Решение по дело №5197/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер……………                      Година  2020                          Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

                           

На  дванадесети февруари                      Година  две хиляди двадесета

                                        

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                      № 5197                   по описа за 2019 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Д.Д."ЕООД против НП  № 456215-F501373 от 08.08.19г. на Началник отдел ОД –Варна  в ЧУ на НАП, с което за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на "Д.Д." ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

 

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна. Въззивната страна оспорва фактическата обстановка и моли отмяна на НП. Бележките от нефискален принтер служели само за вътрешно ползване. ФБ се издавал при приключване на поръчката.  Поради тона фискалния бон по тази поръчка най-вероятно бил различен и нямало как да съвпада с бележката от нефискалния принтер. Не били описани обстоятелствата на извършване на нарушението и доказателствата, въз основа на които се установяват.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв. М., която  в писмени бележки по същество изразява становище за  отмяна на НП, като излага аргументи идентични на тези от жалбата.

        Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Г., която моли потвърждаване на НП. Нарушението било доказано.  Не били допуснати съществени процесуални нарушения  и правилно била ангажирана  административно наказателната отговорност на жалбоподателя.Нямало основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

 

        В хода на съдебното следствие съдът прие от фактическа страна следното:

        На 19.07.19г. в 15.20ч. в снек бар „Армида“ в КК “Зл.пясъци“, стопанисван от „Д.Д.“ ЕООД, било извършено плащане на сметка от 43.90 лв., за което не бил издаден касов бон. Плащането било установено от служители на ТД на НАП – Варна, сред които св. Т.. Той видял как клиенти заплащат сметка с банкнота от 50 лв. За тази сметка имало бележка от нефискален принтер, но не и бил издаден касов бон. При проверката била разчетена касова наличност в размер на 972.70 лв. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 975.00 лв.

 

        Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните поделото доказателства. Като събрани по реда на НПК съдът кредитира писмените доказателства - АУАН, заповед за компетентност, протокол за проверка, разпечатки от КЛЕН, опис на паричните средства, дневен финансов отчет и др.

        Като конкретни, подробни, логични, лично незаинтересовани от изхода на делото  и подкрепени от писмените доказателства, съдът цени като достоверни показанията на св. Т..

        Предвид горното, съдът установи фактите такива, каквито са описани в АУАТ и в обстоятелствената част на НП.

 

Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        В хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица. Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна. Посочени са всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти и съдът намира за несъстоятелни бланкетните твърдения на въззивната страна за това, че не били описани фактите на нарушението. Дадена е напълно съответстваща на обстоятелствата правна квалификация, така че разпоредителната част на НП кореспондира с обстоятелствената и въззивникът е могъл да разбере в какво се изразява нарушението му и да организира защитата си.

        Правилно е приложен материалният закон. Чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006 г.за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез ФУ и чл.118 от ЗДДС предвиждат задължение за издаване на касов бон при всяко плащане. В АУАН и НП е описано плащане с банкнота от 50лв. Плащането се доказва по категоричен начин от протокола за проверка и от показанията на св.Т.. Няма никакво значение дали плащането е окончателно, или е междинно. Няма и никакво значение, дали за него е била издадена бележка от нефискален принтер, или не е издадена, нито каква е същността на тази бележка. Достатъчно е да има плащане, за което да не е издаден касов бон, за да е осъществен съставът на нарушението по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006 г. То е наказуемо е наказуемо по чл. 185 ал.1 от  ЗДДС, тъй като фискалният бон е документ по чл.118от ЗДДС.

 

        Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нито стойността на отчетената продажба, нито ниската стойност на разликата между фактическата и касовата наличност са решаващи при преценката дали случаят е с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от този род. Няма никакви конкретни обстоятелства, които да го отличават с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този род и които да обосновават извършеното са се счита маловажно.

 

        Наложеното наказание е несправедливо. Чл. 185 ал.1 от ЗДДС предвижда размер на имуществената санкция от 500 до 2000 лв. Наложеното наказание е между минималния и средния размер, по- близо до средния. АНО не е изложил изрични аргументи за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващо отговорността  обстоятелство е единствено разликата между касовата и фактическата наличност, но пък тази разлика е в размер на 2.30лв. и съдът намира, че не може да обоснове наказанието да е в размер два пъти над минимално предвиденото. С оглед изложеното, наказанието е несъразмерно тежко на деянието, поради което е несправедливо и следва да бъде изменено. Предвид отчетеното отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът намира, че наказание имуществена санкция в размер на 750 лева е достатъчно за да се постигнат преследваните от закона цели.

 

         Водим от горното и но основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

        ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 456215-F501373 от 08.08.19г. на Началник отдел ОД –Варна  в ЧУ на НАП, с което за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на "Д.Д." ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ НА 750 /СЕДЕМСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Варненски административен съд.

 

 

                                                         СЪДИЯ: