про Продажби" АД електронно
писмо на 26.10.2014 г., ведно с приложено уведомление за прехвърлянето по 198 договори за
цесия от 23.10.2014 г., сред които и този с предмет вземане от 1879,02 лв. и абонат К.А.Х.
(пореден № 68 от уведомлението). Видно от приобщената електронна кореспонденция,
уведомлението е получено от „Енерго-Про Продажби" АД на 28.10.2014 г., когато е
регистрирано при дружеството с вх. № EPRS-2762/28.10.2014 г.
Със спогодба –анекс от 23.12.2014г., сключена между „КНМ Груп” ЕООД, „Интейк“
ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията между страните,
възникнали по 198 договора за прехвърляне на вземания, сключени между първите две
страни на 23.10.2014г., страните са приели, че „КНМ Груп” ЕООД е изпълнило
задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „Енерго – Про Продажби” АД
за прехвърлените вземания с писмо по ел поща от 26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-
2762/28.10.2014г.(чл. 3 от договора). Уговорено е, че общата стойностна прехвърлените
вземания по чл.1 от Спогодбата е в размер на 299 148,15 лева (чл. 2). С подписването на
анекса „Интейк“ ЕООД се е задължило да заплати на кредиторите на „КНМ Груп” ЕООД по
всичките 198 договора сумата от 282 887,67 лева(чл. 5). „КНМ Груп” ЕООД се е задължило
да преде на „Интейк“ ЕООД изпълнителните листи по производствата с предмет 198-те
вземания (чл.13). В описа към спогодбата – анекс, процесното вземане е под номер 66.
С пълномощно от дата 04.07.2014г., "КНМ ГРУП" ЕООД е упълномощило К.Т. да
представлява упълномощителя като завежда и води дела, да получава пари или други
ценности, да го представлява пред търговски дружества, вкл. и пред „Енерго Про
Продажби“ АД, да се разпорежда с всички вземания на "КНМ ГРУП" ЕООД, при условия,
каквито пълномощникът намери за добре, да извършва всякакви правни и фактически
действия на управление и разпореждане с всички вземания на упълномощителя "КНМ
ГРУП" ЕООД, да получава плащания, да получава всякакви суми по свободно избрана
банкова сметка, да договаря сам със себе си както и с други лица, които адвокатът също
представлява, при каквито условия прецени, без ограничение в срока.
От страна на ответника „Пи Маркет" ЕООД е ангажиран договор за прехвърляне на
вземане от 21.10.2014 г., според който „КНМ Груп" ЕООД, като цедент е прехвърлило на
7
„Пи Маркет" ЕООД, като цесионер, придобитото с договор за цесия от 28.04.2014 г. вземане
срещу длъжника „Енерго-Про Продажби" АД за сумата от 1879,02 лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана електроенергия за периода 21.05.2009 г. -
16.11.2009 г. за обект с титуляр К.А.Х., срещу цена от 1829,02 лв., платима в шестмесечен
срок от датата на подписване на договора.
Приложена е извадка от уведомление от 20.01.2015г., с което цедентът „КНМ Груп"
ЕООД, действащо чрез управителя П.К., е изпратил до длъжника „Енерго-Про Продажби"
АД съобщение за прехвърлени с договори за цесия от 21.10.2014 г. 130 вземания в полза на
цесионера „Пи Маркет" ЕООД, сред които и процесното, отразено под № 19 от
уведомлението. От поставения при „Енерго-Про Продажби" АД входящ номер
3545516/30.01.2015 г. се изяснява, че уведомлението е получено от длъжника на 30.01.2015
г.
Представена е и нотариална покана с per. № 4398/16.10.2017 г., том 2, № 148 на
нотариус Б.В., изходяща от „КНМ Груп" ЕООД, действащо чрез управителя П.К., до адв.
К.Т. за представяне на оригинали или заверени копия от 297 договори за цесия от 23.10.2014
г., сключени между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД, която е била връчена по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК, на 18.12.2017г.
