№ 183
гр. Троян, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Антоанета М. С.
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Антоанета М. С. Гражданско дело №
20234340100002 по описа за 2023 година
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
*** със седалище и адрес на управление: **, представлявано от ** чрез пълномощника
юрисконсулт **, против Н. С. К., с постоянен и настоящ адрес : *** ЕГН **********, с
която е предявен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с цена на иска
470.06 лв. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 590/2022 г. по описа на
Районен съд гр.Троян.
В ИМ се сочи, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответницата, което е уважено и съдът е издал заповед, с която е разпоредено същата
да заплати сумата 368.97 /триста шестдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинка/ лева,
представляваща главница по доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ***** инсталация ***, аб. № 20293,
ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 61.35 /шестдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ лева,
представляваща лихва за периода от 15.08.2019 г. до 01.04.2022 г., сумата 32.24 /тридесет и
два лева и двадесет и четири стотинки/ лева - главница за дялово разпределение за периода
1
от месец март 2019 г. до месец март 2020 г., сумата 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/
лева – лихва за периода 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г., сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева -
разноски по делото за платена държавна такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева -
юрисконсултско възнаграждение
Срещу заповедта е подадено в срок възражение от отв.К..
В молбата се твърди, че ответницата, в качеството й на клиент на топлоснабден имот
в ***, инсталация ***, аб. № 20293, чийто съсобственик е, дължи на ищеца сумата 368.97
лв.- главница за доставена топлинна енергия в периода от 01.10.2018г. – 30.04.2020г. , както
и 61.35 лв.- мораторна лихва за периода 01.05.2019г.-01.04.2022г.; 32.24 лв. – сума, дължима
за дялово разпределение и лихва за забава върху посочената сума в размер на 7.50 лв. за
периода 01.05.2019г.-01.04.2022г.
В ИМ се сочи, че в сградата-етажна собственост, в която се намира имотът,
собственост на ответника на посочения адрес, дялово разпределение на топлинната енергия
извършва „БРУНАТА“ ООД, ***-третото лице-помагач в процеса. За имота на ответника
сочи, че са издадени изравнителни сметки.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на отв. Н. С. К., с постоянен и настоящ адрес : ***,
ЕГН **********, наличието на вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, *** по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 590/2022г. по описа на Троянски районен
съд.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските
в заповедното производство.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответницата К. и същата не е взела становище по предявения иск. Ответницата е
уведомена за последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права с
разпореждане от 12.01.2023г., връчено й лично.
В съдебно заседание за ищцовото дружество «Топлофикация» АД, редовно
призовани, не се явява законен представител и същото не се представлява от процесуален
представител. В представена по делото писмена молба пълномощникът на дружеството -
юрисконсулт *** поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен, като претендира
присъждане на направените разноски.
Ответницата Н. С. К. се явява лично в с.з. В хода на съдебното дирене същата
представя копие на вносна бележка , от която е видно, че е извършено плащане по сметка
на ищеца от 21.03.2023 г. на сумата 368.97 лв. , както и на 13.07.2023 г. на сумата 50.00 лв. и
на 07.09.2023 г. на сумата 50.00 лв.
За третото лице-помагач „БРУНАТА“ ООД, р.пр., не се явява представител в с.з. и не
е взето становище по иска, освен в частта за дялово разпределение, като е посочено, че
ответницата не е отправяла искане за допълнителен отчет или преработване на изравнителни
сметки, както и не е правила рекламация на извършеното дялово разпределение.
По допустимостта на предявения иск
2
Предявените искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес е
обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуалната легитимация на страните.
Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. Налице са и всички
други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване
правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на
чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно е от приложеното и прието ч.гр.д. № 590 по описа на Троянски районен съд за
2022г., че „Топлофикация“ ЕАД са подали заявление по реда на чл.410 от ГПК, като е
поискано да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Н. К. за
сумата 368.97 лева, представляваща главница по доставена, но неизплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ***** инсталация ***,
аб. № 20293, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 61.35 лева, представляваща лихва за периода от 15.08.2019
г. до 01.04.2022 г., сумата 32.24 лева - главница за дялово разпределение за периода от месец
март 2019 г. до месец март 2020 г., сумата 7.50 лева – лихва за периода 01.05.2019 г. до
01.04.2022 г., както и разноските за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Заявлението е изцяло уважено, но тъй като срещу заповедта за изпълнение е
подадено в срок възражение от длъжника, заповедният съд с разпореждане № 823 от
30.11.2022 г. е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на
претендираните вземания.
Представен е протокол от 11.02.1975г. по гр. д. № 185/1975г. по описа на СРС, от
който е видно, че е одобрена съдебна спогодба по дела за делба, по силата на която
ответницата е получила в дял недвижим имот в гр.София – апартамент с площ 70 кв.м.
Представен е списък на живущите в *** от който се установява, че в ап. 6 е посочена като
живуща ** К.-съделителката, сключила съдебна спогодба по делото за делба с Н. К..
Представена е съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019 г., която включва
суми за отопление и подгряване на вода за периода от 01.10.2018г.-30.04.2019г., която е на
обща стойност 218.23 лв.Представена е и обща фактура № ********** от 31.08.2020г. за
отчетен период 01.05.2019г.-30.04.2020г. на обща стойност 221.41 лв.
Посочените документи не са оспорени от ответната страна.
Във връзка с направените плащания от ответницата след издаване на заповедта за
изпълнение и в хода на настоящето производство съдът назначи съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на ССчЕ е видно, че с направените плащания от страна на
отв.К. след образуване на производствата срещу нея, са погасени лихвите и част от
главницата, като е останала дължима главница в размер на 171.23 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира
3
следното:
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че
страните са установили помежду си облигационни правоотношения. По силата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Притежателите на отделни имоти в
топлоснабдена сграда – етажна собственост се смятат за потребители до датата на
прекратяване на топлоснабдяването на абонатната станция за сградата-етажна собственост,
което може да стане само за всички имоти в сградата по решение на поне 2/3 от
притежателите на вещни права в сградата. В Закона за енергетиката не е предвидено
сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното
дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството "клиент" е
равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за
потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за
доставка на топлинна енергия между електропреносното предприятие и битовия потребител.
По този начин ответникът, в качеството му на собственик на имота, е свързан в
облигационно правоотношение с "Топлофикация - София" ЕАД по силата на цитираните
законови разпоредби и представените и неоспорени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД гр. София на потребители
в гр. София, като по делото не се твърди и няма доказателства, че от етажната собственост е
взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца.
Доказа се от представените доказателства –неоспорени от ответника фактури, че в
периода, в който К. е бил собственик на топлоснабдения имот, за същия има неплатени
задължения в размера, за който е издадена заповед за изпълнение – 470.06 лв.
Основателността на иска по чл.86 от ЗЗД предполага наличие на дълг и забава в
погасяването му. Момента на забавата се определя съобразно уговореното между страните в
Общите условия. Съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
От анализа на разпоредбите се налага извода, че потребителят е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия в уговорения срок, като при забава дължи лихва
върху съответните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко
отделно вземане, който е датата след изтичане на 45-дневния срок за изпълнение.Предвид
което основателна се явява и акцесорната претенция в размера, посочен в ИМ и
съответстващ на сумата по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че в производството се доказа
4
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Предвид извършените
плащания от страна на ответника след издаване на заповедта за изпълнение, но преди
предявяване на иска , е останала дължима единствено сумата 171.23 лв. от дължимата
главница. Съдът дължи произнасяне за дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение, тъй като искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора
за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната
заповед за изпълнение. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет -
само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена заповед за
изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене.
Предвид извършените плащания от страна на ответника след издаване на заповедта
за изпълнение, както и плащането в хода на съдебното производство, ценени при условията
на чл. 235 ал. 3 ГПК и в съответствие с указанията дадени в т. 9 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на
ГК, се обосновава извод, че установителният иск за сумата в претендирания размер над
171.23 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане до сумата 470.06 лв., а се
уважи само за сумата 171.23 лв.-дължима главница, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 14.04.2022 година до окончателното й изплащане.
По разноските:
Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди подаване на заповедта за
изпълнение, той е станал повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл. 422
ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК. По тези причини настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да
бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане
на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе
отговорност за направените от ищеца разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 425.00 лв. В производството ищецът е заплатил
ДТ в размер на 25.00 лв., 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като предвид, че е бил
представляван от юрисконсулт, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
100.00 лв.
Ответникът следва да заплати и направените разноски в заповедното производство,
които са в общ размер 75.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. К., с постоянен и настоящ
адрес : *** ЕГН **********, наличието на вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ“ ЕАД,
*** със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ** по издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 590 по описа на Троянски районен съд за 2022 г., за сумата
5
сумата 171.23 (сто седемдесет и един лв. и 23 ст.) лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия в периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
горницата до пълния претендиран размер от 470.06 лв., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК Н. С. К., с постоянен и настоящ адрес :
*** ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ“ ЕАД, *** със седалище
и адрес на управление: ****, сумата 425.00 (четиристотин двадесет и пет ) лева,
представляваща разноски в настоящето производство.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК Н. С. К., с постоянен и настоящ адрес :
*** ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ“ ЕАД, *** със седалище
и адрес на управление: ****, сумата 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 590 по описа на Троянски районен съд за
2022 г.
Присъдените суми могат да се приведат по сметка на „Топлофикация-София“ ЕАД в
„Общинска банка“ АД, ***.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „БРУНАТА“ ООД
гр.София.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6