Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 100
гр. Пловдив, 15 юли 2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев НОХД/В/ №204/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по Глава 33 НПК.
С присъда № 154/02.06.2014г., постановена по НЧХД № 1685/2013г. по описа на Районен съд гр. П. подс.П.Я.Г. е бил признат за виновен в това, че на 24.04.2013г. е подал сигнал на тел. 112, препратен в РПУ-П., е приписал престъпление- подкуп на Н. И. К. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му/ полицай, водач на патрулен автомобил в РУП- П./, поради което и на основание чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 вр. чл.147 ал.1 и чл.78а ал.1 НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
С присъдата подс.П.Я.Г. е бил осъден да заплати на частния тъжител Н. И. К. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането до окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер от 3000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.
Присъдата е била обжалвана и потвърдена с решение №174/22.10.2014г. по ВНЧХД № 337/2014г. по описа на Окръжен съд- П..
Постъпило е искане от Главния прокурор за възобновяване на делото, в което са изложени съображения за нарушение на материалния закон при постановяване на присъдата и въззивното решение и като се претендира наличие на касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК се иска отмяната им и оправдаване на осъдения П.Я.Г. за престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 вр. чл.147 ал.1 и чл.78а ал.1 НК поради несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна.
Според представителя на А.п.П. искането за възобновяване на делото е основателно и следва да се уважи.
Осъдения П.Я.Г. не се явява в съдебно заседание и не взема становище по искането за възобновяване.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на компетентността по чл.425 ал.1 НПК, приема за установено следното:
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява основателно.
От фактическа страна, решаващите съдилища са приели, че на 23.04.2013 г. подс.П.Г. се обадил на телефон 112 и сигнализирал, че тъжителят Н. К. и неговият колега св.Д. С. не съставили АУАН на друг водач за същото нарушение като неговото- невключени къси светлини на автомобилните фарове, защото им бил дал 20 лв. При това положение както районният, така и въззивният съд са приели, че подс. Г. е приписал на тъжителя Н. К. престъпление- подкуп, поради което са го осъдили за квалифицирана клевета по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 вр.чл.147 ал.1 НК.
Настоящата инстанция се солидаризира с изложените в искането на Главния прокурор съображения, че деянието не е съставомерно от обективна и субективна страна, тъй като П.Г. не е имал умисъл да наклевети полицейския служител, а с подадения сигнал на телефон 112 е изразил правото си на мнение, осъществил е правото си на жалба и гарантираната му от чл.10 от ЕКЗПЧОС свобода на словото. В този смисъл е резонно позоваването на практиката на ЕСПЧ и на решението по делото „Маринова и други срещу България“, образувано по жалби № 33502/2007г., 30599/2010 г., 8241/2011 г. и 61863/2011 г.) и влязло в сила на 12.10.2016 г., с което е установено нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).
С цитираното решение ЕСПЧ е приел, че признаването на подсъдимия за виновен за клевета по отношение на длъжностно лице, налагането на глоба и присъждането на обезщетение за вреди съставлява "намеса" под формата на "наказание" в правото му на изразяване на мнение, която е съвместима с чл. 10 от ЕКЗПЧОС само ако е "предвидена в закона" и е "необходима в едно демократично общество" за една от целите, изложени във втория § на чл. 10 от Конвенцията. Следва да се има предвид и обстоятелството, че Г. не е военнослужещ, държавен служител, журналист или адвокат, поради което от него не може да се очаква да упражнява правото си на жалба по начин, който да изключи риска от наказателна санкция. В този смисъл, и след анализ на практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, ЕСПЧ е приел, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите не могат да се разглеждат като "разгласяване", тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите. В мотивите на решението е цитирана практика на ЕСПЧ във връзка със защита репутацията на длъжностно лице, която предполага законови цели и следва да отговаря на изискването за "съразмерност" - Morice v. France /GC/, № 29369/10, § 124, 23 април 2015 г. В последно посоченото решение е очертана рамката на извършваната от ЕСПЧ проверка, имаща за цел да изясни дали намесата е "пропорционална на преследваната