Р Е
Ш Е Н
И Е №178
гр.
С. 20 ноември
2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.ският районен съд, І ви състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ
ПАВЛОВ
при секретаря Евелина Пейчинова,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело № 926 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба подадена от ЗД "Б.И." АД, ЕИК: ...., седалище и адрес
на управление: Област С. (С.), общ. С., гр. С., район Л., бул. Д.Б.
.., представлявано от С. П. и К. Д. К. чрез пълномощника
адв. М.Г.против Н.А."П. И." - гр. С., със седалище гр. С., бул.“М.“№,
с която е предявен иск с правна квалификация чл. 411 във връзка с 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45 във вр. чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19,
ал. 1, т.1 от Закона за пътищата.
В исковата молба се твърди, че на 22.02.2018
г. на второкласен път II — 62 км. в района на 62 + 424 км. от гр. Д. в посока С.,
след с. К. е реализирано ПТП при следните обстоятелства: поради силен дъжд
внезапно са паднали камъни на пътното платно, при което водачът В.Л.В. на лек
автомобил „БМВ”, модел „640Д“ с рег, № СО ВР, собственост на „Порше Лизинг
БГ" ЕООД, движейки се по главния път не успява да избегне създалата се
опасност и допуска ПТП с описани в исковата молба материални щети.
Твърди се в исковата молба, че същият лек
автомобил е бил застрахован по застраховка „Автокаско” при ищеца по делото с
описана застрахователна полица № E17990013052, със срок на действие 21.09.2017
г. до 20.09.2018 г., валидни към момента на събитието. При ищеца била заведена
щета под № ********** и се твърди в исковата молба, че нанесените щети са
описани в приложените описи на щети: кора под двигател-предна част, кора под
двигател - задна част — метална да се върне, радиатор климатик, въздуховод пред
радиатор, маслен картер ДВГ, облицовка предна броня с отвори за халогени и датчици
парктроник, интеркулер, тръбопровод хидравлика, тръба вакуум, кормилна рейка,
греда преден мост, стойка резервоар воден, кора под радиатори, маслен картер
ДВГ, бутало, коляно вал, лагери комплект, гарнитури комплект, мотовилка биела -
1 бр., гарнитура глава, подложки дюзи, аксиални пластинки, гарнитура
изпускателен колектор, гарнитура всмукателен колектор, датчик пешеходци. Твърди
се в ИМ, че стойността, необходима за възстановяване на уредения автомобил се
твърди в исковата молба, че била в размер 11 390, 80 лв.
Твърди се в исковата молба, че съгласно
сключен договор между дружеството ЗД "Б.И." АД и автосервиз „А.К.“ ООД, е възложено на
сервиза да извърши ремонта на лекия автомобил, претърпял щети и след
отремонтиране на автомобила дружеството е платило по банков път на автосервиза
сумата 605,28 лв., за което се твърди, че е представен документ за кредитен
превод.
Твърди се, че
съгласно Договор между ЗД "Б.И." АД
и автосервиз „А.К.“ ЕООД, застрахователното дружество възложило на автосервиза
да извърши ремонт на пострадалия лек автомобил лек автомобил „БМВ”, модел
„640Д“ с рег, № СО ВР, издадено било
възлагателно писмо с изх. № 19230/ 14.06.2018 г. След отремонтиране на
автомобила ищцовото дружество се твърди, че е платило по банков път на „А.К.“
ЕООД сумите 195 лв. и 7 240,58лв., за което бил издаден платежен документ за
кредитен превод, на който се позовава ищеца с описани фактури.
Ищецът се позовава в исковата си молба на представени
платежени документи за кредитен превод за сумата в размер на 1926,47 лв., за 60
лв. и за 523,45 лв., а така също и за 840 лв., ведно с фактурите, описани в
исковата молба.
Претендира се в исковата молба, че с
осъщественото плащане от страна на ищеца ЗД "Б.И." АД на автосервиз „А.К.“ ООД и автосервиз „А.К.“
ЕООД за отремонтиране на увредения лек автомобил, че в полза на ищеца
застраховател е възникнало регресно вземане срещу причинителя на вредата на
основание чл. 411, вр чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл 45 и чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.
86, ал 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1, т.1 от Закона за пътищата и се твърди, че
ответникът е поканен да заплати исканата сума в размер на 11415.78лв. и
ликвидационни разноски 25 лв., но плащане не последвало.
Твърди се в исковата молба, че според
приложения протокол за ПТП, по второкласен път II 62 км. в района на 62+424 км,
от гр, Д. в посока С., след с. К., поради силен дъжд внезапно са паднали камъни
на пътното платно, при което водачът В.Л.В. на увредения лек автомобил „БМВ”,
движейки се по главния път не успяла да избегне създалата се опасност и
допуснала ПТП с материални щети по автомобила.
Твърди се в исковата молба, че е имало
валидна застраховка и че след осъщественото плащане за възстановяване на щетите
за ищеца — застраховател е възникнало регресно вземане срещу причинителя на
вредата. Твърди се в ИМ, че второкласен път II — 62 км., в района в района на
62+424 км, на който е станало ПТП е част от републиканската пътна мрежа и като
такъв е изключителна държавна собственост и се стопанисва от ответника по
делото, който и го поддържа, както и че е задължение на ответника да го
поддържа в изправно състояние и да сигнализира за препятствията по него и да ги
отстранява във възможно най — кратък срок.
Твърди се, че в конкретния случай, че
ответникът Н.А.„П. И.” отговаря за изграждането на предпазните мрежи на опасните
участъци от пътя-почистване, измиване, ремонт или подмяна на повредени
елементи, възстановяване антикорозионно покритие. Такива предпазни мрежи се
твърди в исковата молба, че не е имало на мястото, където е възникнало ПТП, за
което ищецът се позовава на протокола за ПТП.
В петитума на исковата молба се иска съдът
да осъди ответника да заплати на ищеца исковата сума 11415.78лв., претендирана
като регресно вземане за изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение 11
390, 78 лв. и ликвидационни разноски 25 лв., ведно със законната лихва върху
исковата сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане и са
поискани разноските по делото.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Ответникът
оспорва иска по съображенията, посочени в отговора на исковата молба.
Ответникът, изразява
становище, за неоснователност и недоказаност на иска и моли предявения иск да
бъде изцяло отхвърлен. Ако бъде уважен искът, то моли при условията на
евентуалност съдът да се произнесе съгласно хипотезата за съпричиняване. Моли
да бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е оспорил искът както по основание, така и по
размер.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в
съвкупност, по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са предявени от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Но при възникване на ПТП, регистрационният
номер на автомобила не е СО ВР, както се
твърди в исковата молба, а СВ КС. Това е видно от Протокол за ПТП № 1529362
от 22. 02. 2018 година съставен от компетентен орган В.Г.Н. –младши
автоконтрольор в РУ С. към ОДМВР С., в кръга на службата му, който документ е
официален удостоверителен с обвързваща съда доказателствена сила за
удостоверените в него обстоятелства. От протокола и всички документи, сочещи
регистрационния номер на автомобила, вредите по които са възстановени се налага
извод, че не автомобилът сочен в исковата молба с рег. № СО ВР, а автомобил с друг регистрационен номер и
следователно друг автомобил е претърпял вреди възстановени за сметка на
ищцовото дружество застраховател. Същите
изводи се налагат от правилата на доказателствената тежест. Щом ищецът не
установява, че ПТП на 22. 02. 2018 година се е осъществило с лекия автомобил
посочен в исковата молба с рег. № СО ВР,
съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема, че не с този автомобил
се е случило процесното ПТП на 22. 02. 2018 год. не за този автомобил се е
реализирало застрахователното събитие и не на този автомобил са настъпили
процесните възстановени от ищеца застраховател вреди. Релевантен е
регистрационния номер на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие и видно от протокола за ПТП автомобилът е с
регистрационен номер СВ КС, а не СО ВР, както се твърди в исковата молба.
За да бъдат уважени предявените искове, е
необходимо, а в случая не е сторено, ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване че са настъпили имуществени вреди именно за именно автомобила
сочен в исковата молба с този регистрационен номер, така както се твърди в
исковата молба. Тъй като това не е
доказано съдът приема че не с автомобила сочен в исковата молба е настъпило
процесното ПТП. Това че за визирания в ИМ автомобил с регистрационен номер СО ВР е сключен валиден договор за имуществено
застраховане, препис от който е приложен по делото не променя извода, че само
ако е доказано настъпване на застрахователно събитие с този автомобил
застрахователят е дължал застрахователно обезщетение. Така че съвпадането
в
застрахователната полица на регистрационния номер СО ВР така както се твърди в исковата молба не
доказва основателност на иска, при положение че за автомобил с друг
регистрационен номер на 22. 02. 2018 година е настъпило застрахователното
събитие и това е видно от протокола за ПТП и посочения в него участник № 1,
така както е описан автомобила за който са настъпили вреди. В случая от предпоставките за уважаване на
предявения иск липсва и не е установено че за автомобила посочен в исковата
молба е настъпило застрахователното събитие.
От приетите по делото доказателства се
установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на лек автомобил „БМВ”, модел „640Д“ с ДК № СО ВР , обективирана в застрахователна полица №
Е17990013052 от 19.09.2017 г. по застраховка "Автокаско" на МПС,
валидна за периода от 21.09.2017 г. до 20.09.2018 г. Същата е била валидна към 22.02.2018
г. Както бе посочено това не е решаващо и няма основание за уважаване на иска
щом за автомобил с друг регистрационен номер се установява настъпване на застрахователното
събитие, а не за автомобил с регистрационен №№ СО ВР.
Протоколът за ПТП №
1529362 от 22.02.2018 г., издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му
в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като
такъв, той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но и със задължителна материална доказателствена
сила, включително за регистрационния номер на автомобила визиран като участник
в ПТП и за който е посочено че е участник в това ПТП. Съставителят е
удостоверил пряко възприети от него факти на огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети. От представения по делото Протокол за ПТП № 1529362 от
22.02.2018 г. се установява, че на 22.02.2018 г. около 18:30 часа на път
второкласен път II 62 км. в района на 62+424 км, общ. С., водачът В.Л.В. е
управлявала лек автомобил „БМВ”, модел „640Д“, с рег.№ СВ9635КС, който е бил
увреден движейки се по главния път поради внезапно паднали камъни на пътното
платно, не успяла да избегне създалата се опасност и допуснала ПТП с материални
щети по автомобила – спукан картер, теч на масло, спукани воден и климатичен
радиатори, спукана предна броня и др.
Според проткола за
ПТП В.В. не е управлявала лек автомобил с рег.№ СО ВР, който е посочен в застраховката, а лек
автомобил с рег.№ СВ9635КС. Не се установи също да са нанесени материални щети по
лек автомобил с рег.№ СО ВР по начина,
посочен в исковата молба.
От събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля В.Г.Н. - мл.
автоконтрольор в РУП - С. при ОДМВР и В. Л.В., водач на МПС също не се
установява, че именно автомобил с регистрационен № СО ВР е този с който на 22.02.2018г. е настъпило
процесното ПТП на второкласен път II-62, в района 62+424, общ. С.. Съпоставени
с документите съставени от тези свидетели се налага извод че съвсем друг - СВКС
е регистрационния номер на автомобила увреден
на 22. 02. 2018 година от внезапно паднали камъни на пътното платно. С
уведомление за щета на МПС по застраховка автокаско от 23.02.2023г. е съобщено от
свидетелката В.Л.В. ***“ за настъпилото
застрахователно събитие на лек автомобил „БМВ”, модел „640Д“, с рег.№ СВ9635КС.
Съдът не кредитира съдебно - автотехническата
експертиза с вещо лице Л.П., тъй като тя
се отнася за автомобил рег. № СО ВР,
а доказателствата са за вреди на
автомобил с друг регистрационен номер към момента на ПТП, а именно лек
автомобил „БМВ”, модел „640Д“, с рег.№ СВКС. От приложените снимки обаче ясно
се вижда този регистрационен номер на автомобил, което кореспондира с посочения
в Протокол за ПТП № 1529362 от 22.02.2018 г. а именно рег.№ СВ КС. По тази
причина съдът не кредитира съдебно - автотехническата експертиза на вещото лице
П..
В тежест на ищеца е на доказване, а не се
установяват с нужното пълно доказване, твърденията в исковата молба че
ответникът е причинил щетите на автомобила посочен в исковата молба, а именно
лек автомобил „БМВ”, модел „640Д“ с рег, № СО ВР за който се твърди исковата си молба, че са
настъпили вредите и ищцът е заплатил застрахователното обезщетение в размер на 11
390, 80 лв.
В тежест на ищеца е на доказване, а не се
установява на лек автомобил „БМВ”, модел „640Д“ с рег, № СО ВР да са причинени щети по начина и на мястото
посочени в исковата молба, за да се приеме, че за тях отговаря ответника.
В гражданския процес правилата на
доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните
последици от недоказване на факт, на който страната основава своите искания или
възражения. Щом ищецът не доказва за автомобила посочен в исковата молба с
регистрационен № СО ВР да е участвал в процесното ПТП и за него да
са настъпили вредите за които да е заплатил визираното обезщетение , съдът прилагайки правилата на
доказателствената тежест приема че ПТП не се е осъществило с автомобила визиран
в исковата молба, имуществените вреди не са за този автомобил и тези факти на
които се основава иска не са настъпили.
Не е доказано също така и съдът не приема за
установено, че ответникът Н.А."П. И." - гр. С. е причинил твърдяните
в ИМ щети на посочения в исковата молба лек автомобил „БМВ”, модел „640Д“ с
рег, № СО ВР.
След като не са установени с необходимото
пълно доказване начинът на възникване на твърдяната вреда на лек автомобил „БМВ”,
модел „640Д“ с рег, № СО ВР, то не е
настъпила и търсената по реда на регреса деликтна отговорност на ответника.
Предвид горното се явява неоснователен
предявеният иск с правно основание чл. 411 във връзка с 410, ал. 1 от КЗ,
във вр. с чл.45 във вр. чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19,
ал. 1, т.1 от Закона за пътищата. Следва да бъде отхвърлен
предявения иск за осъждане на ответника за заплащане на исковата сума
11415.78лв., претендирана като регресно вземане с правно основание чл. 410 ал.
1 от КЗ за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 11 390,
78 лв. за имуществени вреди от ПТП на
22. 02. 2018 година на лек автомобил „БМВ”,
модел „640Д“ с рег, № СО ВР Следва да
се отхвърли като неоснователна и акцесорната претенция на ищеца за
заплащане на законната лихва върху претендираната главница считано от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Мотивиран от горното С. р. с.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на ЗД "Б.И."
АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., бул. "Д. Б."
етаж , предявен против А. "П. И."
с ЕИК по Булстат за осъждане на ответника
А. "П. И."
да заплати на ЗД "Б.И." АД, ЕИК .... сумата 11415.78лв. претендирани
като регресно вземане с правно основание чл. 410 ал. 1 от Кодекс на
застраховането за изплатено от ЗД "Б.И."
АД, ЕИК .... по
щета № ********** застрахователно
обезщетение в размер на 11390,78 лв. и ликвидационни разноски 25 лв., за
претендирани ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА лек автомобил „БМВ”, модел „640Д“ с рег, №
СО ВР при ПТП на 22. 02. 2018 година на
второкласен път II — 62 км. в района на 62 + 424 км, както и акцесорния иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление град С., бул. "Д. Б." етаж да
заплати на А. "П. И." с ЕИК по Булстат разноски в размер на 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
С. О. с. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: