№ 1493
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100900155 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищeцът „Д.К.“ АДСИЦ твърди, че между дружество „Е.“ АД, като
изпълнител, и ответника „К.“ ООД, като възложител, е сключен рамков
договор за изработка с материали на възложителя от 02.09.2013 г. Твърди, че
изпълнителят изпълнил точно поръчки по 7 фактури с №№ 4345/19.07.2017 г.
– за 17904,56 лева, 4363/31.07.2017г. – 4464,01 лева , 4421/19.09.2017г. –
6619,52 лева, 4496/30.11.2017 г. – 1042,63 лева, 4477/09.11.2017г. – 3981,31
лева, 4594/28.02.2018 г. – за 6189,77 лева и 4719/28.06.2018 г. – за 6385,82
лева. Твърди, че ответникът следвало да извърши плащане в срок от 120 дни
от приемане на поръчката, за което изпълнителят издал фактури, но той не
сторил това. Ищецът сочи, че с договор за цесия от 28.12.2018 г. „Е.“ АД му
прехвърлил вземанията си от „К.“ ООД, за което последният бил уведомен от
цедента на 20.03.2019 г. Претендира заплащане на главницата по тези фактури
в общ размер от 46 587,62 лв., както и лихва за забава, начислена за периода
23.11.2019 г. - до 23.01.2023 г. в общ размер на 13 436,21 лева. Претендира
разноски.
Ответникът „К.“ ООД, призован при условията на чл. 50, ал.2 ГПК,
не депозира отговор в срок.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 99 ЗЗД:
1
За основателността на иска в тежест на ищеца беше да докаже наличие
на договорно правоотношение между „Е.“ АД и „К.“ ООД, по силата на което
ответникът е възложил извършването на работи, за които са издадени
процесните фактури, тяхното изпълнение и приемане, размерът на дължимото
възнаграждение, както и сключването на договор за прехвърляне на
вземанията по договора за изработка и уведомяването на длъжника от
цедента.
Установява се от представения с исковата молба договор от 02.09.2013
г., че между „К.“ ООД, в качеството му на възложител, и „Е.“ АД, като
изпълнител, е сключен договор с предмет изработване с материали на
възложителя изделия, описани в приложение 1, по цени посочени в него, като
срокът на договора е 5 години. Уговорено е, че срокът за изпълнение на всяка
конкретна поръчка се уговаря индивидуално, а срокът за плащането й е 120
дни от получаване на изделията и приемането им, съответно получаването на
свързаните с тях фактури.
Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че
процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на „Е.“ АД като
вземания от клиенти, както и че ответникът „К.“ ООД е включил процесните
фактури в дневниците за покупките и е ползвал данъчен кредит по тях. Това
обстоятелства представлява конклудентно действие по приемане на
изпълнението.
Видно от договор за цесия от 28.12.2018 г., „Е.“ АД е прехвърлило на
„Д.К.“ АДСИЦ вземанията си към „К.“ ООД общо в размер на 267 790,53 лева
по няколко договора, в т.ч. и по договор за изработка на изделия от 02.09.2013
г., като за длъжникът „Е.“ АД е уведомен за цесията от цедента на 20.03.2019
г.
Не се установява вземанията по процесните фактури да са погасени.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Установява се наличието на главен дълг. Предвид уговорения между
страните срок за плащане и момента на осчетоводяване на процесните
фактури при ответника – за месеца на издаването им, към момента от който
се претендира лихва за забава – 23.11.2019 г., падежът на всички вземания е
настъпил.
Според приетата счетоводна експертиза общият размер на лихвата за
забава на вземанията по процесните седем фактури за процесния период
23.11.2019 г. - до 23.01.2023 г. е в общ размер на 13 436,21 лева.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 3740,95 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на „Д.К.“ АДСИЦ,
2
ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. 99
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по рамков договор за изработка с материали на възложителя
от 02.09.2013 г., сключен с „Е.“ АД и договор за цесия от 28.12.2018 г.
следните суми по фактура № 4345/19.07.2017 г. –17904,56 лева, по фактура №
4363/31.07.2017г. – 4464,01 лева , по фактура № 4421/19.09.2017г. – 6619,52
лева, по фактура № 4496/30.11.2017 г. – 1042,63 лева, по фактура №
4477/09.11.2017г. – 3981,31 лева, по фактура № 4594/28.02.2018 г. – 6189,77
лева и по фактура № 4719/28.06.2018 г. – 6385,82 лева, ведно със законната
лихва от 24.01.2023 г. до погасяването, сумата от 13 436,21 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 23.11.2019 г. - до 23.01.2023 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3740,95 лева - разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3