Присъда по дело №1163/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 51 |
| Дата: | 23 септември 2021 г. (в сила от 9 октомври 2021 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20215220201163 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 30 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви към присъда по НОХД 1163/21.
Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен
акт.
Обвинението е против Й. С. ТР. — от в гр.Септември, за това, че в
гр.Септември, след като е осъден с Определение от 22.10.2019г. на Районен
съд - Пазарджик, по гражданско дело №2914/2019г. по описа на съда, влязло в
законна сила на 29.10.2019г. да издържа свои низходящи - малолетните си
синове: С. Й. ТР., роден на 03.10.201 Ог, и М. Й. ТР., роден на 07.06.2013г.,
чрез тяхната майка и законен представител - Д. АЛ. ЯНК. от гр.Септември,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно седемнадесет месечни вноски по 200 лева за С. Й. ТР. и
седемнадесет месечни вноски по 180 лева за М. Й. ТР., за периода от месец
януари 2020г. до месец май 2021 г. включително или сума, възлизаща на общ
размер от 6 460 лева - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на
Районна прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда и
налагане на наказание при отчитане на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства.
Подсъдимият не се явява, редовно призован.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в своята съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно
убеждение и ръководейки се от закона, установи:
Подсъдимият Й.Т. и св.Д.Я. живеели на съпружески начала около осем
години.
От съвместното им съжителство се родили децата С. Й. ТР. - роден на
03.10.2010г. и М. Й. ТР. роден на 07.06.2013г.
През 2017г. св. Я. и Т. се разделили, а децата С.Т. и М.Т. останали да
живеят при майката - св.Д.Я..
През 2019г. в PC - гр.Пазарджик било образувано гр.дело №2914/2019г.,
по описа на съда, по което с Определение на PC-Пазарджик от 22.10.2019г
била одобрена спогодба, по силата на която родителските права по отношение
на малолетните деца С.Т. и М.Т. били предоставени на майката - св.Д.Я., а
обв. Й.Т. се съгласил да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. - за
детето С.Т. и в размер на 180 лв. - за детето М.Т. или общия размер на
месечната издръжка за двете деца бил - 380,00 лева, чрез тяхната майка и
законен представител - св.Д.Я.. Съдебното определение, с което била
1
одобрена спогодбата влязло в сила на 29.10.2019г.
След влизане в сила на съдебното Определение - 29.10.2019г.. Т.
заплатил дължимата издръжка за месеците октомври, ноември и декември
2019г., като превел сумите по банков път.
След това престанал да плаща дължимите вноски. За периода от месец
януари 2020г. до месец май 2021г. включително не заплатил нито една
дължима сума за издръжка в размер на 380лв. месечно общо за двете деца в
продължение на 17 месеца, общо 6 460,00 лв.
До приключване на предварителното разследване не се възползвал от
привилегията на чл.183 ал.З от НК, въпреки предоставената му възможност за
това. В съдебно заседание не се явява.
При горните данни по делото прокурорът е приел, че подъсдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183
ал.1 от НК.
Установено е твърденията на свидетелката и представентие по ДСП
писмени доказателства ( инкорпорирани на съответното основание) , че
действително не е изпълнявал точно и срочно задължението си за издръжка в
рамките на инкриминирания период.
От обективна страна – е имал задължение, което е известно на
подсъдимия и парично по своя характер - да издържа свои низходящи –
малолетните деца С.Т. и М.Т. като заплаща месечна издръжка в размер на 200
лв. - за детето С.Т. и в размер на 180 лв. - за детето М.Т. или общо месечно за
двете деца бил - 380,00 лева, чрез тяхната майка и законен представител -
св.Д.Я.. Това задължение, предвид неопроверганите показания на
свидетелката е останало неизпълнено в рамките на инкриминирания период
по отношение и на двете деца: за периода от месец януари 2020г. до месец
май 2021г. включително не заплатил нито една дължима сума за издръжка в
размер на 380лв. месечно общо за двете деца в продължение на 17 месеца,
общо 6 460,00 лв.
Неизпълнението е било съзнателно, тъй като съдебният акт, от който
произтичат паричните задължения спрямо всяко дете е бил известен на
подсъдим. Той дори е изпълнявал в по-предходен период от време ( от
началния инкриминиран месец) задълженията си по него , като е установено,
че след влизане в сила на съдебното Определение - 29.10.2019г.. Т. заплатил
дължимата издръжка за месеците октомври, ноември и декември 2019г., като
превел сумите по банков път – виж на л. 21 и сл. , ДСП.
2
Факт е, че в рамките на инкриминирания период подсъдимият не е
плащал точно и срочно задължението си по бракоразводното решение. Този
факт е напълно изводим от доказателствената съвкупност. Без значение за
настоящия коментар, необходим за обосноваване на обективната
съставомерност, са обективни причини относно невъзможността ( евентуално
липсата на регулярни доходи по трудовото правоотношение и евентуална
необходимост да заплаща други разходи) - те могат имат своето място само и
единствено при индивидуализацията на наказанието. Така, както и факта на
изплащане при забава на всички дължими и определящи общия размер на
неразплатеното парично задължение, вноски.
Подсъдимият е бил наясно със задължението си - неговият размер, срок
на плащане, начин - чрез майката и законна представителка на децата.
Неизпълнението на задължението е напълно съзнателно. Подсъдимият е
съзнавал противоправния характер на деянието си и е предвиждал
последиците от бездействието си.
Изолираните горе факти в обективно и субективно отношение дадоха
основание на Съда за постановяване на присъда, с която да признае
подсъдимия за виновен в извършване на приписаното му престъпление.
При определяне на вида и размера на наказанието се съобразиха
разпоредбите за неговата индивидуализация по чл. 54 и 36 отг НК , като се
прие, че следва да се наложи по-лекото измежду алтернативно предвидените
наказания – а именно пробация, доколкото по –леката форма на наказателна
репресия няма да създаде ограничения за подсъдимия да полага труд за
добиване на парични средства, с които да има възможност за погасява
процесните си парични задължения по издръжката на двете си деца. .
Налагането на по-тежкото наказание не можеше да се разглежда в
случая като съответно на извършеното престъпление, дори и да е в
минимално възможния срок, тъй като би довело и до едно неоправдана за
децата. Необходимо бе от една страна да се определи наказание, което да
бъде съответно на престъплението, но от друга то да има и онзи поправителен
ефект и да внесе такива промени в съзнанието на подсъдимия, че да
предотврати ново престъпно поведение. Съблюдавайки фиксираните
законови критерии и цели, както и фактът,че наказанието в съвсем житейски
аспект намира своето негативно отражение в крайна сметка и върху
получаващия издръжка, както и предвид срока и размера на неплатената и
преди всичко необходимостта да се осигури възможност за реалното плащане
на дължимата инкриминирана сума, Съдът определи наказание пробация при
следните мерки за въздействие и контрол – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от осем месеца с честота на явяване за подпис два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
също от осем месеца.
3
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си, която обяви на
страните като разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и
протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4