Нотариална покана с per. № 3323/02.07.2018 г., том 1, № 167 на нотариус Б.В. с
аналогично съдържание е отправена и до „Интейк" ЕООД и получена на 16.07.2018 г., като
със същата са изискани и плащанията по договорите за цесия. Представен е отговор на
поканата от „Интейк“ ЕООД, който е връчен на „КНМ Груп“ ЕООД на 14.08.2018г. чрез
нот. Г.. В отговора се излага, че „Интейк“ ЕООД няма изискуеми задължения към „КНМ
Груп“ ЕООД по процесните договори за цесия, като освен това самият цедент е и в
неизпълнение по тях.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и изявление с per. №
6651/14.12.2018 г., том 2, № 156 от „КНМ Груп" ЕООД, действащо чрез управителя П.К., до
„Интейк" ЕООД, получено от последното на 17.12.2018г. за разваляне на договори за цесия
от 23.10.2014 г., с които са прехвърлени 297 вземания към длъжника „Енерго-Про
Продажби" АД, за което последният е уведомен на 26.10.2014 г., поради неизпълнение,
отпаднал интерес от такова и невъзможност за изпълнение на договорните задължения. В
отговор на изявлението, чрез Телепоща е изпратен отговор до „КНМ Груп“ ЕООД, получен
от последното дружество на 04.01.2019г. В отговора отново се излага, че „Интейк“ ЕООД
няма изискуеми задължения към „КНМ Груп“ ЕООД по процесните договори за цесия, като
освен това самият цедент е и в неизпълнение по тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Претенцията на ищеца намира правното си основание в нормата на чл.124 ал.1 от
ГПК, като се иска да бъде установено между страните правото на ищеца като титуляр на
вземане, което е придобил въз основа на договор за цесия. В доказателствена тежест на
8
ищеца по делото е да установи, че е придобил процесното вземане по силата на твърдения
договор за цесия от 23.10.2014 г., както и надлежното уведомяване на длъжника с
предхождаща дата спрямо конкуриращите се кредитори. С оглед предприетите от
ответниците защита срещу иска, в тяхна тежест е да установят релевираното възражение за
недействителност на договора за цесия от 23.10.2014 г. и на спогодбата – анекс от
23.12.2014 г., евент. за неговото разваляне; както и ответника „Пи маркет“ ЕООД да
установи валидното сключване на договор за цесия от 21.10.2014 г. на посочената дата,
както и валидното уведомяване на длъжника.
Въз основа на представените доказателства, настоящият състав достигна до извода, че
между ищеца и третото лице – помагач „КНМ Груп“ ЕООД е налице валидно сключен
договор за цесия от 23.10.2014г., както и спогодба-анекс от 23.12.2014г. към него. И двата
договора са валидни, с достоверна дата, и същите са породили действие по отношение на
неговите страни, вкл. и по отношение на представляваното при сключването им дружество
„КНМ Груп“ ЕООД. Съдържанието на договора е възпроизведено в последващите го
уведомления и нотариални покани, които самият цедент „КНМ Груп“ ЕООД е изпращал до
ищеца, поради което и съдът приема за достоверна датата на сключването му.
Не се доказаха твърденията за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014г.,
както и спогодбата-анекс от 23.12.2014г. към него. При сключването на процесния договор
упълномощеното лице е разполагало с надлежна представителна власт за извършеното
прехвърляне, не е действал във вреда на представлявания. Не се доказаха подобни
твърдения, които третото лице помагач „КНМ Груп“ ЕООД релевира.
Процесният договор за цесия от 23.10.2014г., както и спогодбата-анекс от
23.12.2014г. към него не са развалени, както сочи третото лице –помагач. В уведомлението
за разваляне, връчено от „КНМ Груп“ ЕООД на ищеца не се съдържат точни, ясни и
конкретни основания, на които да се позовава страната. Изложението в уведомлението е
общо и бланкетно и като такова същото не може да породи действие, доколкото следва да се
приравни на липса на изявление изобщо.
Съобразно чл. 99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В
този смисъл и спорът между кредиторите следва да се реши в духа на посочената разпоредба
и да се изследва именно датата, на която е съобщена всяка една от спорните цесии на
длъжника. Когато цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на вземането е онзи от
тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред. Несъстоятелни са твърденията
на жалбоподателя, че от значение е датата на сключване на самия договор. От друга страна,
безспорно се установява по делото, че датата, на която е уведомен длъжникът „Енерго-Про
Продажби“ АД за договора за цесия от 23.10.2014г., сключен с „Интейк“ ЕООД е
28.10.2014г. – това обстоятелство е признато и от ответника в спогодбата –анекс от
23.12.2014г., а датата, на която длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомен за
договора за цесия от 21.10.2014г., сключен с „Пи Маркет“ ЕООД е 30.01.2015г., т.е. именно
договорът за цесия от 23.10.2014г. е произвел своето действие, поради което и ищецът се
9
явява титуляр на спорното вземане.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на предявения иск. Поради
съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, на въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД се дължат
разноски. В открито съдебно заседание, въззиваемата страна представя списък с разноски,
ведно с договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено и заплатено
възнаграждение във връзка с въззивната жалба, подадена от „Пи Маркет“ ЕООД, в размер на
400 лв., което следва да бъде присъдено.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 972 / 16.06.2021г., постановено по гр.д. № 6789 /
2020г. на Районен съд - Варна, 47-ми състав.
ОСЪЖДА „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Люлин, ул. „Търново“ срещу бл. 817, ДА ЗАПЛАТИ на „Интейк“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ 22, партер,
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляващи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивна инстанция, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10