РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. гр. Хасково, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20225640200106 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 1970-753 от 22.06.2020 г. на Директор на
ОД МВР-Хасково, с което на С.П. Т. от гр.Х. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ .
Жалбата е подадена от С.П. Т. ,чрез пълномощника адв.В.Ч. от АК-Хасково ,
който намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и
при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съдът да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и се представлява от упълномощен
представител адв.Ч.,който поддържа жалбата и по изложените в нея доводи моли за отмяна
на НП .Претендира и за разноските по делото.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се явява и се
представлява от упълномощен представител юрк.М.,който счита жалбата за неоснователна
и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.04.2020 г. свидетелите И. М. З. на длъжност инспектор ДПС-Хасково и
Ф.П.П. -полицейски служители в РУ-Хасково били изпратени на сигнал относно
неспазване на въведените в страната противоепидемични мерки, поради обявеното в
страната към този момент извънредно положение заради усложняваща се епидемична
1
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 . На горепосочената дата около
15.00 часа на Хайван пазар в гр.Хасково полицейските служители установили 4 или 5
деца,между които и непълнолетния Ц.С. Т. на открито обществено място . На същата дата-
18.04.2020 г. на С.П. Т. в качеството му на родител на Ц.С. Т. бил съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение№1970-753 от 04.05.2020 г. по чл. 209а ал.1
от ЗЗ ,вр.чл.26 от ЗАНН затова ,че не е осъществил контрол над сина си ,като е допуснал
същия да посети обществено място,като същият не спазва противоепидемичните мерки. На
22.06.2020 г. наказващият орган Директор на ОД на МВР-Хасково издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя
било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
актосъставителя И.З. кредитирани като достоверни и кореспондиращи помежду си и с
писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
При издаването на акта за установяване на административно нарушение и на
атакуваното наказателно постановление съдът констатира допуснати редица съществени
процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство.
В този смисъл следва да се отбележи, че не са допуснати такива нарушения по чл. 40
от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение в присъствие на лицето, привлечено с него към административнонаказателна
отговорност, което било запознато със съдържанието му и е имало възможността да впише
възражения или обяснения по него в съответната графа, предвидена за това. Изпълнено е и
изричното изискване за връчване на екземпляр от акта, срещу подпис на лицето, който факт
е надлежно удостоверен в приложената разписка, като е била обезпечена възможността в
законоустановения срок да бъдат депозирани писмени възражения срещу него. Съставеният
акт за установяване на административни нарушение обаче не отговаря на изискванията за
неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, установяваща необходимите
реквизити. Съображенията в тази насока се основават на начина на описание на визираното
от актосъставителя деяние и най – вече на съответствието или липсата на такова на
предложената правна квалификация с изискванията на закона от гледна точка гарантиране
правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност и
обезпечаване възможността за съдебен контрол. Според въведените в съставения акт за
установяване на административно нарушение фактически твърдения, жалбоподателят С.П.
Т. е санкционирана за това, че на 18.04.2020 г. в около 15:00 часа на „Хайван пазар“
горепосоченото лице не е осъществило контрол над сина си Ц.С. Т. ,като е допуснал
същия да посети обществено място,като същият не спазва противоепидемичните мерки .
Тоест, отговорността на жалбоподателя, според твърденията е ангажирана затова ,че е
2
допуснал неизпълнение или нарушаване на противоепидемични мерки от страна на сина
си . Нито в АУАН ,нито в НП е налице конкретизация в какво точно фактически се
изразява действието на лицето, за да се приеме, че е налице въобще описано някакво
съставомерно поведение, съобразно изискванията на фактическия състав на посочената
правна норма от специалния закон – Закона за здравето, в което се изразява и допуснатото
нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изискването по този
текст от закона се отнася до задължението на контролните органи и конкретно на
актосъставителя за описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.
Нещо, което в случая не е изпълнено ,защото не са посочвани конкретно нарушените
противоепидемични мерки, предвидени със заповед на министъра на здравеопазването.На
жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ. Посочената разпоредба чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията към датата на
деянието предвижда, че се наказва с глоба от 300 до 1000 лева лице, което наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ. От
друга страна в чл. 63, ал. 4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област.
Същевременно от тяхната словесна редакция е видно, че същите са бланкетни, като за
съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка препращат към
съответната заповед на министъра на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ
представлява общ административен акт и подлежи на предварително изпълнение.
В конкретния случай приложимата заповед въобще не е индивидуализирана , както в
АУАН, така и в НП ка,а оттам и въведените с нея противоепидемични мерки,които са били
нарушени.
За да е спазен принципът за законоустановеност на административното нарушение и
на административната санкция съставът на дадено административно нарушение и
предвижданата за него санкция да са предвидени в нормативен акт.
В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 209а ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ, която е неотносима към настоящия случай, доколкото визира неизпълнение на
задължение за поставяне защитна маска или друго средство покриващо носа и устата. В НП
също е посочена ненадлежна правна квалификация на нарушението посредством
позоваването на разпоредбата на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.Това е
така,защото въвеждането на противоепидемичните мерки е регламентирано в чл. 63, ал. 4,
ал. 7 и чл. 63а ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, а не в посочения чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, който предвижда
единствено, че при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка.Посочването на правилната правна квалификация на нарушението е от
3
съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за
какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Констатираното от съда
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като нарушава правото на защита
на жалбоподателя - да разбере в какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава
срещу него и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде
отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените разноски за
адвокатско възнаграждение ,като същите следва да бъдат уважени в размер на 250 лева, и
ответника бъде осъден да заплати тази сума.
Мотивиран така,съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1970-753 от 22.06.2020 г. на Директор
на ОД на МВР-Хасково .
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр. Хасково ,бул. „България“ №85, да
заплати на С.П. Т.,ЕГН-********** от гр.Х.,ул.“*******“ №*** сумата в размер на 250 лв.-
разноски по делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
4