Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 260569/ 17,12,2020 г., гр. Пловдив

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети октомври 2020 г., в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                                             НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при участието на секретаря Е. ДИМОВА

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гр. д. № 964/2020 г., и съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от С.Г.П. с ЕГН **********; против решение № 111/09,01,2020 г., постановено по гр. д. № 944/2019 г. на РС Пловдив, II бр. състав В ЧАСТТА, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, както и В ЧАСТТА, с която ползването на семейното жилище, находящо се в с. С., ул. ***; е предоставено на съпруга С.И.П..

Твърди се, че първоинстанционното в обжалваната му част е незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. На това основание от въззивния съд се иска да отмени решението на РС в обжалваните му части и вместо това да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само съпругът, както и да предостави ползването на семейното жилище на съпругата.

Въззиваемият С.И.П. с ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

 

 След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 49 от СК. Предявен от С.И.П. с ЕГН **********; против С.Г.П. с ЕГН **********. Ищецът претендира да се постанови решение, с което да се прекрати сключения между страните граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, да се приеме, че вина за последното има само съпругата, ползването на семейното жилище, находящо се в с. С., ул. ***, да се предостави на съпруга.

Ответникът С.Г.П. с ЕГН **********; също иска прекратяване на брака. Претендира да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения има само съпругът. Претендира на съпругата да се предостави ползването на посоченото по-горе семейно жилище.

С постановеното по спора първоинстанционно решение РС е прекратил сключения между страните граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Приел е, че вина за настъпване на последното имат и двамата съпрузи. Предоставил е ползването на семейното жилище на съпруга. Постановил е след прекратяване на брака съпругата да носи брачното фамилно име.

Решението се обжалва в частите досежно брачната вина и досежно ползването на семейното жилище.

1. Относно вината:

Бракът е втори и за двамата съпрузи, от него няма родени деца, всеки от съпрузите има деца от предходния си брак. В последните двадесет години съпрузите обитават жилище в с. С., ул. ***, като имота ищецът е получил по наследство от своята майка. Често им гостували децата и близките на ответницата, но тя не желаела и не допускала да ги посещават синовете на ищеца. Постепенно, особено в последните пет-шест години, отношенията между съпрузите се влошили. Често спорели, карали се (най-вече за пари), обиждали се взаимно. Съпругата споделяла със свои близки (напр. св. А.), че след употреба на алкохол ищецът ставал агресивен спрямо нея и се случвало да я удря. През 2017 г. съпругата напуснала семейното жилище и се установила при своята снаха. По настояване на съпруга след известно време отново се събрали и опитали да се помирят, но без успех. След година отново се разделили и оттогава напълно се отчуждили един от друг.

При така установените обстоятелства настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи, и всеки от тях е допринесъл за липсата на близост и за настъпване на отчуждението помежду им.

2. Относно ползването на семейното жилище:

Претенция за предоставяне на същото са предявили и двамата съпрузи и това е основният спорен помежду им въпрос.

Жилището е построено в имот, получен от ищеца по наследство от неговата майка. Същото представлява оставена в наследство стара кирпичена жилищна сграда, пристроявана и подобрявана по време на брака. Повдигнатите от ответницата (жалбоподател във въззивното производство) въпроси относно това дали осъщественото по време на брака строителство е довело до възникване на нов обект на собственост, и кой има по-голям принос при осъществяването му, са неотносими към предмета на делото и не следва да се обсъждат в настоящото производство. В производството по прекратяване на брака съдът се произнася само относно ползването на семейното жилище и не е овластен да разрешава спорове относно принадлежността на правото на собственост върху същото, а следва да изхожда само от признания или официални документи, установяващи по безспорен начин собствеността (вж. Решение № 1485/30,12,2008 г. на ВКС по гр. д. № 264/2008 г., 5 г. о.).

От представените пред РС и във въззивното производство такива официални документи (вж. НА № 157/05,05,2006 г. на Нотариус с рег. № 135 – л. 4 по делото на РС; и НА № 44/31,01,2020 г. на Нотариус с рег. № 567 – л. 18 по въззивното дело) се установява, че собственици на семейното жилище понастоящем са трети за спора лица. Всеки от съпрузите притежава, на самостоятелно основание (за съпругата – учредено с НА № 157/05,05,2006 г. на Нотариус с рег. № 135; за съпруга – запазено с НА № 44/31,01,2020 г. на Нотариус с рег. № 567 ) ограничено вещно право на ползване върху по 1/2 ид. част от жилището за всеки от тях. Възникналият между страните материалноправен спор относно притежаваните от всеки от тях самостоятелни вещни права на ползване върху имота и начина на упражняването им не може да бъде разрешен в настоящото особено производство, образувано по иск за развод. В настоящото производство правото на ползване следва да се предостави в хипотезата на ал. 5 на чл. 56 от СК, съобразно посочените в същата критерии, при липса на ненавършили пълнолетие деца – „вината, здравословното състояние и други обстоятелства“. И двамата съпрузи са допринесли за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака. И двамата имат множество хронични заболявания. И двамата не притежават вещни права върху друго жилище. Установените пред РС доходи на ищеца са в размер на 264 лв. месечно, а на ответницата –678 лв. месечно и тя е адресно регистрирана в жилище в гр. Пловдив, където живее със своята снаха. Поради последно посочените обстоятелства настоящата инстанция споделя извода на РС за това, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на съпруга.

В обобщение: първоинстанционното решение в обжалваните му части следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди.  Затова съдът

 

 

Р       Е      Ш       И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/09,01,2020 г., постановено по гр. д. № 944/2019 г. на РС Пловдив, II бр. състав В ЧАСТТА, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, както и В ЧАСТТА, с която ползването на семейното жилище, находящо се в с. С., ул. ***; е предоставено на съпруга С.И.П..

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                  

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: