Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… 08.01.2021г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 07 декември 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 967, по описа за 2020 година
Предявен е иск по
реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Изи финанс” ЕООД
гр. София, чрез пълномощника си,
твърди в исковата молба, че на 07.12.2018г., в качеството на кредитодател,
сключил с ответника, в качеството му на кредитополучател, Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 232662. Договорът е сключен при
условията на ЗПФУР.
Сочи, че сключването на самия договор се извършва въз
основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия, електронен адрес са публикувани и общите
условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването
на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник,
както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което
кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който
се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът
бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване. Описва процедурата на потвърждаване.
Сочи също, че сключването на договора чрез електронната
платформа и последващото потвърждаване на сключването по време на телефонния
разговор е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от
ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по
повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
20141. Съдът, следва при преценка на доказването на факта на сключването на
договора, да се придържа към акта на ЕС. Прилага по два броя дискове - за съда
и за ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за
кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Прилага и аудиозаписа. Съгласно
Решение № 410/16.04.2013 по дело №1150/2012 на ВКС, ГК, III г.о. събирането
подлежи на оглед по чл. 204 от ГПК. При отказ, моли да се назначи техническа
експертиза, която да запише на съдържанието на аудиофайла.
Твърди още, че етапите за сключване на договора, изисквали
множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той е бил
запознат с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. По
тези начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит oт
разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява,
че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Гореописаната процедура била извършена от ответника, в
резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница, в размер на 1200.00
лв. Съгласно чл. 2. ал 2 от Договора
сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по
банков път на негова сметка в „Централна кооперативна банка" АД с IBAN:***,
В1С CECBBGSF.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит,
вземането на главница е разсрочено на 18 броя вноски за периода 06.01.2019г. -
30.05.2020г. От тях вноските за главница за 06.01.2019г., 05.02.2019г. и
07.03.2019г. са изцяло платени. Платената главница е в общ размер 200.01 лв,.
Размера на 17 от вноските е 66.67 лв., а на последната 18-та вноска е в размер
ма 66.61 лв. Дължими остават вноските за периода от следните месеци:
06.04.2019г. - 30.05.2020г. в размер на 999.99 лв. С известие от 30.10.2019г.,
получено на 06.11.2019г. от Х.Д.Б., за което тя саморъчно е изписала трите си
имена, датата на получаване и се е подписала, са обявили надлежно предсрочна
изискуемост на същата. В случай, че съдът счете, че предсрочна изискуемост не е
надлежно обявена то приложение следвало да намери т. 1 от TP № 8 от 2017г. по
т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС съгласно което се уважава искането за
установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на
заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размера на
вземането подлежащо на уважение следвало да се определи към момента на
формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение
обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са
отграничени падежирали от непадежирали вноски, според ищеца, не е условие иска да бъде обявен за
недопустим. Въз основа на горното и в случай, че съдът приеме, че вземането не
е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли да определи като изискуеми
всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо.
С оглед продължителността на процесуалните срокове за размяна на книжа,
насрочване на делото и постановяване на решение, то към момента на
постановяването му, всички вземания ще са с настъпил падеж, ако не дължими ще
са падежиралите вземания. Поради това, счита, че следва да се уважи цялата им
претенция по заявление и по настоящата искова молба, а именно за сума в размер
999.99 лв
При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да
преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не
търпи изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в
Договора. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 3 от него лихвения процент е в размер на
40.15%. От общото вземане за лихва, била погасена лихвата за периода
07.12.2018г. - 07.03.2019г., в размер на 112.20 лв. Остатъкът от дължимата
възлизал на 217.80 лв. за периода 07.03.2019г. - 02.12.2019г.
По отношение на
всички вземания, била надлежно обявена
предсрочна изискуемост.
Ищецът уточнява, че с настоящата искова молба не
претендира вземане за неустойка.
Заявява, че до входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба са постъпили
плащания в размер на 474.48 лв. разпределени, както следва: 200.01 лв.
главница, 112.20 лв. лихва, 162.27 лв.неустойка.
Въпреки направените от ищеца опити за доброволно уреждане
на отношенията с ответницата, по извънсъдебен ред, същите останали без успех. Поради
това, ищецът депозирал пред Районен съд Стари Загора заявление по реда на чл.
410 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д. № 6886/2019г. По същото била
издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответницата по
делото. Последната подала възражение
срещу заповедта за изпълнение, вследствие на което ищецът предявява настоящия
установителен иск.
Ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата Х.Д., че същата му
дължи в сумата от 1217.79 лв., oт които: 999.99 лв. - главница по предоставения
кредит, 217.80 лв., претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода 07.03.2019г - 02.12.2019., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на
заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.6886/2019г., по описа на
Районен съд Стара Загора.
Моли съдът да осъди ответницата да му заплати направените
и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на
39.26 лв., както и направените от дружеството ищец разноски в настоящото
производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лева.
В
законоопределения срок, ответницата Х.Д.Б. е депозирала писмен отговор на исковата молба.
Счита предявените с исковата молба установителни искове за допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва
изложените факти в исковата молба, касаещи сключването на Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 232662 от 07.12.2018г., както и получаването от нея на
договорената сума, в размер на 1200 лева. Не оспорва и твърдението, че е
направила плащания за погасяване на задължението си по договора общо в размер
на 474,48 лева, като твърди, че тези плащания са направени изцяло преди
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Оспорва
всички останали твърдения в исковата молба, касаещи дължимостта на
претендираната главница, в размер на 999.99 лева, както и договорна
лихва, в размер на 217.80 лева.
Счита, че клаузата в чл. 2, от Договора, с който
е уговорена възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Уговореният по договора ГПР е 48.3 % , а фиксираният годишен лихвен
процент е 40.15 %. Счита, че договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин". В конкретния случай в
договора бил посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по - горе, но не е
посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не били изложени в
договора, като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 48,3 %. Счита, че клаузата по договорната
лихва в размер на 40,15 % - фиксиран годишен процент, също противоречи на добрите нрави, което
представлява основание за нищожност по чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД,
тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии
за допустим размер на договорната лихва. Именно поради така уговореният ГЛП
/40.15 %/ в размер на малко повече от 4 пъти на размера на законна лихва
противоречал на добрите нрави. Предвид характера на предоставяната по договора
услуга, следвало да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на страните по договора.
С оглед изложеното, счита, че уговорките в
договора за възнаградителна лихва се явяват недействителни.
Цитира разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно
която на основание чл.23 от ЗПК дължи връщане само чистата стойност на кредита,
но не и на начислените лихви и такси по кредита. Тъй като е усвоила общо 1200
лева, но е върнала само 478,48 лева, счита, че непогасеният остатък от кредита
възлиза на 721.52 лева.
Ответницата моли, съдът да приемете, че
предявеният иск за заплащане на договорна лихва е изцяло неоснователен, а този
за главница неоснователен в претендираният му размер.
По отношение на искането на ищеца за присъждане
на разноски в размер на 300 лева, представляващо юрисконсулстко възнаграждение,
прави възражение за прекомерност, като моли съдът да го редуцира до
законоустановения минимален размер.
В открито съдебно
заседание ищецът не изпраща представител, като с депозирано писмено становище
моли съдът да уважи предявения иск.
Ответницата не се
явява в съдебно заседание, като с писмено становище поддържа възраженията,
направени в писмения отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка
:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 6886/2019 г., по описа на СтРС, образувано по подадено
от ищеца „Изи Финанс“ ЕООД, гр. София, заявление
по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 3698/30.12.2019г. срещу ответницата Х.Д.Б. за сумата от 999.99 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 232662/07.12.2018г.,
сумата от 217.80 лв., представляваща лихва за периода 07.03.2019г. – 02.12.2019г.,
сумата от 594.99 лв., представляваща неустойка по чл. 3 от договора, ведно със
законната лихва считано от 23.12.2019г. до изплащане на вземането. Срещу
издадената заповед за изпълнение длъжникът – ответницата, е депозирала
възражение, като на заявителя – ищецът, е указано в едномесечен срок, от
съобщението да предяви установителен иск за вземането си. В законоопределения
едномесечен срок, заявителят – ищецът по настоящото дело, предявява настоящия
иск против длъжника – ответницата по настоящото дело.
По делото не се
оспорва, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит №
232662/07.12.2018г., по силата на който ищецът, в качеството на кредитор, е
предоставил на ответницата, в качеството на потребител, кредит в размер на 1200
лв., със срок 540 дни, при годишен лихвен процент
40.15%. В чл.3 от договора е уговорено обезпечаване на вземанията по
предоставения кредит, подробно изброени – банкова гаранция или две физически
лица, отговарящи на посочените изисквания, които потребителят се е задължил да
предостави в пет дневен срок от датата на сключване на договора. При
представяне на посочените обезпечения, общият размер на кредита възлиза на
1576.20 лв., а в противен случай – при непредставяне на обезпечението –
2 333.46 лв. В договора е вписан погасителен план в двата варианта – при
представяне на обезпечение по чл. 3 от договора, и при непредставяне на
обезпечение. В чл. 8 от договора се посочва, че при забава в плащането на две
последователни погасителни вноски от потребителя, кредиторът може едностранно
да обяви кредита за предсрочно изискуем, като изиска предсрочното му
погасяване.
Видно от представеното преводно нареждане от
07.12.2018г., сумата по отпуснатия на ответницата кредит е преведена по банков
път на 07.12.2018г.
Ищецът представя известие, адресирано до ответницата, с което последната на
06.11.2019г. е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.
По делото е изслушано заключение по назначена съдебно икономическа
експертиза. Вещото лице посочва, че по отпуснатия кредит ответницата е
извършила плащане на 3 вноски, в общ размер на 474.48 лв., от която са погасени
200.01 лв. за главница, 112.20 лв. за лихва и 162.27 лв. за неустойка. Остатъкът от дължимата главница по договора
възлиза на: 999.99 лв. за главница, 217.80 лв. за договорна лихва за периода
07.03.2019г. – 02.12.2019г.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти
следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
За да бъдат уважен така предявения
установителен иск ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото
облигационно правоотношение – договор за кредит № 232662 от 07.12.2018г.,
сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите
изисквания на ЗПФУР /предоставил е
информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на
ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на
възнаградителна лихва и такса за разходи за събиране на просрочени задължения,
настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си
по размер.
В случая, ответницата не оспорва
сключването на процесния договор, нито твърдението, че е усвоила отпуснатата в
заем сума от 1200 лв., като потвърждава, че е извършила плащане по кредита в
размер на 474.48 лв. Същата обосновава защитата си, като се позовава на противоречие
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР, договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата
на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните
изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия
случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло
електронна, което не се оспорва от ответницата. Не се оспорва, че е сключен
процесния договор за кредит от разстояние, като ответницата е дала съгласие,
чрез електронно подписване през електронна платформа.
Предвид изложеното
съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит №
232662/07.12.2018 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.
Безспорно се установява, че по процесния договор е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, видно от представеното по делото известие от
06.11.2019г.
Процесният договор за заем може да
се характеризира като договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и
следва да бъде съобразен с неговите изисквания, включително относно
действителността му. „Изи финанс” ЕООД е
финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се
съобразят с изискванията на специалния закон –ЗПК.
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран
– 40,15 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва
уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Тоест не става ясно как
е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата
дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как
е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на съответния размер. Без
значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за
кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не
е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент,
както и че същият е фиксиран. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12, договорът е недействителен.
Каса е се за изначална недействителност, тъй като посочените в разпоредбите
императивни изисквания са изискуеми при самото сключване.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени тези
на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, поради което договорът за кредит е
недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната
страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на
същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид
последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да
дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други
разходи.
В процесния случай отпуснатия на ответницата кредит е в размер на 1200 лв.,
която сума, след като договорът е недействителен и с оглед разпоредбата на
чл.23 ЗПК, подлежи на връщане от ответницата. По делото се установява, че
ответницата е погасила част от задължението си в размер на 474.48 лв., поради
което остатъкът от дължимата главница възлиза на 725.52 лв. Именно за
посочената сума се явява основателен предявения уставновителен иск за дължима
главница. Акцесорната претенция за възнаградителна лихва, в размер на 217.80
лв., като неоснователен подлежи на отхвърляне. Върху дължимата главница следва
да се присъди законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
пред заповедния съд – 23.12.2019г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на
делото, и на осн. Чл. 78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част от иска,
както следва: в заповедното производство – 45.73 лв., а в настоящото – 208.52
лв. / за платена държавна такса от 50 лв., за възнаграждение за вещо лице от
200 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 100 лв./.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Д.Б., ЕГН **********,***
чучура - СЕВЕР, бл. 70, вх. В, ап.61, че
дължи на "ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1408,П-Н Триадица, жк Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап.1,
представлявано от Борислав Николчев, сумата от 725.52 лв., представляваща
главница по Договор за кредит №
232662/07.12.2018г., ведно със законната лихва считано от 23.12.2019г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3698/30.12.2019г. по ч.гр.д. № 6886/2019г.
по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за сумата над 725.52 лв.
до претендираните 999.99 лв. – за главница, и за сумата от 217.80 лв. – за
възнаградителна лихва за периода 07.03.2019г. – 02.12.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.Д.Б., ЕГН **********,*** чучура - СЕВЕР, бл. 70, вх. В,
ап.61, да заплати на "ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1408,П-Н Триадица, жк Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от
Борислав Николчев, сумата от 45.73 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 6886/2019г., по
описа на СтРС, и сумата от 208.52 лв., представляваща направени по настоящото
дело разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :