№ 95934
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20231110120166 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 105933/2023 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „****“ ЕООД срещу А. Р. Х., с което се претендират
следните суми: 1 500 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит №
***/25.05.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането;
37.88 лв. – възнаградителна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 13.08.2022 г.; 86.89 лв. –
лихва за забава за периода от 24.06.2022 г. до 28.02.2023 г.; 252 лв. – такса за разглеждане;
301 лв. – административна такса по чл. 5.5. от Общите условия и Тарифата за таксите и
комисионните на физически лица.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата, договорната лихва и мораторната лихва се претендират
също така такса за разглеждане и административна такса.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Съдът намира, че претендираната такса за разглеждане е свързана именно с
усвояването на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита. Следователно налице е нарушение на
закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на клаузата за
тази такса на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
1
Претендираната административна такса също не попада в приложното поле на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Срещу нея не се дължи никакво поведение, което да представлява
допълнителна услуга за потребителя, а напротив – изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи. Наименованието му
прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетяване на вредите от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК обаче при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Такова обезщетение за забава в случая е лихвата за забава, която се претендира със
заявлението. Процесната клауза преследва забранена от закона цел, а именно да се присъди
още едно обезщетение за забава. Същата противоречи на императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната
за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
След като клаузите за такса за разглеждане и за административна такса са нищожни,
съответните такси не са дължими от потребителя. По тази причина вземанията,
произтичащи от тези клаузи, не могат да се отнесат към категорията на безспорните
вземания, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно. Ето
защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение в посочената част подлежи на
отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление с вх. № 105933/2023 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „****“ ЕООД срещу А. Р. Х. – в частта, с която се
претендират следните суми по Договор за потребителски паричен кредит № ***/25.05.2022
г.: 252 лв. – такса за разглеждане; 301 лв. – административна такса по чл. 5.5. от Общите
условия и Тарифата за таксите и комисионните на физически лица.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2