РЕШЕНИЕ № 417/10.3.2020г.
гр. В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На девети
март Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 5199 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „ФОРС-07“ЕООД, представлявано от Ц.Р. – управител, чрез адв. С.В. при ВАК против НП №
462609-F503051/10.09.2019
г. на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- В.
в ЦУ на НАП,
с което на дружеството е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр.
с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на
Министъра на финансите, във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се оспорва
посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че проверяващият без да
изследва причината за касовата наличност, респ. произхода на средствата е приел
за установено, че в проверявания търговски обект е нарушена отчетността и е извършено
твърдяното нарушение. Излага се становище, че като не са изложени мотиви във
връзка с депозираното възражение срещу издадения АУАН, е допуснато съществено внарушение на процесуалните правила. Твърди се, че липсва
пълно, точно и ясно описание на нарушението. Сочи се, че при прилагане нормата
на чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС следва да се изложат
факти дали АНО е приел, че нарушението е довело или, че не е довело до
неотразяване на приходи. Излага се становище, че в настоящия случай липсват
доказателства, че процесната сума е начална или
служебно въведена, каквото е изискването в чл. 33 от Наредбата. Иска се НП да
бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на алтернативност – да се намали размерът на наложената
административна санкция до минималния такъв, предвиден в закона.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. В., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество пледира НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага
становище, че от разпита на св. П. се установява, че деянието, описано в
издаденото НП, не е реализирано от обективна и субективна страна. Иска се
присъждане на въззивника на сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител –
юрисконсулт Александрова, която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да
бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че в хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от
доказателствата по делото безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя –М.В.И. и и свидетеля по акта – М. Т. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетел е разпитана П.П., осъществяваща трудови функции на длъжността „сервитьор“
в проверявания обект. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП., както заверено копие на възражение от адв. В.
срещу процесния АУАН.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
На 31.07.2019 г. служители
при ТД на НАП –В. – св. М.И. и св. М.Т. –
инспектори по приходите в ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект – ресторант „Р. р.“, находящ се в гр. В., бул. Ч. № *, стопанисван от „Ф.“ЕООД.
В хода на проверката е установено, че в обекта има монтирано и въведено в
експлоатация ФУ – модел D.с рег.№ * ,
ИН на ФУ DT635395
и ИН на ФП 02635395. При
проверката е установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно
междинния отчет , изведен в 13,42 часа, е в размер на 203,28 лева. Установената
чрез преброяване и изготвен описа на паричните средства фактическа наличност
била установена в размер 271,50 лева. Не били констатирани служебно въведени
или служебно изведени суми, отразени във фискалното устройство, каквито функции
фискалното устройство притежавало. При така установените факти е констатирано,
че дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да
отбележи всяка промяна на касовата наличност , с оглед на което св. М.И.
съставил на същото АУАН за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно
постановление №
462609-F503051/10.09.2019 г. е издадено от компетентен
орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.на Изпълнителния директор на НАП.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и
са посочени нарушените
материално правни норми.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника
за допуснати съществени процесуални нарушения с оглед липсата на мотиви при
обсъждане на възражението, депозирано срещу процесния
акт. Видно от съдържанието на обжалваното НП, в същото е обективиран
изводът на АНО, че депозираното възражение е неоснователно като липсата на
Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства
безспорно се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка. По
несъмнен начин се констатира, че към момента на проверката е съществувала
разлика между наличните в касата парични средства и сумата, разчетена от ФУ, с
което юридическото лице е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № 18
от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, доколкото нормата предвижда
задължение, извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
При формиране на фактическите си изводи, съдът не кредитира показанията на
св. П. досежно твърденията й, че част от
предоставените пари, не са били от оборота, а лични нейни средства. За да
игнорира показанията на свидетелката в тази им част, съдът съобрази служебната
зависимост на лицето от дружеството-жалбоподател, както и установения факт чрез разпита на актосъставителя
и свидетеля по акта, че П. не е изложила подобно твърдение в хода на извършване
на проверката и лично е извършила описа на паричната сума, представляваща
фактическата наличност в касата на обекта.
Правилно е посочена и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател, а именно разпоредбата на чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.
След като органът се позовава на чл. 33, ал.1 от Наредбата, той е приел, че
не се касае за неотчетени продажби, съответно не е налице неотчитане на приходи
поради което е приложима нормата на чл. 185 ал.1 от ЗДДС като правно основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател.
Не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае
за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават
обществените отношения, които е призвана да пази нарушената правна норма, с
оглед на което санкционираното деяние не се отличава с малозначителност
по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, предмет на
регулация от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите.
Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху
продажбите, извършвани в търговски обекти чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), в
това число и осигуряване на пълно съответствие между наличните парични средства
у търговеца и отразеното по фискалното устройство, с което разполага той, които
обществени отношения в случая са засегнати.
Съдът обаче намира, че са налице
предпоставки за изменение размера на
наложената санкция до законово установения минимум, а именно до сумата от 500
лева, предвид събраните данни за реализиране на нарушението за първи път,
отсъствие на отегчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на мотиви в НП,
обосноваващи справедливост на определеното по размер административнонаказателно
санкциониране.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание
чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК.
В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО, както и на процесуалния представител на
жалбоподателя, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с
размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден
в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/ от лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 66,67
/шестдесет и шест 0,67/ лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с
ал.1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора
за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника,
съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско
възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №
462609-F503051/10.09.2019 г. на
Началника на Отдел“Оперативни дейности“- В. в ЦУ на НАП, с което на „ФОРС-07“ЕООД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 600
/шестстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр.
с ал.1
от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на
финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС., като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание „Имуществена санкция“ до сумата от 500 /петстотин/
лева.
ОСЪЖДА
„ФОРС-07“ЕООД ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на НАП сумата от 66,67 /шестдесет и шест 0,67/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА НАП да заплати на
жалбоподателя „ФОРС-07“ЕООД да заплати
на „ФОРС-07“ЕООД сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - В..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: