№ 2
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110212418 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на З. М. С., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 22-4332-014848/05.08.2022г., издадено от Началник група към
ОПП, СДВР, с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 750, 00 /седемстотин и
петдесет/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Със срочно подадена жалба въззивникът атакува наказателното
постановление с доводи за маловажност на нарушението. Сочи, че налагането на
парична глоба ведно с наложената му принудителна административна мярка по
чл. 171 т. 2 б. "л" ЗДвП, е достатъчно за постигане целите на наказанието. Моли
да бъде отменено наложеното му наказание "лишаване от право да управлява
МПС".
В съдебно заседание жалбоподателят З. С. се явява лично, редовно
призован. Поддържа доводите в жалбата. Прави искане наложеното му наказание
да бъде намалено.
Наказващият орган - Началник група в СДВР, Отдел "Пътна полиция",
редовно уведомен, не изпраща представител.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
1
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84
ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 28.04.2022г. жалбоподателят З. М. С. бил правоспособен водач на
МПС с придобити категории B, AM, B1, като му било издадено СУМПС №
хххххххх, валидно до 28.07.2031г. Жалбоподателят С. бил собственик на лек
автомобил марка "БМВ", модел "Х 3 2.0 Д" с рег. № хххххххх.
На 28.04.2022г. в 09:25 часа жалбоподателят З. С. управлявал собствения
си лек автомобил марка "БМВ", модел "Х 3 2.0 Д" с рег. № хххххххх в гр. София
по бул. "Ботевградско шосе" до № 326 с посока на движение от бул. "Владимир
Вазов" към бул. Околовръстен път. В посочения пътен участък към 28.04.2022г.
максимално разрешената скорост на движение на ППС от категория "В" билa 50
км/ч, като ограничението било сигнализирано и с пътен знак В26. Независимо от
това до № 326 на бул. "Ботевградско шосе" жалбоподателят управлявал лекия
автомобил с рег. № хххххххх със скорост 106 км/ч.
За времето от 09:00 до 11:00 часа на 28.04.2022г. спазването на режима на
скоростта по бул. "Ботевградско шосе" до № 326 с посока на движение бул.
"Владимир Вазов" към Околовръстен път се контролирало с видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, № MD
1196, представляващa ЕИО одобрен тип средство за измерване, която била
преминала последваща периодична проверка в отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер", Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" в БИМ на
15.03.2022г. със заключение, че отговаря на метрологичните изисквания. Видео-
радарната система за контрол била поставена в служебен автомобил на СДВР с
рег. № СВ3600ТА, работела в стационарен режим и заснемала приближаващите
пътни превозни средства.
Превишението на скоростта на лек автомобил марка "БМВ", модел "Х 3
2.0 Д" с рег. № хххххххх било заснето на снимков материал.
След установяване собственика на лекия автомобил, жалбоподателят С.
бил поканен да се яви в служебно помещение на СДВР, ОПП. Жалбоподателят се
явил на 18.07.2022г. и му бил предявен снимковия материал, жалбоподателят
попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че той е управлявал
автомобила си на 28.04.2022г. в 09:25 часа в град София, на бул. "Ботевградско
шосе" до № 326. На същата дата - 18.07.2022г. свидетелят И. Б. - младши
автоконтрольор в СДВР, ОПП, съставил АУАН бл. № 129004/18.07.2022г., с
2
който повдигнал против жалбоподателя административнонаказателно обвинение
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП вр. чл. 165 ал. 2 т. 6 ЗДвП. Актът бил съставен
в присъствието на жалбоподателя и на двама свидетели. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който при съставянето му и в срока по чл. 44 ал.1 ЗАНН не
направил възражения. Свидетелят Б. съставил и ЗППАМ, с която наложил
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2 б. "л" ЗДвП - временно
спиране на МПС от движение за срок от един месец.
Въз основа на съставения АУАН на 05.08.2022г. Г. Борисова - началник на 01
група "Административно - наказателна дейност" на 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП - СДВР издала атакуваното наказателно постановление № 22-
4332-014848/05.08.2022г., с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП наложила
на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 750, 00
/седемстотин и петдесет/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
три месеца за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетеля И. Б. - актосъставител, както и писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК: справка - картон на водача, декларация по чл.
188 ЗДвП от 18.07.2022г., АУАН бл. № 129004/18.07.2022г., НП № 22-4332-
014848/05.08.2022г., справка от БИМ, решение за одобрение на типа на уреда за
измерване на Държавен институт по метрология на Република Хърватска, ведно с
превод на български език, протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022г. на БИМ,
ГД "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер", протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
рег. № 4332р-23358/29.04.2022г., ежедневна форма на отчет, заповед № 513з-
5069/21.07.2015г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.,
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, проект за
организация на движение по бул. "Ботевградско шосе" в района на № 326,
вещественото доказателствено средство - снимков материал по преписка № К -6-
12210/22г. и вещественото доказателство - снимка на разположението на пътен знак
В26.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Б., като намери, че същите
са обективни, последователни и кореспондират на писмените доказателства,
вещественото доказателство и на вещественото доказателствено средство. Съдът
цени с доверие и писмените доказателства по делото като относими към предмета
на доказване и съответни както на гласните доказателства - показанията на
свидетеля И. Б., така и на приобщеното веществено доказателствено средство и на
вещественото доказателство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
3
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. С оглед на изложеното съдът кредитира
изцяло приложения снимков материал като годно веществено доказателствено
средство. От същия се установява видът, марката и регистрационният номер на
управлявания автомобил, както и измерената скорост - 110 км/ч (преди
приспадане на възможната техническа грешка).
Съдът цени като веществено доказателство снимката на разположение на
пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта идентично на
предвиденото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, а именно - 50 км/ч в процесния пътен участък.
Вещественото доказателство изцяло кореспондира с писменото доказателство -
проект за организация на движение по бул. "Ботевградско шосе" в района на №
326.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка сочат на
възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от административни органи, разполагащи с
материална и териториална компетентност. Видно от писмените доказателства -
заповед № 513з-5069/21.07.2015г. на директора на СДВР и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи актосъставителят И. Б.,
заемащ длъжност "младши автоконтрольор", е оправомощен да съставя актове за
установени нарушения по ЗДвП. Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи началника на група
"Административнонаказателна дейност" в СДВР, ОПП, е оправомощен да издава
наказателни постановления по ЗДвП. От представените заповед № 8121К-
13180/23.10.2019г., издадена от Министъра на вътрешните работи, и акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г. се установява, че издалата наказателното
постановление Г. Борисова заема именно длъжност началник на 01 група
"Административно - наказателна дейност" на 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП - СДВР, поради което и е оправомощена да издава
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Нарушението е извършено на 28.04.2022г.,
нарушителят е открит на 18.07.2022г. /когато жалбоподателят е попълнил
4
декларация, в която е отразил, че именно той е управлявал автомобила си на
28.04.2022г./, АУАН е съставен на датата на открИ.е на нарушителя - 18.07.2022г.,
а наказателното постановление е издадено при спазване на шестмесечния срок по
чл. 34 ал. 3 ЗАНН от съставянето на АУАН - на 05.08.2022г. Жалбоподателят се
позовава на изтеклия период от време до датата на връчване на наказателното
постановление - 21.09.2022г., но по отношение връчването на наказателното
постановление не е предвиден срок, в който същото да трябва да се осъществи,
като забавата при връчването му би могла да има значение единствено с оглед
изтичане на сроковете на относителната и абсолютната давност по чл. 80 ал. 1 НК
и по чл. 81 ал. 3 НК, които срокове обаче в настоящия случай не са изтекли.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН- в
присъствието на двама други свидетели /доколкото не са свидетели при
извършване и при установяване на нарушението/. Актът е подписан от
съставителя и свидетелите, предявен е на жалбоподателя.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42 ал. 1 ЗАНН, съответно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП, са описани в достатъчна степен всички
обстоятелства на извършеното нарушение - посочено е времето, мястото на
извършването му /с посочване и на административния адрес, където е извършено/,
посочена е посоката на движение на лекия автомобил, посочено е и ограничението
на скоростта в пътния участък и установеното превишение.
Съдът намери, че от събраните доказателства се установява и че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, което по
същество не се и оспорва от въззивника.
От приетия като писмено доказателство проект за организацията на
движението на бул. "Ботевградско шосе" в района на № 326, както и от
вещественото доказателство - снимка на разположението на пътен знак В26, се
установява, че максимално разрешената скорост на движение на ППС от
категория "В" в участъка е указаната в чл. 21 ал. 1 ЗДвП - 50 км/ч, като
ограничението е било сигнализирано и с пътен знак В26.
От събраните писмени доказателства и от вещественото доказателствено
средство се установява и че при въведено ограничение на максималната
разрешена скорост от 50 км/ч, жалбоподателят З. С. е управлявал собствения си
автомобил със скорост от 106 км/ч.
5
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредба № 8121з-532/12.05.2015г./ за установяване на
конкретното превишение на скоростта, с което се е движел жалбоподателят.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за осъществяване на
контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати
на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по
метрология. Според чл. 26 ал. 2 от Закона за измерванията, когато се допуска от
наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията, средства за измерване могат да се
пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на
първоначална проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с
ЕИО одобрен тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или на
Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на наредбата. От
писмените доказателства се установява, че за времето от 09:00 до 11:00 часа на
28.04.2022г. спазването на режима на скоростта в процесния участък се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
Cordon M2, № MD 1196, която представлява одобрен тип съгласно Решение за
одобряване на типа на уреда на Държавен институт по метрология на Република
Хърватска, Загреб. Видно от протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022г.
на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер" видео-радарната система с идентификационен номер MD
1196 е преминала последваща периодична проверка на техническата изправност
на 15.03.2022г. със заключението, че отговаря на метрологичните изисквания.
Спазено е изискването на чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
и за използването на АТСС е съставен протокол по образец съгласно приложение
към посочената разпоредба. В приетия като писмено доказателство протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
23358/29.04.2022г. са посочени мястото и времето на контрол, посоката на
движение на ППС, чиято скорост се контролира, режима на измерване. В
протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. не са посочени
№№ на първо и последно статично изображение/видеозапис, но в случая това
6
нарушение не е съществено и не създава неяснота и съмнения, че скоростта на
движение на лекия автомобил марка "БМВ" с рег. №хххххххх от 106 км/ч (след
приспадане на възможната техническа грешка) е измерена именно на 28.04.2022г.
в 09:25 часа в гр. София, на бул. "Ботевградско шосе" до № 326 в посока от бул.
"Владимир Вазов" към Околовръстен път. Нарушението е установено с видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, № MD
1196 и видно от вещественото доказателствено средство - снимков материал, от
АТСС е автоматично разпознат регистрационния номер на заснетото МПС -
хххххххх, като е посочено и времето и точното място на извършване на
нарушението.
Съгласно техническите спецификации на видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, № MD 1196, възможната
техническа грешка при измерване на скоростта в пътни условия е 3 % при скорост
над 100 км/ч. В полза на жалбоподателя при измерена скорост от 110 км/ч е
приспадната възможната техническа грешка и отговорността му е ангажирана за
движение със скорост от 106 км/ч.
Предвид изложеното съдът намери за доказано извършването на
нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП. С цитираната разпоредба е въведено
задължение за водачите на ППС да не превишават скорост на движение от 50
км/ч, когато се движат в населено място. В случая се установи, че в процесния
пътен участък максимално разрешената скорост за движение към 28.04.2022г. е
била именно предвидената в чл. 21 ал. 1 ЗДвП от 50 км/ч, като ограничението е
било сигнализирано и с пътен знак В26.
Предвид горното съдът намери, че се доказа, че жалбоподателят З. С. е
осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП,
като на 28.04.2022г. в 09:25 часа е управлявал собствения си лек автомобил марка
"БМВ", модел "Х 3 2.0 Д" с рег. № хххххххх в гр. София по бул. "Ботевградско
шосе" с посока на движение от бул. "Владимир Вазов" към бул. Околовръстен път
до № 326, като при максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч се
движел със скорост от 106 км/ч.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото водачът е съзнавал, че управлява МПС със скорост, надвишаваща
разрешената за движение в населено място.
7
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. В случая с декларация от 18.07.2022г. жалбоподателят С. е посочил,
че именно той е управлявал МПС на процесната дата.
Доводите в жалбата, че въззивникът е водач с дългогодишен стаж и без
предишни нарушения на ЗДвП по същество съдът преценява като твърдения, че
нарушението следва да се преценява като маловажно предвид ниската степен на
обществена опасност на жалбоподателя като водач на ППС. Съгласно
разпоредбата на чл. 189з ЗДвП /в сила от 23.12.2021г./ обаче за нарушенията по
ЗДвП не се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км/ч се
наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч
глобата се увеличава с 50 лв. В случая установеното превишение е с 56 км/ч,
поради което наложената на жалбоподателя глоба е правилно индивидуализирана
в размер на 750, 00 лева. Както наказанието "глоба", така и наказанието "лишаване
от право да управлява МПС" са в абсолютно определен размер, като определянето
им под този размер не е допустимо /чл. 27 ал. 5 ЗАНН/, поради което излагането
на съображения досежно индивидуализацията им не е нужно. Следва да се
посочи, че не може да бъде уважено искането на жалбоподателя да не му бъде
налагано наказание "лишаване от право да управлява МПС", тъй като двете
наказания са предвидени кумулативно в нормата на чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП, като
същевременно в ЗАНН липсва уредба, идентична с тази на чл. 55 ал. 3 НК, която
предвижда възможност при наличие на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът да не наложи по-лекото
кумулативно предвидено наказание.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че целите на
административното наказание биха били постигнати с налагане единствено на
административно наказание "глоба", предвид и на постановеното с НП отнемане
на контролни точки и наложената принудителна административна мярка по чл.
171 т. 2 б. "л" ЗДвП. Принудителната административна мярка не е
административно наказание, тъй като административното наказание се налага за
извършено административно нарушение с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани /чл. 12 ЗАНН/, а
8
принудителната административна мярка се налага за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях /чл. 22 ЗАНН/. Съгласно чл. 171 от
ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат и за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата. Отнемането на контролни точки също
не е административно наказание сред предвидените в чл. 13 ЗАНН, а е последица
от влизане в сила на наказателно постановление, с което водачът е санкциониран
за извършено нарушение на ЗДвП /чл. 3 ал. 1 от Наредба № Iз - 2539 от
17.12.2012г. , издадена от Министъра на вътрешните работи/.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Наказващият орган не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
014848/05.08.2022г., издадено от Началник група към ОПП, СДВР, с което на
основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП на З. М. С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 750, 00 /седемстотин и петдесет/
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца за нарушение
на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9