Р Е Ш Е Н И Е
№ 444/31.10.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Видова и с участието на прокурора А.
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 379 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „М*** 01“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Д.А., чрез пълномощника адв.К., против решение № 101/16.08.2022 г., постановено по АНД № 20221620200049/2022 г. по описа на Районен съд Лом.
Касаторът настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на производствените правила. В с.з. пълномощникът адв.К*** твърди, че при постановяване на решението си, съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, игнорирал е събраните гласни доказателства и не е приложил правилно материалния закон. Релевират се доводи, че нарушение не е извършено, тъй като лицето при постъпване на работа не е представило трудова книжка от която да е видно какъв трудов стаж има при същата или сходна или със същия характер работа, което лицето изрично е декларирало и пред съда. Допълнително представя заповед и извлечение от ведомост за заплащане на допълнително трудово възнаграждение на В*** Ц*** В*** . Моли се за отмяна на решението и за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, чрез юрк.Кръстева счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С оспореното наказателно постановление № 12-2100091/14.01.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“, Монтана. на „М*** 01“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Д.А., е наложена имуществена санкция от 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал.1, за това, че в качеството си на работодател не е отчело придобития трудов стаж на В*** Ц*** В*** , придобит в друго предприятие, с което е нарушил чл. 12, ал.4, т.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, приел е, че НП е издадено от компетентен орган. Описал е подробно фактическата обстановка и я е приел за установена, такава каквато е по АУАН и НП. Приел е, че от всички писмени доказателства безспорно се установява, че В.В*** не е определен и отчетен размер на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионелен опит, придобит в друго предприятие. Като краен извод е счел, че следва да потвърди наказателното постановление.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за неправилно при следните доводи:
Основателно в жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано. Основателно е и възражението, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани доказателства, включително и твърдението от самия В*** , че той при постъпване не е представил трудова си книжка, т.к. не я е намерил, т.е. същият при сключване на трудовия договор не е посочил и представил доказателства за трудов стаж и професионален опит.
Още при извършване на административната проверка, след справка в информационната система на ИАГИТ е установено, че на В*** не е определен размер на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, придобит в друго предприятие. В с.з. пред въззивния съд самият В*** е заявил, че при постъпване на работа не представил трудова книжка, т.к. не могъл да я намери, не си спомня какъв му е стажът, нито оспорва получаваното трудово възнаграждение.
От всички писмени и гласни доказателства, според настоящия съдебен състав се установява безспорно, че В*** при постъпване на работа не е заявил своя трудов стаж. По разбиране на настоящия съдебен състав при липса на данни за придобит трудов стаж и професионален опит не е възможно да се твърди процесното нарушение, т.к. както правилно е посочено от въззивния съд съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1, т.7 от КТ при сключване на трудовия договор се определя“ основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане“, но в конкретния случай това не е станало, не защото работодателят е нарушил законови разпоредби, а защото не е имал данни за придобит трудов стаж и професионален опит. От приетите по делото доказателства не се установява, привлеченото към административнонаказателна отговорност дружество да е извършило вмененото му нарушение на чл. 12, ал.4, т.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Настоящият състав на съда намира, че не са ангажирани от страна на административнонаказващия орган доказателства установяващи по безспорен начин, че „ М*** 01“ЕООД, като работодател е извършил твърдяното нарушение.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи с доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение, което в настоящия случай не е сторено. Не са представени доказателства установяващи наличието на трудов стаж и професионален опит на лицето В*** за което дружеството да е имало данни и да не ги е отчело. При наличието на тези обстоятелства във връзка с констатациите на контралните органи, е следвало да дадат предписание на дружеството и едва тогава, ако не изпълни същите да му бъде наложена санкция. В случая предвид допълнително представените писмени доказателства – заповед и извлечение от ведомост за работна заплата, е видно, че дружеството е корегирало този пропуск. Административнонаказателните разпоредби следва да се прилагат стриктно, което е от значение не само за защитата на наказаното лице, но и с оглед спазването на принципа на законосъобразност. Отделно от горното, обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен и категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено от административнонаказващия орган. Нееднократно в съдебната практика е отбелязвано, че значимостта на обществените интереси в областта на трудовото и осигурително законодателство не следва да бъдат противопоставяни на правата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което има гарантираната от закона възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и да представи доказателства, след което въз основа на съвкупното им разглеждане да се направи преценка дали да бъде издадено НП и с каква правна квалификация. Не се констатира и да е изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на същото.
Доколкото от представените доказателства не се установява безспорна фактическата обстановка, така както е посоченото в АУАН и твърденията на контролните органи, то настоящата инстанция установява, че са допуснати нарушения на производствените правила, не е установено безспорно извършено нарушение, което е довело и до постановяване на неправилно решение.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. Обжалваното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.
Предвид, което на основание чл. 221 АПК във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 101/16.08.2022 г., постановено по АНД № 20221620200049/2022 г. по описа на Районен съд Лом, вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12 – 2100091/14.01.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: