№ 11
гр. Айтос, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20242110200551 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на В. Б. Н., ЕГН **********, законен
представител на „Дефендър“ ЕООД, ЕИК *********, действаща чрез пълномощник адв.И.
З. – САК, със съдебен адрес: *** против Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 8652849 на ОД
на МВР Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя В.Н. е
наложено наказание “глоба” в размер на 100.00 (сто) лева.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят В. Б. Н., редовно призована
не се явява. За нея по пълномощия се явява адв.З., който излага становище по същество като
поддържа изложените в жалбата оплаквания. Моли за отмяна на обжалвания ЕФ, поради
допуснати в хода на адм.производство нарушения на материалния и на процесуалния закон,
довели до накърнявана правото на защита на жалбоподателя и при липса на установено от
АНО авторство на извършеното нарушение. Претендира заплащане на съдебно-деловодните
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган ОДМВР-Бургас, след редовно
уведомяване, не изпраща представител в съдебно заседание. При изпращане на
адм.наказателната преписка излага писмено становище за неоснователност на жалбата, като
отправя молба за отхвърлянето й. Не ангажира доказателства, извън събраните по
административно наказателната преписка.
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от
ОДМВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на адм.наказание за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с
1
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 100,00 (триста)
лева.
Законоустановеният срок за обжалване съдът приема за спазен по следните
съображения: видно от данните по делото АНО (въпреки изрично вмененото и от съда
задължение) не представя доказателства относно датата на връчването на ЕФ, но
подаденото против него възражение от дата 04.10.2024г. на Весела Н. е оставено без
уважение, като същата е уведомена от ОД на МВР – Бургас с писмо рег.№ 251000-30154 от
дата 22.11.2024г., че ЕФ остава в сила. Доколкото жалбата на В.Н., чрез пълномощник адв.З.
е постъпила на 02.12.2024 г. (л.3),съдът приема, че следва да бъде разгледана като допустима
по реда на чл.59 ЗАНН, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
От посочените като нарушени в ЕФ разпоредби – чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата, може да се заключи, че санкцията е наложена за
нарушение, изразяващо се в неспазване от водач на ограничението скоростта на движение на
управлявания автомобил, като самото нарушение е установено с автоматизирано техническо
средство или система. Словесното описание на нарушението е описано в съдържанието на
ЕФ, както следва: „На 07.02.2024 г. в 15:33 часа на път III-208, км 92+577, до бензиностанция
„Орел 2001“, при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч и
приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със
стационарно АТС, насочено в посока измерване северозапад и снимащо в двете посоки. с
МПС КИА НИРО, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер В 5156 ТК е извършено
за скорост, установено и заснето с техническо средство №1047F8A4010800E9“.
Системата за контрол на скоростта, към датата на заснемане на нарушението,
била годна и калибрирана, видно от приложените по делото документи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, писмо и протокол от проверка (л. 18-28). Електронният
фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали, които съдът кредитира изцяло. На база на така възприетата
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Видно от протокола от 28.09.2021г. (на л.18 от делото), безспорно се
установява, че към датата на нарушението в процесния участък е имало въведено общо
ограничение на скоростта в населено място - до 50 км/ч. ЕФ е издаден от компетентен орган,
като точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството,
че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената (75 км/ч) и
разрешената (50 км/ч)) скорост - 25 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Въпреки това настоящият състав счита, че при квалифицирането на
нарушението в ЕФ е допуснато съществено нарушение както на материалния, така и на
процесуалния закон, което е довело до незаконосъобразност на санкционния акт и налага
неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
2
сметката, начините за доброволното й заплащане, като в случая е отразено, че собственика,
на когото е регистрирано превозното средство/ползвател е „Дефендър“ ЕООД, чийто
законен представител е жалбоподателя В. Б. Н.. Макар в ЕФ да фигурират изписани имената
на жалбоподателя, по следния начин – В. Б. Н. – законен представител на „Дефендър“ ЕООД
не е категорично ясно нито дали Н. е отразена като физическо лице – ползвател на МПС,
нито дали се твърди, че представляваното от нея дружество е собственик или пък ползвател
на МПС. От друга страна и извън тази неяснота следва да се отбележи като основателно
направеното възражение относно обстоятелството, че изобщо не става ясно кой е бил
конкретния ползвател на процесното МПС, съответно субекта на администативно
наказателна отговорност на 07.02.2024г. в 15:33 часа, т.е. по време на извършеното
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП –
управление на МПС с превишена стойност на скоростта от 25 км/ч. Видно от приложеното
копие от Свидетелство за регистрация собственик на л.а., марка КИА НИРО, вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ, регистрационен номер В 5156 ТК към момента на установяване на
нарушението е било „Дефендър“ ЕООД, но съгласно представения на АНО от
жалбоподателката Договор за оперативен лизинг от 16.01.2022г., представляваното от Н.
дружество, в качеството на лизингодател е предоставило на „АЙ ДИ Е - КОМЕРС“ ЕООД,
ЕИК ********* (лизингополучател) ползването на процесния л.а. При това положение
остава неясно как АНО е достигнал до извод относно самоличността на конкретния водач,
управлявал МПС, в момента на заснемане на нарушението от техн. средство.
Предвид на изложеното, съдът счита, че поради липсата на яснота дали
жалбоподателят Весела Н. е санкционирана в качеството на собственик или ползвател на
л.а. или дали за субект на адм. наказателна отговорност се счита представляваното от нея
дружество, както и при изложените процесуални нарушения, препятсващи правото й на
защита, издаденият ЕФ е незаконосъобразен и трябва да се отмени. В допълнение следва да
се отбележи, че всеки електронен фиш следва да съдържа фактите и обстоятелствата,
включени в състава на нарушението, за което се издава, в противен случай се нарушава
правото на защита на санкционираното лице да разбере вмененото му административно
нарушение.
Волеизявлението на административно-наказващия орган следва да бъде ясно
обективирано в ЕФ, както чрез посочване на нарушените разпоредби, така и чрез словесно
описание на нарушението, както изисква чл.189, ал.4 от ЗДвП. Неяснотата и противоречието
в съдържанието на ЕФ относно описанието на конкретното деяние, вменено на
санкционираното лице, както и на самоличността на лицето (качеството му), са от такова
естество, че като последица влече съществено нарушение, доколкото препятства правото на
защита. Отделно следва да се отчете по повод изнесените в жалбата оплаквания, че съгласно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата
законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно,
единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенитео да не се предвижда
наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че
процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство, поради
което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, но само ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП
в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
3
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. По делото са налице данни за
подадено от жалбоподателя Н., чрез адв.З., възражение, което макар да не е наименувано
„Декларация“ съдържа данните по чл.189, ал.5 от ЗДвП,относно ползвателя на процесния
л.а. – „АЙ ДИ Е КОМЕРС“, ЕООД, с приложен към възражението Договор за оперативен
лизинг, сключен между попоченото дружество-лизингополучател и това, представляване от
Н., в качеството на лизингодател. Основателно, според настоящата инстанция е изтъкнато
във възражението на В.Н., че доколкото ползвателят на автомобила „АЙ ДИ Е КОМЕРС“,
на което е предоставена фактическата власт и управление на л.а. е юридическо лице, не е
тежест на жалбоподателя да представи копие от свидетелство на управление на конкретен
водач.
От изложеното се налага извода, че жалбата се явява основателна и издаденият
електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП/ЕФ въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани
от жалбоподателя разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева за адвокатско
възнаграждение, които предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на
административно наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К № 8652849 на ОД на МВР Бургас на ОД
на МВР Бургас, с който на В. Б. Н., ЕГН **********, в качеството на законен представител
на „Дефендър“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: ***, за нарушение на чл.21, ал.2
вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено наказание “глоба” в размер на 100.00 (сто) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на В. Б. Н., ЕГН **********
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4