№ 680
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300500592 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален представител юрк. И.Н.,
срещу разпореждане от 26.01.2022г. на Районен съд- Пловдив в Заповед
№517 от 26.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по по ч.гр.д. №936/2022г. по описа на ПРС, 19-тш гр.с-в, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е.Я.А., ЕГН **********, в
частта му за сумите от 17,69 лв.- договорна лихва и 79,43 лв.- лихва за
забава за периода от 07.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в
съда. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив
с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на
1
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е.Я.А., ЕГН **********, за вземания,
произтичащи от договор за паричен заем от 26.11.2018г., сключен между
длъжника и „Изи асет мениджмънт“ АД, които са придобити от заявителя
съгласно Приложение №1 от 01.12.2019г. към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., както следва: 294,50
лв.- главница, 17,69 лв.- договорна лихва и 79,43 лв.- лихва за забава за
периода от 07.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. За да
откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните
вземания за договорна и мораторна лихва първоинстанционният съд е
приел, че клаузите от договора за паричен заем, в които са уговорени
договорна лихва, ГПР и неустойка при непредоставяне на обезпечение
са неравноправни, поради което по същия се дължи само главницата.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
От приложения по делото договор за паричен заем от 26.11.2018г.,
сключен между длъжника и „Изи асет мениджмънт“ АД, се установява,
че със същия на длъжника е бил предоставен заем в размер на 300 лв.,
който последният се е задължил да върне на 16 седмични вноски по 20
лв. в срок до 21.03.2019г. В договора е посочен фиксиран лихвен
процент по заема- 40% и годишен процент на разходите /ГПР/-46,26%. В
чл.4 от същия е било уговорено задължение за заемополучателя да
осигури обезпечение, подробно описано в договора, и неустойка за
неизпълнението му в размер на 115,04 лв., която се заплаща разсрочено
заедно с погасителните вноски по договора, като към размера на всяка от
тях се добавя сумата от 7,19 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да
се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент
по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10- годишния
процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая
процесният договор за заем формално отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на
лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от
потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не
съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя
задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният
2
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. В случая уговорената в договора неустойката за
непредоставяне на обезпечение не е била включена в ГПР по кредита,
въпреки че разходите за заплащането й са пряко свързани с договора за
кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1,
т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му.
При това положение е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да
бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита на
икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в
правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и
целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му
кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора. Действително
съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за
неизпълнение на основното задължение на потребителя- да върне
предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения.
Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК чрез
предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения,
различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да
не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е
налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за
3
потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението
му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на
посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което
последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Тези
уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на
потребителите. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на
чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение при спазване на императивната норма
на чл.19, ал.4 от ЗПК, като рискът от невръщането на кредита следва да
се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно задължителните
указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д.
№1/2009г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността на неустойката
съдът следи служебно. В случая уговорената в процесния договор
неустойка за непредоставяне на обезпечение няма обезпечителна,
обезщетителна или санкционна функция, а целта на същата е да се
предвиди допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвид горното настоящият състав на съда намира, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен
опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита, а посочените в договора размери на възнаградителната лихва и на
годишния процент на разходите не съответстват на действително
4
уговорените такива и са нищожни.
От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, отнасящи се до
посочване по ясен и разбираем начин на лихвата, годишният процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за
нищожен. При това положение и съгласно чл.23 от ЗПК за длъжника,
като кредитополучател, е възникнало задължението да върне на
заемодателя само чистата стойност на кредита и той не дължи лихви и
други разходи по кредита.
По така изложените съображения и съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3
от ГПК за претендираните със заявлението вземания за договорна и
мораторна лихва не следва да се издава заповед за изпълнение а в тази
му част заявлението следва да се отхвърли.
Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.01.2022г. на Районен съд-
Пловдив в Заповед №517 от 26.01.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по по ч.гр.д. №936/2022г. по описа
на ПРС, 19-ти гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е.Я.А., ЕГН **********, в
частта му за сумите от 17,69 лв.- договорна лихва и 79,43 лв.- лихва за
забава за периода от 07.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в
съда, дължими по договор за паричен заем от 26.11.2018г., сключен
между длъжника и „Изи асет мениджмънт“ АД, които вземания са били
придобити от заявителя съгласно Приложение №1 от 01.12.2019г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5