Р Е Ш Е Н И Е
№ 922
гр. Пловдив, 20 , 05 , 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 28.04.2022 г. в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 65 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
– „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция в гр. Пловдив, ул. “Рогошко
шосе“ № 36, чрез юк. И. оспорва Заповед за прилагане на Принудителна
административна мярка № 21-5310-000142/12.12.2021г. на Началник група към
ОДМВР-Кюстендил, с която на дружеството е наложена Принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на
полуремарке „Шмитц“, рег. № ***и са отнети СРМПС № ********* и 1 бр.
регистрационна табела № ***.
В жалбата се твърди, че процесната
заповед , ведно с НП и АУАН е незаконосъобразна, постановена в нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон и се иска нейната
отмяна, ведно с произтичащите от това последици.
Ответникът –
Началник група КПВБА към ОДМВР гр.Кюстендил счита жалбата за неоснователна и прави възражение за
прекомерност на евентуално претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Към изпратеното си становище
/ л.16-25/ е приложил процесната ЗППАМ, пълномощно, Заповед №
277з-1046-300617г. на Директора на ОД на МВР – Кюстендил, Наказателно
постановление № 21-5310-001518 от 12.12.2021г., Акт за установяване на
административно нарушение и Докладна записка на мл.сержант Л.С.П..
Настоящият съдебен състав констатира,
че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, и от лице, което има
правен интерес, видно от представените по делото доказателства, от които се
установява, че връчването на ЗППАМ е било осъществено на 13.12.2021 г., а
жалбата е входирана в Административен съд – гр.Кюстендил на 29.12.2021 г., поради което
същата е процесуално ДОПУСТИМА , а
разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства относно оспорения административен акт, предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи
следното:
На 11,12,2021г. около 23,20 часа турски
гражданин Я.К. на автомагистрала „Струма“, км. 50+200, посока гр. София е управлявал камион , ползван от
жалбоподателя, влекач, „Мерцедес-Актрос“
с рег. № *** , с прикачено към него полуремарке „Шмитц“, с рег. № ***, като
водачът е неправоспособен , тъй като не е притежавал съответната категория за
управлявания от него състав на ППС.
За горното нарушение на ЗДП на водача
е съставен АУАН, издадено е НП и процесната ЗППАМ / л. 20-25/ като хронологията
на проверката е описана в ДЗ от полицай Л. Петров.
Въз основа на АУАН-а е издадена и
оспорената ЗППАМ, с която административният орган е приложил спрямо
жалбоподателя принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца на полуремарке „Шмитц“, рег. № ***и са отнети СРМПС №
********* и 1 бр. регистрационна табела № ***.
За удостоверяване компетентността на
органа, издал оспорения административен акт е представена Заповед № 277з-1046-300617г.
на Директора на ОД на МВР – Кюстендил, от която е видно, че в изпълнение на Заповед №
8121з-48/16,01,2015 г. на Министъра на вътрешните работи, Директорът на ОД на
МВР е оправомощил началниците на РУ на МВР, вкл. и началниците на групи от „Пътна полиция“ да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП (лист 19).
При насрочване на делото съдът с
разпореждане от 25,01,22г. е УКАЗАЛ на
жалбоподателя, че носи доказателствена тежест да установи твърденията си за
незаконосъобразност на оспорения акт, като може да стори това с всички
допустими по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, както и че с
административната преписка по издаване на оспорения ИАА може да се запознае
след прилагането й по делото и е определил краен срок за ангажиране на
доказателства и за доказателствени искания до края на първото по делото
заседание,
В първото осз. съдът е приел АП
изпратена от ответника , чрез АС Кюстендил и предвид неявяването на
жалбоподателя , му е указал възможността да се запознае с приетите по делото
доказателства и писмено да заяви дали желае ангажирането на нови доказателства.
Призовка с горното съдържание е
получена на 01,03,22г. от жалбоподателя , но от него не са заявени каквито и да
са искания по доказателствата , не се е явил в осз., нито е изпратил становище по
същество на спора.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Правнорелевантните факти се
потвърждават по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства –
АУАН, НП и ПАМ чиято материална
доказателствена сила, каквато притежават като официален писмен документ, не е
оборена при доказателствена тежест за жалбоподателя. Ето защо, съдът приема за
доказано, че фактите, описани в процесната ПАМ и АУАН са се осъществили по
начина, по който длъжностното лице, което го издало, е установило, а именно, че
турския гражданин Я.К. на автомагистрала „Струма“, км. 50+200, посока гр.
София на 11,12,2021г. е управлявал
камион , влекач, „Мерцедес-Актрос“ с рег. № *** , с прикачено към него
полуремарке „Шмитц“, с рег. № ***, като водачът е неправоспособен , тъй като не
е притежавал съответната категория за управлявания от него състав на ППС.
Следователно правнорелевантните факти
– управление на МПС, без водачът да притежава съответната категория за
управляване на такъв влекач с ремарке са безспорно установени и жалбоподателят
не ги обори при негова доказателствена тежест. При тези факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 (каквато е оспорената
заповед) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със Заповед 8121з-48/16,01,2015 г. на Министъра на
вътрешните работи , на основание чл. 165 от ЗДвП са определени основните
структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, и една от тези
структури са областните дирекции на МВР, а нейният ръководител има качеството
на ръководител на службата за контрол по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
който може да издава ЗППАМ и да оправомощава други длъжностни лица, които да
издават тези заповеди.
При извършената служебна проверка за
законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви и
всички други изискуеми реквизити, като изпълнителното деяние е посочено
правилно, т.е. за жалбоподателя е било
възможно да разбере за какво нарушение на правилата за движение по пътищата се
прилага ПАМ и да организира защитата си.
Предвид всичко изложено, Съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, І отделение,
V състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПИМК“ ООД, ЕИК
*********, с адрес за кореспонденция в гр. Пловдив, ул. “Рогошко шосе“ № 36, представлявана
от А.Й. срещу Заповед за прилагане на
Принудителна административна мярка № 21-5310-000142/12.12.2021г. на Началник
група към ОДМВР-Кюстендил, с която на дружеството е наложена Принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на
полуремарке „Шмитц“, рег. № ***и са отнети СРМПС № ********* и 1 бр.
регистрационна табела № ***.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :