Р Е Ш Е Н И Е
гр. Елин Пелин, 13.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
При
секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 358 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
П.С.С. ***, с ЕГН **********, е обжалвал с искане да бъде отменено Наказателно
постановление № 20-1204-001137/23.06.2020 г. на началник група
към ОДМВР София, с-р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ ОДМВР София, респ. наложеното му със
същото административно наказание:
“глоба
в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.“
и „лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца“ на основание чл.178ж, ал.1,
пр.1 от ЗДП за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП;
“глоба” в размер на 10.00 /десет/ лв. на
основание чл.183, ал.1,т.1, пр. 2 от ЗДП за нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Наказващият
орган, редовно призован за с.з., не е изпратил представител. Представена е
писмена защита по делото, с която се поддържа законосъобразност на издаденото
НП. Счита се, че жалбата е неоснователна
и недоказана. Прави се възражение за прекомерност на претендирани от
жалобподателя разноски по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лева.
РП
Елин Пелин, редовно призована за с.з. не е изпратила представител и не е депозирано становище по постъпилата жалба.
В
с.з. жалбоподателят, чрез упълномощения по делото адвокат поддържа жалбата.
Въвеждат се с жалбата до съда възражения за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Твърди се, че „административнонаказателното
производство е било опорочено от своето
начало до самия край“. Твърди се, че с връчването на процесния АУАН жалбоподателят е разбрал кавко нарушение се твърди, че е извършил. Посочил
е пред актосъставителя и във възражение, че не се е чувствал добре на
05.06.2020год. по повод вмененото му
нарушение на чл.58, т.3 ЗДвП. Оспорва и
вмененото му с НП нарушение на чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП. Претендират се разноски.
От
показанията на св. Д. е видно, че за конкретния случай няма спомен. По принцип
изслушват нарушителя, който има възможност да направи възражения в акта.
Подписал е акта в качеството на
свидетел.
В
показанията си св. С. твърди, че няма
спомен за случая, но поддържа обстоятелствата, които са отразени в предявения
му АУАН. Подписал е акта в качеството на актосъставител. Твърди, че няма
медицинско образование.
От показанията на св. Александрова е видно, че живее на съпружески начала с жалбоподателя от
три години. През 2020г. пътували заедно
за Рибарица. Имало голям поток от
автомобили. По принцип жалбоподателят
имал високо кръвно и всеки ден вземал таблетки. По едно време видяла, че той
пребледнява. Жалбоподателят нищо не й споделил първоначално, но тя видяла по
лицето му, че не е добре и той й казал, че не е добре и поради тази причина
отбил и спрял в забранената лента. Нямало как да му помогне, тъй като не била
правоспособен водач на МПС. Жалбоподателят отбил в забранената лента на Витиня
и там ги спрели полицаите. Била свидетел на разговора с полицаите. Опитали се
да разговарят с полицаите , но те не им дали
да се изкажат по въпроса и написали акта. След това отишли до гр. Правец в Спешна медицинска
помощ, където на жалбоподателя ударили инжекция, защото му било високо
кръвното.
По
делото е представена и приета в цялост административнонаказателната преписка
образувана и водена при АНП. Приет е и фиш за спешна медицинска помощ от
05.06.2020г. при ЦСП-София, филиал гр.
Правец.
Жалбата
е допустима.Същата е подадена от
надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът
намира депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
На
жалбоподателя е съставен АУАН № 498853/
05.06.2020г.
за това, че на същата
дата в 20.05 часа в община ЕЛИН ПЕЛИН на път АМ“Хемус“
, като водач на л.а. „Волво“ с ДК№ СО7557АК, в района на 29-ти км. в посока на движение гр. Варна
управлява личния си автомобил движийки се без причино и без здравословни
проблеми в аварийната лента. Не представя
контролен талон.
При така отразени обстоятелства
в съставения на името на жалбоподателя АУАН са вменени две нарушение по
ЗДвП, а именно: нарушение на чл.58 т.3
от ЗДвП и нарушение на чл.100, ал.1, т.1от
ЗДвП.
Настоящият състав намира, че АУАН №
498853/ 05.06.2020г.
е съставен и обжалваното НП е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените от закона правомощия, за което са ангажирани
доказателства с представената по делото
административнонаказателна преписка. Не са допуснати нарушение на
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По
нарушението визирано в пункт 1 от
обжалваното НП
С
обжалваното НП на жалбоподателя е
наложено наказание “глоба в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.“
и „лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца“ на основание чл.178ж, ал.1,
пр.1 от ЗДП за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.
С
чл. 58, т.3 ЗДвП е въведена забрана за водач на МПС „..при движение по автомагистрала да се движи или спира в лентата за
принудително спиране /ЛПС/, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство“. Нормата е императивна, като въвежда две изключения – технически
проблем в управляваното от водача МПС
и/или здравословен проблем на водача
или пътниците в превозното средство. От събраните доказателства се установява
несъмнено, че на 05.06.2020 г. в 20.05 часа в района на Община Елин
Пелин, на път АМ“Хемус“, км.29-ти
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в лентата за
принудително спиране. Този извод се налага от съдържанието на съставения АУАН ,преценяват съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП и
с оглед показанията на свидетелите С., Д. и частично кредитираните показания на
св. Александрова, а именно, че на автомагистралата е имало голям поток от
коли и са спрели на Витиня в забранената
лента.
Не се събраха в процеса доказателства
за наличие на технически проблем
на МПС управлявано от
жалбоподателя, но в каквато насока не са
и излагани възражения и съображения с
жалбата до съда. От друга страна, предвид частичното кредитиране показанията на
св. Александрова следва да се отбележи,
че в останалата част показанията на
свидетелката противоречат на събраните в процеса доказателства. Това е така,
тъй като правилно, както отбелязва жалбоподателя в жалбата си до съда, с
връчване на съставения му АУАН
е разбрал какво или какви именно
нарушения му се вменяват Следователно в
случай, че обстоятелствата, до момента на констатиране на нарушенията от свидетелите С. и Д., са се осъществили по
начина изложен в показанията на св. Александрова, то логично е жалбоподателят да ги е изложил като възражения в
предоставения му за запознаване АУАН / с нарушенията които е извършил /. В
последния жалбоподателят е имал възможност да посочи / собственоръчно да
изпише/, че св. Александрова го е видяла пребледнял , че му е прилошало,
че е с високо кръвно и взема таблетки и т.н. респ. всичко, за което се твърди /
и което евентуално е имало отношение към
вмененото му нарушение на чл.58,т.3 ЗДвП /
в показанията на св. Александрова , че
е настъпило непосредстевно преди да бъде спрян жалбоподателя от органите по КАТ. Нещо повече, жалбоподателят
не само не е отразил каквито и да било обстоятелства в контекста на изложени в
с.з. от св. Алексанрова показания , но и изрично е записал в АУАН / предоставен му да се запознае с акта,
с това какви нарушения е извършил/,
който се ползва с доказатлествена сила
по смисъла на чл.189, ал.2 ЗДвП, че „ не е съгласен с горе
написаното поради това , че отбих на 50 метра от разклона за Витиня от
Жерково карам в колоната“.
Както е отразено по-горе в настоящото в
свидетелските показания на Д.Д.,
принципно изслушват нарушителя, който
има възможност да направи възражения в акта. В този смисъл, дори и да се
приемат твърденията на св. Александрова за верни относно невъзможността към онзи момент / констатиране
на нарушенията и съставянето и връчването на
процесния АУАН/ „да се изкажат по
въпроса“, то изрично се установява от събраните доказателства , че на П.С. е предоставена възможност да отрази във връчения му АУАН своите обяснения/възражения и което той
собственоръчно е сторил. Последните по
никакъв начин не пораждат дори предположение за
евентуално наличие на здарвословни проблеми у водача и/или у пътника в
автомобила. За пълнота следва да се отбележи, че безспорно
представения по делото фиш за СМП
от 05.06.2020г. съдържа данни за наличие
на хиперточина криза у жалбоподателя, но към
момент, който е неотносим към момента на констатиране от контролните
органи нарушението на чл.58,т.3 ЗДвП. Според нормалната житейска логика повишаването на кръвното налягане би могло да
възникне / към момента на констатиране
на хипертоничните призцнаци от
медицинското лице при СМП-София,
филиал Правец/ и именно в резултат на
настъпилото нарушение на ЗДвП поради неговото извършване от
жалбоподателя и констатирането му от
контролните органи с последици от това
съставянето на процесния АУАН и
връчването му на нарушителя / жалбоподателя/. В тази връзка следва да се отбележи и факта, че именно с връчването на АУАН се поставя начало на административнонаказателно
преследване спрямо жалбоподателя, който факт е бил известен на нарушителя. Не
на последно място пак в същата вразка е и факта, че за нарушение
на чл.58,т.3 ЗДвП санкциона последица
е глоба в значителен размер / 1 000.00 лв/ и 3 месеца лишаване от
право да се управлява МПС, които обстоятелства се презумират за известни на всеки водач на МПС така, както се презумира, че е известна и забраната
за управление на МПС в лентата за
принудително спиране, при липса на кое да е от изключенията предвидени в
чл.58,т.3 ЗДвП.
Предвид
изложените съображения нястоящият състав
приема, че по отношение на жалбоподателя към 05.06.2020г., 20.05 ч. на
АМ“Хемус, км.29-ти, като водач на процесното МПС, не е било налице предвиденото с чл.58, т.3 ЗДвП изключение-здравословни проблеми на водача
или пътниците в превозното средство, допускащо движение в лентата за
принудително спиране.
Настоящият състав намира, че в процеса не са ангажирани доказателства
обосноваващи предпоставките по чл.28
ЗАНН, до колкото нарушението не разкрива по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Ето защо обжалваното НП в частта по пункт 1
следва да се потвърди, като с оглед абсолютния размер на предвиденото с чл.178ж, ал.1 ЗДвП наказание /
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца
и глоба 1000 лв./ , не подлежи на
преценка с оглед разпоредбите на чл.27 от ЗАНН.
По
нарушението визирано в пункт 2 от
наказателното постановление
С
пункт втори от НП, за нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание “глоба в размер на 10.00“ на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДП.
Установява се от събраните по делото доказателства, че
жалбоподателят на процесната дата не е
представил контролния талон към свидетелство за управление. В последна връзка чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
изисква всеки водач да носи свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. След като
водачът не е представил последния на
контролните органи, до колкото съгласно цитирания закон е бил длъжен да носи, а при поискване от
контролните органи и да представи талона
към свидетелство за управление
на МПС, е налице
нарушение на цитираната норма, като се държи сметка за обстоятелството, че към
датата на нарушението срокът на
представения с жалбата до съда АУАН от 08.08.2019г. не е бил валидно продължен ,
тъй като срокът на неговата валидност е бил едва до
месец октомври на 2019 година / л.8 от делото/. Ето защо предвид, че редовно
съставеният АУАН се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, като отразените в него
обстоятелства /визиращи нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП/ кореспондират и
с пункт 2 от обжалваното НП, настоящият състав приема, че правилно и законосъобрзано е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Тъй като предвиденото в закона административно наказание е „глобата“ установена в абсолютен
размер / 10.00 /десет/ лева / съгласно чл.183,
ал.1, т.1 ЗДвП, същата не подлежи на преценка за редуциране, поради
което и в тази част
обжалваното НП следва да се потвърди.
При този
изход на делото следва жалбоподателя да заплати на ОД МВР-София претендираните по
делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-1204-001137/23.06.2020 г. на началник група към ОДМВР София, с-р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“
ОДМВР София, с
което на П.С.С. ***, с **********, е
наложено административно наказание:
-
“глоба в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.“ и „лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“ на
основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДП за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП;
-“глоба” в размер на 10.00 /десет/ лв. на
основание чл.183, ал.1,---------т.1, пр. 2 от ЗДП за нарушение на чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П.С.С. ***, с ЕГН
**********,*** сумата от 100.00/ сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение .
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –София област
в 14 - дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: