Определение по дело №1483/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№   1892

 

гр.Бургас, 08.10.2019г.

 

            БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                 2.Мл.с. Ваня Ванева

 

             като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1483 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод частна жалба с вх. № 15075/30.09.2019г., подадена от „Вива кредит“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от управителя Десислава Страхилова Димитрова, с която се обжалва Разпореждане №1013/18.07.2019г., постановено по ч.гр.д.№14/2019г. на Районен съд Средец.

В частната жалба се твърди, че съдебният акт, в частта, с която съдът е спрял незабавното изпълнение, има характер на определение по чл. 420 от ГПК и поради това е обжалваемо и подлежи на контрол от горната инстанция.

Твърди се, че не е спазена формата на искането за спиране, тъй като е следвало същото да бъде направено с нарочна молба, а не заедно с възражението.

На следващо място се сочи, че искането за спиране следва да е подкрепено с убедителни писмени доказателства или да е представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД.

Изложени са подробни съображения, че в случая заповедният съд неправилно е постановил спиране на изпълнението.

Поради гореизложеното се претендира отмяна на обжалваното разпореждане, в частта, с която е уважено искането за спиране, а в условията на евентуалност – съдът да задължи И.Й. да представи надлежно обезпечение по реда на чл. 420 от ГПК, във вр. чл. 180 и 181 от ЗЗД – парична гаранция.

В законоустановения срок  е подаден отговор на частната жалба от насрещната страна – адв. Недялка Атанасова – особен представител на И.Й., с който депозираната частна жалба се оспорва като недопустима и неоснователна.

На първо място се твърди, че разпореждането на съда не е преграждащо и не подлежи на обжалване.

На следващо място се излагат съображения за неоснователност на жалбата и за правилност на съдебния акт.

Претендира се оставянето ѝ без разглеждане, а в условията на евентуалност – без уважение.

Претендира се определяне на възнаграждение за особен представител.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

На първо място, съдът следва да се произнесе по допустимостта на депозираната частна жалба.

В обжалваното разпореждане /в частта, с която е спряно изпълнението/ е посочено, че същото не подлежи на обжалване.

Настоящият състав намира, че на контрол за законосъобразност подлежи не само преценката на заповедния съд по искането на длъжника, подкрепено с писмени доказателства, но и преценката му относно наличието на обстоятелствата за спиране на изпълнението по силата на закона, която в конкретния случай се свежда до това дали заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Не може да се приеме, че на обжалване подлежи единствено определението на съда, постановено по искането на длъжника за спиране на изпълнението, но не и това, с което въз основа на констатация за наличие на законовите предпоставки се прогласява за настъпило спирането на изпълнението, тъй като и в двата случая правният ефект е идентичен и се изразява в спиране на изпълнението, с оглед на който е единна и уредбата на реда за спирането и защитата срещу него. В този смисъл е и постановеното Определение №415 от 15.07.2009г. по ч.т.дело №375/2009г. на ВКС- I-во т.о. Противното би лишило заявителя от защита при неправилна преценка на заповедния съд за настъпване на предпоставките за спиране на изпълнението по силата на закона. Гореизложеното обосновава извода за допустимост на частната жалба против първоинстанционния съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

На 01.03.2019г. „Вива Кредит“ ООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу И.Т.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***, за заплащане на следните суми: 5000 лв. – главница по договор за паричен заем; 1436.50 лева - договорна лихва по Договор за паричен заем от 15.12.2017г. и нотариален акт от същата дата за периода от 15.12.2017г. до 17.01.2019г.; 67.73 лева - законна лихва за забава съгласно нотариален акт и чл. 11, ал. 1 от Договор за паричен заем от 15.12.2017г. за периода от 22.02.2018г. до 01.10.2018г.; 450.00 лева - начислени разходи съгласно чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем от 15.12.2017г. и раздел първи от нотариален акт от 15.12.2017г. за периода от 22.02.2018г. до 01.10.2018г.; 500.00 лева - начислена неустойка съгласно чл. 11, ал. 3 от Договор за паричен заем от 15.12.2017г. и раздел първи от нотариален акт от 15.12.2017г. за периода от 20.04.2018г. до 01.10.2018г.; 500.00 лева - неустойка съгласно чл. 11, ал. 5 от Договор за паричен заем от 15.12.2017г. и раздел първи от нотариален акт от 15.12.2017г. за периода от 20.04.2018г. до 01.10.2018г.; 1409.00 лева - неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 5, ал. 1 вр. ал. 3 от Договор за паричен заем от 15.12.2017г. и раздел първи от нотариален акт от 15.12.2017г. за периода от 08.01.2018г. до 01.10.2018г.; законна лихва от 01.03.2019г.- подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; 187. 27лева - внесена държавна такса; 1550.00лева - адвокатски хонорар. В заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от следните обстоятелства: нотариален акт № 93, том V, рег. № 3027, дело 804 от 2017г. по описа на Нотариус Веселина Кирилова , с рег. № 560 НК, с район на действие РС гр. Средец , вписан в служба по вписванията с вх. № 2119/ 15.12.2017г., акт № 29, том I, дело № 1062/ 2017г. и нотариална покана за обявяване на задължението по Договор за паричен заем за предсрочно изискуемо. Ангажирани са доказателства.

На 01.03.2019г. е издадена Заповед №248 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.Т.Й., да заплати на „Вива кредит“ ООД посочените в заявлението суми. Заповедта е връчена на заявителя на 18.03.2019г.

На 09.07.2019г., в законоустановения двуседмичен срок е депозирано възражение от особения представител на длъжника – адв. Недялка Георгиева Атанасова. Заедно с възражението е поискано спиране на изпълнението по изпълнително дело №20198030400502 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК.

С Разпореждане №1013/18.07.2019г., районният съд е спрял, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК принудителното изпълнение на заповедта.

Със същото разпореждане районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 417 от ГПК.

В разпореждането е посочено, че същото не подлежи на обжалване.

На 13.08.2019г. е депозирана и частната жалба, предмет на настоящото въззивно производство.

Така установената фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5, а съгласно ал.2 на същия член когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418 /какъвто е настоящият случай/.

В този случай съдът не преценява дали да спре изпълнението или не, а ако са налице предпоставките на чл.415, ал.2, т.е. заповедта да е връчена по реда на чл.47, ал.5, е длъжен да спре производството. Спирането в този случай настъпва по силата на закона, а актът на съда, само прогласява/установява настъпилото по силата на закона спиране.

Поради гореизложеното съдът счита, че обжалваното разпореждане за спиране е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди, а депозираната частна жалба да се остави без уважение.

Възнаграждението за особен представител, в настоящия случай, не следва да се определя от съда, тъй като адв. А. не е назначена за такава от съда. По делото няма никакви данни и доказателства как е назначена за особен представител, с какъв акт и от кой орган, а се съдържат само нейни твърдения, че е назначена за особен представител по изпълнително дело №20198030400502 по описа на ЧСИ Таня Маджарова.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 15075/30.09.2019г., подадена от „Вива кредит“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от управителя Десислава Страхилова Димитрова, с която се обжалва Разпореждане №1013/18.07.2019г., постановено по ч.гр.д.№14/2019г. на Районен съд Средец.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.