легитимна цел" и дали са приложени от националните власти стандартите, съответни на принципите, въплътени в чл. 10 от ЕКЗПЧОС. Пропорционалността на намесата е разгледана и оценявана в светлината на практиката на ЕСПЧ относно клеветническите твърдения срещу длъжностни лица, направени в писмени жалби до властите (Zakharov v. Russia, № 14881/03, 5 октомври 2006 г.; Kazakov v. Russia, № 1758/02, 18 декември 2008 г.; Sofranschi v. Moldova, № 34690/05, 21 декември 2010 г.; Siryk v. Ukraine, № 6428/07, § § 36-38, 31 март 2011 г. и Марин Костов срещу България, № 13801/07, 24 юли 2012 г.) въз основа на "естеството и точния начин на комуникиране на твърденията, контекста, в който те са направени, степента, в която засягат съответните длъжностни лица, както и тежестта на наказанията, наложени на жалбоподателите". Твърденията на подс.П.Г. на тел.112 за получен подкуп от полицейските служители- автоконтрольори не следва да се възприемат като обидни, клеветнически или унизителни, а като реализирана възможност в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва нередност в поведението на длъжностно лице, независимо, че тези твърдения са могли да окажат влияние върху професионалното му положение, да подкопаят авторитета му, да отнемат време и ресурси и да доведат до дисциплинарни санкции срещу него. С решението на ЕСПЧ е застъпено становище, че по принцип инициирана от жалба на гражданин проверка по отношение на длъжностно лице не може да бъде разглеждана като неправомерно засягане репутацията на последното, доколкото правото на жалби на гражданите е конституционно закрепено (чл. 45 от Конституцията на Република България) и упражняването му е с цел да се потвърди или отхвърли твърдението на жалбоподателя. Твърдението от страна на Г. за неправомерни действия и поведение на пътен полицай, обективирано в подадения сигнал на тел.112 не е имало за цел да накърни репутацията на лицето, за които се отнася, а е резултат на упражняване на гарантираното от чл. 45 от Конституцията на Република България право на жалба. Правомерното упражняване на права изключва обществената опасност и противоправност на деянието, което сочи на несъставомерност на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, вр. с чл. 147 от НК. С признаването на П.Я.Г. за виновен за това престъпление инстанционните съдилища са допуснали нарушение на закона, което подлежи на отстраняване с отмяна на влезлите в сила съдебни актове по реда на възобновяването и оправдаване на осъдения. В посочения смисъл изцяло е Р-22 от 23.02.2017г. на ВКС, I н.о. Другото отразено в искането за възобновяване Решение №363/01.07.2002г., II н.о. на ВКС, че „В една демократична и правова държава всеки има правото, без страх от каквито и да било санкции, публично да изразява своето становище по всякакъв вид въпроси и че „българските граждани се ползват със закрилата не само на своята конституция, но и на ратифицираните международни спогодби и конвенции, гарантиращи правата на човека/ цитирана е откъслечна част от решението/ , е за казус, свързан с извършване на хулигански действия по чл.325 от НК, поради което е неотносимо в светлината на разглежданото нарушение на правото на жалба, правото на изразяване на мнение и на свободата на словото като цяло.
Предвид на изложените съображения, твърдяното в искането за възобновяване нарушение на материалния закон като касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 вр. чл.348 ал.2 от НК е налице, тъй като извършеното от подс. П.Г. деяние не съставлява престъпление както от обективна, така и от субективна страна. Ето защо, наказателното производство по делото следва да се възобнови, да се отмени въззивното решение и потвърдената с него присъда, като подс. П.Г. бъде оправдан в рамките на приетите от съдилищата фактически положения в случая на чл.24 ал.1 т.1 от НПК, поради което и на основание чл.425 ал.1 т.2 предл.второ от НПК, ПАС
Р Е Ш
И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНЧХД № 337/2014г. по описа на Окръжен съд- П..
ОТМЕНЯ постановеното по ВНЧХД № 337/2014г. по описа на Окръжен съд- П. решение №174/22.10.2014г. и потвърдената с него присъда № 154/02.06.2014г., постановена по НЧХД № 1685/2013г. по описа на Районен съд гр. П..
ПРИЗНАВА П.Я.Г. за невинен в това, на 24.04.2013г. в подаден сигнал на тел. 112, препратен в РПУ- П., да е приписал престъпление- подкуп на Н. И. К. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му/ полицай, водач на патрулен автомобил в РУП- П./, поради което го оправдава по обвинението за престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 вр. чл.147 ал.1 НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.